РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А” въззивен
състав, в публичното заседание на шести
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Симова гр.
дело № 10786 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 366499
от 20.03.2018 г., постановено по гр. дело № 4569/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 123-ти състав са отхвърлени изцяло като
неоснователни предявените от А.П.С. срещу ответника Б.Н.Р.обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328,
ал. 2 КТ със Заповед № 4847 от 24.11.2016 г. на Генералния директор на БНР, и
за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен
юрисконсулт“; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3694,38 лв. – парично
обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 25.11.2016
г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.01.2017 г.
до окончателното й плащане; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 2 КТ за сумата от 1735,08 лв. – парично обезщетение за периода от
01.02.2017 г. до 24.05.2017 г., в който ищцата е работила на по-ниско платена
работа като държавен служител, ведно със законната лихва върху тази сума от
24.01.2017 г. до окончателното й плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 90,67 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума на
претендираните парични обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в общ размер
на 5429,46 лв. за периода на забавата от 25.11.2016 г. до 23.01.2017 г.
Срещу така постановеното решение в законоустановения
двуседмичен срок е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство А.П.С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт поради необоснованост. Твърди се, че районният
съд не е ценил изцяло събрания по делото доказателствен материал, като се е
позовал единствено на длъжностната характеристика, без да анализира основните
функции и задължения, разписани в нея, като въз основа на горното неправилно е
приел, че длъжността „главен юрисконсулт“ е ръководна. В подкрепа на изразеното
становище излага конкретни доводи по същество на спора. Въз основа на
изложените аргументи е отправено искане за отмяна на съдебното решение и за
постановяване на ново, с което уволнението да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено, въззивницата да бъде възстановена на предишната работа, да
ѝ се присъди обезщетение в общ размер на 5429,46 лв., ведно със законната
лихва върху претендираните главници до окончателното им изплащане. Претендират
се разноски и се иска постановяване на предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор
на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Б.Н.радио, в който е посочено, че въззивната жалба е
неоснователна. Развити са подробни доводи в подкрепа на твърдението за
правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като е направено
искане за оставане без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на
постановеното решение.
Решението в частта по иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Относно релевираните в подадената жалба доводи
за незаконосъобразност, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е
работила при ответника БНР на длъжност „Главен
юрисконсулт“ в Дирекция „Правна и човешки ресурси“, Отдел „Правна дейност“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1320 лв. и допълнително
такова за придобит стаж в размер на 11 % върху основното възнаграждение,
съгласно представеното Допълнително споразумение № 3494/18.10.2013 г. Със заповед № РЯ-30/08.01.2016 г. основното
месечно възнаграждение на ищцата е увеличено на 1455 лв.
От длъжностната
характеристика за длъжността „главен юрисконсулт“, връчена на ищцата на
18.10.2013 г., се установява, че сред функциите и задълженията на ищцата са
следните: да изпълнява възложените от директора на дирекция „Правна и човешки
ресурси“ задачи, да осъществява процесуално представителство пред съдилищата,
да дава съвети, мнения и справки по правни въпроси, да разработва самостоятелно
или съвместно с други звена проекти за правилници, заповеди и други вътрешни
нормативни актове, участва в разработването на правни становища, изразява
становище по законопроекти, изготвя проекти на договори, парафира изготвените
от нея или предоставени от други звена на БНР проекти на договори, парафира за
законосъобразност проекти на заповеди, правилници и други вътрешни нормативни
актове, подписва и носи отговорност за законосъобразносттта на заявките и
исканията, съгласно СФУК, подписва и носи отговорност за необходимостта от
процедури по ЗОП на заявките и исканията, съгласно СФУК, както и на заявки за
поемане на задължения. Предвидени са изрично права, осигураващи осъществяването
на дейността й, както и някои ограничения. Като специфични функции и задачи са предвидени
участие в стратегическото планиране и вземане на решения с оглед разработване и
прилагане на процедури, правила, политики, принципи, стандарти, стратегии и
програми за организация на дейността по правно обслужване в БНР. Посочено е, че
главният юрисконсулт е на подчинение на директора на дирекция „правна и човешки
ресурси“ и отговаря за изпълнение на възложените му задачи, както и че се
намира в постоянна оперативна връзка с всички служители в дирекцията, както и с
всички служители в БНР и второстепенните разпоредители с бюджет, осъществява
контакти с трети лица, както и с държавни и местни органи на властта, участва в
състава на комисии, съвети и други вътрешно ведомствени органи.
От
приложената по делото организационна структура на дирекция „Правна и човешки
ресурси“ се установява, че тя се състои от четири отдела, сред които отдел
„Правна дейност“ и отдел „Човешки ресурси“. Дирекция „Правна и човешки ресурси“
се ръководи от директор на дирекцията, а отдел „Правна дейност“ се състои от
главен юрисконсулт, старши юрисконсулти и юрисконсулт.
С
периодични заповеди на Директора на Дирекция „Правна и човешки ресурси“, а
именно Заповед № 831/13.09.2013 г. /л. 202 от първоинстанционното дело/, №
911/08.10.2013 г. /л. 196 от първоинстанционното дело/ и №
935/02.12.2015 г. /л. 168 от първоинстанционното дело/ е възложено за период съответно
от 16.09.2013 г. до 17.09.2.2013г и от 20.09.2013 г. до 27.09.2013 г., от 09.10.2013
г. до 11.10.2013 г. и от 03.12.2015 г. до 04.12.2015 г. ищцата да изпълнява
функциите на Директор на Дирекция „Правна и човешки ресурси“.
На
20.05.2016 г. между Съвет за електронни медии и А.В.е сключен договор за
възлагане на управление на БНР, по силата на който последният е приел да
управлява и представлява БНР в съответствие с разпоредбите на Закона за
радиото и телевизията и действащото българско законодателство и
концепцията, което представлява бизнес задача за управление, одобрена от СЕМ с
изрично разрешение.
Със
Заповед № 4847 от 24.11.2016 г. на Генералния директор на БНР трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради
сключване на договор за управление на БНР от 20.05.2016 г., в сила от
29.05.2016 г. Заповедта е връчена на ищцата на 25.11.2016 г., като трудовото
правоотношение се прекратява, считано от същата дата – 25.11.2016 г.
По
делото е представено и заверено копие на фиш от заплата за последния пълен
отработен месец, а именно – месец юли 2016 г., от който се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1658,70 лв.
Страните
не спорят относно факта на оставане на ищцата без работа за периода от 25.11.2016 г. до
31.01.2017 г., поради което съдът приема този факт за установен.
Обстоятелството, че ищцата е започнала по-ниско платена работа като държавен
служител се установява от приложено по дело Заповед № 01-18/25.01.2017 г. на
председателя на ДАБ при МС 01.02.2017 г. до 24.05.2017 г., с която същата е
назначена на длъжност „началник отдел“ в дирекция „УСОП“, отдел „ОПМ“, считано
от 01.02.2017 г. с основна месечна заплата в размер на 1200 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ работодателят
може едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител от
ръководството, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, поради
сключване на договор за управление на предприятието. За законността на
уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ е
необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява да е лице от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а
потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се
упражни в 9-месечен срок след започване на изпълнението на договора за
управление. Целта на така установеното уволнително основание е да се даде
възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария
ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване
на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление
на стопанската дейност на предприятието. В ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на
длъжността като ръководна се определя от структурата на предприятието и от
длъжностната характеристика. Касае се за специфичен кръг от служители, от които
зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието,
което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя
и неговите заместници, като при съмнение дали даден служител е от ръководството
на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да
се бъдат съобразени задълженията му по длъжностна характеристика. Освен това
при преценка дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се изхожда конкретно
при всеки отделен случай като критерият за преценка освен задълженията по
длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови
функции. От значение за правилното приложение на разпоредбата е изясняване на
понятието „предприятие“, като според изясненото в съдебната практика то следва
да се разбира като организация, която развива стопанска дейност, поради което
разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с
държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за
учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения.
По
конкретният релевантен материалноправен въпрос относно определянето на
работодателя БНР като стопански субект, респективно приложима ли е разпоредбата
на чл. 328, ал. 2 КТ, е налице практика на върховната съдебна инстанция.
Съгласно Решение
№ 102 от 02.07.2018 г. по гр.дело № 2512/2017 г. на
ВКС, ГК, трето отд., БНР не може да се
определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт,
нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на
работодателя за уволнение на разглежданото основание. В цитираното решение са
изложени съображения, че целта, с която е създадено БНР, неговата обществена
роля и възложена мисия, както и преследваните от него търговски и стопански
интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните
източници на финансиране, го определят не като стопански субект, който има своя
пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на
приетия от Народното събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНР,
включен в единния Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови
източници – реклами и спонсорство, не превръща обществената масмедия в
търговско предприятие, чиято основна задача е постигане на търговска, стопанска
печалба. Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко
намерение и обществено стремление на националната обществена медия, а само
една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената,
целевата дейност на БНР. Обстоятелството, че всяко юридическо лице е страна и
по гражданско-правни сделки не го превръща в стопански субект.
Предвид
гореизложените аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ
спрямо ответника, уволнението се явява незаконосъобразно само на това основание
и като такова следва да бъде отменено. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Съдът е сезиран с
иск за възстановяване на ищцата на работа. Предпоставка за уважаването на този
иск е уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. С оглед на
основателността на иска за признаване на незаконността на уволнението и
неговата отмяна, основателен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата
от нея длъжност преди уволнението „Главен
юрисконсулт“ в Дирекция „Правна и човешки ресурси“, Отдел „Правна дейност“.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
за заплащане на обезщетение в размер на 3694,38 лв. за периода от 25.11.2016 г.
до 31.01.2017 г.
Съгласно чл. 225, ал.
1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за основателност на
претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на
уволнението. В случая, с оглед достигнатите изводи за незаконност на
уволнението съдът приема, че ищецът има право да получи обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ. Предпоставка за основателност на този иск е служителят да е
останал без работа вследствие на незаконното уволнение, както и размерът на
претенцията. Поначало съгласно ТР 6/2013 г. от 15.07.2014 г. на ОСГК на ВКС в
тежест на ищеца е да установи факта на оставане без работа и периода за това,
респективно – че е получавал възнаграждение в по-малък размер, като фактът на безработица може да бъде доказан
посредством липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, на регистрирано трудово 4 правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или
чрез установяването на други обстоятелства. На доказване в гражданския процес
подлежат спорните факти, като в случая страните не спорят относно
обстоятелствата, че ищцата е останала без работа през посочения период, поради
което съдът приема, че след прекратяване на трудовото правоотношение, считано
от 25.11.2016 г. ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение при друг
работодател до 31.01.2017 г. и има право да получи обезщетение за оставане без
работа. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ база за определяне на размера на
обезщетението е полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за пълния
отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение или това
е м. юли 2016 г., като от представения фиш за заплата се установява, че същото
възлиза на 1658,70 лв. Периодът, за който се дължи обезщетение е определен от
ищеца и е в рамките на посочения в закона 6-месечен срок. Съдът, приема, че
размерът на обезщетението за периода от 25.11.2016 г. до 31.01.2017 г. възлиза
на сумата от 3694,38 лв., до който искът следва да се уважи, ведно със
законната лихва от 24.01.2017 г. до окончателното й плащане.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ
за заплащане на обезщетение в размер на 1735,08 лв. за периода от 01.02.2017 г.
до 24.05.2017 г.
Предвид доказване
по делото на факта на започване на по-ниско платена работа от ищцата при друг
работодател, както и размера на получаваното при този работодател по-ниско
възнаграждение, а именно – 1200 лв. основно месечно трудово възнаграждение, съдът
приема за изцяло основателна исковата претенция с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал.
2 от КТ за периода от 01.02.2017 г. до 24.05.2017 г. в размер на
1735,08 лв.
С оглед изхода
на делото пред настоящата инстанция първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските, с което ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата от 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като решението в
тази част следва да бъде отменено.
Ищцата е
претендирала присъждане на разноски за първоинстанционното производство в
размер на 734 лв. за адвокатско възнаграждение, като е представила
доказателство за извършването им – договор за правна защита и съдействие с
отбелязване за заплащането му в брой. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, дължими
пред първоинстанционния съд в размер на 734 лв.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски за въззивното
производство се дължат единствено в полза на въззивницата. Същата е
претендирала присъждане на такива за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 734 лв., като е представила доказателства за извършването им –
договор за правна защита и съдействие с отбелязване за заплащането му в брой.
Следователно въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, дължими пред въззивния съд в размер на
734 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият ответник
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса по предявените
искове в общ размер от 377,18 лв. (от които по 80 лв. по исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, 147,78 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и 69,40 лв. по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ), както и по сметка на СГС държавна такса за въззивно
обжалване на решението в размер на
188,59 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 366499
от 20.03.2018 г., постановено по гр. дело № 4569/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 123-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от А.П.С. срещу ответника Б.Н.Р.обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ – за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл.
328, ал. 2 КТ със Заповед № 4847 от 24.11.2016 г. на Генералния директор на
БНР, и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен
юрисконсулт“; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3694,38 лв. – парично
обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 25.11.2016
г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.01.2017 г.
до окончателното й плащане; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 2 КТ за сумата от 1735,08 лв. – парично обезщетение за периода от
01.02.2017 г. до 24.05.2017 г., както и
в частта, в която ищцата А.П.С. е осъдена да заплати на ответника Б.Н.Р.разноски
за първоинстанционното производство в размер на 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А.П.С., ЕГН
**********, с адрес ***, и ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно същото, наложено със заповед Заповед № 4847 от
24.11.2016 г. на Генералния директор на БНР.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.П.С., ЕГН **********, с адрес *** на заеманата до
уволнението длъжност „Главен юрисконсулт“ в
Дирекция „Правна и човешки ресурси“, Отдел „Правна дейност“.
ОСЪЖДА
БНР, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на А.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ, сумата от 3694,38 лв., дължима за
периода от 25.11.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба - 24.01.2017 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
БНР с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на А.П.С. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал.
2 от КТ сумата от 1735,08 лв.
за периода от 01.02.2017 г. до 24.05.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба - 24.01.2017 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, БНР, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на А.П.С., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 734
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, БНР, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на А.П.С., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 734
лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, БНР, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********да заплати по сметка
на СРС държавна такса в общ размер от 377,18
лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, БНР, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********да заплати по
сметка на СРС държавна такса в общ размер от 188,59 лв. за въззивно обжалване на решението.
Първоинстанционното решение в частта по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.