РЕШЕНИЕ
№ 2232
гр. Пловдив, 25.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Здр. Я.,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно
- наказателно дело № 2218 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател М.А.И. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 637 от 25.03.2022
г., постановено по АНД № 611/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 22 н.с.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 4714824 на ОД на МВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на М.И. в качеството му на
представляващ „Маи-груп холдинг“ ООД на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба
в размер на 950
лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Със същото решение
жалбоподателят И. е бил осъден да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата
от 80 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като незаконосъобразно,
както и за отмяна на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат
конкретни доводи. В съдебно заседание, проведено пред настоящия съд след
връщане на делото на Районен съд Пловдив и произнасяне от негова страна с
определение за тълкуване на обжалваното съдебно решение, жалбоподателят не се е
явил и не се представлява. След приключване на съдебното заседание по делото е
постъпила молба от жалбоподателя с изложени допълнителни съображения към
жалбата му, а молба е била представена и при първоначалното разглеждане на
касационната жалба от друг състав преди връщането на делото за тълкуване на
обжалваното съдебно решение.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал писмено становище по
касационната жалба, чрез процесуален представител, с искане касационната жалба
да не бъде уважавана, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила
като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Я., заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
В тази насока се взема предвид и постановеното и влязло в сила определение от
11.08.2022 г. на РС Пловдив, с което е допуснато тълкуване на обжалваното
съдебно решение касателно именно третия абзац на стр.2 от мотивите на
решението, относимо именно към описание на фактическите констатации, свързани
със съдържанието на потвърдения електронен фиш. Поради това и всички
възражения, основани на допуснатата неяснота в решението вече са без основание.
Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените със сезиралата
го жалба възражения, като правилно е преценил, че оспореният пред него
електронен фиш е съответен на законовите изисквания относно съдържанието му,
като е счел също така, че събраните доказателства, сред които и справката от
ОПУ- Пловдив, в достатъчна степен обосновават извода за доказаност на
административното нарушение за скорост и автомобила, с който то е осъществено и
съответно мястото на извършване на нарушението. Въззивният съд е преценил и че
правилно е приложен материалният закон съобразно с установената правна квалификация
на нарушението и съответната му санкционна правна норма, както и по отношение
на санкционирания субект – физическото лице, предвид правилно цитираната в
решението и относима в случая разпоредба на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Тези изводи
на Районния съд се възприемат и от касационния съдебен състав като обосновани и
правилни. Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че липсват
доказателства за собствеността на автомобила, защото такива са приложени по
преписката. Законосъобразно се отхвърлени възраженията на жалбоподателя,
свързани с твърдение за допуснати нарушения по чл.7 от специалната Наредба №
8121з-532 от 2015 г., като съдът е отчел, че към датата на визираното в
електронния фиш нарушение и още през 2018 г. въпросната разпоредба е била отменена.
Правилна е преценката на съда и касателно
липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на потвърдения
електронен фиш. В тази насока следва да се има предвид, че не са приложими
изискванията на ЗАНН относно съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и съответно на наказателните постановления към тези
за съдържанието на електронния фиш. В допълнение към изложеното от РС
Пловдив следва да се има предвид, конкретно относно възраженията на
жалбоподателя за формата и съдържанието на електронния фиш, че задължителни са
само посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като в този см. е ТР
1/2014 г. на ВАС. Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се
съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по
утвърдения образец. В тази насока и не са основателни доводите на жалбоподателя
относно това, че обжалваният електронен фиш не съдържал необходими реквизити,
като конкретно длъжностно лице - издател, доколкото е видно, че е налице
отразяване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението. Тук следва да се има предвид, че
се касае до особен и специален ред за ангажиране на административнонаказателна
отговорност, въведен в нормата на чл.184, ал.4 от ЗДвП, който се явява
специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно
постановление. От съдържанието на §1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно,
електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен
орган, а електронно обективирано изявление, записано върху съответния носител,
за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш, както се каза, представлява не волеизявление на конкретен
административен орган, за да се иска вписване в него на негов издател. Затова и доводите относно
незаконосъобразност на акта, с който се ангажира административнонаказателната
отговорност на едно лице без властническо волеизявление на конкретно физическо
лице, действащо в качеството му на държавен орган, са неоснователни, доколкото
такава възможност е предвидена в самия закон.
По изложените подробни възражения в
касационната жалба, настоящата съдебна инстанция намира, че нито едно от тях не
обосновава извод за незаконосъобразност, или неправилност на решението на
първоинстанционния съд.
От страна на жалбоподателя, макар и в
молбата представена след приключване на съдебното заседание по делото се
твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че било налице валидно
ограничение на скоростта със знак В26, като в тази връзка излага съображения за
нарушена процедура по поставянето на пътния знак. Следва да се има предвид в
тази насока, че в рамките на първоинстанционното производство е била извършена
проверка и установено категорично обстоятелството, че към датата на установеното
нарушение на мястото, където е било засечено движение на автомобила на
жалбоподателя е действало ограничението на поставения пътен знак В26 – 60
км/час, като този знак реално е съществувал на мястото, описано в писмото от
ОПУ –Пловдив, доколкото е бил позициониран там след проведена процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата и на одобрен проект, съгласуван с
ОД на МВР. За съставомерността на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, респективно за реализиране административнонаказателната отговорност на
субекта на нарушението, е от значение установяването на факта на наличието на
реално поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение и движение
на автомобил със скорост над максимално допустимата такава, означена със знака
и в обхвата на действие на същия. И това произтича от общото задължение на
водачите да съобразяват своето поведение с пътните знаци,
при което не е налице предоставено правомощие на водачите да извършват
предварителна оценка дали законосъобразно, или не, е бил поставен съответен
знак и в тази насока дали да съобразят, или не, поведението си с него. Съобразно разпоредбата на чл.3,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят
при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за
организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за
организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на
движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно
от: изпълнителния директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно
управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни
знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да са
приключили с издаване на окончателен административен акт. Законосъобразността
на същия обаче, не може да е предмет на обсъждане в настоящото производство,
което е специфично такова и относимо само към въпросите, свързани с реализиране
на административнонаказателната отговорност на водача. Не се ангажират от
страна на жалбоподателя и доказателства за отмяна на административен акт, въз
основа на който е било реализирано поставянето на въпросния пътен знак, което
единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото
производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен контрол
за законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране на проектите
за поставяне на пътни знаци. В заключение, следва да се посочи, че при въведено
ограничение с пътен знак за водачите съществува задължението да се съобразят с
него, като ако същите считат, че този знак е незаконосъобразно поставен, това
не отменя автоматично задължението, а те имат отделен път на защита, който
обаче е извън рамките на настоящото производство.
На второ място, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, свързани с недоказаност на нарушението, предвид
установените от първоинстанционния съд факти относно мястото на осъществено
движение с превишена скорост. Следва да се има предвид, че в мотивите към
обжалвания съдебен акт ясно е отразено, че нарушението е засечено на посочения
път II-64 на км.49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ
ограничение от 60 км/час е бил позициониран на км.49+860 м., от което, въз
основа и на събраните писмени доказателства и от АПИ, съдът е направил и
обоснован извод, че засеченото движение на автомобила на посочения километър е
било в зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак, доколкото
кръстовището, до което ограничението е валидно е на км.49+736 м., а движението
на автомобила е било в посока по намаляване на километража на пътя.
Напълно неоснователно е възражението, свързано с това,
че с оглед характера на техническото средство, което е използвано, то следвало
автомобилът да бъде спрян от полицейски служител. В тази насока следва да се има предвид, че
след изменението на ЗДвП и
приемането на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване и на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота. Следователно
към датата на извършване на процесното нарушение на правилата за движение по
пътищата е била налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с
използването и на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и
подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при
използването на мобилни технически средства, поради което и следва да се
приеме, че нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, при
спазване на всички нормативни изискванията на посочената нормативна уредба,
което се установява да е било налице в случая. Не е основателно направеното
възражение относно това, че за нарушението не следвало да се издава електронен
фиш, защото то не било установено в отсъствие на контролен орган. Текстът на
закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, цитиран от жалбоподателя,
не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за
скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и
че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно.
Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС
касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от
служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният
случай не е такъв. Както става ясно, контролният орган слага само началото и
края на работа на техническото средство, което самó установява и
регистрира нарушението.
Неоснователни
са възраженията свързани с посочените в преписката GPS координати,
за които се сочи да съставляват такива, указващи мястото на нарушението. Следва
да се има предвид в случая, че наказващият орган е изпълнил изискването на
чл.189, ал.8 от ЗДвП и е посочил съответни географски координати, които обаче
са такива на разположение на техническото средство, а не такива на мястото на
извършване на нарушението. В протокола за използване на АТСС, какъвто противно на
твърденията на жалбоподателя, е приложен по делото, изрично е отбелязано, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с
подпис на удостоверилия го полицейски служител. В тази насока и не е налице
твърдяното противоречие от страна на жалбоподателя, като отразеното по
електронния фиш място на заснемане на въпросния автомобил, съвпада изцяло с
посоченото в протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което
действително е различно от мястото на самото физическо позициониране на техническото
средство, но е място, на което техническото средство е било настроено да
извършва заснемане – контролирана зона и то категорично е в обхвата на действие
на ограничаващия скоростта пътен знак.
Без каквото
и да било основание се явява възражението на жалбоподателя относно посочване в
електронния фиш на адрес, различен от този, посочен в личната му карта,
доколкото е видно по приложеното копие на лична карта, че тя е издадена през
месец септември 2022 г., а процесното нарушение е такова от 2021 г. Освен това,
налице е достатъчно ясна индивидуализация на санкционираното физическо лице,
което е посочено със своя ЕГН и трите си имена, напълно съответни на тези по
личната му карта.
Напълно
неоснователно е твърдението за наличие на разминаване между стойностите на
засечената скорост по приложената снимка и тази, визирана в електронния фиш,
доколкото е видно, че е налице извършено надлежно приспадане на допустимата
грешка именно в полза на водача, съгласно изискването за това, въведено в по
чл.16, ал.3 от Наредба 8421з-535/12.05.2015 г.,
вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Сиреч, при издаване на
електронния фиш наказващият орган изцяло се е съобразил с нормативното
изискване.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с
което се потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави
в сила като законосъобразно постановено. Конкретиката на казусите по цитираните от
касационния жалбоподател дела на касационната инстанция не позволява
механичното възприемане на разрешението, дадено от съда по тези дела и
прилагането му и към настоящия казус, който следва да се разглежда индивидуално
и преценката относно наличието на съществено нарушение на процесуални правила
да се прави не формално, а на базата на това какви доказателства са налични и
доколко всеки пропуск в процедурата се е отразил върху крайния извод за
наличието или липсата на осъществено административно нарушение и дали недопускането
му би довело до извод за различна фактическа обстановка.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
Затова и ще следва същото да се остави в сила.
С оглед този изход на делото и
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от
ЗПрПом, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да
присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 637 от 25.03.2022 г., постановено по
АНД № 611/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 22 н.с.
ОСЪЖДА М.А.И., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив с
адрес гр. ***, сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за
юрисконсулт за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.