Р Е Ш Е Н И Е № 2

гр. Сливен, 13.04.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и трети март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                Николинка Йорданова                                       и с участието на прокурора       Красимир Маринов                                                       като разгледа докладваното от   председателя                                           КАД № 42        по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е касационно и намира основанието си в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" – София към Министерството на правосъдието, срещу Решение № 235/07.12.2021 г. постановено по адм. дело № 55/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен в частта, с която е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на В.Н.Б. *** с ЕГН ********** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГД „ИН“ неимуществени вреди в размер на 3 000 (три хиляди) лева в периода 01.03.2019 г. до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд - Сливен е неправилно, поради несъответствие с материалния закон, необосновано и недоказано. Твърди, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Заявява, че съдът не е конкретизирал за какви точно неимуществени вреди е присъдено обезщетението. Счита, че не е установено по безспорен начин кога ответникът по касацията се е р.. Неправилно е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 2/22.03.2010 г. Не било установено и периода, през който ответника по касацията се е л., предвид обстоятелството, че е и. на 08.10.2019 г. в д. о. с.. Моли съда да отмени решението на Административен съд - Сливен.

В открито съдебно заседание чрез упълномощен представител – ст. юриск. П.С. поддържа жалбата. В случай, че съдът счете иска за основателен, алтернативно моли да намали обезщетението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – В.Н.Б., в писмен отговор от пълномощника му счита, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че изложените доводи не намират подкрепа в нито едно писмено доказателство по делото. Моли съда да остави в сила решението на Административен съд – Сливен. Претендира за разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Заявява, че решението на Административен съд - Сливен е правилно и законосъобразно, мотивирано, като са отчетени всички обстоятелства по депозираната искова молба на база на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и в този смисъл постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли съда да го остави в сила.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С атакуваното Решение № 235/07.12.2021 г. постановено по адм. дело № 55/2021 г., едноличен състав на Административен съд – Сливен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на В.Н.Б. *** с ЕГН ********** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГД “ИН“ неимуществени вреди в размер на 3 000 лева в периода 01.03.2019 г. до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска - 29.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 20 000 лева, като недоказан и неоснователен. В полза на ответника по касацията са присъдени и разноски по делото в размер на 710 лева.

За да постанови решението си решаващият състав на административния съд приел, че се установява бездействие на администрацията на з. във връзка с изпълнение на задълженията й по чл. 128, ал. 1 от , довело до з. на ответника по касацията от т., В процесния случай не са били създадени условия за опазване на ф. з. на Б., представляващи като резултат нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В резултат на това бездействие на администрацията ответникът по касацията е претърпял неимуществени вреди, които били  пряка последица от поведението на служители от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Констатирано е бездействие спрямо нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС в противоречие и на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. По тази причина налице било незаконосъобразно бездействие, водещо до реализиране на отговорността на държавата за вреди. В случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който бил надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК. Несъмнено било също така обстоятелството, че от това бездействие на администрацията ответникът по касацията е претърпял у. на з. и свързани с него неимуществени вреди.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, първоинстанционния съд приел, че като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи сумата от 3 000 лв. При определянето й съдът съобразил обстоятелството, че поведението и действията на самия Б. са допринесли за добра възприемчивост на и. б., отчетен е периодът от време, през което ищецът е търпял з. (от м.март 2019 г. до м.февруари 2020 г., когато е приключила т. му), както и факта, че адекватни мерки за л. на ответника са били предприети веднага след установяване на з. и той е изпратен за л. в СБАЛЛС в Л.. В останалата част за разликата до 20 000 лева, както и за периода от 14.02.2020 г. до 17.07.2020г., за който е установено от назначените и., че Б. вече не е б., искът е отхвърлен.  

Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС

 е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на В.Б. се явява доказана по отношение на вредите вследствие з. при п. му в з. за л. от с. за времето от м.март 2019г. до м.февруари 2020г., когато е приключила т. му.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията към ГДИН. Установено е, че В.Б. е п. в З. в гр. Б. за и. на н. „л. от с." на 02.08.2018г., с предварителен а. от 01.08.2018 г.. О. е на 17.07.2020г.  поради и. на н.. Съгласно справка peг. № 1052/25.02.2021 год. на 26.02.2019 г. ответника е бил п. в ЗО „Д.“, в с. п. № А114, с размери 40 кв.м., където е с. с още 7 д.. От 28.02.2019 г. е бил п. по негово желание в с. п. № А109, с размери 16 кв.м и е с. там с т. д..

Съгласно приобщената по делото м. с. Б. е п. в з. в гр.Б. без с. о.. На 18.10.2018 г. след проведен п. му е поставена д. „Б. а.“ и е бил л. с а. и .. На 20.05.2019 г. отново е извършен п. поради о. от о. и к. и т. без в. с.. Впоследствие на 04.06.2019 г. след проведен м. п. от д-р Г. му е била п. отново д. „Б. а.“ и е проведено л. с а., а на 10.06.2019г.  след направена р. на б. д. му е п. д. „П. и.“ и е насочен за х.. За л. на това з. е п. на 10.06.2019г. в о. по г. х. към МБАЛ „Бургас мед“ ЕООД гр.Бургас с д. „П. без ф. в д.“ и след проведено о. л. е и. на 18.06.2019г. с х. д. „Т. п. с о. з. на к. н.“. След това е п. в о. за б. л. в С. б. за а. л. на л. от с. гр.Л., където е бил и. със заповед № 2885/21.06.2019г. на Г. д. на ГД „Изпълнение н наказанията“.. П. е на 26.06.2019 г. и е и. на 25.09.2019 г. В представената е. от б. з. е отразена като д. при п. и окончателна д. – Т. п. в д., м. з. – т. на д. р.; р. ф. – в миналото п. на  П… – „п.“ и „д.“, като б. е и. с п., н. и е н. към МЦ при З. Б. за продължаване на л. и н.. С ЕР № 0310 от заседание № 31 от 17.02.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ гр.Б. на ответника е определена оценка на р. – 100 % т. н. р. без ч. п., с дата на и. 20.01.2020г. и срок на определения п. т. н. р. до 01.02.2021г..  По делото е установено, че ищецът не е бил р. като п. с т. във ф. с. към ОПФ на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД преди и. на н. „л. от с.“.

От представените пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че В.Б. е п. в З. Б. на 02.08.2018 г. без с. о., но в за периода 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г. в ЗО „Д.“ са п. от ТБК общо десет л. от с., като първият е регистриран на 14.08.2018 г.. В момента на установяване на з. л. от с. и к. им били и. в самостоятелно помещение. К. на Б. са били трима л. от с.. За периода 01.03.2019 г. до 10.06.2019 г. екипи на ЦСМП са се отзовавали на сигнали на Б. за н. от м. п. два пъти: на 25.05.2019г. – била е п. д. О.., Ф. а. и на 02.06.2019г. – била е п. д. „Б. я. със с. к.. Б. е д. с Т…  на 04.06.2019г., л. в МБАЛ „Бургас мед“ ЕООД гр.Бургас, СБАЛЛС гр.Л. и д. след и. му в ЗО Д., като т. е приключила през м.февруари 2020 г. Изпълнението на н. н. на В.Н.Б. не е било прекъсвано.

Според вещото лице – л. – п. по приетата по делото повторна съдебно-медицинска експертиза, з. от т. е резултат от въздействието на два фактора - изключително устойчива на околната среда б. – М. т., п. по в.-к. път и от друга страна - приемащ о. с възприемчивост към б.. Според експерта причините за з. на ответника са комплексни и  включват з. с т. м., намален и. и създадените предпоставки за р. на з., в резултат на специфичните и н. у. на ж. в з. – п., н., н. с. с., като от значение са и други фактори – з. с н. в., т., х. с.. Вещото лице не може да даде категорично становище дали  има пряка връзка между предишните п. на ответника в з. и з. му, като изтъква, че при п. на Б. в з. не е направен  к. т. т. (п. на М.), доказващ наличие на с. з.. Доколкото по делото е установено, че при п. си в з. в Б. Б. не е имал с. о. и няма данни да е бил б. в миналото от т., първоинстанционния съд е възприел изцяло становището на д-р П., че з. на ответника най-вероятно д. от м. март 2019 год. и съвпада с п. в ЗО Д., когато са били и първите с.. Тъй като т. на п. може да протече като х. з., като често се бърка с Х. б., с. и у. при Б. са се р. п. с течение на времето. Вещото лице е категорично, че д. на з. при Б., отнело около 3 месеца, се е з., в резултат на което се е р. и д. до по-т. ф.. По делото е установено, че и., необходимо за установяване н. на Т… – р.г. на б.д. е извършено едва на 10.06.2019г. – три месеца след началото на о..

 Решението в обжалваната част е валидно и допустимо и правилно. Изводите на съда за наличието на всички елементи на фактическия състав по чл.284 ал. 1 ЗИНЗС с оглед ангажиране отговорността на ГД "ИН" са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на съдебно - медицинските експертизи. Те са и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.284 ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По делото е установено, че по отношение на оспорващия не е предоставено в достатъчна степен м. о., така, че същият да избегне з. Т. п. в д..  

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от състава на АС - Сливен, че твърдените от Б. вреди, които съдът е приел за установени и доказани са вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН" при осъществяване на административна дейност. В тази насока са изложени подробни съображения от първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от настоящия състав. Правилна е направената в обжалваното решение преценка по този въпрос, доколкото Б. претендира обезщетяване на вреди, настъпили заради п. му з. т. от л. у. в ЗО Д. през исковия период, неосигурената п. и н. и.. Задълженията на администрацията за създаване на условия за опазване на ф. и п. з. на л. от с. са разписани в разпоредбите на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС.

Безспорно установено е неизпълнение на изискванията на чл. 34 и чл. 35 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за л. от с.,  за непроведено адекватно наблюдение и п. върху з. с. на Б. в периода след п. му в ОЗ Д. през 2018 г. до извършването на п., при който е д. з. му от т. през месец юни 2019 г. По делото не е установено и доказано извършаването на п. п. за посочения период, което правилно е преценено от първоинстанционния съд като бездействие за изпълнение на вменените задължения на администрацията съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и цитираната Наредба. Обосновани са изводите на съда и във връзка с условията в з., дали отражение върху с. на лицето и причинната връзка между р. на Б., което несъмнено му причинява вреди и незаконосъобразното бездействие на администрацията на ГД "ИН" за изпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, в частност да осигури адекватно м. о., като елемент от общото задължение по посочената разпоредба.

Неоправдано ГД "ИН" възразява че не е установено, кога ответника се е р.. По делото е установено, че същият е п. в з. за л. от с. в добро състояние и не е извършено и. съгласно чл.35 ал.1 от Наредба № 2 във връзка с. на р. от т. с оглед ранно откриване на т. във всичките й ф. и л. Не е оборено становището на експерта по делото, възприетото от съда, че з. на Б. датира до 3 месеца преди д. му. Заключението на експерта относно причините за р. правилно е съобразено в тази насока от съда. Предвид изложеното, според настоящия състав, оплакванията, релевирани в касационната жалба за постановяване на решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките по чл.284, ал. 1 ЗИНЗС, са неоснователни.

Претърпените негативни преживявания от з. на ответника са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнение в пълна степен на задълженията на затворническата администрация по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на ГДИН за несъобразяване на мотивите на съда с действителната обстановка по случая, установените по делото обстоятелства и с обективната истина, както и че не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства. Твърдението за непредставяне на доказателства от страна на ответника също е несъстоятелно, тъй като доказателствената тежест за установяване на липса на твърдяното бездействие на администрацията на ЗО Д. законът приписва на специализираните органи по изпълнение на наказанията, по арг. от чл. 284, ал. 3 и ал. 5 от ЗИНЗС, т. е. по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. Неоснователен е касационният довод на ГДИН за недоказаност на претърпените вреди.

ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася до намеса на държавата, предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за и. на н. „л. от с.".

Мотивирана е преценката на съда, че неосигуряването в достатъчна степен на навременно м. о., довело до з. на Б. в ОЗ Д. за времето от 01.03.2019 г. до 13.02.2020 г., съставлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и представляват по своята същност незаконосъобразна дейност на администрацията на мястото за л. от с., довела до причиняване на неимуществени вреди именно в посочения период. Настоящият състав намира, че бездействието на ГДИН е било установено по делото пред първа инстанция, като всички процесуални действия на съда са били насочени към установяване на действителното фактическо положение за твърдения от ответника период, респ. разкриването на обективната истина, в следствие на което е формиран и извода на съда за незаконосъобразност на бездействията на ГДИН по отношение м. о., предвид заключението за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Ето защо правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че ГДИН следва да носи отговорност заради нанесените на ответника неимуществени вреди, вследствие от незаконните бездействия на този орган. В този смисъл обжалваното решение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК.

В случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при и. на н. „л. от с." на ответника в периода, визиран в решението. В последното е съобразена законовата забрана о. да бъдат подлагани на и., на ж. и у. о. и задължението на държавата да им осигури, от една страна, условия за и. на н. н., съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на н. да не ги подлага на с., т. или у. о. в степен над неизбежното ниво на с., присъщо на з., и от трета - като се има предвид практическите нужди на з., тяхното з. и ф. състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения по отношение осигуряването на подходящи условия за и. на н., в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Предвид гореизложеното, неоснователно е искането за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към у., от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху с. на ответника. Негативното въздействие върху последния поради у., при които е п. в ОЗ Д., е съобразено с установената по делото обща продължителност на о. с. и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетение на Б., заради л. у. в ОЗ Д. и правилно е приложил понятието „справедливост“ като морално-етична категория по отношение на размера на полагащото се обезщетение, като е ползвал съотношението на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл л. от с., както и на интензитета на това въздействие, а така също и на характера и обема на вредите, които би причинило това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви на решаващия състав са подборни, обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция.

Не се споделя оплакването за необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени, въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни.                 

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото разноски в полза на касатора не следва да се присъждат.

Основателно е искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Такива се претендират в размер на 700 лв. по представени договор за правна помощ. Касаторът е направил възражение за прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК.  Минималното адвокатско възнаграждение за дело с материален интерес от 3000 лв., съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 440 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което този размер на адвокатско възнаграждение се явява адекватен, предвид което именно тази сума следва да се присъди на ответника по касацията.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 235/07.12.2021 г. постановено по адм. дело № 55/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Б. *** с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

2.