№ 4009
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. К.а
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110115755 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно и кумулативно
съединени искове от „Д.-31“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Р., ж.к. Индустриална зона срещу „И.Х. БГ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Ц.О. № 76А за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответното
търговско дружество дължи сумата от 4320 лева, представляваща
незаплатени наемни вноски за периода от м.10/2020г. до м.06/2021г. по
договор за наем от 01.05.2020г. на помещение прилежащо на основно хале с
обща площ от 60 кв.м., намиращо се в гр.Варна, бул. Ц.О. №76А, както и
сумата от 503,55 лева, представляваща режийни разходи за периода от м.
09/2020г. до м. 05/2021г., за което обстоятелство са издадени следните
фактури: Фактура № **********/05.10.2020г.; Фактура №
**********/14.10.2020г.;Фактура № **********/03.11.2020г.; Фактура №
**********/18.11.2020г.; Фактура № **********/02.12.2020г.; Фактура №
**********/16.12.2020г.; Фактура №**********/07.01.2021г.; Фактура №
**********/15.01.2021г.; Фактура № **********/04.02.2021г.; Фактура №
**********/15.02.2021г. Фактура № **********/02.03.2021г.; Фактура №
**********/24.03.2021г.; Фактура № **********/02.04.2021г.; Фактура №
**********/15.04.2021г.; Фактура № **********/11.05.2021г.; Фактура №
**********/17.05.2021 г.; Фактура №**********/03.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.06.2021г., до окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2680/18.06.2021г., постановена по ч.гр. дело № 8716/2021г. на ВРС, на осн. чл.
232, ал.2 пр. 1-во и пр.2-ро ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
1
В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират
обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за наем от
01.05.2020г. на помещение прилежащо на основно хале с обща площ от 60
кв.м., намиращо се в гр.Варна, бул. Ц.О. №76А.Уговорената наемна цена
между страните възлиза на 480 лева месечно, която е платима след издаване
на фактура от наемодателя. Твърди, че съобразно уговорката наемателя
дължи заплащане на режийни разноски, в това число и на използвана от него
ел. енергия на наетия обект. Договорът за наем е срочен, за срок от 3 години
считано от датата на неговото сключване. Излага, че ищецът е издавал
фактури за месечния наем и съответното количество консумирана ел. енергия,
които суми не са заплатени от ответника за процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се
релевира възражение за недопустимост на исковете, а в условията на
евентуалност за тяхната неоснователност. Излага възражения, като посочва,
че договорът от 01.05.2020г. е нищожен, доколкото липсва предмет на същия.
Помещението предмет на договора не може да бъде категорично
индивидуализирано, доколкото на процесния административен адрес се
намират множество сгради и прилежащи към тях помещения.
В условията на евентуалност посочва, че имота не е предаден за
ползване от ищеца на ответника. Възразява досежно режийните разноски,
като посочва, че доколкото имота не е обособен не могат да бъдат
разграничени дължимите от ответника режийни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за наем от 01.05.2020г., по силата на
който ищецът в качеството му на наемодател отдава под наем на ответника в
качеството му на наемател, помещение принадлежащо към основно хале с
обща площ от 60 кв.м., находящо се в гр. Варна, бул. Ц.О. №76А. Уговорена е
наемна цена в размер на 480 лева, което е платима след получаване на
фактура, издадена от наемодателя. В задължение на наемателя е вменено
заплащане на всички задължения във връзка с обикновеното ползване на
имота. Срокът на договора е определен на 3 години от сключването му.
Представена по делото е покана от ищцовото търговско дружество до
ответника, с която е релевирано искане за заплащане на сумата от 4322,69
лева дължима по договор за наем от 01.05.2020г.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на
вещото лице Я. Л., която след съответните проверки в счетоводствата на
страните по спора посочва, че и двете търговски дружества са регистрирани
по ЗДДС.Предмет на проверката на вещото лице в счетоводствата на страните
са 17бр. фактури издадени за периода 05.10.2020г. – 03.06.2021г., с които са
начислени съответния дължим месечен наем от 480 лева, съответно
дължимите режийни разходи за съответния месец. При запознаване със
счетоводните документи посочва, че общата стойност на задължението по
фактури възлиза на 4823,56 лева, от които стойността на дължимите наемни
вноски възлизат на 4320 лева с вкл. ДДС, а стойността на режийните разходи
в размер на 503,56 лева с вкл. ДДС.След справка в счетоводството на
2
ответника посочва, че всички 17 бр. фактури са осчетоводени при ответника,
като са включени в дневниците за покупките. Ответникът е използвал
съответния данъчен кредит. В съдебно заседание при приемане на
заключението дава допълнителни разяснения, като посочва, че не е
констатира плащания на задължения по така издадените фактури. Общото
задължение по същите възлиза на 4823,55 лева, от които 4320 лева наемна
цена и 503,56 лева режийни разходи.
Прието е по делото заключение по съдебно – техническа експертиза на
вещото лице П. П.. Експертът посочва, че е посетил имота, запознал се с
отразяването в кадастралната карта поддържана от АГКК, като констатира, че
самостоятелен имот с площ от 60 кв.м. в сграда с идентификатор
10135.2556.397.7 не се установява да е обособен. В съдебно заседание дава
допълнителни пояснения, като посочва, че сграда с идентификатор
10135.2556.397.7 е построена върху земя с идентификатор 10135.2556.397. По
своята същност постройката представлява основно хале, в което са обособени
отделни клетки, отделени от тухлени стени.
Представено е допълнително заключение на вещото лице П., в което се
посочва, че към сграда с идентификатор 10135.2556.397.7 има пристройка,
която е с размери 8,15/9,05 метра, с площ от 73,76 кв.м. Обособени са отделни
входни врати разположени към отделни части от фасадата на сградата.При
трикратно посещение на обекта е констатирал, че същия е
заключен.Вътрешното разпределение на помещението не може да посочи,
доколкото е нямал достъп до същото.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля И. А. Х..
Свидетелят посочва, че същия има качество на пълномощник на управителя
на ищцовото дружество. Ищцовото дружество е притежавало имот в гр.
Варна на бул. Ц.О. №76А. В имота се ситуира сграда, която представлява
хале, към която има и други пристройки, разделени на отделни обекти с
отделни входове, което им предназначение е за използване на офиси и
складове. Посочва, че ответното търговско дружество е наело офис и склад в
имота на ищеца. Частта, която ползва ответникът е обособена самостоятелно
с отделна врата посредством която се влиза в офисната част. Самата офисна
част се състои от две стаи, а към вътрешната част на халето, помещението се
използва за склад. Офисната площ е около 40 кв.м., а складовата около 20
кв.м. Ответникът и към настоящия момент използва имота, но собствеността
върху имота вече не принадлежи на ищцовото дружество доколкото той се е
разпоредил с нея. Посочва, че режийните разходи са единствено под формата
на ел. енергия, която е отчитана от контролни електромери за всеки отделен
обект. Консумацията била отчитана всеки месец, след което отчетената
ел.енергия била префактурирана. От страна на ответника е нямало
възражения досежно стойността на префактурираната ел.енергия.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля К.Д.У.а – съпруга на
управляващия и представляващ ответното търговско дружество. Свидетелят
посочва, че не се е интересувала от търговската дейност на своя съпруг, като в
същата не взема участие. Известно й е единствено, че той се занимава със
строителство. От 2019г. знае, че работи в гр. София, като за дейност в гр.
Варна не посочва извести й факти. Адреса в гр. Варна, бул. Ц.О. №76А е
непознат за свидетеля У..
3
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
За уважаване на осъдителните искове по чл.232, ал.2, пр.1-во и пр.2-ро
ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно възникнало наемно правоотношение между страните и неизпълнение
на задължението за заплащане на наемната цена и разходите свързани с
ползването на наетата вещ.
От представеният по делото договор за наем от 01.05.2020г. съдът
приема, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем.В отговора на исковата молба ответникът
релевира свои възражения за нищожност на това облигационно
правоотношение, като се позова, че договорът е нищожен доколкото липсва
предмет.
Основанието за нищожност на договора поради невъзможен предмет
предполага начална, фактическа или правна невъзможност да се изпълни
договора, поради липса на обект на правоотношението. Тук порокът е свързан
с основен елемент на сделката, а това е нейния предмет. Този основен
елемент ще липсва, ако предметът – обект на правоотношението не
съществува фактически в реалния мир при сключване на сделката, при което
ще е налице т.нар. фактическа невъзможност или ако за неговото възникване
или разпореждане с него съществува непреодолима правна пречка. Липсата
на предмет, като основание за действителността на договора следва да бъде
съобразена и с конкретното облигационно правоотношение, което обвързва
страните.
С процесния договор от 01.05.2022г. страните са уговорили предмета на
сделката. В разпоредбата на чл.1 от договора е посочено, че предмет на
договора е отдаване под наем на помещение с площ от 60 кв.м., което се
намира на посоченото място в гр. Варна, което принадлежи към основно хале
намиращо се в имота. Съдът по почин възраженията на ответника назначи
съдебно – техническа експертиза, заключение по основна и допълнителна
такава даде вещото лице П. П.. Експертът осъществи оглед в имота на
посочения адрес в града, като действително констатира, че там се намира
основна сграда представляваща хале, към което са обособени допълнителни
пристройки със съответните отделни входове. Наличието на постройката,
която е индивидуализирана в договора за наем предполага извода, че е
фактически възможно ползването на помещение намиращо се в нея въз
основа на наемно правоотношение.
Предмет на договора за наем е обект имащ характер на
помещение.Помещението е обособена част от целия самостоятелен обект на
правото на собственост, част от сграда, като за отдаване под наем на части от
самостоятелни обекти закона не е предвидил ограничение. За ограничения в
тази насока може да става въпрос при осъществяване на разпоредителни
сделки, по отношение на които следва да намери приложение §1, т.1 ЗКИР, от
който да бъде извлечено, че прехвърлителни сделки с предмет недвижими
имоти могат да бъдат само и единствено самостоятелни обекти на правото на
собственост.Това ограничение на закона не се разпростира по отношение
договорите за наем, поради което и доколкото няма законова забрана, част от
самостоятелен обект може да бъде предмет на отдаване под наем. При така
4
изложеното и доколкото сградата, в която се намира процесното помещение
реално съществува на посочения адрес в гр. Варна, бул. Ц.О. №76А, то следва
да бъде прието, че не е налице нито фактическа, нито правна пречка да бъде
отдавано помещение намиращо се в нея под наем.
В хода на съдебното производство са събрани гласни показания на
свидетелите разпитани по искане на страните. Показанията и на двамата
свидетели следва да бъдат разглеждани от съда критично съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед възможността им заинтересованост от
изхода на спора. Дадените от същите показания следва да бъдат разгледани и
съобразно останалите събрани по делото писмени доказателства. Свидетелят
Х. (пълномощник на управителя на ищцовото дружество) посочи, че
ответното търговско дружество ползва под наем помещение в сградата
намираща се на посочения исковата молба адрес. Индивидуализира сградата
като основно хале и пристройки към него. Този начин на индивидуализация,
който свидетелят направи в хода на разпитът му, напълно съвпада с този,
който вещото лице посочи в заключението на съдебно – техническата
експертиза. Изрично свидетелят посочи, че помещението, което се ползва от
ответника е с площ от около 60 кв.м. и се състои от офисна и складова
част.Така дадените показания и индивидуализация на обекта напълно
кореспондират и с описанието на помещението в процесния договор за
отдаване на същото под наем. Съдът при преценка на показанията на
свидетеля намира, че същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствена материал, при което следва да бъдат кредитирани. От друга
страна показанията на свидетеля У. (съпруга на управляващия и
представляващ ответника) са дадени при всякаква липса на конкретика,
същите са общи и без връзка с останалите по делото сбрани доказателства. На
свидетеля не и е известна търговската дейност, която осъществява нейния
съпруг, като знае единствено, че той работи в гр. София, където се занимава
със строителство. Съдът не кредитира общите показания на свидетеля У., от
които не могат да бъдат извлечени релевантни за спора факти. При даване
вяра на показанията на свидетеля Х. следва да бъде прието, че помещението
предмет на договора за отдаване под наем е реално предоставено на
ответника, като същото се ползва от него.
В хода на съдебното производство бе прието и заключението на съдебно
– счетоводна експертиза на вещото лице Я. Л., което напълно се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено. Експерта посочи, че процесните
17 бр. фактури са издадени от ищцовото търговско дружество, като същите са
включени в неговите счетоводни книги за продажби. С процесните фактури
са осчетоводени съответните наемни вноски и дължими режийни разходи под
формата на дължима ел. енергия за ползвания обект. При проверка в
счетоводството на ответника се установи, че счетоводните документи са
осчетоводени в неговото счетоводство, съответно същите включени са в
дневниците за покупки, както и че ответното търговско дружество е ползвало
данъчен кредит.Отразяване на фактурите в счетоводството на ответното
дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 30 от
5
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК и решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК.
В обобщение при съпоставка на събраните по делото писмени
доказателства, приети съдебно – техническа и счетоводна експертиза, както и
гласни доказателства, съдът достига до извода, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем от
01.05.2020г. По отношение на обекта представляващ предмет наемното
правоотношение не се установиха нито фактически, нито правни пречки за
неговото ползвани по предназначение. Помещението се е ползвало от
ответното търговско дружество за процесния период, като доказателства в
противната насока не се събраха по делото. Факти във връзка с ползването на
помещението в тази насока се събраха от гласните показания събрани в хода
на съдебното производство, така и от заключението по съдебно –
счетоводната експертиза. От последното може да бъде извлечено, че за
процесния период ответникът е осчетоводявал издаваните от ищеца фактури
за наем и режийни разноски, не се е протИ.поставял по отношение размера на
последните, при което следва извода, че с тези си действия извънсъдебно е
признал един неизгоден за себе си факт, а т.е. че ползва за този период обекта
– предмет на договора за наем, като и че дължи уговорените наемни вноски за
процесния период и дължимите режийни разноски.Не се установява плащане
на задължението от страна на ответника, при което и с оглед заключението на
съдебно – счетоводната експертиза следва да бъде направен извод, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважение изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски в размер
на 96,47 лева – заплатена в заповедното производство държавна такса, както и
разноски в размер на 1493,33 лева, от които 126,86 лева – доплатена в
исковото производство държавна такса, сумата от 700 лева заплатени
депозити по назначените съдебно –техническа ( основна и допълнителна) и
счетоводни експертизи, 570 лева – възнаграждение за процесуално
представителство, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„И.Х. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Ц.О. № 76А дължи на „Д.-31“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. Индустриална зона сумата от
4320 лева/четири хиляди триста и двадесет лева/, представляваща
незаплатени наемни вноски за периода от м.10/2020г. до м.06/2021г. по
договор за наем от 01.05.2020г. на помещение прилежащо на основно хале с
обща площ от 60 кв.м., намиращо се в гр.Варна, бул. Ц.О. №76А, както и
сумата от 503,55 лева/петстотин и пет лева и 55ст./ , представляваща
режийни разходи за периода от м. 09/2020г. до м. 05/2021г., за което
обстоятелство са издадени следните фактури: Фактура №
**********/05.10.2020г.; Фактура № **********/14.10.2020г.;Фактура №
6
**********/03.11.2020г.; Фактура № **********/18.11.2020г.; Фактура №
**********/02.12.2020г.; Фактура № **********/16.12.2020г.; Фактура
№**********/07.01.2021г.; Фактура № **********/15.01.2021г.; Фактура №
**********/04.02.2021г.; Фактура № **********/15.02.2021г. Фактура №
**********/02.03.2021г.; Фактура № **********/24.03.2021г.; Фактура №
**********/02.04.2021г.; Фактура № **********/15.04.2021г.; Фактура №
**********/11.05.2021г.; Фактура № **********/17.05.2021 г.; Фактура
№**********/03.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.06.2021г., до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2680/18.06.2021г., постановена по ч.гр. дело №
8716/2021г. на ВРС, на осн. чл. 232, ал.2 пр. 1-во и пр.2-ро ЗЗД, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „И.Х. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Ц.О. № 76А ДА ЗАПЛАТИ на „Д.-31“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. Индустриална зона
сумата от 96,47 (деветдесет и шест лева и 47 ст.) лева – заплатена в
заповедното производство държавна такса, както и сумата от 1493,33
(хиляда четиристотин деветдесет и три лева и 33 ст.) лева, от които 126,86
лева – доплатена в исковото производство държавна такса, сумата от 700 лева
заплатени депозити по назначените съдебно –техническа (основна и
допълнителна) и счетоводни експертизи, 570 лева – възнаграждение за
процесуално представителство, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7