МОТИВИ
към решение
№ 470 от 09.09.2019 година
по а.н.дело
№ 2071/2019 година, по описа на Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемата И.Д.Г., ЕГН
********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
за престъпление изразяващо се това, че на 17.04.2014 година в град Стара
Загора, в качеството си на управител и представител на търговското дружество
„ИВ – 38”
ЕООД, град Казанлък, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, в
30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 17.03.2014 година до
16.04.2014 година, не е заявила това обстоятелство и не е поискала от Окръжен
съд град Стара Загора да открие производство по несъстоятелност на дружеството
– престъпление по чл.227б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК
Районна прокуратура - Стара Загора, поддържат
изцяло така внесеното постановление и предлага на обвиняемата да бъде наложена
глоба около минималния размер.
Обвиняемата И.Д.Г., редовно призована не се
явява. Защитника на обвиняемата, заявява от името на обвиняемата, че не оспорва
фактическата обстановка и моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени
събраните в наказателното производство по дознанието писмени и гласни
доказателства, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
„ИВ-38“
ЕООД – град Казанлък с ЕИК123632405 било със седалище и адрес на управление в
град Казанлък, улица „Княз Александър Батенберг“ № 38. Негов управител, както и
едноличен собственик на капитала му, била обвиняемата И.Д.Г.. След 2010 година финансовото
положение на дружеството постепенно започнало да се влошава и същото започнало
да натрупва задължения към НАП. Задълженията се дължали на различни основания –
декларации – образец 6, изпълнителни листове по гр.дело № 8/2011 година и
гр.дело № 9/2011 година на РС-Казанлък, Годишна данъчна декларация по чл.92,
ал.1 от ЗКПО и други. На 11.06.2012 година на „ИВ-38“ ЕООД бил съставен и
ревизионен акт № *********/11.06.2012 година, с който на дружеството били
определени задължения за довнасяне в размер на 19 92,45 лева главница и 8318,56
лева лихви. Този ревизионен акт бил обжалван от „ИВ-38“ ЕООД по административен
ред – чрез ТД на НАП-Пловдив пред директора на Дирекция „Обжалване и управление
на изпълнението“ град Пловдив при Централно управление на НАП. С Решение №
1360/22.10.2012 година на Директор на Дирекция „ОУИ“- град Пловдив при ЦУ на
НАП, ревизионният акт бил потвърден. Ревизионният акт и потвърдилото го Решение
№ 1360/22.10.2012 година на Директор на Дирекция „ОУИ“ – град Пловдив, били
обжалвани и по съдебен ред пред Административен съд –Пловдив, като с Решение №
1173/22.05.2013 година по административно дело № 3482/2012 година жалбата срещу
ревизионен акт № *********/11.06.2012 година и потвърдилото го Решение №
1360/22.10.2012 година била отхвърлена. Против Решението на Административен съд
– Пловдив била подадена от „ИВ-38“ ЕООД и касационна жалба до ВАС. Жалбите до
Административен съд – Пловдив и до ВАС били подадени от адвокат Милена
Мангинова от АК-Сливен, която била изрично упълномощена за целта от обвиняемата
И.Д.Г. в качеството и на управител на „ИВ-38“ ЕООД. С окончателно Решение №
3673/17.03.2014 година по административно дело № 10131/2013 година на ВАС
Решението на Административен съд – Плодив (съответно и ревизионния акт) било
потвърдено и оставено в сила. По този начин ревизионен акт №
*********/11.06.2012 година влязъл в сила на 17.03.2014 година, когато бил
потвърден с окончателно решение от последната, касационна инстанция, и от тази
дата установените със същия задължения на „ИВ-38“ ЕООД, станали безспорни.
За
събиране на задълженията на дружеството било заведено изпълнително дело № 24100004032/2010
година. Постъпилите вследствие на действия по принудителното изпълнение суми
обаче са напълно несъпоставими с размерите на задълженията към ТД на НАП.
Последната сума за погасяване на натрупаните задължения към държавата, преди
подаването на сигнала на ТД на НАП в РП – Стара Загора била постъпила на
11.02.2016 година в размер на 459,45 лева, вследствие на действия по
изпълнителното производство. Впоследствие, на 25.05.2018 година били извършени
още плащания на обща стойност 129,17 лева (видно от справка на ТД- НАП изп.№
19605#1/01.10.2018 година – лист 88 Том 1 и заключение на СЧЕ). От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е видно,че общо в полза на държавата са били
разпределени 3455,13 лева – очевидно несъизмерими с размера на задълженията-
които още към датата на издаване на ревизионния акт - 11.06.2012 година, били 19 92,45 лева
главница и 8318,56 лева лихви.
Също
съгласно експертното заключение е налице неплатежоспособност, свръхзадлъжнялост
и спиране на плащанията от страна на „ИВ 38“ ЕООД и невъзможност да се изпълни
публичноправно задължение към държавата, установено с влязъл в сила ревизионен
акт № *********/11.06.2012 година и свързано с дейността на търговеца.
Съобразно
разпоредбата на чл.608, ал.1, т.2 от Търговския закон неплатежоспособен
се явява търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, а
съобразно чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Неплатежоспособността се разглежда като обективно
икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане, погасяване на
задълженията към всички кредитори. Съгласно съдебната
практика (например Решение № 104 от 22.01.2018г на СГС по в.а.н.д. №
4679/2017г) последващи частични и недостатъчни плащания за погасяване на
задълженията не оказват влияние върху състоянието на неплатежоспособност и
произтичащото от него задължение за откриване на производство по
несъстоятелност - неизпълнението на което води до ангажиране на наказателната
отговорност по чл.227б от НК.
Съставът на чл.227б, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК се осъществява с бездействие. От обективна страна са
релевантни два вида бездействие на дееца, едното е спиране на плащанията на
безспорни и изискуеми парични задължения, а второто – необявяването на това
обстоятелство /спиране на плащанията/ в 30 – дневен срок пред компетентния съд.
В настоящия случай безспорни и изискуеми парични задължения за „ИВ-38“ ЕООД са
били налице от 17.03.2014 година датата на влизане в сила на ревизионен акт №
*********/11.06.2012 година, като така установените безспорни и изискуеми парични
задължения са били в размер, който дружеството не е било в състояние да
обслужва. Въпреки това обвиняемата И.Д.Г. не е заявила изпадането на
управляваното и представляваното от нея дружество в неплатежоспособност пред
Окръжен съд - Стара Загора (който се явява компетентния съд с оглед седалището
на дружеството) и не е поискала откриване на производство по несъстоятелност за
дружеството.
По
описания начин с деянието си обвиняемата И.Д.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 17.04.2014 година
в град Стара Загора в качеството си на управител на „ИВ-38“ ЕООД - Казанлък,
ЕИК *********, след като дружеството изпаднало в неплатежоспособност, в
30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 17.03.2014 година до
16.04.2014 година, не заявила това обстоятелство пред Окръжен съд – Стара
Загора и не поискала откриване на производство по несъстоятелност за
дружеството.
Деянието
е извършено виновно – при пряк умисъл като форма на вината. Обвиняемата е
съзнавала обстоятелството, че е изпаднала в неплатежоспособност и е спряла
плащанията и въпреки това не е заявила това обстоятелство пред Окръжен съд –
Стара Загора.
При определяне вида и размера на
административното наказание, съдът се съобрази с двата принципа на наказателно
правната ни система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
Закона, за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три
години или глоба до пет хиляди лева.
От доказателствата по делото се установи, че обвиняемата
Г. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност, по реда на чл. 78А от НК, а също така от деянието не
са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът намира, че са
налице условията на чл.78А от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до три години или глоба, обвиняемата не е
осъждана за престъпления от общ характер, не е освобождавана от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание – ГЛОБА. Същата следва да се определи в
границите, установени в чл.78а, ал.1 от НК.
Съгласно втория принцип - за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, пълни самопризнания.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не
са налице.
При
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че по отношение на обвиняемия е налице превес на смекчаващите такива.
Като взе предвид и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и семейното, имотно и материално
състояние на Г., съдът й определи административно наказание към минимума
предвиден в закона, а именно „глоба” в размер на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи
на обвиняемата, направените по делото разноски.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: