Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
Велико
Търново, 22.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора от ВТОП
– Светлана Иванова
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
744/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по Искова молба вх. № 5438/07.12.2021г. в АСВТ, подадена от името на
търговско дружество „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново.
Ищецът е съединил в ИМ
два иска – главен и евентуален. Първият предявен иск е с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Насочен е срещу Националната здравноосигурителна каса. Предявен
е изрично като частичен, в размер на
10 000лв., включващ главница 9 хил. лева от обща такава 134 657,00лв. и законна
лихва за забава 1 000лв. от общо 7 хиляди лева/за периода от 16.04.2021г.
до 07.12.2021г./. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за
претърпени имуществени вреди, настъпили
в периода 01.02.2008г. до 01.06.2009г., представляващи пропуснати ползи.
Вредата била резултат на отменен мълчалив отказ на НЗОК да уреди последиците от
отмяната на ПЗНА по реда на чл.195, ал.2 от АПК. Визира се конкретно отмяната
на МО на НЗОК, за която АСВТ се е произнесъл с влязло в сила на 16.04.2021г.
Решение по АД № 783/2019г. по описа на съда. Отмененият ПЗНА е колона 7 и 9 от
Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г. Осъществено
с Решение на ВАС, постановено по АД №
2762/2008г., обнародвано на 10.04.2009г. в ДВ. Ищецът твърди, че до отмяната му
е продавал лекарства на по-ниски цени, с което претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи.
В
условията на евентуалност е предявен
иск срещу същия ответник с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ - вреди от административна дейност, която
особено съществено нарушава правото на Европейския съюз. Макар правоотношението
да няма трансграничен елемент, при изложението на същите обстоятелства, ищецът
твърди, че мълчаливият отказ на НЗОК е в противоречие с чл.34 и чл.49, ал.2 от
ДФЕС/забрана за количествени ограничения на вноса между ДЧ и правото на
установяване /, нарушава принципите на оправданите правни очаквания и правната
сигурност, изведени в практиката на Съда на ЕС.
След
проведена процедура по отстраняване на нередовности на ИМ е уточнено, че фактическото
основание на всеки от исковете е отказът на НЗОК да уреди последиците от
отмяната на ПЗНА, а не самата отмяна на
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Последната е било ФО на иска,
предявен по АД № 191/2014г. на АСВТ. Този иск е отхвърлен с влязлото в сила
решение, постановено по същото дело.
В
един общ петитум на ИМ ищецът търси осъждане на ответника - НЗОК да
заплати парично обезщетение, частично,
в размер на 10 000,00лв., представляващ главница 9 000лв. от общ размер
главница 134 657,00лв. и законна лихва за забава 1 000лв. от общ размер на лихвата 7 000,00лв., за периода от 16.04.2021г. до
депозиране на ИМ/07.12.2021г./, като
цялата сума се претендира ведно със законната лихва върху същата от депозиране
на ИМ до окончателното й изплащане.
В открито с.з. жалбоподателят се
представлява от упълномощения адвокат, който поддържа ИМ и ангажира
доказателства. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът
– Национална здравноосигурителна каса,
представлявана от управителя на същата представя писмен отговор. В същия изразява
становище за недопустимост на
предявената претенция, т.к. приема, че се касае за вреди, причинени от
отменения ПЗНА, която вече е била разгледана от съда по същество по АД №
191/2014г. на АСВТ. За недопустимост възразява и на още едно основание – поради
това, че за периода от 01.02.2008г. до 10.04.2009г. не е налице отменен с
влязло в сила съдебно решение/при обнародването му/ ПЗНА. Алтернативно оспорва предявените
искове по основание и размер. Определя като
невярно твърдението на ищеца, че е бил „задължен“ да продава лекарствени
продукти по цени със задължителна
отстъпка от максималните цени на лекарствата, които са формирани при прилагане
на максималните нормативно определени надценки по Наредбата. Защото цените
формирани по Наредбата са пределни цени,
но те не са абсолютни цени на лекарствените продукти/ЛП/. Пазарът определя на
каква цена ще се продават лекарствата. В тази връзка не приема наличието на
пряка причинна връзка между отменения ИАА и твърдяната вреда. Определя отношенията между НЗОК и собствениците на аптеки като облигационни, основани на сключените
договори. Намира, че същите не са проява на административна дейност. Лекарствените
продукти са били продавани съгласно Указанието и сключения договор/анекс между
ищеца и НЗОК. Макар и административен договор, ищецът по всяко време може да
поиска да бъде прекратен и да продава предлаганите от него продукти на
свободния пазар. В о.с.з. ПП на
ответника пледира за недоказаност на исковата претенция по основание и по
размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за периода от
01.02.2008г. до 31.05.2009г. ПП претендира разноски за ЮКВ и възразява за
прекомерност на заплатеното АВ от ищеца.
Прокурорът
дава мотивирано заключение, че исковата молба е
неоснователна и недоказана. Налице е отменен мълчалив отказ на ответника да
уреди по чл. 195, ал. 2 АПК последиците от отмененото Указание за работа с
лекарствения списък, поради което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Счита, че са настъпили имуществените вреди, определени от ищеца като
разликата между цените на продаваните лекарства по отмененото Указание на НЗОК
и пределната цена съгласно Наредбата за определяне цените на лекарствата. Но
прокурорът приема, че тези вреди са
пряка и непосредствена последица от отмененото Указание на НЗОК, а не от отказа
на ответника да се произнесе по чл. 195, ал. 2 АПК. Счита, че вредите са пряко
причинени от отм. Указание, т. к. са настъпили докато е траело изпълнението му,
а не от МО по чл. 195, ал. 2 от АПК.
Поради това липсва пряка причинна връзка между отменения мълчалив отказ и
причинените вреди. Те са били вече настъпили, когато е възникнал МО. По тези
съображения прокурорът предлага на съда да отхвърли предявения главен иск, както и
евентуалния такъв.
Като
прецени твърденията в исковата молба и доводите на защитата на всяка от страните съдът намира, че се търси обезщетение
за вреди, причинени от административна дейност. Претенцията е с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.2 от същия специален закон такъв иск се
разглежда по реда, установен в АПК. В случая е предявен осъдителен иск/частичен/
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 хиляди лева,
причинени от незаконосъобразна административна дейност. Главният иск е с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл.203 от АПК, а евентуалният – по
чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Искът е предявен след отмяната на визирания като
фактическо основание на иска мълчалив отказ на НЗОК да се произнесе по реда на чл.195,
ал.2 от АПК. Дейността на НЗОК, при която е постановен МО е административна.
Поради това искът за обезщетение е подсъден на административния съд.
Ответникът
оспорва иска като недопустим. Приема, че се касае до претенция за обезщетение
за вреди причинени от отменения ПЗНА/Указанието/, която вече е била разгледана
от съда по същество по АД № 191/2014г. на АСВТ. Освен това вредите се претендирали
за периода преди отмяната на акта, поради което ИМ е недопустима. Съдът намери
възраженията за недопустимост на иска за неоснователни, поради следните
съображения:
При
отстраняване на нередовностите с Молба вх. № 927/23.02.2022г. изрично е
уточнено, че фактическо основание на настоящия иск е именно отмененият мълчалив
отказ на НЗОК да уреди последиците от действието на отменения ПЗНА по реда на
чл.195, ал.2 от АПК. Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице,
на което специалният закон възлага осъществяването на задължителното здравно
осигуряване ( чл. 6, ал. 1 от ЗЗО). НЗОК е органът, натоварен с провеждането на
държавната политика в здравното осигуряване и свързаните с него обществени
отношения. Възложени са и административни правомощия, по силата на специалния
ЗЗО, което я позиционира в хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК. При формирането
на визирания в ИМ мълчалив отказ Касата е действала именно като административен
орган – носител на административни правомощия, възложени със закон, вклч. при
неизпълнение на задължението на НЗОК, възникнало по силата на чл.195, ал.2 от АПК. В този ред на мисли съдът приема, че безспорно се касае за административна
дейност макар и от особен вид, като характеристиките на тази административна
дейност са уредени в съответните нормативни актове, а НЗОК действа в качеството
на орган натоварен с административни
правомощия. Поради това главният иск/както и евентуалният такъв/ са за вреди от
административна дейност, поради което следва да бъдат разгледани от АСВТ като
местно компетентен адм. съд.
Освен
това, в случая претенцията за обезщетение по ИМ е построена върху различно
фактическо основание/МО по чл.195 от АПК, а не отмяна на Указанието като ПЗНА/,
което ФО е настъпило в последващ отмяната времеви период. Поради това съдът
счита, че става въпрос за различен иск, макар и в двата случая осъдителен. В
тази връзка не е налице формирана по същия спор сила на пресъдено нещо, която
да е пречка за разглеждането му понастоящем. Касае се за различни фактически
основания както на главния, така и на евентуалния иск. Налице е съвпадение на
времевия период, за който се твърди да са настъпили вредите, но това не
обуславя недопустимост. Съвпадението на страните и част от обстоятелствата, на
които е основан искът не водят до еднозначен извод за идентичност на спора с
този, разгледан по АД №191/2014г. Настоящият състав на АСВТ счита, че логическата
и фактическа връзка с отмененото Указание има своето отражение върху
основателността на иска, а не върху неговата допустимост в настоящото
производство.
Действително
с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ВАС бе
прието, че вредите, причинени на граждани и ЮЛ от ПЗНА в периода преди същият
да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е налице специален ред, предвиден в чл.195, ал.2 от АПК. Това ТР не отричаше възможността да са причинени вреди, а приложението на
специалния закон – ЗОДОВ за преодоляването им. В случая страните не оспорват,
че дружеството „АСКЛЕПИЙ“ЕООД не е получило произнасяне от НЗОК, в т.ч. парично
обезщетение по реда на чл.195, ал.2 от АПК. След като специалният процесуален
ред не е дал резултат, то принципно остава открита възможността за съдебна
защита на ищеца по реда на ЗОДОВ. В този смисъл е налице практика на ВАС, а понастоящем
действа законодателно изменение в чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.94 от 2019г./,
което с предложение последно на разпоредбата признава изрично правото на такъв
иск – за обезщетение на вредите, причинени
от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове. В процесната ИМ обаче, се твърди, че вредите са
последица на мълчалив отказ/ИАА/
на АО да уреди служебно последиците от действието на ПЗНА до отмяната му от
съда, а не за вреди от действието на самия подзаконов акт, т.к. на това
фактическо основание е бил предявен иск, който е отхвърлен по същество от АСВТ
и следователно е формирана сила на пресъдено нещо. В този ред на мисли този
въпрос за новото ФО на ИМ е въпрос за нейната основателност, а не по
допустимостта и.
Предвид
изложените съображения съдът преценя ИМ
като допустима. Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА, за всеки
от предявените искове, по изложените по-долу фактически и правни
съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена между страните с Определение от 01.03.2022г. чрез предварителния
доклад по делото, на основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК. На
ищеца е указано, на основание чл.7, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.204, ал.5 от АПК,
че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.204, ал.5
от АПК, е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания.
Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква да бъдат
установени пред съда следните факти: имуществени вреди/вид и размер/, причинени
от отменен по съответния ред административен акт, издаден при изпълнение на
административна дейност. Относно евентуалния иск е указано, че фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ,
включва претърпяна вреда; нарушената правна норма на правото на ЕС да
предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно
съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпяната вреда. За всеки от двата иска, реализирането на отговорността на
държавата е обусловено от кумулативното наличие
на всеки от елементите от фактическия състав на отговорността.
Указанията
към ответника са че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да установи основания за
изключване на отговорността/напр. погасителна давност/, или нейното намаляване,
т.к. съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а съгласно втората
алинея на с.р., когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява.
Делото е основано на писмени
доказателства, представени с ИМ и тези от ответника като същите не са оспорени
от страните. Изслушани са показанията на един свидетел, воден от ищеца. Съдът
кредитира същите с доверие, т.к. отразяват непосредствените впечатления на лицето,
кореспондират с другите доказателствени средства/ЕЗ напр./ и са дадени под
страх от наказателна отговорност. Не са
четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или
обявени служебно известни такива на съда. Прието бе заключението на ВЛ по
ССчЕкспертиза, която даде отговор на въпроси, поставени от двете страни и
свързани с размера на вредата и дължимата лихва за забава. Съдът цени ЕЗ като
обективно и компетентно дадено по предвидения процесуален ред, неоспорено от
страните. Към доказателствената съвкупност по делото бяха приобщени за
послужване АД №№ 191/2014г.; 199/2019г. и № 783/2019г., всички по описа на
Административен съд – Велико Търново.
След преценката поотделно и в
тяхната взаимна връзка на приетите при съдебното следствие доказателства, съдът
прие за установени следните факти:
1.
Жалбоподателят „Асклепий“ ЕООД е сключил договори за отпускане на лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, както следва: Договор №
04-0535/28.03.2006 г. за аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. В.
Левски № 14Г, Договор № 04-0537/28.03.2006 г. за друга аптека, находяща се в
гр.Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Емилиян Станев № 9 и Договор №
04-0342/11.02.2008 г. за трета аптека, находяща се в гр.Велико Търново, ул.
Оборище № 18, МОЛ „Централ“, които са се прилагали до 31.05.2009 г.
2. „Асклепий“ ЕООД се явява правоприемник на
имуществените права на ЕТ „Асклепий - М.З.“ (чието предприятие е придобил) по
сключения между НЗОК и ЕТ „Асклепий - М.З.“ Договор № 04-0536/28.03.2006 г. за
друга аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. Велики Преслав № 4. След
правоприемството, от м. април 2009 г. „Асклепий“ ЕООД продължава да изпълнява
задълженията на ЕТ „Асклепий - М.З.“ по сключения Договор № 04-0536/28.03.2006
г. до 31.05.2009 г.
3. Посочените четири договора са сключени на основание
чл. 45, ал. З от Закона за здравното осигуряване и чл. 46, ал. 2 от Националния
рамков договор за 2006г. (отм.). и са за отпускане на лекарства, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,
заплащани напълно или частично от НЗОК. С тях ищецът се задължава да отпуска на
ЗЗО лице лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани
напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НОЗК.
4. След влизане в сила на новия ЗЛПХМ, на
10.01.2008 г. директорът на НЗОК е издал Указание за работа с лекарствен списък
на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. В Приложение № 2 към указанието са определени
пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, частта от
цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща
задължително здравноосигуреното лице - колона 9.
5.
В изпълнение на указанието с допълнителни споразумения/анекси са изменени
договорите на между НЗОК и ищеца, с които е договорено, че изпълнителят продава
лекарствата по цени съгласно Приложение № 1, което Приложение съответства на
Приложение № 2 от Указанието на директора на НЗОК.
6.
Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК
№ РД-16-3/10.01.2008г., в сила от 01.02.2008г., е отменено от ВАС с
Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по АД № 2762/2008 г. в частта отн. колона 7 и
9, в сила считано от 11.04.2009г. Защото в същото директорът на НЗОК е
определил цените, по които аптеките отпускат лекарствени продукти, като е
намален размера на надценката на търговците на дребно. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че директорът на НЗОК
е намалил всъщност нормативно признатите приходи на аптеките.
6.1.
Поради това разликата между цената на лекарствените средства, които са
отпускани на пациентите, съгласно Указанието и цената, определена съгласно
НУПРРРЦЛП/отм./ търговецът определя като пропусната полза в размер на 134
657,00лв. за периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г.
7.
Първоначално претенцията си за обезщетение за тези пропуснати ползи дружеството
предявява по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Образувано е АД № 191/2014г. на АСВТ. С
решението по същото искът за пропуснати ползи и съответната лихва е отхвърлен
като неоснователен. Решението е оставено в сила от касационната инстанция с
Решение № 572/15.01.2018г. по описа на Върховния административен съд.
Междувременно е постановено ТР №2/27.06.2016г. на ВАС по т.д. № 2/2015г., което
отрича възможността по реда на чл.1 от ЗОДОВ да се търси обезщетение за вреди
от ПЗНА до отмяната му.
8.
След това развитие на дело №191/2014г. на АСВТ, дружеството подава Искане с вх.
№ 11-03-4/20.06.2018г. до управителя на НЗОК за обезщетяване по реда на чл.195,
ал.2 от АПК. Бездействието на НЗОК в тази връзка е атакувано по реда на чл.257
от АПК. Образувано е АД № 8426/2018г. по описа на АССГ. Постановено е Решение №
7266/04.12.2018г. /влязло в сила/, с което е осъдена НЗОК да се произнесе по
Искането на дружеството с посочения входящ номер. Искането № 11-03-4 от
20.06.2018 г. до НЗОК е за уреждане на правните последици, възникнали от
отменения подзаконов нормативен акт/посоченото вече Указание/, като в същото се
изразява претенция за обезвреда, изразяваща се в разликата между цената на
лекарствените средства, които са отпускани на пациентите съгласно отмененото
Указание и действително дължимата сума съгласно НУПРРРЦЛП (отм.) и пределната
търговска надценка.
9.
В изпълнение на посоченото Решение на АССГ, управителят на НЗОК се е произнесъл
по Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. с изричен отказ, обективиран в Писмо с
изх. № 11-03-4/10.01.2019г./л.59/. Същият е бил подложен на съдебен контрол и е
отменен с Решение № 269/04.06.2019г., постановено по АД № 199/2019г. на АСВТ.
Последното е влязло в сила на 14.11.2019г., когато е потвърдено от ВАС с
Решение № 15515, постановено по АД № 8097/2019г. на ВАС. С диспозитива на
Решение № 269/04.06.2019г. на АСВТ по АД № 199/2019г. освен отмяна на изричния
отказ на НЗОК да уреди последиците от отменен подзаконов административен акт по
повод претенцията на дружеството за изплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди е постановено и
връщане на адм. преписка на управителя на НЗОК за произнасяне при съобразяване
на дадените в мотивите на същото решение задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона, съгласно чл.173, ал.2 от АПК.
10.
Влязлото в сила Решение на АСВТ по АД № 199/2019г. е изпратено на НЗОК за
изпълнение и е постъпило при тях на 20.11.2019г. От този момент висящността на
административното производство е
възобновена и тече срокът за произнасяне на АО. Същият е изтекъл на
14.12.2019г. При това не е налице произнасяне на сезирания АО-управителят на
НЗОК, който има законовото задължение да се произнесе и служебно да уреди
правните последици от отмяната на ПЗНА – в случая Указание за работа с
лекарствен списък на НЗОК №
РД-16-3/10.01.2008г. Поради това, в изпълнение на указанията на ВАС, съдебният
състав по АД № 783/2019г. по описана АСВТ приема наличието на мълчалив отказ по
Искане от с вх. № 11-03-4/20.06.2018г., който е предмет на последно посоченото производство.
10.1.
Така
посоченият мълчалив отказ на управителя на Националната здравноосигурителна
каса по Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. с правно основание чл.195, ал.2 от АПК е отменен и преписката е върната на АО за продължаване на производството.
10.2.
Не е последвало произнасяне от НЗОК, въпреки дадените указания по тълкуване и
приложение на закона. Липсва преценка на АО за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на отменения подзаконов нормативен акт, вклч. за
обезщетението за имуществени вреди.
11.
Свидетелят У.
при разпита в о.с.з. на 27.10.2022г. сочи, че в периода м.01.2008г.-м.06.2009г.
е била на длъжност „магистър-фармацевт“ в обект „Акслепий“ - в денонощния
обект. Свидетелства, че в този период са работили по цени съгласно Указанието
на Здравната каса. Ценовата политика се определя от ръководителя на
дружеството. За периода м.02.2008г.-м.05.2009г. са работили по цените от Указанието.
Отстъпки на клиенти не са предоставяни. Уточнява, че преди влизане в сила на Указанието
на НЗОК с новите цени от 01.02.2008г. в
обекта е работено на пределни цени съгласно Наредбата за цените на образуване.
12.
По делото е прието заключение на вещо лице по съдебна счетоводна експертиза.
Същото е основано на проверка в счетоводството на ищеца, документацията в
Касата и представените по делото фактури.
12.1.
По първата от задачите ВЛ е изчислило каква е разликата между цените на
лекарствените продукти, продадени от аптеката, изчислени по реда на УКАЗАНИЕТО
на директора на НЗОК в колона 7 на
Приложение №2 към същото и цените на същите ЛП за търговец на дребно, изчислени
по правилото на чл.7, ал.1, т.3 и чл.8 от НАРЕДБА за условията, правилата и
реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (обн. ДВ
бр.104 от 2007г., понастоящем отм.). За периода на 01.02.2008г. до 31.05.2009г.
ВЛ е изчислило, че разликата в цените по двете методики е в размер на
134 657,00лв. Съответно за
периода от 01.02.2008г.-10.04.2009г.
разликата в цените на ЛП е 118 077,67лв.
12.2.
Законната лихва за забава върху първата от посочените суми за периода от
16.04.2021г./влизане в сила на Реш. на АСВТ по АД № 783/2019г./ до завеждане на
ИМ/07.12.2021г./ ВЛ е изчислило в размер на 8 828,22лв. За втория вариант
лихвата е в размер на 7 741,27лв.
12.3.
Експертът е категоричен, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно за
периода на 2008 и 2009г. Записите са извършвани в съответствие с изискванията
на ЗСч., счетоводните стандарти и утвърдения индивидуален сметкоплан. Формата
на счетоводството осигурява синхронизирано, хронологично и
систематично/аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане. Извършени са хронологични
регистрации и систематизации на всички счетоводни документи за осъществяваните
стопански операции, включително и тези, свързани с НЗОК и РЗОК-ВТ. Счетоводните
сметки и регистри са приключени в края на отчетните периоди.
12.4.
При своето изследване ВЛ е констатирало, че за посочения в задачата период в
аптеките на жалбоподателя ЛП са отпускани по цени, определени с Указанието на
НЗОК като няма извършени намаления на така определените цени на продуктите при
продажбата им на пациентите.
12.5.
ВЛ е категорично по въпроса, че не е възможно да се изследва по какви цени на
свободния пазар са реализирани лекарствени продукти със същите кодове по спецификацията на
фактурите. Поради това не е възможно и да се определи разликата между цените на
свободния пазар и тези определени по
Указанието.
В
заключение съдът установи, че анализът на доказателствената съвкупност я
определя като непротиворечива. Приетите доказателства са годни, допустими и
относими. Тяхната доказателствена стойност не
е оспорена, нито опорочена. Поради това, съдът прие за установени
посочените факти, относно които страните не спорят. Последните просто
интерпретират същите факти по различен
начин от правна страна. В този ред на мисли съдът приема за безспорно,
че с влязло в сила съдебно решение по АД № 783/2019г. на АСВТ е установено
наличието на мълчалив отказ на НЗОК,
който е незаконосъобразен. Тоест при упражняване на административна дейност е
постановен индивидуален адм. акт, който е отменен от съда като
незаконосъобразен. Дали са налице и другите два елемента от ФС на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - има
ли настъпили имуществени вреди и пряка причинна връзка между същите и отменения
мълчалив отказ на НЗОК мотиви ще бъдат изложени по-долу в настоящото.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Приложим
материален закон при издаване и обжалване на акта е Законът за отговорността на
държавата и общините за вреди/обн. ДВ бр. 60 от 1988г./, доколкото ФО, на които
се претендира обезщетение са факти и обстоятелства настъпили при действието на
същия. Приложим процесуален закон са
нормите на чл.203 и сл. от АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./, субсидиарно на
основание чл.144 от АПК е приложим ГПК/обн. ДВ бр. 59 от 2007г./ относно
производството пред съда, а относно редовността на ИМ и доказването също се прилага ГПК по препратката
на чл.204, ал.5 от АПК.
Ищецът
в настоящото производство е ЮЛ на търговското право и с оглед заявените
твърдения за факти притежава правен
интерес от провеждането на съдебна защита за проверка възникнало ли е право на
обезвреда. Осъдителният иск за обезщетение е необходим и допустим. НЗОК е
органът, натоварен с провеждането на държавната политика в здравното
осигуряване и свързаните с него обществени отношения. Възложени са и
административни правомощия, по силата на специалния ЗЗО, което я позиционира в
хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК, т.е. става въпрос за административна
дейност. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗО, Национална здравноосигурителна каса е
юридическо лице със седалище София. Предвид това НЗОК е надлежния ответник по исковете,
съгласно чл.205, ал.1 от АПК, т.к. е формиран МО от директора на НЗОК, който е
действал като АО и се намира в структурата на посоченото ЮЛ. Искът по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е осъдителен и в него като
процесуален субституент на държавата участва съответното ЮЛ, свързано с
дейността на органа, който е постановил незаконосъобразния акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Фактическият състав на нормата включва три предпоставки - вреди, в пряка причинна връзка с административна дейност, упражнена в противоречие на
закона. Липсата
на един от елементите на фактическия състав освобождава държавата от
отговорност.
В
случая се претендират вреди от отменен ИАА.
Вече бе изяснено по-горе в настоящото,
че се касае за административна дейност
и са налице доказателства, че с влязло в сила съдебно решение по АД №
783/2019г. на АСВТ е установено наличието на мълчалив отказ на НЗОК, който е отменен като незаконосъобразен. Тоест, при упражняване на
административна дейност е постановен индивидуален адм. акт, който е отменен от
съда като незаконосъобразен.
Правната
теория определя пропуснатите ползи като бъдещо сигурно увеличение на
имуществото на лицето, което не се е осъществило само по причина на
непозволеното увреждане. В конкретния случай е доказано, че ищецът и след
влизане в сила на Указанието на НЗОК е продължил да упражнява дейност във всяка
от аптеките си като за целта е сключил анекси към договорите с НЗОК. В тази
връзка съдът приема, че е доказано настъпването
на имуществени вреди. Ищецът твърди,
че същите са настъпили в периода от 01.02.2008г. до 01.06.2009г. и представляват намаление на нормативно
признатите приходи на аптеките. Това се потвърждава от събраните доказателства.
Действително е осуетено бъдещо увеличение на имуществото на търговеца. Вредите логически
произтичат от намаляване на нормативно
признатите приходи на аптеките. Това е станало с Указание за работа с
лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г., което има правната природа на
подзаконов нормативен акт. С него е въведено задължение на търговеца на дребно
да продава лекарствени продукти на пределни цени и надценка, посочени в Указанието,
вместо на по-високите такива по Наредбата за условията, правилата и реда за
регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Указание
за работа с лекарствен списък на НЗОК №
РД-16-3/10.01.2008г., в сила от 01.02.2008г., е отменено от ВАС с Решение №
6826 от 06.06.2008 г. по АД № 2762/2008 г. в частта отн. колона 7 и 9, което
след обнародването му на 10.04.2009г. – ДВ бр.27, стр.121, е в сила считано от
11.04.2009г. Поради това за периода 01.02.2008г.
до 10.04.2009г. при действието на Указанието на НЗОК са налице пропуснати
ползи, представляващи намаление на нормативно признатите приходи на аптеките на
дружеството в размера, посочен от ВЛ в ССчЕ, а именно разликата в цените на ЛП
определени според Указанието и тези по Наредбата за периода от 01.02.2008г.-10.04.2009г. е 118 077,67лв. От
свидетелските показания се установява, че не е била налице практика на
търговеца да продава ЛП на крайните клиенти с отстъпки от пределните цени по
Указанието. След този период до 01.06.2009г. Указанието не е действащ ПЗНА и
отношенията са основани изцяло на облигационната връзка между страните. Поради
това съдът приема за доказан размер на вредите сумата от 118 077,67лв.
По
въпроса за настъпване на вреди от действието на отменен ПЗНА следва да се
съобрази обстоятелството, че сам законодателят признава чрез съществуването на
нормата на чл.195, ал.2 от АПК, че действието на ПЗНА до отмяната му по
съответния ред е променило правния ред и е повлияло върху правната сфера на
адресатите му. В тази връзка в производството по чл.195, ал.2 от АПК,
компетентният АО следва да уреди служебно правните последици като може да
установи правила, касаещи възстановяването на старото положение и на
засегнатите права, когато това е възможно. А при невъзможност – да се въведат
правила, касаещи евентуално обезщетяване на заинтересованите. При това е
безспорно, че понятието „вреди“ е по-тясно и се включва в понятието „правни
последици“, употребено в посочената норма. Според настоящия състав на АСВТ отмяната
на ПЗНА/Указанието в случая е предпоставка за произнасяне в хипотезата на
чл.195, ал.2 от АПК. Но мълчанието на Касата не е равнозначно на лишаване на страната от обезщетение.
Защото произнасянето по този специален
ред е по кръг от въпроси като паричното
обезщетение е възможен, но не е задължителен
елемент. Законодателят говори за правни последици, без да закрепи
изрично паричното обезщетение между тях.
Съдът
обаче, не установи да се е осъществил последният от посочените задължителни елементи
от ФС на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не се доказа наличие на пряка
причинна връзка между вредите и отменения мълчалив отказ на НЗОК.
Защото действително е налице разлика
между цените на продаваните лекарства по отмененото Указание на НЗОК и пределната
цена съгласно Наредбата за определяне цените на лекарствата. Но тази разлика е
вреда, пряко причинена от отмененото Указание на НЗОК, а не от мълчаливия отказ
на ответника да се произнесе по чл. 195, ал. 2 АПК. Защото вредите са настъпили
по време на изпълнението на Указанието
на НЗОК, т.е. в периода на действието на
този ПЗНА от 01.02.2008г. до 10.04.2009г. Процесният мълчалив отказ, който се
сочи за фактическо основание на предявените искове е формиран към 14.12.2019г. и е показателен за това, че дружеството
жалбоподател не е било обезщетено по друг ред за претърпените вреди. Но сам по
себе си този МО не е причина за увреждането чрез претъпените пропуснати ползи.
Същите вреди са настъпили в посочения период на 01.02.2008г. до 10.04.2009г.,
т.е. 10 години преди мълчаливия
отказ на НЗОК. Този
факт дава основание на съда да приеме, че доказаните вреди не са последица от МО
като административен деликт, осъществен през 2019г. Според формалната и правна
логика следствието/в случая вредите/
не може да предхожда причината/в случая МО/. Вредите сочени по делото следват
непосредствено Указанието на НЗОК и предхождат по време мълчаливия отказ на
НЗОК от 2019г. На плоскостта на ЗОДОВ това означава, че тази вреда не стои в
пряка причинна връзка с МО, а с действието на отменения ПЗНА. Съдебната
практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната
сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт. Преки вреди са само тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
които са адекватно следствие от увреждането. В случая пропуснатите ползи не са
типична и необходима последица от МО. Последица на МО се явява само липсата на
обезщетение. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. В случая вредите предхождат по време МО. В
този ред на мисли, липсва пряка причинна връзка между отменения като незаконосъобразен
мълчалив отказ на НЗОК и пропуснатите ползи поради намаляване на нормативно
признатите приходи на аптеките.
По
изложените мотиви, които сочат, че не са налице всички елементи от фактическия
състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
намери предявения главен иск - главница
9 хил. лева, част от обща такава 134 657,00лв. - за недоказан и поради това
неоснователен. Следва да бъде отхвърлен искът с ПО чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и
акцесорният такъв за законната лихва за забава 1 000лв., част от общо 7 хиляди
лева, за периода от 16.04.2021г. до
07.12.2021г. Доколкото това е главният иск, то се сбъдна вътрешното процесуално условие и съдът
дължи произнасяне и по евентуалния иск.
За
правна яснота следва да се отговори на възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно т.4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В
настоящия случай съдебното решение за отмяна на МО на НЗОК като
незаконосъобразен, който МО е посочен като фактическо основание на ИМ, е влязло
в сила на 16.04.2021г. Това е
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение. При предявяване на ИМ
и понастоящем общият 5г. срок по чл.110 от ЗЗД за това не е изтекъл.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По основателността
на евентуалния иск съдът прие следното:
В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1
от ЗОДОВ във
вр. с чл.1, ал.1 от с.з. - вреди от
административна дейност, която особено съществено нарушава правото на
Европейския съюз. Макар ищецът да признава, че правоотношението няма
трансграничен елемент, при изложението на същите обстоятелства/тези по главния
иск/, ищецът твърди, че мълчаливият отказ на НЗОК да се произнесе по реда на чл.195, ал.2 от АПК
е в противоречие с правото на Европейския съюз. Съображенията му са, че като е поставила с горепосоченото
Указание към аптеките изискване да
продават ЛП на задължителна цена и е намалила нормативно признатите им приходи,
Касата е допуснала нарушение на чл.34 и чл.49, ал.2 от ДФЕС /забрана за
количествени ограничения на вноса между ДЧ и правото на установяване/, защото е
налице потенциално засягане на търговец на дребно на ЛП, установен в друга ДЧ.
Позовава се на Решение на СЕС по съединени дела С-570/07 и С-571/07./вж.т.39 и
40/, в които е изведено положението, че макар и при изцяло вътрешна ситуация за
дадена ДЧ, правото на Съюза е приложимо предвид възможността граждани и ЮЛ от
друга ДЧ да стопанисват аптеки в България, т.е. това са обстоятелства свързани
с една от свободите по Договора ЕС - свободата на
търговията между ДЧ. Тезата на ищеца е, че при тази неблагоприятана в
икономическо отношение адм. мярка на практика чрез Указанието на НЗОК се стига косвено до ограничения на вноса
между ДЧ и правото на установяване. Резултат, който според него противоречи и
на чл.114§1 от ДФЕС.
В
допълнителни съображения ищецът посочва, че правните последици от Указанието на
НЗОК нарушават и правата на пациентите при
трансгранично здравно обслужване/чл.168 §1 от ДФЕС/.
В
заключение в ИМ се изтъква, че Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК
№ РД-16-3/10.01.2008г./в сила от 01.02.2008г./ е ПЗНА, който подлежи на контрол
за съответствие с правото на ЕС. В случая ищецът настоява, че последиците от
приложението му са в противоречие с принципите на оправданите правни очаквания
и правната сигурност, изведени в практиката на Съда на ЕС, без да излага
конкретни съображения в тази част.
След
проведена процедура по отстраняване на нередовности на ИМ е уточнено, че
фактическото основание на всеки от исковете е отказът на НЗОК да уреди
последиците от отмяната на ПЗНА, а не
самата отмяна на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт –
Указанието на НЗОК. Видно от съдържанието на ИМ/вж. л.7 и 8/, вр. уточняващата
такава и приетия доклад по делото. Указанието като ФО на иска е било предмет на
АД № 191/2014г. на АСВТ./вж. вх. № 927/23.02.2022г./. Следователно относно
искът, основан на това ФО е налице сила на пресъдено нещо.
Евентуалният
иск също е предявен като частичен, аналогично на главния – сума от 10 000,00лв.,
от които главница 9 хиляди лева и законна лихва за забава 1 000,00лв. В
тази връзка ищецът твърди, че от отменения със съдебно решение МО на НЗОК дружеството е пропуснало да
увеличи приходите си със сума в размер на 134 657,00лв. Търси се и законна
лихва за забава общо 7 хиляди лева/за периода от 16.04.2021г. до 07.12.2021г./. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за
претърпени имуществени вреди, настъпили
в периода 01.02.2008г. до 01.06.2009г.
Настоящият
състав счита, че ищецът е формулирал редовна и допустима претенция по чл. 2в,
ал. 1, т. 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като обосновава произлезли вреди и е
посочил кои норми на правото на ЕС счита, че са нарушени. МО на НЗОК,
посочен като ФО на иска е възникнало на 14.12.2019г., т.е. при действието на чл.2в/нов/
от ЗОДОВ, в сила от 03.12.2019г./ ЗИД ЗОДОВ е обн. ДВ бр.94 от 29.11.2019г.
Съгласно §6, ал.1 от ПЗР на посочения ЗИД ЗОДОВ, този закон се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, както в случая.
Държавата
участва в съдебни производства по спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез
процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). За надлежната процесуална
легитимация на отвеника са достатъчни твърденията, че ищецът го намира длъжник.
Дали за ищеца е възникнало твърдяното по делото вземане срещу държавата е
въпрос на материалноправна легитимация по иска, който се решава при разглеждане
на спора по същество.
Разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за
разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на
Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните
съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди
по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.
Съгласно чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. При това държавите-членки имат задължението да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, §2 от ДФЕС – като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. В този ред на мисли следва да отбележим, че условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза не са посочени изрично в цитираните договори, а се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В тази връзка ВКС е имал повод да посочи, че българският съд е съд на Европейския съюз, той прилага правото на Европейския съюз като свое право, но тълкува неговите разпоредби автономно, т.е. според практиката на Съда на Европейския съюз/вж. Реш. №16/02.03.2021г. по гр. дело № 1914/2020 г. на ВКС/. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушаване на норми на правото на ЕС е въведена постепенно с три знакови решения на Съда на ЕС, а именно: съединени дела C-6/90 и C-9/90 (Andrea Francovich, Danila Bonifaci и др. срещу Италианската република) и съединени дела C-46/93 и C-48/93/Brasserie du Pecheur и Factortame Ltd/, които установяват елементите на фактическия състав и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането й.
Макар Договорът
за ЕС и Договорът за функциониране на ЕС да не предвиждат изрично възможност за
обезщетяване на вредите, причинени от държавата с извършено от нея нарушение на
правото на ЕС, то такава възможност за обезвреда е изведена в практика на Съда
на ЕС, основана на тълкуването на общите принципи на договорите и принципите
общи за правните системи на ДЧ. Така изведените принципи имат характер на първично
право. Стандартите за тази отговорност СЕС създава в решението си по делото
Francovich и доразвива в по-късната си практика. Той извежда не само общия
принцип, че всяка държава-членка е длъжна да поправи вредите, които е причинила
на частноправните субекти с нарушаване на правото на ЕС, но и предпоставките за
ангажиране на извъндоговорната отговорност. Така създадената норма се прилага
от националните съдилища в рамките на съществуващите национални процесуални
права, в обхвата на принципа на процесуалната автономия на държавите-членки.
По силата на действието на правото на ЕС
на територията на държавите-членки, националният съд е обвързан от автономното
тълкуване на правото на ЕС от СЕС, включително
и по прилагането на отделните елементи на фактическия състав на
извъндоговорната отговорност на ДЧ. В тази връзка АСВТ е длъжен да разгледа иска
за вреди, да прецени наличието на изведените от Съда предпоставки и да
постанови решение по същество, с което уважава или отхвърля предявения иск.
Правото на ЕС не съдържа процесуалните правила. С оглед принципа на процесуалната автономия,
вътрешният правен ред на всяка ДЧ следва да определи компетентните юрисдикции и
процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират
защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. При
това държавите-членки носят отговорността за осигуряването на равностойна и ефективна
защита на тези права във всеки отделен случай. С изменение и допълнение на ЗОДОВ/ДВ бр. 94 от 2019г./ законодателят
предвиди безспорен ред и процедура за разглеждане на искове за обезщетение
от нарушение на правото на ЕС/вж. новата
разпоредба на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ/, какъвто се явява и разглеждания в
настоящото производство.
Във връзка с горното фактическият състав
на отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС е
установен от съда по следния начин. Според §51 от Решението на СЕС по съединени
дела
C-46/93 и C-48/93/Brasserie du Pecheur и Factortame Ltd/, правото на обезщетяване е признато от общностното
право, при положение че са изпълнени три
условия, а именно че нарушената
правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните
субекти, че нарушението е достатъчно
съществено и накрая, че съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи
отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица. Реализирането на отговорността на държавата е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността. В параграф 82 от Решението на СЕС по делото Brasserie du Pecheur и
Factortame е подчертано относно границите на отговорноста, че обезщетението за
вреди, причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното право,
трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна
защита на правата им.
Според СЕС решаващият критерий, за да
се приеме, че дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е
този на явно и значително неспазване от държава членка, както и от общностна
институция на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка. В допълнение се уточнява в §57 от последно
посоченото Решение, че при всички
положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на
решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по
преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната
област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение.
Тези
принципни правила, отнесени към настоящия казус налагат следните правни изводи:
Съдът
сподели отчасти съображенията на ПП на жалбоподателя, че отменената от ВАС част Указание на НЗОК за работа с лекарствен
списък е в противоречие с норми на
правото на ЕС и в частност обуславя нарушение на чл.34 и чл.49, ал.2 от ДФЕС
/забрана за количествени ограничения на вноса между ДЧ и правото на
установяване/, защото е налице потенциално засягане на търговец на дребно на ЛП,
установен в друга ДЧ. Тоест макар и изцяло вътрешна ситуация, поради засягане
на основни свободи, гарантирани от договорите/свободно движение на стоки и хора/
следва да се приложи ПЕС. Но тази привръзка, обуславяща приложението на правото
на Съюза и следователно извъндоговорната отговорност на държавата за вреди се свързва само и единствено с отмененото Указание.
Същото не е заявено като ФО на
предявения иск, макар да е коментирано като обстоятелство поясняващо механизма
на възникване на вредите. Ако пък беше заявено като ФО на иска, то настоящата ИМ
би била недопустима. Тъй като по въпроса за обезщетение, основано на отмененото Указание на НЗОК е налице влязло в
сила съдебно решение, с което претенцията е отхвърлена по същество и този спор
не може да се пререшава.
МО на НЗОК да се произнесе по реда на чл.195,
ал.2 от АПК по Искане на дружеството за обезщетение № 11-03-4 от 20.06.2018 г.,
формиран към 14.12.2019г. е заявено като ФО на настоящия евентуален иск. АСВТ
намира, че при формирането на този мълчалив отказ на НЗОК да обезщети
дружеството жалбоподател става въпрос за изцяло вътрешна ситуация. Правоотношението
се развива изцяло на територията на
България между АО на ДЧ и дружество на ТП, регистрирано и упражняващо дейност в същата ДЧ. Регулирането
на цените на ЛП е предоставено в
дискрецията на ДЧ, т.е. не са налице отношения, попадащи в компетентността на
органи и институции на Съюза. Поради това не са налице от фактическа страна
привръзки, които да обусловят приложението на правото на ЕС. В този случай
държавата следва да отговаря за незаконосъобразна административна дейност,
противоречаща на националния правен ред.
Ако
хипотетично приемем, че е налице основание за приложение към казуса на правото
на ЕС, то би могло да се допусне съгласно критериите, изведени в практиката на
СЕС, че процесният мълчалив отказ е в конфликт с принципа на оправданите правни
очаквания и правната сигурност. Изяснено е в практиката на Съда, че основните
принципи на правната система на Съюза, между които и посочените два са част от първичното
право на ЕС и са критерий за преценка на поведението на държавата и нейните органи. Поради това имат
директен ефект, действат пряко на територията на ДЧ и непосредствено
предоставят права на гражданите на ЕС. Тоест, има нарушение на правна норма,
която предоставя права на частноправните субекти. Налице са и белезите за
това нарушението да се определи като
достатъчно съществено. Тъй като неизпълнението на задължението на АО да се
произнесе е продължило след като са влезли в сила две съдебни решения, които
установяват, че поведението на АО/НЗОК е незаконосъобразно. Вреди са настъпили,
което бе установено и по отношение на главния иск.
Независимо
от изложените допускания, безспорно не е налице
третият задължителен елемент от фактическият състав на отговорността. Не
се доказва наличието на пряка причинна връзка между отменения мълчалив отказ и
претърпените вреди. По съображенията, изложени по-горе в настоящото, в частта
относно предявения главен иск, съдът приема, че пряката причина за увредата не
може да бъде МО, т.к. вредите са настъпили 10г.
преди постановяването му, в периода 01.02.2008г. до 31.05.2009г.
Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, включва претърпяна вреда; нарушена правна норма, която да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно – следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Липсата на един от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата прави безпредметно да се изследват другите в пълнота.
По
изложените мотиви, които сочат, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността на държавата с
правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, съдът намери и
предявения евентуален иск - главница 9 хил. лева, част от обща такава 134
657,00лв. - за недоказан и поради това неоснователен. Следва да бъде отхвърлен
и този иск както и акцесорният такъв за законната лихва за забава 1 000лв.,
част от общо 7 хиляди лева, за периода от 16.04.2021г. до 07.12.2021г.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски за ***ско
възнаграждение, дължимо на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ при отхвърляне на
исковете. Своевременно са поискани разноски в размер на 360,00лв. Макар делото
да е с определен материален интерес, съдът намира, че на действителната му фактическа
и правна сложност, както и положените
процесуални усилия от защитата на ответника съответства сума в размер на
100,00лв., определени съгласно чл.24 от НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК,
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.4 от с.з., АСВТ в посочения по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и
поради това неоснователен, главния иск, предявен от името на ТД „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с
ЕИК ********* гр. Велико Търново срещу Националната здравноосигурителна каса на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с ИМ вх. № 5438/07.12.2021г. в АСВТ, частичен такъв в размер на 10 000лв., в т.ч. главница
9 хил. лева от обща такава 134 657,00лв. и законна лихва за забава 1 000лв. от
общо 7 хиляди лева, за периода от 16.04.2021г. до 07.12.2021г., с искане да бъде присъдено парично
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в намаляване
с Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г. на
нормативно признатите приходи на търговеца от продажба на дребно на лекарствени
продукти, които вреди са претърпени в периода 01.02.2008г. до 31.05.2009г. и се
твърди да са причинени от отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на
директора на НЗОК да се произнесе по реда на чл.195, ал.2 от АПК по Искане №
11-03-4 от 20.06.2018 г. на дружеството, формиран към 14.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и евентуалния иск за обезщетение за пропуснати ползи, предявен на
основание 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ от ТД „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК ********* гр.
Велико Търново срещу
НЗОК, за вреди от административна дейност – мълчалив отказ на НЗОК да се
произнесе по реда на чл.195, ал.2 от АПК по Искане № 11-03-4 от 20.06.2018 г.
на дружеството, формиран към 14.12.2019г., която дейност особено съществено
нарушава правото на Европейския съюз, за вредите, претърпени в периода
01.02.2008г. до 31.05.2009г., предявен като частичен в размер на 10 000лв., от които
9 000,00 лв. главница и 1 000,00лв. лихва за забава за периода от
16.04.2021г. до 07.12.2021г.
ОСЪЖДА дружеството„АСКЛЕПИЙ“ЕООД
с ЕИК ********* гр. Велико Търново да заплати на Национална здравноосигурителна
каса София съдебни разноски за производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: