Решение по дело №212/2017 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 281
Дата: 4 октомври 2018 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20173310100212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

№281    , 04.10.2018г., гр.Исперих,

 

              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : Детелина Витанова

като разгледа докладваното от Съдията

гр.дело № 212 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Обективно съединени искове по чл.124 от ГПК,  чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.

Насрещни искови претенции по чл.72, ал.1 и чл.72, ал.2 от ЗС.

Постъпила е искова молба от А.Е., роден на *** ***, турски гражданин, В.К., родена на *** ***, турска гражданка и С.К., родена на *** ***, турска гражданка, тримата действащи чрез адвокат В.К. *** против А.А.Х., ЕГН – **********, А.Н.М., ЕГН – ********** и С. М М., ЕГН - ********** ***, с която моли съда да приеме за установено по отношение на тримата ответници, че Поземлен недвижим имот находящ се в село Й, ул.”О” №, община И, област Р представляващ дворно място цялото от 2411.00кв.м. съставляващо УПИ II от кв.28 по плана на селото ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50.00кв.м. с прилежащите и мазе с площ от 28.00кв.м. и таван от 28.00кв.м., гараж със застроена площ от 24.00кв.м., второстепенна жилищна сграда със застроена площ от 24.00кв.м. и жилище със зстроена площ от 22.00кв.м., при граници и съседи : УПИ IV от кв.28, УПИ XXVIII от кв.0, УПИ I от кв.28, УПИ XII от кв.28, УПИ XI от кв.28, УПИ VII от кв.28, УПИ VI от кв.28, по плана на селото е собственост на наследници на О М Е и Ф А. Е както следва – за А.Е. 4/9 ид.части, за В.К. и С.К. – по 2/ 9 ид.части и за А.А.Х. – 1/ 9 ид.част, като вторият и третият ответник бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението над описания недвижим имот. Поискано е също така вторият и третият ответник да бъдат осъдени да заплатят на ищците солидарно сума в размер на 6000.00лв. представляваща обезщетение за ползване на процесният недвижим имот за пет години назад, по 100.00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до датата на издължаване. В исковата молба се разказва, че ищците са наследници на О М Е и Ф А. Е. Първата ответница била дъщеря на Ф Е от нейния първи брак. Вторият ответник е син на А.Х., а третата ответница е негова съпруга. Приживе двамата наследодатели притежавали процесният имот описан по-горе, който придобили по давностно владение. Той бил разделен на два имота, които впоследствие по сега действащия ЗРП на селото били обединени в един имот. Наследодателя О Е починал през 1984 година, а наследодателката Ф Е починала през 2002 година, като до последно е живяла в имота. Понастоящем в имота живеели тримата ответници. Ищците живеели за постоянно в Република Т, но твърдят, че никога не са се дезинтересирали от имота, периодично са гостували в него на първата ответница. През 2016 година разбрали, че през 2007 година вторият ответник се сдобил с нотариален акт за собственост над процесният имот по давностно владение. Ищците твърдят, че не са се дезинтересирали от имота, че първата ответница е владяла същия за всички наследници на  О М Е и Ф А. Е, тъй като те са я допуснали да живее в имота и възразяват имота да бъде обсебван от втория и третата ответница. По тази причина предявили настоящите искови претенции. Представят писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Молят да им бъде дадена възможност да сочат гласни доказателства за доказване на претенциите заявени с исковата молба. Молят да се назначи съдебно-техническа експертиза, със задача на вещото лице да даде заключение за месечния наем за ползване на процесният недвижим имот за срок от 5 години преди датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Н.М.. Същият оспорва предявените срещу него и съпругата му искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В изложението си разказва следното : Твърди, че процесният имот е бил собственост на майка му А. в качеството и на единствена наследница. Първият ищец се бил изселил заедно със семейството си и наследодателката Ф Е в Република Т през 1989 година. Наследодателя на втората и третата ищца бил живял в процесният имот като дете, след което през 1978 година се изселил с цялото си семейство в Република Т.  През 1990 година първата ответница се завърнала в България и заживяла в процесният недвижим имот. Тя била единствена наследница, тъй като имотът бил наследствен от нейния баща. Това се знаело от двамата и преродени братя.  След 2-3 години при нея се върнала и наследодателката Ф Е и същата живяла в имота до смъртта си през 2002 година. От 1990 година до настоящият момент вторият и третата ответница се грижили за процесния имот, в който са живели наследодателката Ф Е и съпругът и О Е. През 2004 година вторият и третата ответница се преместили за постоянно в имота, тъй като бащата на А.М. – съпруг на ответницата А.Х. се разболял и имал нужда от помощ и грижи. По този повод ответника и съпругата му извършили множество подобрения в имота. Никой от ищците не си идвал в Б и не се интересувал от имотите. В същото време по партиди имотът се водел на името на О М Еи Ф А. Е, но това създавало затруднания при плащане на месечните сметки, така също ответникът гледал пчели и за да ползва субсидии и да се регистрира като земеделски производител се налагало да има документ за собственост . По тази причина през 2007 година се снабдил с нотариален акт за собственост над процесният имот по давностно владение. Не отговаряло на истината твърдението, че ищците периодично си идвали в Б и са гостували в имота. Първият ищец се бил върнал за първи път през август 2016 година след 27 години отсъствие, третата ищца се била върнала за едно денонощие през 2001 година, след което с втората ищца се върнали отново едва през 2014 година. Никой от тях не бил участвал със средства или труд в поддръжката на имота. Въпреки това ответниците винаги поддържали добри отношения с ищците, те знаели че ответниците живеят в имота, извършват подобрения и никога не било имало устно или писмено противопоставяне от тяхна страна, както и желание да ползват имота. По всички изложени съображения, ответникът моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани трите предявани срещу тримата ответници искове. По доказателствата не възразява да се приемат писмените такива, по искането за експертиза моли в случай че същото бъде уважено на вещото лице да се постави задача да изчисли припадащия се на ищците наем, но съобразно идеалните им части в процесният недвижим имот посочени конкретно в отговора.  Представя писмено доказателство, което моли да бъде прието по делото. Моли да му се издаде съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с информация кой е бил записан като собственик на процесният недвижим имот преди 1981 година. Моли да му се даде възможност да ангажира гласни доказателства в процеса – трима свидетели в режим на довеждане за посочените в отговора обстоятелства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С. М М.. Същата оспорва предявените срещу нея и съпруга и искове. Моли да бъдат отхвърлени. Поддържа доводите изложени от съпруга и в депозирания от него писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А.А.Х.. Тя също счита исковете предявени срещу нея за неоснователни и недоказани. Моли да бъдат отхвърлени. Поддържа доводите изложени от сина и А.М. в депозирания писмен отговор.

В срока за писмен отговор е постъпил насрещен иск от ответниците А.Н.М. и С. М М., с която молят съда да осъди ищците да им заплатят извършените в имота подобрения в общ размер на 6500.00лв. и разноски за запазване на имота в размер на 500.00лв. В исковата молба претендираните подобрения и разноски са подробно описани по пера по вид и размер. Ответниците-ищци молят да се приемат представени писмени доказателства  вподкрепа на исковата претенция и молят да се назначи строително - техническа експертиза, която да даде заключение по следните въпроси : 1.Каква е сумата с която се е увеличила стойността на процесният имот вследствие на извършените подобрения; 2. Каква е стойността на извършените необходими разноски свързани със запазването на имота.

По насрещната искова молба в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тримата ищци. Оспорват насрещната искова молба и молят същата да бъде отхвърлена. Оспорват представеното от ответниците писмено доказателство – фактура № 336/ 31.05.2017г. относно посочената в същата цена. Твърдят, че трайните насаждения в имота били създадени от общият наследодател. Необходимите разноски по запазването на имота имали характер на дребни поправки, отнасяли се до повреди дължими на обикновено употребление в резултат на ползването на имота от ответниците и били за тяхна сметка. Не отговаряло на истината обстоятелството, че ищците са знаели за извършваните в имота подобрения и са се съгласявали с тях. Молят да им се даде възможност да сочат гласни доказателства за извършените в имота подобрения.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат исковите претенции и оспорват насрещната искова молба, като молят претенциите на ответниците за сторени разноски в имота да бъде отхвърлена, а претенцията за извършени подобрения да бъде частично уважена.

В съдебно заседание ответниците оспорват предявената искова молба и молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :  Тримата ищци и ответницата А.А.Х. са наследници по закон на Ф А.Е., починала на 25.08.2002 година и О МЕ, починал на 03.03.1984 година. Двамата посочени наследодатели са имали общи две деца – ищеца А.Е. и бащата на ищците В.К. и С.К. – Х К.. Ответницата Х.  е дете на Ф Е. от предходен брак. На 20.08.1981 година Ф Е. и съпругът и О Е са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 150, том I, нот.дело № 335/ 1981 година на Исперихски районен съдия по силата на който са били признати за собственици по давностно владение на следният недвижим имот : Дворно място в село Й, Р от 1700.00кв.м. с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел II- 287 в кв.61 по плана на селото със застроена в него жилищна сграда и други стопански сгради, при съседи : улица, СМ Д, А Т и Н А Р.

  На 12.04.2007 година ответника А.Н.М. се е снабдил с нотариален акт за собственост на поземлен недвижим имот по давностно владение № 63, том III, рег.№ 2507, нот.дело № 325/ 2007г. на нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК по силата на който е бил признат за собственик на следните недвижими имоти : 1. Дворно място в чертите на село Й, ул.“О“ №, община И, Р област цялото от 1555.39 кв.м. съставляващо УПИ III-332 от кв.28 по плана на селото със следните регулачни и квадратурни данни : към парцел III се предават от улична регулация 33.27 кв.м. и собствено място от 1522.12 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 50.00 кв.м. с прилежащите му мазе от 28.00 кв.м. и таван от 28.00 кв.м., гараж със застроена площ от 24.00 кв.м., второстепенна жилищна сграда със застроена площ от 24.00 кв.м. и жилище със застроена площ от 22.00 кв.м. при граници и съседи : улица, парцел №              IV – 334, парцел № VII – 333, парцел № VI – 329, парцел № XII – 330 и парцел № II – 332 от кв.28 по действащия план на село Й, община И, Р област. Данъчна оценка на имота е 7241.40 лв. 2. Дворно място в чертите на село Й, ул.“О“ №, община И, Р област, цялото от 620.11 кв.м. съставляващо УПИ II – 332 от кв.28 по плана на селото със следните регулачни и квадратурни данни : към парцел № II се предават от имот с планоснимачен номер             331 – 82.30 кв.м., при граници и съседи : улица, парцел № III – 332, парцел № XII – 330, парцел № I – 332 от кв.28 по действащия план на село Й, община И, Разградска област. Данъчната оценка на имота е 2319.80 лв.

  По делото са разпитани свидетелите Х М., И И, А. Х, Ф Р и С К.

Свидетелката Х М. в своите показания сочи, че познава страните по делото от детството си. Процесният имот бил на наследодателите  О Е и Ф Е. някъде от 1965 година. Двамата живяли в къщата, която се намирала в имотът и там починали. Тази къща я били построили наследодателите. О Е починал през 1984 година. По времето когато наследодателя починал, в къщата живеело момчето А. – негов син, жената на А. и двете им деца. Тези хора сега живеели в Тия. Ответницата А.Х. се била оженила и отишла да живее в друга къща в село Й. А.Е. заминал за Турция през 1989г. заедно със съпругата си, двете им деца и наследодателката Ф Е.. Къщата останала пуста, собствениците дали ключа на техен близък за да я наглежда. Свидетелката била посещавала имота като малка, но след завръщането си от Република Т не била ходила. Знаела, че в имота са правени някакви подобрения от ответника А.М. – била направена мазилка преди четири-пет години, била сменена дограмата. В миналото къщата била обградена от дървени тръби, но понастоящем тази ограда била сменена. В двора на къщата имало изградени бетонни пътеки – от къщата до гаража, от къщата до тоалетната. В градината на къщата е имало асмалъци изградени от винкел. Имало посадени асми, около пет-шест корена които сега били големи. В двора имало посадени дръвчета - ябълки, орехи. Наследодателката Ф Е. починала през 2002 година в къщата, като преди смъртта и за нея се грижила ответницата А.Х.. Ответниците А.М. и С.М. ***. След като се пенсионирали се нанесли в къщата, за да гледат  ответницата А.Х. и съпругът й. Това се случило след като наследодателката  Ф Е. починала. Това се било случило или през  2008 година или през 2010 година, но повече от 10 години били минали откакто ответниците живеели в имота.  Ищеца А.Е. не бил идвал от много години в Б, той живеел в Т, но на гости идвали жена му и момчето му, като веднъж са отсядали в имота. Те не били казвали, че искат да се отказват от имота в село Й. Споменавали, че като се пенсионират, искат да си идват през лятото и да живеят в имота. Свидетелката поддържала връзка с ищцата В.К. и свидетелката знаела, че двете ищци не желаели да се отказват от имота и да го дават на някого. В момента в имота живеели тримата ответници. Преди три-четири години двете ищци идвали в Б и отседнали в имота. Друг път, като са идвали в Б отсядали на хотел. След 1989г. свидетелката  не била влизала в имота. Преди две години ищецът А.Е. дошъл от Т и отседнал в други свои роднини, не бил ходил в имота. Наскоро пак бил в Б и пак отседнал в други близки.

 

Свидетеля И И в своите показания сочи, че познава имота, бил работил повече от десет години с ищеца А.Е. и когато последния тръгнал да се мести в Република Т оставил ключовете за имота на свидетеля. Ищеца бил засял двора с царевица и зеленчуци. Прибрали реколтата нея година, есента И преорал двора, платил данъка на къщата на другата година пролетта. Решил пак нещо да сее, но през месец май на 1990 година дошъл племенник на ищеца на име М.  и поискал ключовете за имота. Свидетеля дал ключовете. И Исвидетелства, че знае че къщата А.Е. я имал от баща си. Ищецът се бил родил в тази къща. Къщата се състояла горе от две стаи с коридор, долу имало допълнително коридорче и две стаички. Имало гараж, бетонови пътеки имало около къщата, имало бетонна пътека към гаража. В имота имало стара къщичка, която семейството ползвало като склад. В градината имало голямо 40-годишно дърво орех, имало насадени овощни дървета – сливи, ябълки. Лози имало 7-8 парчета към 20-годишни, доста дебели. Имало направен асмалък. Къщата била оградена отвсякъде, като покрай пътя оградата била с дъски, тараби, а със съседите оградата била от мрежа. Диречетата, колчетата на мрежата били бетонни. При междусъседската мрежа имало и дървени колове. Къщата не била измазана. Плодните дървета били към 10-15. Лозите към 8 броя. От момента, в който свидетеля предал ключовете през 1990г., не бил ходил повече в село Й.

 

Свидетелката А. Х в своите показания разказва, че познава страните като нейни съселяни. Познавала и имота, но не ходила в него, минавала покрай него всяка сутрин. Преди 1989 година, в имота живяла наследодателката Ф Е. с малкия си син А. и семейството му. През 1989г., като заминали за Република Т, къщата останала празна. 1991-1992г. наследодателката Ф Е. се върнала от Т и започнала да живее пак в къщата. Тогава наследодателката била около 80 годишна, не можела да се справя сама и при нея заживяла за да и помага ответницата  А.Х. и съпругът и. Впоследствие съпругат на ответницата Х. се разболял и тя повикала в имота другите двама ответници от град Р.  Двамата заживяла за постоянно в имота някъде през 2002-2003 година. Първо починала наследодателката Ф Е.. Преди 3-4 години починал съпруга на А.Х.. Понастоящем А.М. и С.М. се грижели за ответницата А.  Х. и живеели в имота. Семейството на ищеца А.Е. *** през годините, като ответницата С.М. им съдействала да си възстановят гражданството. При посещенията си оставали в имота. Ищцата В.К. *** в последните две-три години, но свидетелката не знае къде отсяда ищцата при посещенията си, но я е виждала да ходи до имота. Преди това не била виждала ищцата Весила К. в селото. Свидетелката не била чувала ищците да имат спорове със С.М.. Имало видима промяна в имота от последните години. Имало нова ограда, имало нова мазилка, нови дограми. Дограмата била сменена максимум преди 5-6 години. Преди това имало стара ограда измазана, а сега оградата била тухлена откъм улицата.

 

  Свидетелката Ф Рв своите показания сочи , че е съсед с процесия имот. През 1990 година наследодателите дошли да живеят там. После ответницата А.Х. гледала своята майка. Впоследствие съпругът на ответницата се разболял. А.М. и С.М. всяка седмица идвали да ги видят. След като съпругът на А.Х. се разболял от захарна болест, нямало кой да му слага инжекциите и А.М. и С.М. се върнали да живеят за постоянно на село преди 13 години. Къщата била изоставена поради което те започнали да й правят ремонт. Направили огради, сложили дограма, изградили баня. Измазали къщата. Покрива направили. В двора имало асми, насадили и овощна градина. Свидетелката била влизала вътре в къщата. Отначало вътре нямало баня. Тухлите били с жълта пръст. Банята била изградена от ответниците С. и А.М.. Преди да отидат да живеят в имота двамата ответници, в двора имало насадена люцерна. Люцерната я сеели възрастните. Свидетелката била виждала ищеца А.Е. няколко пъти. Идвал в Б със семейството си, за да си оправят паспортите. Отсядали в имота, веселяли се. Ответницата С.М. ги посрещала, нямали конфликти. Ищцата В.К. идвала през 2014 година. Със ответницата С.М. ходила при свидетелката в магазина и, пили кафе. Ответницата С.М. обяснила, че след 34 години си е дошла ищцата К.. Синът на свидетелката бил слагал дограма в имота на пет прозореца и три врати на изплащане, но свидетелката не помни през коя година се е случило това. Откакто ответниците С. и А.М. заживяли в имота, все садяли овошки – праскови, кайсии, имало и  доста орехи. Имало така също 30-40 асми, но свидетелката не знаела откога са тези асми. Мисли, че ответниците са ги посадили преди десет години. Докато ищецът А.Е. е живял в имота, свидетелката не била ходила в него. Влизала е в имота след 1990 година.  Помни, че в имота е имало засадена люцерна. Не помни да е имало дървета. Пред къщата нямало асмалък. Всички асми били млади. Къщата имала ограда, но съборена. С. и А.М. изградили нова ограда от дъски. Свидетелката не знае  дали когато  А.Х. е влязла в имота, да живее в къщата, е имало бетонни пътеки в градината. След като заминал за Т А.Е. *** два- три пъти от свидетелката, като тя не помни в кои години е идвал. Децата му също били идвали, той бил идвал и с жена си и с други роднини.

 

В своите показания свидетеля С К разказва, че е правил банята в имота, изливал е бетон, правил и мазилката в банята външна и вътрешна. Правил е също така пътеките отвън покрай къщата, около беседката и шахтата. Когато е влязъл да работи в имота, в него нямало баня. Имало изградени бетонни пътеки пред бечовата стая. Останалите ги правил свидетеля. В кухнята правил мазилка на стената. Изкърпил стената тъй като мазилката й била паднала. Свидетеля не помни колко пари са му платили за ремонта.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа и оценъчна експертиза. Същата е дала две заключения – основно и допълнително. В основното вещото лице отговаря на поставените въпроси по следният начин : 1./ Месечният наем за ползване на имота е 70.00лв. За периода 26.03.2012г. до 27.03.2017г. наемът възлизал на сумата 4200.00лв. 2./ Описаните в насрещната искова молба подобрения реално били извършени, като тяхната стойност възлизала на 8597.00лв. В жилищната сграда били извършени следните подобрения : иззидана е преградна тухлена стена в южната стая и са обособени баня с тоалетна и кухня, като стената е измазана; направени са облицовки по стените на банята от фаянс, а по пода – от теракота; изградени са нови ВиК и Ел инсталации, изкопана е септична яма, доставени и монтирани са ел.бойлер, нови тоалетни, мивка и седало с казанче, кухненска мивка с шкафове. Стойността на тези подобрения е 2453.05лв. Подменени са три ПВЦ прозореца с размери 160/ 136 в стаите на етежа и е монтиран един нов с размери 70/ 60; сменени са входните врати на етажа и към мазето с нови алуминиеви. Стойността на тези подобрения е 1611.71лв. В двора са посадени следните трайни насаждения : 23 броя, череши – 4 броя, кайсии – 7 броя, сливи – 2 броя, лешници – 4 броя, вишни – 2 броя, ябълки – 2 броя, дюли – 2 броя, праскови – 4 броя, черници – 2 броя, вишни – 2 броя, малини, къпини, ягоди, десертни асми – 30 броя. Стойността на тези трайни насаждения е 4532.24лв.

3./ Стойността на процесният имот се е увеличила с 5200.00лв. в резултат на направените подобрения. 4./ Всички описани в насрещната искова молба разноски за поддържане на имота реално били извършени: поставяне на ограда – дървена; мрежа оградна; стоманобетонни стълбчета – стари; измазване на западната фасада с гладка мазилка; боядисване на западната фасада с фасаген; измазване на северната, източната и южната фасади с пръскана мазилка; бетонова настилка в три стаи и мазе; преддверие на къщата – навес; бетонови пътеки около къщата и в двора; поставяне на олуци по покрива; тапети по стените; блажно боядисване на тавани. Общата стойност на разноските за поддържане на имота е изчислена в размер на 3874.28лв.

 

В допълнителното заключение вещото лице сочи следното : Следните описани в насрещната искова молба разноски за поддържане на имота реално представляват подобрения в имота : поставяне на ограда – дървена; мрежа оградна; стоманобетонни стълбчета – стари; измазване на западната фасада с гладка мазилка; боядисване на западната фасада с фасаген; измазване на северната, източната и южната фасади с пръскана мазилка; бетонова настилка в три стаи и мазе; преддверие на къщата – навес; бетонови пътеки около къщата и в двора; поставяне на олуци по покрива. пазарната им стойност е 3258.96лв.Общата пазарна стойност на подобренията е в размер на 8458.96лв.

 

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявените обективно съединени искове по чл.124 от ГПК,  чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. В производството бяха събрани последователни и взаимно допълващи се доказателства обективирани в свидетелските показания, че ответниците С.М. и А.М. владеят трайно и необезпокоявано процесният недвижим имот от 2002 година, като са придобили същият по давност към 2012 година. След изселването си в Република Т прекият наследник на наследодателите Ф А.Е. и О М Е - А.Е. се е връщал спорадично в Б, като няколко пъти е отсядал в имота. Същият е бил в известност, че в имота живеят С.М. и А.М. – лица странични на кръга от наследници и по никакъв начин не се е противопоставил на владението упражнявано от тях в имота. На владението на двамата ответници не са се противопоставили и двете ищци. Точно обратното – от страна и на тримата е проявена незаинтересованост относно владението и поддръжката на имота, която е била осъществявана изцяло от ответниците С.М. и А.М.. На това сочи и неизпълнение на задължение вменено на тримата ищци по закон – чл.29, ал.2 от ЗС (стар) съгласно която разпоредба действала към момента на смъртта на наследодателката Фатме Е. (2002г.), тримата ищци са имали задължение да прехвърлят земята притежавана от тях в наследство в три годишен срок от откриване на наследството тъй като се легитимират като чужди граждани. Няма данни тримата ищци да са давали някакви парични средства за поддръжката на имота, да са заплащали данъци, да са обработвали земята и въобще да са извършвали каквито и да било действия с които да може да се установи, че са владели като наследници имота след 1989 година. Това, че са заявявали пред една от свидетелките, че не са се отказали от имота не е достатъчно да установи упражняване на собственически права. Ответниците А.М. и С М. са се снабдили с документ за собственост по отношение на имота още през 2007 година, но дори това действие от страна на ответниците не е провокирало тримата ищци да защитят собствеността си близо 10 години. Никой от тримата не се е интересувал в Службата по вписвания при Районен съд – И какви са отбелязванията по партидата на имота, проявили са дезинтересираност по отношение на имота и са оставили двамата ответници да го владеят необезпокоявано повече от 10 години.  Двамата ответници М. са владели имота като свой – отблъснали са дори владението на ответницата А.Х., която не се е противопоставила на това А.М. и С М. да се снабдят с нотариален акт за собственост над процесният недвижим имот, двамата ответници са направили в него ред подобрения чрез които са си създали удобства за живот, повишили са стойността на имота. Никой от наследниците не е оспорил техните действия до момента на подаване на исковата молба на 27.03.2017г. – момент към който в полза на ответниците М. е била отдавна изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишна придобивна давност. Имотът е бил собственост на наследниците на  Ф А.Е. и О М Е, но техните собственически права са били отблъснати от ответниците чрез упражненото трайно и необезпокоявано владение повече от 10 години, считано от 2002 година. Освен това следва да се отбележи, че не може да се установи идентичност между сградите описани в акта за собственост на наследодателите и акта за собственост на двамата ответници – в първия се сочи една сграда и стопански сгради, а в акта за собственост на ответниците са посочени три жилищни сгради и гараж, като не може да се установи коя от тези сгради е описаната в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 150, том I, нот.дело № 335/ 1981 година на Исперихски районен съдия поради липса на посочена квадратура и в  този смисъл по отношение на две от сградите, но неизвестно кои поради липса на посочена квадратура в първичния нотариален акт не се доказва, че са били собственост на двамата наследодатели, което пък от своя страна да докаже наследствено правоприемство по отношение на тримата ищци.

 

Неоснователен се явява и искът по чл.59 от ЗЗД предявен от тримата ищци против ответниците А.М. и С М.. Двамата ответници не дължат заплащане на наем за ползването на собствения си недвижим имот.

 

Установителният иск касаещ претендираните от ищците идеални части на ответницата А.А.Х. се явява недопустим. Тримата ищци не могат да установяват чужди права над процесният недвижим имот. В тази част производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

 

Предявеният установителен иск срещу ответницата А.Х. касаещ идеалните части на тримата ищци се явява неоснователен и недоказан, тъй като тримата ищци не доказват собственически права над процесният недвижим имот към настоящият момент, по изложените по-горе съображения касаещи придобиването на собствеността от трети лица на законно придобивно основание. Действително А.Х. и тримата ищци са били наследници на процесният имот и са притежавали в него идеални части след смъртта на наследодателката през 2002 година, но са загубили своите права по отношение на него с оглед упражненото трайно владение от двете трети лица по отношение на наследствената собственост и към настоящият момент А.Е., В.К. и С.К. не доказват право на собственост спрямо нито един от тримата ответници.

 

С оглед изхода по първоначално предявените искове, неоснователни се явяват и насрещните две искови претенции за подобрения и разноски сторени в процесният имот, тъй като подобренията и разноските са сторени за поддръжка на собствен имот.  

На страните се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции, като ищците дължат на ответниците А.Н.М. и С. Мейби М. заплащане на разноски в размер на 1315.00лв., а ответниците дължат на ищците заплащане на разноски в размер на 1218.62лв.

Воден от изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  А.Е., роден на *** ***, турски гражданин, В.К., родена на *** ***, турска гражданка и С.К., родена на *** ***, турска гражданка, тримата действащи чрез адвокат В.К. *** против А.А.Х., ЕГН – ********** иск с правно основание чл.124 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответницата Х., че ищецът А.Е. е собственик по наследство на 4/9 ид.части, В.К. е собственик по наследство на 2/ 9 ид.части  и С.К. е собственик по наследство на 2/ 9 ид.части върху следният недвижим имот: Поземлен недвижим имот находящ се в село Й, ул.”О” № , община И, област Р представляващ дворно място цялото от 2411.00кв.м. съставляващо УПИ II от кв.28 по плана на селото ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50.00кв.м. с прилежащите и мазе с площ от 28.00кв.м. и таван от 28.00кв.м., гараж със застроена площ от 24.00кв.м., второстепенна жилищна сграда със застроена площ от 24.00кв.м. и жилище със зстроена площ от 22.00кв.м., при граници и съседи : УПИ IV от кв.28, УПИ XXVIII от кв.0, УПИ I от кв.28, УПИ XII от кв.28, УПИ XI от кв.28, УПИ VII от кв.28, УПИ VI от кв.28, по плана на селото КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска заведен от А.Е., роден на *** ***, турски гражданин, В.К., родена на *** ***, турска гражданка и С.К., родена на *** ***, турска гражданка, тримата действащи чрез адвокат В.К. *** против А.А.Х., ЕГН – ********** с правно основание чл.124 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответницата Х., че същата е собственик на 1/ 9 ид.част върху следният недвижим имот: Поземлен недвижим имот находящ се в село Й, ул.”О” № , община И, област Р представляващ дворно място цялото от 2411.00кв.м. съставляващо УПИ II от кв.28 по плана на селото ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50.00кв.м. с прилежащите и мазе с площ от 28.00кв.м. и таван от 28.00кв.м., гараж със застроена площ от 24.00кв.м., второстепенна жилищна сграда със застроена площ от 24.00кв.м. и жилище със зстроена площ от 22.00кв.м., при граници и съседи : УПИ IV от кв.28, УПИ XXVIII от кв.0, УПИ I от кв.28, УПИ XII от кв.28, УПИ XI от кв.28, УПИ VII от кв.28, УПИ VI от кв.28, по плана на селото КАТО НЕДОПУСТИМО.

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от  А.Е., роден на *** ***, турски гражданин, В.К., родена на *** ***, турска гражданка и С.К., родена на *** ***, турска гражданка, тримата действащи чрез адвокат В.К. *** против А.Н.М., ЕГН – ********** и С. Мейби М., ЕГН - ********** *** иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че че ищецът А.Е. е собственик по наследство на 4/9 ид.части, В.К. е собственик по наследство на 2/ 9 ид.части  и С.К. е собственик по наследство на 2/ 9 ид.части върху следният недвижим имот: Поземлен недвижим имот находящ се в село Й, ул.”О” № , община И, област Р представляващ дворно място цялото от 2411.00кв.м. съставляващо УПИ II от кв.28 по плана на селото ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50.00кв.м. с прилежащите и мазе с площ от 28.00кв.м. и таван от 28.00кв.м., гараж със застроена площ от 24.00кв.м., второстепенна жилищна сграда със застроена площ от 24.00кв.м. и жилище със зстроена площ от 22.00кв.м., при граници и съседи : УПИ IV от кв.28, УПИ XXVIII от кв.0, УПИ I от кв.28, УПИ XII от кв.28, УПИ XI от кв.28, УПИ VII от кв.28, УПИ VI от кв.28, по плана на селото, като ответниците А.Н.М. и  С. М М. бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението над описаните идеални части в недвижимият имот КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК на ищците А.Е., В.К. и С.К. за отмяна на нотариален акт за собственост на поземлен недвижим имот по давностно владение № 63, том III, рег.№ 2507, нот.дело № 325/ 2007г. на нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Е., роден на *** ***, турски гражданин, В.К., родена на *** ***, турска гражданка и С.К., родена на *** ***, турска гражданка, тримата действащи чрез адвокат В.К. *** против А.Н.М., ЕГН – ********** и С. ММ., ЕГН - ********** *** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят на тримата ищци сумата от 6000.00лв. представляваща наем за ползване на процесният недвижим имот - Поземлен недвижим имот находящ се в село Й, ул.”О” №, община И област Р представляващ дворно място цялото от 2411.00кв.м. съставляващо УПИ II от кв.28 по плана на селото ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50.00кв.м. с прилежащите и мазе с площ от 28.00кв.м. и таван от 28.00кв.м., гараж със застроена площ от 24.00кв.м., второстепенна жилищна сграда със застроена площ от 24.00кв.м. и жилище със зстроена площ от 22.00кв.м., при граници и съседи : УПИ IV от кв.28, УПИ XXVIII от кв.0, УПИ I от кв.28, УПИ XII от кв.28, УПИ XI от кв.28, УПИ VII от кв.28, УПИ VI от кв.28, по плана на селото за 5 години назад считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2017г. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.72, ал.1 от ЗС от А.Н.М. и С. М М. иск против А.Е., В.К. и С.К. ответниците да им заплатят направените в процесният недвижим имот подобрения на обща стойност 8568.66 /осем хиляди петстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.72, ал.2 от ЗС от А.Н.М. и С. М М. иск против А.Е., В.К. и С.К. ответниците да им заплатят направените в процесният недвижим имот необходими разноски сторени за запазване на имота на обща стойност 500.00 /петстотин лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.Е., роден на *** година, В.К., родена на *** година и С.К., родена на *** година ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А.Н.М., ЕГН – ********** и С. ММ., ЕГН – ********** за разноски по делото сумата 1315.00 /хиляда триста и петнадесет лева/.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.А.Х., ЕГН – **********, А.Н.М., ЕГН – ********** и С. М М., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А.Е., роден на *** година, В.К., родена на *** година и С.К., родена на *** година за разноски по делото сумата 1218.62 /хиляда двеста и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :