О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
21.10.2020 година, гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I-ви
въззивен
граждански състав,
на 21.10.2020 година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.д. № 534/2020
г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на „СТИВА 14“ЕООД
гр.Сливен, с ЕИК *******, депозирана от С.М.С., в качеството му на Управител против Решение № 371/09.07.2020г. постановено
по гр.д. № 4217/2019г. по описа на РС-Ямбол, с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
въззивника – ищец „СТИВА
14" ЕООД, с ЕИК *******, против адвокат Г.И.Д. ***, иск за заплащане на сумата от общо 4 146,50 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които последната е причинила,
поради виновно неизпълнение на задълженията по сключения договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2017г. Със същото Решение въззивникът
- ищец е осъден на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответника - адвокат Г.И.Д. ***, направените по делото разноски в размер на 800.00
лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника
- „ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД , гр. София.
ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, намира,
че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна –
ищец по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Ямбол, в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
На основание чл.268,
ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва възивната жалба и
отговора:
Оплакването на въззивника е
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на районния
съд, тъй като е постановено при нарушение на процесуалния закон и
неправилно установена фактическа обстановка. В
жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Изтъква се, че при разглеждане на
делото в първата инстанция, председателстващият съдебния състав не е изпълнил
задълженията си, възведени в чл.141 ал.2 и ал.3 от ГПК като противно на Заповед
№РД-01-354/22.06.2020г. на Министъра на здравеопазването по време на
проведеното на 30.06.2020г. о.с. заседание
по гр.д.№4217/2019г. по описа на ЯРС, не е следил за спазването на
постановените с посочената заповед противоепидемични мерки и не е изисквал от
насрещната страна и допуснат свидетел, ползването на предпазни маски и
спазването на дистанция при извършване разпит на свидетеля. Като допуснато
процесуално нарушение по водене на процеса, въззивникът сочи още, че районният
съд му е отнел визираната в чл.143 ал.2 и ал.3 от ГПК процесуална възможност да
поясни ИМ, като председателстващият съдебния състав, го е прекъсвал в устните
му пояснения и му е правил забележки за бързо говорене, което е наложило да
предаде писмено "Изложение" състоящо се от 8 страници с подробни
разяснения, касаещи нарушенията и неизпълнението на задълженията на ответницата
- въззиваем като процесуален представител-адвокат при реализираната от нея
защита на въззивника по гр.д.№*******. по описа на РС-Сливен. Във въззивната
жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд, е ограничил правата на
въззивника по чл.8 и чл.9 от ГПК и не е изпълнил задължението си по чл.10 от ГПК, като в нарушение на възведеното в тази разпоредба, не му е предоставил
възможност да реагира по претендираното адв.възнаграждение на процесуалния
представител на ответницата - въззиваем, съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, заявявайки,
че съдът "изненадващо е обявил, че ще се произнесе с Решение". В
жалбата си въззивникът излага подробни съображения и доводи, в какво се състои
причинената му от ответницата адв.Д. - въззиваем вреда, които аргументи сочи,
че изрично е посочил и в "Изложение" от 30.06.2020г. /стр.3 т.1 и
т.2/. Приложено към въззивната си жалба е представена стр.4 от съдебен Протокол
от 19.102017г. от о.с.заседание на ГО, VI-ти
гр.състав по гр.дело №*******. по описа на РС-Сливен, от който е видно, че
изброените както в жалбата, така и в соченото "Изложение" документи,
които е предоставил на ответницата - адв.Д., липсват като приобщени
доказателства по соченото гр.производство, като се твърди, че не са представени
от адвоката му по делото в лицето на ответницата, въпреки че са й били
предоставени от въззивника. Направено
е оплакване, че в обжалваното решение, ЯРС е установил невярна фактическа
обстановка, като в тази насока се твърди, че представените в хода на
образуваното пред ЯРС производство, писмени доказателства не са абсолютно
същите с тези, които е предоставил на ответницата като адвокат на
дружеството-въззивник, за да ги представи и да бъдат приобщени в гр.дела,
водени пред РС-Сливен и ОС-Сливен като се сочи, че не е представена по
гр.д.№4217/2019г. по описа на ЯРС писмената защита на адв.Д. - ответник по
посоченото гр.д. на ЯРС. Изтъква се, че в решението си първоинстанционният съд
"невярно" е счел, че от вменените му за установяване елементи от
фактическия състав на отговорността по чл.51 от Закона за адвокатурата, е
установил само първата предпоставка, а именно - наличието на сключен договор за
правна защита и съдействие между страните по делото, тъй като в тази насока се твърди,
че в действителност същият не е представен от ищеца-въззивник в хода на
първоинстанционното производство поради това, че ответницата е отказала да му
върне документите по гр.д.№*******. на СлРС, а за останалите елементи от ФС се
сочи, че са подробно описани в "Изложение" от 30.06.2020г. /стр.3-8/,
като с жалбата се извършва препращане към тях. Решението на ЯРС се атакува от
въззивника и с аргумента, че възприетата
фактология и направените въз основа на нея правни изводи почиват на твърденията
на ответницата Д. и на показанията на свидетеля Й., за които атакуващият
съдебния акт твърди и анализира подробно в жалбата си, като неотговарящи на
действителността /нарича ги "лъжливи"/, както и сочи, че не му е
предоставена възможност да ги обори в следващо о.с.з. В тази насока и с
възведени твърдения за невярно отразено в Протокола от проведеното на
30.06.2020г. о.с.з. по гр.д.№4217/2019г. по описа на ЯРС, се прави доказателствено
искане - да бъде изискан и приложен като доказателство по настоящото въззивно
производство звукозаписът от проведеното на 30.06.2020г. о.с.з., както и се прилага
молба с вх.№8949/ 03.07.2020г. до РС-Ямбол, с която е направено искането за
допълване на сочения съдебен протокол по посоченото гр.д. на ЯРС. Въззивникът
представя и моли да бъде прието като доказателство „Писмено изявление“ с
вх.№8950/03.07.2020г. и придружаващите го документи и да му бъде позволено да
обори лъжите, цитирани в него и изречени от свидетеля Й.. Въз основа на изложените съображения, се иска отмяна на решението на ЯРС и
постановяване на ново по съществото на спора, с което ОС-Ямбол
да уважи предявения иск изцяло. С въззивната
жалба не е заявена претенция за присъждане на
разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 от ГПК, е постъпил такъв от въззиваемата Г.И.Д.
***, депозиран чрез
пълномощника й - адв.Д.П. ***, в който се изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на РС-Ямбол е
законосъобразно, обосновано и правилно. В
отговора си въззиваемата изтъква, че в жалбата си въззивникът не излага правни
аргументи по съществото на спора, а прави само собствени тълкувания на
събраните по делото доказателства, без да ангажира такива, с които да обори
събраните вече в процеса неизгодни нему доказателства. С отговора е взето отношение
както по приложените към жалбата на въззивника документи, визирайки доводи, че една
част от същите не съставляват доказателства /молба с вх.№8949/2020г. и молба с
вх.№9584/14.07.2020г./, а останалата част са недопустими в настоящото
производство, тъй като на първо място са несъотносими, а на следващо място не са
нито новонастъпили, нито новооткрити такива. За недопустимо към настоящия
момент след постановено първоинстанционно решение, се счита допускането на
поправка на протокола от проведеното на 30.06.2020г. о.с.з. по
гр.д.№4217/2019г. по описа на ЯРС, като са възведени и доводи за неоснователност
на самото искане на въззивника. В тази насока се цитира практика на ВКС. Изтъква се, че приложеното
„Изложение“ има естеството на писмена защита като независимо от това, същото
ведно с представените с него копия на документи са приети от ЯРС в
първоинстанционното производство. Въззиваемата визира, че в самата въззивна
жалба не се съдържат възражения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. Съдържими са единствено съображения на въззивника на базата на които
счита, че ответницата – въззиваема не била защитавала правилно според него
интересите му по гр.д.№*******. по описа на СлРС, твърдейки, че не е била
представила по това дело относими писмени доказателства, които въззивника й бил
предоставил, като се изтъква, че не са посочени кои конкретно са тези писмени
доказателства и какво е значението им за изхода на делото. По тези и други
подробно изложени аргументи, позовавайки се на доказателствената съвкупност, въззиваемата
моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане
на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба, не са направени.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК конституираното в хода
на първоинстанционното производството трето лице - помагач
на страната на ответника - „ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД , гр. София, не е подал писмен отговор и не
е изразил становище по жалбата.
По
отношение на направеното с въззивната жалба на въззивника доказателствено
искане за изискване от ЯРС и прилагане по делото на звукозапис от проведеното
на 30.06.2020г. о.с.з. по гр.д.№4217/2019г. по описа на същия ЯРС, настоящият
състав на ЯОС намира, че с оглед на възведения довод, с който се иска приобщаването
му, а именно: - за установяване, че в соченото о.с.з. ищецът-въззивник е заявил
категоричен отказ да задава въпроси на св.Й., на които "отговорите са
лъжливи", а не както невярно е отразено "Управителят С.– нямам повече
въпроси към свидетеля", е недопустимо приобщаването му в настоящото
въззивно производство, тъй като от една страна по своето естество
производството по чл. 151 от ГПК е съпътстващо, а от друга страна исканото от него допълване, респ.поправка на съдебния
протокол не е от значение за делото и не е интерпретирано в решението, чиято
отмяна се иска, а още повече не касае и въззивния контрол. Освен това следва да
се посочи, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на състава,
в който се вписва същността на изявленията, исканията и изказванията на страните,
като по преценка на председателстващия под чиято диктовка се съставя протокола,
дали да се записва всичко буквално /било въпросите на страните при разпит на
свидетели, експерти и др., както и буквално изявленията както на разпитваните,
така и на страните във връзка с тези и други извършвани процесуални действия/,
съгласно чл.150 ал.1 и ал.2 от ГПК, а не буквално всичко, което е било казано,
както молителят счита, че следва да се процедира. В тази насока е налице съдебна
практика на ВКС /Решение №301/18.12.2015г. по гр.д.406/2015г. по описа на ВКС, III г.о.; Определение
№179/01.06.2016г. по гр.д.№493/2016г. по описа на ВКС, ГК, III г.о. и др./.
По
отношение на приложените към въззивната жалба по опис документи по-голяма част
от които /посочените под № III, IV, V, VI и XXIII/ нямат
материална доказателствена стойност, тъй като представляват по своето естество
изложени в писмен вид искания, становище, изявления и схеми, изготвени от самия
въззивник като страна в производството пред ЯРС и представляват изразена от
тази страна защитна позиция. Що се касае до останалите документи, същите са приложени
и приобщени в хода на първоинстанционното производство, изключая единствено
Заповед №РД-01-354/22.06.2020г. на Министъра на здравеопазването,
поради което не се налага приемането им в настоящото производство, като по
своето естество представляват извлечения от интернет сайтове и по отношение на
тях не е приложима нито една от хипотезите, възведена в чл.266 ал.1, ал.2 и
ал.3 от ГПК. Посочените хипотези са неприложими и за приобщаване като
доказателство по настоящото въззивно производство и на посочената Заповед на
Министъра на здравеопазването, още повече, че същата като публикувана на
интернет страницата на Министерството на здравеопазването е обществено
достъпна, а с възведените с нея противоепидемични мерки и правила, се прилага
във всяка една институция и съдържанието й е ноторно известно на настоящия
съдебен състав на ЯОС.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 17.11.2020 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Съобщава на страните
доклада по делото,
съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
НЕ УВАЖАВА доказателствените искания на въззивника – „СТИВА 14“ ЕООД, с
ЕИК *******, представлявано от С.М.С., в качеството му на Управител, направено с въззивната му жалба,
за попълване на делото с изискване от ЯРС и прилагане по
делото на звукозапис от проведеното на 30.06.2020г. о.с.з. по гр.д.№4217/2019г.
по описа на същия ЯРС, както и с приобщаване на приложените към въззивната жалба по опис документи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
Препис от
определението да се връчи на страните, а на въззивника да се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.