Р Е Ш
Е Н И Е № 38
Сливен, 14.07.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………Р. Г.…. и в
присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана
Бакалова……т.дело № 82 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Ищецът М.К. – турски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България
твърди в исковата си молба, че на 18.01.2018 г. пътувал в л.а. „БМВ Х5“ с
турски рег. № 34 ZC 04 40 заедно със С.Х.И.
по път ІІ-48 по посока гр. Котел. Автомобилът бил управляван от С. И. и в
зоната на км 43 участъка „Демир капия“ поради движение със скорост по-висока от
критичната за преодоляване на завоя и несъобразена с пътната обстановка и
атмосферните условия, водачът на автомобила загубил управление и навлязъл в
лентата за насрещно движение, в резултат на което настъпил удар с насрещно
движещия се товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № РВ 38 57 СА. Твърди, че при това
ПТП претърпял телесни увреждания изразяващи се във фрактура на врата, счупване
на шест прешлена. Твърди, че бил съставен констативен протокол за ПТП и
образувано ДП № 22/18 г. по описа на РУП – Котел, което било прекратено с
постановление от 13.12.2018 г. на РП - Котел.
Веднага след инцидента бил прегледан в спешното отделение на болницата в
гр. Сливен, където не му били установени фрактури. Тъй като търпял много силни
болки извършил преглед в Република Турция, където е постоянното му
местожителство, на 19.01.2018 г. и било установено счупване на шест прешлена и
му била поставена окончателна диагноза „счупване на врата“. На 22.01.2018 г. му
била извършена операция, като му била поставена стабилизация - винт рот
система. От болницата бил изписан на 26.01.2018 г. с болничен за един месец.
Твърди, че в резултат на
получените от ПТП телесни увреждания, търпи неимуществени вреди изразяващи се в
причинените му болки и страдания, както от самите увреждания, така и от
лечението и преживения стрес. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача С. И.
- управлявал л.а. „БМВ Х5“, като гражданската отговорност била застрахована при
ответника ОЗК „Застраховане“ АД със срок 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г. Твърди,
че предявил през застрахователя извънсъдебна претенция, като застрахователят му
определил обезщетение от 10 000 лв., което счита за несъразмерно на
претърпените от него вреди.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
сумата 25 500 лева представлява част от цялата сума от 85 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат
на описаното ПТП на 18.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира
присъждането на разноски и заплащането на адвокатски хонорар по реда на чл. 38
от ЗАдв.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който на първо място е
направил възражение за местна неподсъдност на спора, по което съдът се е произнесъл
с определението по чл. 140 от ГПК. Оспорва иска по основание и размер, като
твърди, че не е доказана причинно следствената връзка между ПТП и увреждането.
Оспорва изключителната вина на водача за причиняване на вредоносния резултат.
Оспорва описания механизъм на настъпилото ПТП, като твърди, че е налице
съществено съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищеца се е возил без
поставен предпазен колан в нарушение на правилата на ЗДвП и моли в условията на
евентуалност, ако се определи обезщетение, да бъде намален размерът му. Счита
претендираното обезщетение за прекомерно завишено с оглед съдебната практика.
Оспорва иска за лихва, поради неоснователността на главния иск.
В
съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва иска изцяло. Счита, че предприетото
от ищеца лечение е изцяло по негова преценка и не следва да се присъжда
обезщетение за вредите от него. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
18.01.2018 г. около 6:30 часа ищецът М.К., турски гражданин, постоянно
пребиваващ в Република България, пътувал с лек автомобил „BMW Х5", с
турски peг. № ******** заедно със С. х.и.. Движението
се е осъществявало по път II-48 в посока към гр. Котел. Автомобилът бил
управляван от С. х.и.. В зоната на километър 43, в участъка „Демир капия",
поради движение със скорост по-висока от критичната за преодоляване завоя и
несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия, водачът С. И. е
загубил управление над лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно
движение.
Съгласно данните от протокола
за ПТП е установено, че произшествието е настъпило в зоната на десен завой при
ограничена видимост от намиращи се крайпътни дървета. Платното за движение е
хоризонтално, без дупки и неравности, асфалтова пътна настилка. Същото е било
заснежено от обилен снеговалеж. Същото не е било опесъчено с инертни материали.
Спрямо посоката на движение на
автомобила BMW бил налице знак за ограничаване на скоростта на
движение до 50 км/ч, в обсег на действие от 2000 м.
Освен това бил налице предупредителен пътен знак за А15 „Опасност от
хлъзгане" със същата продължителност на действие.
В същото време товарен автомобил Мерцедес, модел „Атего“, рег. № Н 11
75 ВР се е движил по пътя от гр. Котел за с. Градец преди ляв за водача завой
със скорост на движение около 45 км/ч. Движението се е осъществявало
при заснежена пътна настилка и постоянен валеж от сняг. Опасната му зона за
спиране при определената скорост на движение е била около 42 м. В същия момент,
в обратна посока на движение, се е движил лек автомобил BMW, като
скоростта му на движение в зоната преди десен завой е била около 80 км/ч, при
опасна зона за спиране с тази скорост от
около 85 м, видно от заключението на авто-техническата експертиза.
В зоната на десния завой за водача на BMW същият
не се е съобразил с характера на пътната настилка и скоростта на движение,
както и с радиуса на завоя, като е допуснал навлизане на автомобила в
насрещната за него лента. В момента на пресичане на разделителната линия, което
е станало на 8-10 м преди мястото на удара,
автомобил Мерцедес е бил на 5 м от мястото на удара спрямо геометричното
разположение към мястото на удара. За времето на движение на BMW в
насрещната лента водачът на Мерцедес не е имал техническата възможност да
възприеме опасността и спре преди мястото на удара.
Настъпил удар между челната лява част на BMW и
страничната лява част на товарния автомобил Мерцедес, при който автомобилът BMW е
променил направлението на движение напред и надясно спрямо собствената посока,
а автомобилът Мерцедес е продължил движението си напред и леко наляво, като е
последвал втори минимален удар в насрещно движещия се автомобил Ивеко.
Според заключението на в.л. У.,
в случай, че автомобилът BMW е продължил движението в собствената дясната лента
не би настъпил удар между двата автомобила. Водачът на лекия автомобил Мерцедес
е нямал техническата възможност да предотврати ПТП след навлизане на BMW в
лентата му за движение. В момента на навлизане на автомобила BMW в лентата за
движение на Мерцедес двата автомобила са отстоели на 14 м един от друг спрямо
геометричното си разположение към мястото на удара. Водачът на BMW е имал
техническата възможност да продължи движението си в собствената лента за
движение, като намали скоростта на движение преди зоната на завоя.
Техническата причина, довела
до възникването на удара, е навлизането на автомобила BMW в
насрещната за него лента за движение при наличие на насрещно движещ се
автомобил и непрекъсната разделителна линия. Технически правилно е било водачът
на BMW да запази движението си в собствената дясна лента, без
да я напуска.
За процесното ПТП е било
образувано ДП № 22/18 по описа на РП-Котел, което с постановление от
13.12.2018г. е прекратено, като е констатирано, че на пострадалия М.К. е била
причинена лека телесна повреда, автомобила е бил управляван от С. х.и., на
автомобилите са причинени незначителни материални щети и липсват данни за престъпление от общ характер.
В постановлението за прекратяване е посочено, като основание за прекратяване
чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал. 1 т.1 от НПК. В материалите по делото е
налице изявление на ищеца, че не желае да се образува производство срещу С. И.,
но производството не е прекратено на това основание.
Пострадалият е стоял на
задната седалка и е бил в легнало положение с глава наляво. Бил е без поставен
обезопасителен колан. Според заключението на съдебната авто-техническа и
съдебно-медицинската експертизи, изготвени от в.л. инж. У. и д-р С., ако ищецът
е бил с поставен обезопасителен колан уврежданията, които е получил биха се
ограничили в значителна степен. Целта на обезопасителния колан, според вещото
лице, е да задържи максимално неподвижно тялото на пътника към седалката в
случай на произшествие и свързани с него резки промени в посоката и скоростта
на движение на автомобила. Характеристиките на уврежданията, получени от ищеца М.К.
свидетелстват за това, че при наличие на правилно поставен и изправен предпазен
колан тези увреждания до голяма степен не биха се получили или не биха имали
тези характеристики и тежест, каквито са описани в медицинските документи.
В резултат на настъпилото ПТП,
М.К. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни
увреждания, споде вещото лице д-р С. и според първоначалните медицински
документи:
Контузия на главата с наличие
на разкъсно-контузна рана в теменната й област с цепковидна форма и дължина
около 5 см, амбулаторно хирургично обработена;
Контузия на шийния сегмент на
гръбначния стълб с изразена функционална и палпаторна болезненост при прегледа
в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен с данни от
проведените на следващия ден образни диагностични изследвания за счупване на
четвърти, пети, шести и седми шийни прешлени в ляво (С4, Cs, Се, Ci) и втори, трети и четвърти шийни и първи
гръден прешлени (С2, Сз, С4, Thi) в дясно,
Контузия на лява раменна
област с умерено изразена палпаторна и функционална болезненост, без
рентгенологични данни за фрактура на костни структури, участващи в изграждането
й;
Контузия на лявата половина на
гръдния кош без рентгенологични и физикални данни за фрактури на ребра и
наличие на други увреждания. Според вещото лице д-р С., описаните увреждания се
намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
След настъпването на ПТП,
поради оплакванията, които е съобщил ищецът М.К., същият е бил транспортиран
със специализиран транспорт на Бърза медицинска помощ в Спешно отделение при
МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен. Там са му били извършени прегледи,
лабораторни и рентгенологични изследвания, изразяващи се в рентгенови снимки на
черепа, шийни прешлени и гръден кош с двете раменни области. Била е проведена
консултация с неврохирург. Били са му предписани обезболяващи и
противовъзпалителни препарати.
По делото е била разпитана и
свид. Г. К., съпруга на ищеца, от разпита на която се установява, че веднага
след като ищецът е напуснал Спешното отделение е бил транспортиран за Република
Турция, с автомобил. В района на град Одрин ищецът почувствал силни болки и бил прегледан от познат лекар, който
извършил изследване чрез скенер. Били установени счупвания и му била
препоръчана операция. Със специализиран автомобил бил откаран в Истанбул, където
е бил на преглед и е постъпил за лечение в Отделение по Неврохирургия при
Медицинска академия - Специализиран център за психично здраве и Психотерапия
„Проф. Д-р Мазхар Осман" - гр. Истанбул, където е било установено счупване
на два шийни прешлена. По този повод ищецът е бил опериран на 22.01.2018 г.
като му е била извършена винтова стабилизация на шийния сегмент на гръбначния
стълб от втори шиен прешлен (С2) до
първи гръден прешлен (Thi). Според свидетелката
операцията продължила около два и половина часа и в болницата престоял три дни
след това.
Ищецът е бил в болнични един месец. Ищецът
работи като управител на клиника и поради това не бил взел повече болнични. Липсват
данни за проведена рехабилитация и последващи прегледи. Според вещото лице д-р С.,
по принцип всяко увреждане, свързано с фрактура на костни структури е
съпроводено с изпитване от страна на пострадалия на силни болки, особено в
началните периоди. Постепенно с времето и с напредването на репаративните
процеси тези болки намаляват, като по правило най-напред отзвучават
спонтанните, след което ги последват и функционалните болки.
Липсват данни за колко време
се е възстановил ищеца е и дали е възстановен напълно.
По делота е назначена и
допълнителна експертиза от в.л. невролог – д-р К., който след запознаване с
допълнително представени образни изследвания на ищеца дава заключение, че на ищеца е направено операция : стабилизиране
със система от винтови пръти между С2-Т1
отляво и С2-3-4-Т1 отдясно. Лечебният процес е воден по най-новите привила на
лечение на подобни травми обхващащо диагностиката, преценката на хирурга за
лечение и избора на пациента. Другият вариант за лечение е бил с обездвижваща
яка за срок от 6-10 месеца и два месеца рехабилитация, като в този случай
лечението е щяло да продължи много повече време и е зависело от дисциплината на
пациента да бъде обездвижен. Оперативния анестезиологичен риск е бил голям
поради мястото на травмата и придружващите заболявания на ищеца – диабет,
хипертония и алергия към медикаменти. В случая с оперативното лечение срокът на
лечение е намален на 4-6 месеца.
Според
в.л. д-р К., поради естеството на фрактурата в зоната на активните движения на
прешлените и добрата инервация в тази зона - болката е сериозна и трябва да се
прибягва до обездвижване на зоната. До трети месец болката е сериозна и се лекува
с постоянни аналгетични препарати. След това настъпва хроничната и фаза с
периоди на обостряне и утихване - влияе се от двигателната активност, климатични
особености - топлина, влага и преумора. Не маловажно значение е костната
регенерация, диабетното заболяване и влиянието му при оздравяването.
Вещото
лице неврохирург е дало заключение, като първоначалната експертиза относно вида
и наличието на травмите на ищеца:
Травма
на глава
Рана
на глава
Разтягане на мускулите на
врата
Фрактура на прешлени С6-С7-
линейна на ламината без размествания
Контузия на гръден кош –
лява гръдна половина
Счупване на шесто ребро в
ляво, без разместване.
Разликата с първоначалната
експертиза е заради повечето образни изследвания предоставени на в.л. д-р К..
С доклада по делото съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена с
ответника за л.а. „БМВ Х5“ с турски рег. № 34 ZC 0440 и срок на действие 09.12.2017 г. до
08.03.2018 г.
На 30.05.2019г. е
отправена претенция до ответника за обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП в размер на 85 000лв.
На 20.06.2019г. е определено
обезщетение в размер на 10 000лв., което ищецът не е приел и на
26.06.2019г. е изпратил възражение.
Горните фактически
констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства, като кредитира изцяло заключенията на изслушаните
експертизи. Показанията на разпитаните свидетели прецени съвкупно с останалите
доказателства. Съдът не кредитира показанията на съпругата на ищеца, че той не
е бил легнал на задната седалка, когато е настъпил удара, тъй като те
противоречат на обясненията дадени от самия ищец на досъдебното производство.
Съдът изключи от доказателствата по делото, медицинските документи, които са
издадени от МЦ „Елиф“, който видно от събраните доказателства е лечебно
заведение, притежавано и управлявано от ищеца.
На базата на приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ. Налице са условията за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя за вреди, причинени от застрахованото МПС.
Искът е основателен и доказан по
основание.
С противоправното си деяние, което е извършено
виновно, застрахованият е причинил на ищеца
К. неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него физически болки и
страдания от причинените телесни повреди - травма на глава, рана на
глава, разтягане на мускулите на врата, фрактура на прешлени С6-С7- линейна на
ламината без размествания, контузия на гръден кош – лява гръдна половина и
счупване на шесто ребро вляво, без разместване.
Събраха се доказателства, че е
налице противоправно деяние от страна на лицето причинило ПТП, който е
управлявал лекия автомобил – нарушение
на ЗДП, а именно – превишена скорост над допустимата при ограничение на
скоростта, несъобразяване с пътните и атмосферни условия и навлизане в зоната
на завой в насрещната лента за движение. Налице са причинени вреди на ищеца,
изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от причинените му
травми, описани по-горе.
От
заключението на вещото лице се установява пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и увреждането. Следва да се приеме, че деянието
е извършено виновно, тъй като не е оборена презумпцията за вина.
Въпреки че причинителя на
процесното ПТП не е бил осъден, от събраните доказателства може да се направи
категоричен извод, че деянието е извършено от него и е извършено виновно.
Доказани са и вредите, настъпили
от противоправното поведение на застрахования.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът намира че в конкретния случай за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на общо 40 000 лв. Размерът на обезщетението е съобразен общо с
практиката на съдилищата за присъждане на обезщетения за подобни травми и с
размера на обезщетенията, в конкретна икономическа обстановка, съобразно
размера на доходите на българските граждани. Не е от значение за размера на
обезщетението факта, че ищецът не е български гражданин, нито доходите в
неговата национална държава.
В случая съдът отчита и следните конкретни
обстоятелства: касае се за травма –
счупване на два прешлена в шийния отдел, която в първоначалния момент е
причинявала много силни болки на ищеца, като в същото време счупването е без
разместване и без засягане на гръбначния
мозък. Ответната страна проведе доказване, че извършената на ищеца операция за
стабилизиране на прешлените не е била непременно необходима, а е било възможно
и консервативно лечение с обездвижване. Съдът намира, че факта какъв вид
лечение е предприел ищеца, при заключението че и двете лечения са адекватни, не
влияе съществено върху определянето на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди. Това е така, тъй като в случая с оперативното лечение той
е имал по интензивни болки и оперативен риск, но травмата ще отшуми за
по-кратко време, а в случая с консервативното лечение то ще е много
продължително и също е налице риск от разместване от внезапни движения. Следва
да се вземе предвид и че ищецът е имал и контузна рана на главата и пукнато
ребро, без разместване, от които също е претърпял болки за продължителен период
от време.
Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в голяма степен. То се състои в това, че
ищецът, който се е возил на задната седалка е бил легнал и без поставен
предпазен колан. Всички вещи лица,
изслушани по делото са категорични, че видът на травмата е такъв, че ако ищецът
е бил с колан уврежданията биха били значително по-малки. Съдът намира, че процентно съпричиняването
следва да бъде определено на 30% и съответно обезщетението да бъде намалено на общо
28 000. Тъй като искът е предявен за частично за сумата 25 500лв. следва
да бъде уважен до пълния предявен
размер.
Основателна е претенцията за
присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на
иска.
При този изход на производството
на ищеца се дължат направените разноски за държавна такса и за експертизи в
размер на 2 080лв.
Представителят по пълномощие на
ищеца е претендирал заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 295лв.
лично на него на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА. Искането е неоснователно. Не са представени доказателства, че
ищецът е материално затруднено лице. Той не е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски, поради липса на доходи. От всички събрани доказателства се
установява, че той работи и получава доходи. Преценка на адвоката е на кого да
окаже безплатна правна помощ, но само при изброените в чл. 38 ал.1 от ЗА
основания за оказване на безплатна помощ той може да претендира осъждането на
другата страна да му заплати дължимото възнаграждение. В конкретния случай от
представените доказателства се установява, че условията на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА не са налице.
При този изход на производството
на ответната страна не се дължат разноски.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК Застраховане“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „С.С.”№ ., ет. . със съдебен адрес ***, офис .., чрез адв. И., да заплати на М.К. ЛНЧ **********, т. Г., с адрес с. Камбурово, обл.
Търговище, ул. „О. М.“ №., със съдебен адрес ***0, чрез
адв. М., сумата 25 500 (двадесет и пет
хиляди и петстотин) лева, представляваща част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – причинено от
пътно-транспортно произшествие на 18.01.2018г. от С. х.и., цялото в размер на 28
000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата 2 080 лв. разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.Г.М. за присъждане на разноски на основание чл. 38 ал.1
т.2 от ЗА в размер на 1 295лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :