№ 399
гр. С., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200467 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на И. Ж. Б. против НП №22-
0804- 000231/02.03.2022г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на
основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на
100 (сто) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП. Моли да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно и своевременно призована за съдебно
заседание не се явява. Вместо нея се явява редовно упълномощен
процесуален представител, който счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Претендира направените по
делото разноски.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител. Депозирано е писмено
становище от упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.02.2022 г. около 16,20 часа полицейски патрул, движейки се по
1
път от с. Глушник към с. Калояново, на главен път I- 6 в посока от гр. С. към
гр. Б. на километър 404,800 служителите забелязали, че в обхвата на този път
има разположени сергии с плодове и зеленчуци. Св. П. П. извършил проверка
на жалбоподателката, която продавала своя селскостопанска продукция дали
има документ, удостоверяващ разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя. Същата не представила такъв, тъй като
не разполагала с такова разрешение.
Въз основа на установеното по време на проверката свидетелят П. П.
приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП.
За това нарушение съставил акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателката, а колегата му, св. Т. Р. се подписал като
свидетел по съставянето и връчването на акта. Жалбоподателката отказала да
подпише съставения акт за установяване на административно нарушение,
поради което отказът бил удостоверен с подписа на друг полицейски
служител Мариян Митев.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП й наложил наказание „Глоба“ в размер
на 100 (сто) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, дата и мястото на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В
наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може
да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
2
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
В настоящия случай, в обжалваното наказателно постановление
административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателката е
нарушила разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП, която гласи, че поставянето на
предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с
предназначението му, може да става само след разрешение от собственика
или администрацията, управляваща пътя. Това нарушение е отразено като
извършено и в акта за установяване на административно нарушение. По
делото безспорно се установи нарушението извършено от жалбоподателката
по чл.9, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 11.02.2022г. около 16,20 часа по главен път
I- 6 в посока от гр. С. към гр. Б. на километър 404,800 извършвала търговска
дейност в обхвата на пътя, несвързана с предназначението му, без разрешение
от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Същевременно обаче в наказателното постановление,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателката на
основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с глоба от 100
до 300 лева този, който постави плакати, агитационни материали, светещи
тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват
пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват
видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за
регулиране на движението или заслепяват участниците в движението. По този
начин липсва единство между описанието на нарушение и законовите
разпоредби, които са нарушени и въз основа на които е наложена санкция.
Това нарушение обуславя процесуална незаконосъобразност на атакувания
акт. Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е от
категорията на съществените и винаги води до отмяна на наказателното
постановление. С така допуснатото нарушение в
административнонаказателното производство е ограничено правото на защита
на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен
и съответно адекватно да организира защитата си, което представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни
3
изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи
извършване на описаното в наказателното постановление нарушение.
Процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане
за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода на делото
съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на
300 лева.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22- 0804- 000231/02.03.2022г. на началника на РУ на
МВР- С., с което на И. Ж. Б. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.7
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР- С. да заплати на И. Ж. Б. с
ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4