№ 461
гр. Пазарджик, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №503 от 04.07.2022г. /погрeшно
вписана 2021година/ постановено по гр.д.№952/2021г. по описа на същия съд,
Е ОСЪДЕНО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, да заплати на П. С. П. с ЕГН **********, сумата
от 1600 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.05.2020г. на път ПП I-5 км 31+300
Русе-Бяла, извършено от И. Г. И. при управление на л.а. „Мазда-6“ с рег. №
***, застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2020г. до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за
разликата до пълния му предявен размер - 10000лв.
ОТХВЪРЛЕН е предявеният от П. С. П. с ЕГН ********** иск за
1
осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, да му заплати сумата от 140 лв. като
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на
11.05.2020г. ПТП на път ПП I-5 км 31+300 Русе-Бяла, извършено от И. Г. И.
при управление на л.а. „Мазда- 6“ с рег. № ***, застрахован в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪДЕНО Е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. и
чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на адвокат Т. И. П. от САК с ЕГН ********** и
номер на адвокатска карта - ***, сумата от 132,80лв. като разноски за
адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от разгледаните
искове.
ОСЪДЕН Е П. С. П. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, сумата от 404,26 лева, представляваща
съразмерни на отхвърлената част от исковете му направени от ответника
разноски по делото.
ОСЪДЕНО Е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да
заплати по сметка на РС-Пещера сумата от общо 64 лв., представляваща
съразмерната на уважената степен на исковете част от съответно дължимите
държавни такси по тях.
Решението се обжалва В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлена исковата
претенция на ищеца за неимуществени вреди за разликата над уважените
1600лв и до претендираните 10000лв. Жалбоподателят П. С. П. в жалбата си с
вх.№2954 от 15.09.2022г. чрез пълномощника си адв. Т. П. от САК, излага
доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и при неприлагане на чл.52 от ЗЗД за
определяне на обезщетението по справедливост. Посочва, че съдът не е взел в
предвид в пълна степен на получените от ищеца травми, без анализи на
2
доказаните увреждания и последици, без да е отдал достатъчно значение на
заключението и на представената медицинска документация. Цитира се т.11
от ППВС №4 от 23.12.1968г. като се акцентира, че съдът е длъжен да отчете
всички обстоятелства обуславящи размера на вредите като претърпените
болки и страдания, продължителност и интензитет, характера на увреждането,
прогнози за отшумяването; има ли настъпили необратими увреждания или
остатъчни телесни дефекти, съпровождащата нараняването емоционална
травма, отразяване на увреждането върху обичайния начин на живот на
пострадалия и настъпили ограничения във възможностите му за житейска
реализация. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен настъпилите
болки и страдания. Акцентира на получено мозъчно сътресение с кратка
загуба на съзнание, охлузвания по челната и тилна област на главата, десен
лакът и предмишница и на един от пръстите на лявата ръка, като болките
били търпени в период от близо 2-3месеца както и не бил отчел
емоционалната травма и ограниченията и за житейската реализация и
професионален план. Коментира заключението на вещото лице за
продължителността на болките и страданията, определени на най-малко 2
/два/ месеца. Коментират се и свидетелските показания за установено тежко
психическо състояние на ищеца след инцидента и негативни последици за
него при изпитвани няколко месечни болки в главата, нарушени битови
навици, отдалечаване от близки и приятели, затворил се в себе си. Съдът не
отчел икономическата конюктура в момента и ежегодното нарастване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди причинени от
застрахования на трети лица. Предвид на изложеното сочи, че присъденият
размер на обезщетение от 1600лв е занижен и несъответен на принципа на
справедливост предвиден в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се
присъди претендираното обезщетение в пълен размер.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
по спора страна ЗАД“Армеец“АД чрез юрисконсулт Й.. Жалбата се
квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че районният съд е
обсъдил степента и тежестта на претърпените телесни увреждания,
необходимия възстановителен период и общото отражение на претърпяната
травма върху здравословното състояние и качеството на живот на
пострадалия, като съдът е извършил подробен и пълен анализ на събраните
3
доказателства, анализирал ги е и е постановил законосъобразен акт. В
отговора подробно се анализира заключението по назначената СМЕ и
установеното здравословно състояние на ищеца към момента на деликта
както и след това. Счита, че обезщетението е определено по справедливост и
не са налице основания за неговото увеличаване, като счита, че неточно
ищецът се позовава на икономическата конюктура и на лимитите на
отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Моли да се остави без уважение жалбата.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ищеца П. С. П. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени преки искове на пряко увреденото
лице срещу отговорния застраховател на виновния застрахован за
присъждане на обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание в чл.432 ал.1 във
връзка с чл.380 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и по чл.86 от
Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба против ответника ЗАД“Армеец“ АД, ЕИК-
*********, с адрес гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представляван от
изпълнителните директори М. И.ов и В. К. М., ищецът П. С. П., с ЕГН-
**********, чрез адв. Т. П. от САК, твърди, че на 11.05.2020г. около 10.30ч.
на път ПП 1-5, км.31 +300 Русе-Бяла, И. Г. И. управлява лек автомобил марка
„Мазда“, модел 6, с ДК №*** с несъобразена скорост, блъска движещия се
пред него лед автомобил марка „Дачия“, модел Логан“ с ДК №*** отзад,
който в следствие на което се блъска в спряло полуремарке с ДК №***.
Твърди се, че при настъпилото пътно-транспортно произшествие, е пострадал
водача на леки автомобил „Дачия“ П. С. П.. Твърди, че за удостоверяване на
настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица на
11.05.2020г., взето е административно отношение към виновния водач И. Г.
И., съставен е АУАН, сер. АА №374852 от 11.05. 2020г., установена е
причината за настъпилото ПТП -несъобразена с пътните знаци скорост от
страна на И. И.. Твърди се още, че вследствие на настъпилото ПТП
4
пострадалият П. С. П. получил физически и психически травми изразяващи се
в комоцио със загуба на съзнание, повърхностно нараняване на главата,
охлузвания на дясната лакътна става, дясна мишница и лява предмишница.
След събитието пострадалият бил транспортиран до ЦЗСМП, филиал гр.Бяла,
където били извършени многобройни манипулации, изследвания и прегледи и
изпратен за домашно лечение. Ищецът бил лишен за дълго време от
обичайния си динамичен живот, а преживеният шок и стрес вследствие на
претърпяната злополука останали в съзнанието му. Твърди се, че за
процесният лек автомобил „Мазда“, модел 6 с ДК №*** управляван от И. Г.
И. имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
№ВG/11/119002972138, валидна към датата на ПТП със ЗАД“Армеец“ АД,
валидност от 31.10.2019г. до 30.10.2020г. като застрахователят отговаря за
вредите, които виновният водач е причинил .Твърди, че по повод настъпилото
ПТП в ЗАД „Армеец“ АД е образувана щета №10020100101376Н, по която не
било определено или изплатено обезщетение в законоустановения
тримесечен срок за претърпените неимуществени вреди. Счита ищецът, че
има правен интерес от предявяване на иска за присъждане на справедливо
обезщетение за претърпените от П. С. П. болки и страдания в размер на
10000лв. неимуществени вреди. Моли да се осъди ответника ЗАД“АРМЕЕЦ „
АД, ЕИК *********, да заплати сумата от 10000лв на ищеца П. С. П., с ЕГН-
**********, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, и сумата от 140лв претърпени от него имуществени
вреди/разходи за лечение/, ведно със законната лихва от датата на изтичане на
срока произнасяне-03.09.2020г. до окончателното плащане, както и
направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника по спора „ЗАД“Армеец“ АД, ЕИК121076907,с който исковите
претенции се квалифицират като неоснователни по същество. Признава се
факта на започната пред застрахователя процедура във връзка с искане от
пострадалия ищец да му бъде изплатено застрахователно обезщетение -
образувана ликвидационна преписка-щета №10020100101376Н, като не били
изпълнени указанията на застрахователя до пострадалия за представяне на
допълнителни документи за установяване основанието и размера на
претенцията, като такива не били изпратени и в рамките на настоящото
5
исково производство. Ответното дружество поддържа, че не е дало повод за
завеждане на исковото производство и не му е била дадена възможност да
определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.499 ал.1 от
Кодекса за застраховането като е било умишлено възпрепятствано да
определи и изплати такова, с което кредиторът е изпаднал в забава. По
същество дружеството поддържа, че предявеният иск за неимуществени
вреди е изключително завишен по размер и не отговоря на действително
претърпените от ищец вреди. Поддържа се, че в исковата молба са посочени
необосновано тежки увреждания, неотговарящи на доказателствата по делото.
Според ответника от медицинските документи се установявало, че от
процесното ПТП ищецът е претърпял повърхностна контузия на главата с
мозъчно сътресение от лека степен, както и минимални охлузвания и
кръвонасядания с обща площ от около 6-8 сантиметра. Твърди се, че липсват
медицински доказателства за усложнения, за проведено лечение или за
някаква остатъчна симптоматика, както и липсват категорични данни за
загуба на съзнание. Липсвали и данни за други увреждания, последващи
усложнения или влошаване на здравето. По отношение на възстановителния
период е посочено, че той е сравнително краткотраен предвид и отказа на
пострадалия да бъде лекуван и хоспитализиран. Навежда се извода, че в
същност се касае за незначителна травма, без остатъчни негативни
последици и неоснователно се явява твърдението, че пострадалият е бил
лишен от обичайния му динамичен живот, че е преживял шок и стрес поради
липса на доказателства. Като несъстоятелно се определя твърдението в
исковата молба, че последиците от травмата ще продължат през целия му
живот защото не съществува медицинска причина, която да обуславя подобен
изход от подобна повърхностна травма както и липсват доказателства.
Коментира се разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за определяне по справедливост
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди като се акцентира, че
съгласно ППВС 4/1968г., т.8 понятието справедливост е свързано с преценка
на конкретни обстоятелства; че вредата трябва да се определи към момента на
настъпването й, а с оглед вида на претърпените болки и страдания и техния
характер, ответникът счита, че претенцията за обезщетение е в изключително
завишен размер за да доведе до репариране на моралните вреди в техния
действителен размер и доколкото паричният еквивалент на обезщетението не
следва да цели увеличаване на материалното благосъстояние на увредените
6
лица. Акцентира се, че в случая е налице изключително лека травма, която не
е налагала хоспитализация, нито някакво лечение и че претендираната сума
не кореспондира с нея, не е съобразена с обществената и икономическата
конюктура и цели неоснователно обогатяване. Въведено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от страна на увреденото
лице и се иска да бъде приложена нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като
съпричиняването се изразявало в нарушения на правилата за движение, които
са в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на получените увреждания.
Твърди се, че ищецът е пътувал без да постави задължителния си по закон
предпазен колан с което е допринесъл в голяма степен за настъпването на
вредоносния резултат. Счита, че исковата претенция за неимуществени вреди
е неоснователна и моли да не се уважава. По отношение претенцията за
имуществени вреди дружеството ответник поддържа, че такива разходи не са
сторени от ищеца във връзка с ПТП и свързаните с него негативни последици;
че по делото липсват документи доказващи, че ищецът е направил разходи за
лечение. И че ако е имало някакви други разходи, то същите не са в
причинно-следствена връзка с произшествието и са направени по волята на
ищеца. Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове, както и иска за
лихви.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза по документи и личен преглед на пострадалия
която дава отговори на всички изложени в исковата молба факти и
обстоятелства както и на възраженията на ответното дружество-застраховател
посочени в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК . Експертното
заключение е изготвено от вещите лица д-р П. М. М. и инж. В. И. М., от което
като обективно, обосновано и компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установява следното: механизмът на настъпване на процесното
ПТП на база съставен и приложен по делото констативен протокол за ПТП
№9 от 11.05.2020г., на база съставените АУАН ,серия АА №374852 от 11.05.
2020г. и Наказателно постановление №20-0247-000262 от 20.06.2020г. на
виновния за настъпването на ПТП водач на л.а.“Мазда-6“ И. И. и други като
свидетелски показания на виновния за ПТП водач и други свидетели, се е
проявил по следния начин-Произшествието е настъпило около 10.30ч. на
7
11.05.2020г. на прав участък от път I-5 КМ 31+300 в района на с.Две могили,
община Борово, като от техническа гледна точка лицето И. И. се е движел с
автомобила си Мазда 6, с ДК № *** зад лек автомобил „Дачия Логан“
ДК№***, управляван от ищеца П. П., като на пътя са извършвани ремонтни
работи и е имало ограничение на скоростта за движение, което не се е
спазвало, като И. е карал в колона при което скоростта му и дистанцията до
предния автомобил не били съобразени с пътната ситуация до степен, че не е
забелязъл, че автомобилът пред него спира, опитал се да спре, но не успял и
се блъснал в него. В резултат на удара автомобилът „Дачия Логан“ бил
изтласкан напред и се блъснал в задната част на полуремаркето ДС № *** на
спряла автокомпозиция/влекач с рег.№***/ управлявана от Д. Д.. От
произшествието имало ранени участници между които и ищецът. Никой от
водачите на трите МПС не е употребил алкохол за което са били изпробвани с
техническо средство. На база получените повреди върху МПС при ПТП,
скоростта на лекия автомобил Мазда -6 към момента на удара с л.а. Дачия е
била между 70-90км/ч. Като причини за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка експертите сочат недостатъчен контрол и съобразяване със
скоростта на автомобила с пътната обстановка /пътят е в ремонт/, отклонение
на вниманието и загуба на контрол над управлявания от И. л.а. „Мазда 6“.
Пострадалият ищец към момента на настъпване на ПТП е шофирал- пътувал
в л.а.“Дачия Логан“ с ДК №***, като на база констатираните в медицинските
документи наранявания, се е намирал на предната лява седалка/шофьорското
място/. Установено е още от експертите, че лекият автомобил управляван от
пострадалия ищец е стандартно оборудван с триточкови обезопасителни
колани на всички места в автомобила, както и седалката на шофьора е
оборудвана с такъв обезопасителен колан. По отношение траекторията на
тялото на пострадалия ищец предизвикана от сблъсъка на МПС, от
техническа гледна точка според експертите при първия удар от страна на л.а.
Мазда 6, траекторията на тялото на ищеца е била насочена назад към
облегалката и опората за главата, а при последващия втори удар /в
полуремаркето/ се е задействала въздушната възглавница като поради
придобитата скорост /кинетична енергия/ тялото на пострадалия се насочва
напред, но е удържано от колана и възглавницата и не е получил
допълнителни травми. В резултат на приложената и обсъдена от експертите
медицинска документация -фиш за спешна медицинска помощ-филиал
8
гр.Бяла, и поставена диагноза ***, при снета анамнеза-че след ПТП губи
съзнание за неопределено време, разкъсно-контузна рана на главата около
2см. при приемането му в спешното отделение на филиала, състоянието му е
с главоболие и временна загуба на паметта с РР 125/90мм живак;
консултиран с невролог, направена КТ на главен мозък, не е хоспитализиран,
както и на база издадено съдебно-медицинско удостоверение от д-р П. Д. -
началник отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ Канев-гр.Русе на
12.05.2020г. /или още на следващи ден след ПТП/, в което е посочено, че по
предварителни сведения пострадалият съобщава, че на 11.05.2020г. около
11.00ч. на главен път гр.Бяла-гр.Русе е претърпял ПТП като водач на лек
автомобил -след спиране бил ударен отзад от предната част на друг лек
автомобил след което неговият автомобил с предната си част се ударил в
задната част на товарен автомобил и след това няма спомен за случилото се,
бил е с поставен предпазен колан, оплаква се от болки в шията и гърба и с
еднократно повръщане вечерта. Според обективната находка на челото на
пострадалия в ляво имало охлузване на площ от около 1/2см, в тилната област
на окосмената част на главата има хоризонтално линейно повърхностно
нараняване с кафява горичка с дължина около 2см; по задната повърхност на
дясна лакетна става има охлузване с площ от около 3/2см; по задната
повърхност на дясна мишница, в дисталната трета има повърхностни
охлузвания с обща площ от 3/2см; по гръбната повърхност на предкитково-
фалангеалната става на четвърти пръст на лявата ръка има охлузване на площ
около 0.5см.; Констатирано е още, че лицето се оплаква от болки в областта
на прасеца на дясна подбедрица, без видими следи от травматични
увреждания в посочената област След като взети в предвид данните от
медицинската документация-амбулаторен лист за преглед на пациента в
Спешно отделение от И. 05.2020, на ЦСМП-Русе, Филиал Бяла, с отразена
диагноза ***. Издаден амбулаторен лист №001546 от 23.06.2020г., издаден от
д-р О. И./ 42 четиридесет и два дни след ПТП/ с посочени основна диагноза:
***, от които данни експертите правят следните изводи:-При процесното ПТП
пострадалият П. С. П. е получил контузия на главата с охлузвания по челната
и тилна част, мозъчно сътресение, охлузвания на горните крайници, като
мозъчното сътресение е било последвано от прояви на посттравматична
церебрастения от лекостепенна мозъчна контузия; че на пострадалия е било
предложено болнично лечение, което е отказал и че при лекостепеннно
9
мозъчно сътресение каквото е в случая хоспитализацията не е задължителна и
тя се определя от тежестта на клиничната картина. Относно
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания от
пострадалия ищец, експертите сочат, че мекотъканните травматични
увреждания каквито са в случая като охлузванията, са му причинили болка и
страдание за период от 8-10дни; че при пострадалия има данни за
посттравматична церебрастения, проявена клинично с главоболие и
световъртеж и нарушение на координацията при изследването заради която
му е предписана консервативна медикаментозна терапия като проявите
посттравматичната церебрастения са продължили около 2месеца. По въпроса
за причинно -следствената връзка между механизма на ПТП и получените от
ищеца увреждания е отговорено, че е налице такава пряка причинно-
следствена връзка; на пострадалия е проведено консервативно лечение с
медикаменти, като проявите на посттравматична церебрастения са
продължили около 2месеца; че няма медицински данни за трайни увреждания
на здравето на ищеца, няма данни /платежни документи/ за направени
медицински разходи за лечение; че пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан, което подкрепя тезата на експертите за тежестта на
получените травми, както и че макар да е с колан той би получил описаните
увреждания.
В съдебно заседание експертите поддържат заключението си. Експертът
доктор М. поддържа, че няма данни за прилагани конкретни медикаменти,
като в такива случаи се изписват принципно обезболяващи средства при
нужда. Относно загубата на съзнанието експертът сочи, че такава е отразена
в анамнезите -по данни на лицето, но че тази загуба не е в смисъла на
коматозно състояние, а се касае за количествено нарушение на съзнанието и
стесняването му до степен на зашеметяване. Съгласно изготвена вътрешна
съдебна поръчка за разпит по делегация на свидетел, на 29.04.2022г. е
извършен разпит пред РС-Горна Оряховица на свидетеля И. Г. И., водач на
л.а. Мазда 6 с рег.№***, причинил процесното ПТП, на който е наложено с
НП №20-0247-00262 от началника на РУ към ОДМВР Русе административно
наказание глоба в размер на 200лв, /л.76/ извършвайки описаните в НП
нарушения на правилата за движение-движейки се с несъобразена с пътните
условия скорост блъска отзад автомобил Дачия Логан, който от своя страна
се удря отзад в полуремарке, от което настъпват материални щети и
10
пострадали, като водачът не избира скоростта за движение съобразно
атмосферните условия, релефа и условията на видимост, интензивност на
движението и други обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението ПТП с което е нарушен чл.20 ал.2 от
ЗДв.П. От разпита му пред съдия от РС-Горна Оряховица /протокол №330 от
29.04.2022г. по гр.д.№521/2022г./, свидетелят установява, че е участвал в ПТП
на 11.05.2020г. като е ударил колата стояща пред неговата без да я види се
същата спира и се натресъл. Посочил е, че ПТП е настъпило на пътя Русе-
Бяла между първи и втори разклон за Две могили и че след изхода на Русе
пострадалият е карал плътно пред него, като свидетелят е управлявал „Мазда
6 комби“. Уточнява ,че е управлявал автомобила с 90км./ч при излизането си
от гр.Русе, имало е ремонти по пътя както и намаление на скоростта; че
колите пред него не са спазвали намалението и той се движел заедно с тях.
Видял в последния момент, че колите спират, не е видял дали стоповете са
светнали, видял че приближава много, натиснал спирачката, но същата му
изхвърлила крака и се ударил в автомобила пред него. Не е видял добре
маркировката, лентите били две всяка за едната посока на движение, в
мястото където настъпило ПТП нямало знаци, преди удара имало знак за
намаление на скоростта и ремонти, от около 300-400м. Допълва, че не е
имало ранени и тримата водачи на автомобили били на крака, наранявания
имала само бабата на свидетеля-задиране на пръст в счупена на колата
жабка.Според свидетеля никой не е изпадал в безсъзнание, като Бърза помощ
дошла след 30-40минути, на бабата била поставена инжекция за кръвно
защото била уплашена и го вдигнала. Знае, че на ищеца му била направена
снимка в гр.Бяла, като той отказал да бъде взет от екипа на Бърза помощ.
Свидетелят допълва, той слязъл от колата сложил триъгълник за да обозначи
ПТП получил вода от жена от Червен Кръст, пътуваща в колоната от
автомобили. Допълва, че на следващия ден разговарял по телефона с ищеца
който му казал, че е добре и му няма нищо. Разпитан е от РС-Пещера
свидетеля Ф. С. Г., приятел на пострадалия ищец, който се обадил на
свидетеля след ПТП и му обяснил, че е катастрофирал, бил в болницата в
гр.Бяла, пред него заявил, че не си спомня точно момента на катастрофата,
казал на свидетеля, че е бил в безсъзнание известно време след това. На
свидетеля му било обяснено от пострадалия, че катастрофата станала на
11.052020г., бил е ударен отзад от друга кола при което получел удар в
11
задната част на главата от дясно. При удара отзад главата му се ударила в
някаква част на колата отзад. Свидетелят предполага, че 1-2дни пострадалият
бил в болница, след което се прибрал в гр.Бяла. Съобщава, че обичайно
двамата /пострадалия и свидетелят/ се виждат в събота и неделя, и посочва, че
го е видял в гр.Бяла 4 дни след ПТП с подута задна част на главата, не е бил
превързан, но че като си разтвори косата се виждало голяма подутина.
Оплаквал му се, че го боли главата много; завивало му се свят вечер като
искал на чете, казал, че му се повръща, като първите 1-2 седмици не можел да
гледа телевизия. На втората седмица след инцидента свидетелят видял, че
той не може да играе карти. Общо 1-2 седмици след инцидента му се гадило,
а след това 4-5месеца често се оплаквал на свидетеля от главоболие;
изпитвал страхове, няколко месеца след инцидента не е шофирал, и е
трябвало някой да го вози, като сега вече управлява автомобил, но плахо.
Свидетелят знае, че ищецът поставя дограми, има с цех за дограма и
изпълнява поръчки, но не знае дали е на ищеца. Към момента на настъпването
на ПТП ищецът е на 47 годишна възраст, работоспособен е и е трудово
ангажиран.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че е претърпял
неимуществени и имуществени вреди от ПТП, няма никакъв принос за
настъпването им и да иска тяхното присъждане от застрахователя пред който
виновния за ПТП водач е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ по реда на чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Няма спор, че е изпълнена коректно от пострадалия П. процедурата по
чл.380 от КЗ като пред застрахователя на виновния за ПТП водач е
депозирано искане от пострадалия ищец за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Конкретен размер на претендираното обезщетение няма посочен в молбата на
П. С. П. до застрахователя ЗАД“Армец“ АД, но че обезщетение не му е
определено от застрахователя и изплатено. Искането е направено в
едномесечен срок от настъпването на ПТП, / на 03.06.2020г./ като
застрахователят е отговорил, че от представената документация не се
12
установяват както твърдените от пострадалия вреди така и основателността на
претенцията затова на основание чл.496 ал.2 т.1 от КЗ не са налице
предпоставките за изплащането й. Отговорът е изпратен от застрахователя на
молителя на 08.03.2021г.
По същество исковата претенция е основателна в размера така както е
определен и уважен от първоинстанционния съд / за сумата от 1600лв/, като в
тази част няма подадена от застрахователя въззивна жалба, поради което със
сила на присъдено нещо следва да се приеме за установено между страните,
че има настъпило ПТПу причинено от водач на застраховано със
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ МПС-л.а. Мазда модел
6 с ДК №***, като на пострадалия водач на удареното отзад МПС Дачия,
модел Логан с ДК №*** и ищец в производството П. С. П. са му причинени
увреждания. С влязло в сила решение в осъдителната му част, е прието за
установено както какъв е механизма за причиняване на ПТП, така и
механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия ищец,
установено е липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия П. и който да не е поставил обезопасителния си колан, както е
установен характера и естеството на причинените травми и увреждания,
както и основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по
реда на чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, който предвижда че ал.1-
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ предвиждащ
(ал.1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е
длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни
за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и ал.2-
Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по
предоставената по ал. 1 банкова сметка независимо дали неговият размер е
определен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата
сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено
уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес. Съгласно
нормата на чл.432 ал.2 от КЗ Застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от
13
застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.395 ал.6 и ал.7 и чл.430 ал.1 т.1-т.4 и ал.2.
А когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.363
ал.4, чл.364 ал.4 и чл.365 ал.2.
В случая по отношение на всички направени възражения от
застрахователя в исковото производство с изключение присъждането на
обезщетението по справедливост, първоинстанционният съд е приел
същите за неоснователни.
Уважил е възражението на застрахователя за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като е присъдил такива
в размер на 1600лв, като е отхвърлена претенцията за разликата над тази сума
и до претендираните 10000лв.Въззивният съд напълно споделя доводите на
първоинстанционния съд досежно присъждането на сумата от 1600лв /в тази
част осъдителното решение е влязло в законна сила като необжалвано/, както
и мотивите на съда изложени към обжалваното решение досежно
отхвърлянето на претенцията за разликата до 10000лв и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
В допълнение следва да се отбележи и следното:
Изложените в исковата молба факти и обстоятелства относно
претърпени болки и страдания от причинените телесни увреждания на ищеца
в резултат на настъпилото ПТП, са посочени лаконично, схематично, без
необходимата за целта прецизност, конкретика и пълнота. Изброени са
получени физически травми, посочени в медицинските документи,
изразяващи се в комоцио със загуба на съзнанието, повърхностно нараняване
на главата, охлузвания на дясна лакътна става, дясна мишница и лява
предмишница, извършени манипулации в ЦЗСМП-филиал гр.Бяла, без обаче
да се уточни дали същите са болезнени и доколко и дали са свързани с
неудобства от наличието им и какви и дали и доколко са придружени с болки
или страдания. Това се отнася и за извършените медицински прегледи и
изследвания. Не е отчетено в исковата молба, че ищецът сам се е отказал да
остане в здравното заведение за допълнително наблюдение, а е предпочел
14
домашно лечение. Липсват и твърдения уврежданията да са довели до
преустановяване временно или за по-дълъг период на трудовите му функции.
Не става ясно от исковата молба какъв е бил обичайният динамичен живот на
пострадалия ищец, с какво точно е бил свързан-професионална работа, личен
живот, игри, забавление, гледане на телевизия и други, който е бил нарушен
или разстрпоен, нито за какъв период от време се отнася-за ден, два, седмица,
две, месец. Липсват данни за това в какво точно се изразява преживяния шок,
от какво точно ищецът е шокиран и как това се отразило на типичното му
всекидневие. Не става ясно твърдените физически и психически травми как
точно се отразили на личния му и професионален начин на живот. Липсват
изложени факти и обстоятелства и конкретика в исковата молба досежно
какви точно болки и страдния е претърпял, с каква продължителност и
интензитет, в какво се е изразявало домашното му лечение, наложило ли се е
допълнителен прием на медикаменти, изпитвал ли е болки и страдания,
оплаквал ли се е конкретно от силно главоболие, колко време е продължило
това главоболие и дали е спряло, била ли е главата му с подутина отзад, каква
е травмата довела до преустановяване на вечерното му занятие да чете
поради виене на свят, да иска да повръща, да не може известен период от
време да гледа телевизия, да не може да играе карти, че е бил лишен от
възможността да шофира поради страх, както и фактически да не може да
работи професионално занимавайки се с поставяне на дограми примерно.
Освен това ищецът не сочи в исковата си молба конкретни факти и
обстоятелства, случили се след ПТП, като например какво точно е изпитвал в
този момент и непосредствено при пристигането на екипа на Бърза помощ,
защо се е наложило да тръгне за болницата веднага ,как се чувствал на
следващия и на по-следващия ден. Такива факти и обстоятелства не се сочат
от ищеца. Макар това да не е нередовност на исковата молба, се касае за
заявяване на конкретни факти и обстоятелства за претърпени в резултат на
ПТП болки, страдания, тревожност и неудобства от пострадалия ищец,
подлежащи на установяване и доказване. В тази връзка следва да се
отбележи, че разпитаните по делото свидетели установяват претърпени от
ищеца неимуществени вреди болки и страдания, каквито конкретно и ясно не
са заявени с исковата молба, нито са въведени като предмет на спора чрез
изменение на иска по чл.214 ал.1 от ГПК, нито по пътя на тълкуването на
исковата молба би могло да се стигне до тях, поради което същите не могат
15
да бъдат ценени като относими към предмета на спора и към определянето
размера на неимуществените вреди. Нещо повече, според свидетеля И., на
следващи ден, след ПТП, на 12.05.2020г. ищецът П. П. му е казал в
телефонен разговор, че се чувства добре и че му няма абсолютно нищо. По
този факт за който свидетелства свидетеля И. няма заявено оспорване от
страна на ищеца като недостоверно и невярно и неотговарящо на истината и
този съобщен факт по делото не е оборен по надлежния ред защото ищецът е
посочил неизгоден за себе си факт, който следва да бъде съобразен при
определяне размера на обезщетението доколкото чрез него се установява, че
пострадалият няма сериозни увреждания на здравето си или ако има същите
са незначителни и краткотрайни по съдържание и интензитет и по
продължителност, и са отшумели сравнително бързо и безболезнено за
пострадалия от ПТП.
Освен това другият свидетел Г. излага факти и обстоятелства
възприети от него за влошено здравословното състояние на ищеца, които не
са въведени ясно и с необходимата конкретика в исковата молба която
определя предмета на иска и на фактите и обстоятелствата, подлежащи на
установяване и доказване от страната която ги твърди. Така свидетелят Г.
твърди, че ищецът е пролежал в болнично заведение 1-2 дни каквито данни
ищецът не съобщава с исковата си молба, а и няма такива според
медицинската документация; главата на ищеца в задната част е била подута,
каквито твърдения също няма изложени в исковата молба като претърпяна
травма. Свидетелят сочи, че ищецът му се оплакал, че главата много го
боляла, каквото твърдение няма изложено в исковата молба; че на ищецът му
се е виело свят при четене вечер. И такъв факт няма изтъкнат от ищеца в
исковата молба; че на ищеца му се повръща и че 2 /две/ седмици не е можел
да гледа телевизия/също такива факти и обстоятелства не са въведени с
исковата молба/; че не е можел да упражнява любимото си занимание-игра на
карти, каквото също няма заявено с исковата молба; че 1-2 седмици след
инцидента му се гадило , а 4-5месеца се оплаквал от главоболие. Също
такива конкретни факти и обстоятелства не са изложени в исковата молба; че
няколко месеца след инцидента не е можел да шофира, а сега кара плахо,
което затруднение е неудобство за пострадалия също не е въведено с исковата
молба; че същият поставя дограма, но не е посочил дали това увреждане
резултат от ПТП го е възпрепятствало да изпълнява професионалните си
16
задължения временно или не. В този смисъл следва да се отбележи, че
ищецът не е твърдял в исковата си молба и не е конкретизирал в достатъчна
степен и с необходимата конкретика претърпените болки и страдания по своя
вид, характер и естество, а в последствие да ги е установил и да ги е доказал
по реда на чл.154 от ГПК при условията на проведено от него пълно и главно
доказване ,както и че същите по справедливост следва да бъдат оценени на
сумата от 10000лв. Нито ищецът, нито ответникът, нито съдът, нито законът
задължава да се предполага какви конкретни претърпени неимуществени
вреди -болки, страдания, психологически стрес и неудобства трябва да
изпитва пострадалия , в случая от ПТП и въз основа на които да му бъде
определен справедлив размер на обезщетението . Всеки човешки индивид е
строго индивидуална личност, всеки е пострадал по различен начин и с
различен интензитет и продължителност търпи неблагоприятните за него
болки и страдания и неудобства в зависимост от своята носимост, характер и
издръжливост. Всеки един пострадал по различен начин търпи и преживява и
психоемоционалните болки, терзания и неудобствата от едно или друго
телесно и психическо увреждане, поради което всеки пострадал когато
претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е длъжен подробно, точно и ясно да ги конкретизира, да посочи техните
проявни форми, да опише тяхното конкретно проявление вътрешно и външно
върху личността му, с което да се създаде непосредствена и ясна представа
както за ответника така и за съда, какви точно по своя характер и естество
вреди са претърпени от пострадалия, как точно са се отразили и на
вътрешния му мир, поведение и психосвят, какво точно външно проявление
имат и къде, и за какъв конкретен период от време, налице ли е влошаване на
здравето на пострадалия или тези вреди са отшумяли и е налице пълно
оздравяване на пострадалия или същите имат остатъчни странични действия
и периодично се възобновяват, проявяват и обострят.
В случая, от данните по делото и от изслушаната комплексна
експертиза, която не е оспорена от страните ищецът е претърпял минимални
неимуществени вреди с ограничен размер, отшумели са в рамките на до 1-
2седмици след инцидента, не се установява вредите да прогресират, а
напротив същите са отшумели напълно и то в рамките на посочения период,
предвид на което за овъзмездяването им е напълно достатъчна сумата от
1600лв, с която да се репарират в пълна степен претърпените болки и
17
страдания. Този размер не може да се промени и увеличи дори и от
полученото мозъчно сътресение и поради посттравматична церебрастения,
доколкото мозъчното сътресение според експертите е от възможно най-лек
тип, като загубата на съзнанието не е в смисъл на коматозно състояние /тежка
форма/, а се касае за количествено нарушаване на съзнанието като
стесняването му до степен единствено на зашеметяване, което бързо е
отшумяло, а посттравматичната церебрастения е продължила само 2месеца
без данни за влошаване на състоянието на пострадалия през този период, като
същата е лекувана консервативно с медикаменти.
Следователно няма основание за ревизиране на обжалваното решение
в частта с която е отхвърлена претенцията на ищеца П. П. за претърпени
неимуществени вреди за разликата над присъдените 1600лв и до
претендираните 10000лв.
Обжалваното решение в посочената му отхвърлителна част е
валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците
изложени във въззивната жалба на ищеца П. С. П.. Както се посочи
свидетелските показания установят факти и обстоятелства за здравословното
състояние на ищеца, каквито не са въведени по никакъв начин с исковата
молба нито по реда на изменението на иска по чл.214 ал.1 от ГПК, нито по
реда на тълкуването на исковата молба, поради което същите няма как да
бъдат приобщени към доказателствения материал по делото и да бъдат
оценени по справедливост, тъй като ищецът не се позовава на тях в
обстоятелствената част на исковата молба и доколкото чрез тях се
установяват отделни проявни форми на болки и страдания у ищеца, които
обаче по никакъв начин не са въведени от него като резултат и следствие и в
причинно-следствена връзка от претърпяното ПТП и да иска същите да
бъдат овъзмездени по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Предвид изложеното, решението в обжалваната му част ще следва да
се потвърди.
При този изход на спора, в полза на застрахователното дружество
ЗАД “Армеец“ АД ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв съгласно чл.25 ал.1 от НИПП във връзка с чл.78 ал.8 от
ГПК
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО Пазарджишкият окръжен съд
18
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №503 от
04.07.2022г. /погрeшно вписана 2021година/, постановено по гр.д.№952/
2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН иска
на П. С. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес с.Б., ул.***, община Б., обл.
П. ПРОТИВ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, за осъждане на дружеството ЗАД
„Армеец“ АД, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал.1 от
ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ НА П. С. П. с ЕГН **********, сумата за размера над
присъдените 1600лв/хиляда и шестстотин лева/ и до претендираните 10000лв
/десет хиляди лева/ или за разликата от 8400лв/осем хиляди и четиристотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 11.05.2020г. на път ПП I-5 км. 31+300 Русе-
Бяла, извършено от И. Г. И. при управление на л.а. „Мазда-6“ с рег. № ***,
застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес с.Б., ул.***,
община Б., обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2,
сумата от 100лв /сто лева/ представляващи сторените във въззивното
производство от дружеството разноски като юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19