№ 42247
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110133195 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена исковата молба от Л. Л. М. срещу
М. Х. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС за осъждане на ответника: 1/ да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени вреди; и 2/ да извърши необходимите строително-монтажни
дейности.
В исковата молба ищцата е направила искане за определяне на приблизителната
стойност на цената на първия иск, т.е. на иска за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за претърпени вреди. Поначало обезщетяването и на двата вида вреди
(имуществени и неимуществени) има компенсаторна функция. Имуществените вреди имат
паричен еквивалент, изразявайки се в пропусната полза и претърпяна загуба.
Неимуществените нямат директна парична оценка, тяхното компенсиране е в зависимост от
преценката на съдията по справедливост. Уредената в чл. 70, ал. 3 ГПК хипотеза е относима
само при оценяемите искове. За да е налице, определянето на цената на иска следва да
представлява обективно, а не субективно, от гледна точка на ищеца, затруднение.
Хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК е неприложима при иск за парично вземане – при него не е
налице затруднение за определяне на цената на иска, същата е ясна и дори да не е изрично
посочена в исковата молба – тя е равна на търсената парична сума (съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1
ГПК). Поради това, ако ищецът не посочи размера на търсената сума (например, заявявайки,
че му е трудно да я определи или ще я посочи след събиране на доказателства по делото),
исковата молба ще е нередовна. Посочването на претендираната от ищеца сума е реквизит
на исковата молба и за редовността на исковата молба е необходимо да се конкретизира по
размер сумата, която се търси, в противен случай липсва петитум (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).
Изложеното от страна на ищеца, че изпитва затруднения при определянето на цената на
иска, т.к. не може да определи стойността, необходима за обезщетяване на вредите, не води
до приложение на тази хипотеза, доколкото както вече се посочи се касае за иск за парично
вземане. В случай че в хода на делото се установи, че стойността на подлежащите на
обезщетяване вреди възлиза на сума по-голяма от претендираната, или по-малка, ищецът
разполага с други процесуални средства посредством които би могъл да претендира или да
не претендира разликата, в случай че е налична такава.
По втория иск, за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че поначало
негаторните искове имат за предмет правото на ищеца да изиска от ответника да направи
нещо, да премахне направеното в нарушение на задължението си да бездейства или да не
направи нещо. Когато предмет на делото е да се направи нещо, паричната оценка на този
предмет се равнява на разходите за осъществяване на дължимото, а когато предмет на делото
1
е да не се прави нещо, дължимото поведение няма парична оценка и искът е неоценяем. В
настоящия случай ищецът претендира за осъждане на ответника да извърши определени
действия, поради което паричната оценка на този предмет са разходите за осъществяване на
дължимото. В тази хипотеза цената на иска се определя от съда приблизително съгласно чл.
70, ал. 3 ГПК, без да взема заключения на вещи лица за това кои работи трябва да бъдат
извършени (това е въпрос по същество) и без да изисква сведения за цените на необходимите
материали и труд (това също е въпрос по същество) – в този смисъл Определение №
159/11.03.2013 г. по гр. д. № 1676/2013 г. по описа на ВКС, І V Г. О .; Определение №
202/12.03.2014 г. по ч.гр. д. № 1188/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ Г. О.; Определение № 193 от
12.05.2022 г. по ч.т.д. № 594/2022 г., т.к., І т.о. на ВКС.
Поради изложеното съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания по
осъдителния иск с правно основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД да посочи цената на иска.
След изпълнение на указанията от страна на ищеца, съдът по реда на чл. 253 ГПК ще измени
разпореждането си от 11.06.2024 г. с № 83627, в частта досежно размера на държавната
такса.
Така мотивиран съдът,
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане,
като съобрази изложеното в мотивната част, да посочи размера на претенцията си по иска с
правно основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, в това число и изрично да посочи вида на
вредите (имуществени или неимуществени). При неизпълнение на указанията в срок и
цялост, исковата молба в частта по предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД, ще бъде върната, а производството по делото прекратено в тази част.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2