№ 55
гр. Пазарджик , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201644 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ****** АД – Пазарджик, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „*****“ № **, представлявана от
Изпълнителния директор д-р Ц.С.С., чрез адв. Е.Л. от АК - Пазарджик,
против Наказателно постановление № 1**-676-20/1**.04.2020 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"
(ИАМН), с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1250 лева на основание чл. 229, ал. ** от ЗЗ за извършено
нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г.
В жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление с
доводи за несъразмерност на наложеното наказание с искане за намаляването
му до предвидения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален пълномощник, който ангажира доказателства, излага становище
по същество на делото и претендира присъждането на разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.
юрисконсулт Т., която пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Във връзка с извършена проверка от РЗОК – Пазарджик, по време на
която били констатирани нарушения от страна на дружеството-жалбоподател
била уведомена ИАМН. Съобразно Заповед № ИАМН-РД 1**-676/28.10.2019
г., изменена със Заповед № ИАМН-РД 1**-748/27.11.2019 г. на
изпълнителния директор на ИА „МН“, комисия от агенцията извършила
проверка на лечебното заведение – ****** АД, находящо се в гр. Пазарджик,
ул. „*****“ № **.
В хода на проверката комисията установила следното:
От съдържанието на ИЗ № 2869/**1** на В.И.И., хоспитализирана на
05.05.2019 г. по КП № 185 „Лапароскопска холецистектомия“ и изписана на
11.05.2019 г. било видно, че пациентката има попълнено „Заявление за избор
на лекар“ на 08.05.2019 г. и е заявила, че предпочита извършването на
„Камъни на жлъчния мехур“ да бъде осъществено от д-р Ц.Г.Ц..
В историята на заболяване на пациентката, направлението за
хоспитализация и епикризата д-р Ц.Г.Ц. бил посочен като лекуващ лекар на
В.И.И., като същият бил подписал издадената епикриза.
От Оперативен протокол № 247/09.05.2019 г. към ИЗ № 2869/08.05.20119
г. се установило, че екип в състав: Оператор-ръководител на екипа – д-р
Ц.Г.Ц.; асистент – д-р П.К.; анестезиолог – д-р К.К.Д. и инструментатор – м.с.
Б.В.Т. под „интубационна пълна анестезия“ била извършена операция „ЛАП –
Холецистектомия“.
За изобра си според приложеното заявление пациентката е заплатила на
лечебното заведение сумата от 400.00 лв., видно от приложени Приходен
касов ордер № 2000010**11/10.05.2019 г., и справка от счетоводния отдел,
издадени от МБАЛ „Хигия” АД. В утвърден ценоразпис на дружеството /в
2
сила от 21.01.2019 г./, в Раздел „Хирургично отделение“, КП № 185
„Лапароскопска холецистектомия“ била посочена сума в размер на 400 лв. за
избор на лекар.
Поради това, че лечебното заведение не е представило фискален бон, е
изготвен констативен протокол за липси от дата 21.11.2019 г., подписан от
изпълнителния директор на проверяваното дружество и членовете на
проверяващия екип.
От проверена медицинска документация, издадена във връзка с приема и
лечението на пациентката В.И. – първа страница на ИЗ, направленние за
хоспитализация и епикризата, е видно, избраният лекар в екпа се явява и
лекуващ лекар на пациентката, т.е. той е наблюдавал пациентката за цялото
време на престоя й в лечебното заведение, като по този начин фигурата на
лекуващ лекар и избран лекар съвпадат. Същевременно лечебното заведение
е приело плащането за избор на лекар въпреки ограничението по чл. 29, т. 1
от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
/Наредбата/. В конкретния случай, когато пациентката е попълнила
заявлението за избор на лекар/екип, лечебното заведение е следвало да
откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него, тъй
като същият противоречи на чл. 29, т. 1 от Наредбата, т.е. изборът на лекар е
бил неправомерен.
С така установеното било прието, че МБАЛ „Хигия” АД е нарушило чл.
29, т. 1 от Наредбата, която правна норма разписва: „Не се допуска
извършването на избор на лекар/екип: т. 1. Който да лекува и наблюдава
пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на
служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар“, във връзка с
чл. 81, ал.** от ЗЗ, който гласи: „Условията и редът за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на
Министерския съвет“.
Нарушението е било извършено на 10.05.2019 г, т.е. на датата, на която
пациентката е заплатила с ПКО на болничното заведение за избор на лекар в
****** АД.
Нарушението е установено на 21.11.2019 г. - датата на двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската
3
документация отнасяща се до пациента. Нарушението било извършено за
първи път.
Във връзка с констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател
бил съставен АУАН № А 1**-676-20/10.02.2020 г. в присъствието на
пълномощник на дружеството, на който актът бил предявен и връчен срещу
подпис.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, което било връчено на жалбоподателя чрез куриер на
14.05.2020 г., видно от приложената по делото разписка /л.9/. Жалбата против
НП била подадена до АНО на 21.05.2020 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от
надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Я.Н., разпитан в качеството на свидетел,
чиито показания съдът кредитира като обективни, достоверни и
кореспондиращи с писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени
процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или изменение
на процесното наказателно постановление. АУАН е съставен от компетентно,
упълномощено за това със Заповед № РД 09-2/08.04.2019 г. на Изпълнителния
директор на ИА „Медицински надзор“, при спазване на предвидения за това
процесуален ред, съгласно разпоредбата на чл. 229а от ЗЗдр. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по
силата на чл. 229а от ЗЗдр. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете
по чл. **4 от ЗАНН.
4
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, с
отразяване на всички елементи от състава на нарушението, така че
дружеството-жалбоподател напълно е било наясно за кое конкретно
нарушение е било санкционирано.
Настоящата съдебна инстанция намира, че от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява фактът на извършеното нарушение и
авторът на същото.
Обществените отношения, свързани със здравеопазването и достъпът на
българските граждани до медицинска помощ, предмет на разглеждания казус,
се регулират от Закона за здравето и по-специално от приетата на основание
чл. 81, ал. ** от ЗЗ Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ /НОПДМП/, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. В чл. 1,
ал. ** от посочената наредба е предвидено, че „Здравноосигурените лица
имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2 б. м. -
(обхваща основания пакет здравни дейности), както и на допълнително
поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се
заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при
спазване изискванията на наредбата“. Разпоредбите на чл. 25 – 29 от
НОПДМП уреждат въпросите, свързани с възможността за избор на
лекар/екип от пациена, приет за лечение в медицинско заведение за болнична
помощ, като в чл. 25 се посочва, че при хоспитализирането му пациентът
може да поиска да избере лекар или екип от медицински специалисти, за
което попълва заявление по образец, което задължително се подписва от
пациента. Нормата на чл. 26 НОПДМП предвижда, че след разглеждане на
заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява
пациента за възможността да бъде изпълнено искането. В чл. 28 от Наредбата
е посочена допустимостта на избор на лекар или екип да бъде извършена за
конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В чл. 29, т. 1 от
НОПДМП пък е разписано императивно, че не е допустимо извършването на
избор на лекар/екип който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на
престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от
лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.
5
По делото се доказа безспорно, че при хоспитализиране на пациентката
Велика Иванчева на 08.05.2019 г. в ****** АД за лекуващ лекар е бил
определен д-р Ц.Г.Ц.. На същата дата пациентката е насочена за извършване
на оперативна интервенция – „Лапароскопска холецистектомия“, като видно
от приложения по делото оперативен протокол, операцията е извършена от
лекуващия лекар - д-р Ц.Ц.. Същевременно, на същия ден, но преди
операцията, пациентката е заявила в писмено заявление до изпълнителния
директор на болницата, че желае интервенцията да бъде извършена от д-р
Ц.Ц.. Въз основа на подаденото заявление и след неговото разглеждане
пациентката е била уведомена от избрания лекар, че изборът й е разрешен и
искането ще бъде изпълнено, като на 10.05.2019 г. пациентката е платила в
касата на лечебното заведение сумата от 400 лева за избора на лекар.
От приложените по делото копия от ИЗ, направление за хоспитализация и
епикриза на В.И. се установява, че д-р Ц.Ц. е бил лекуващ лекар на
пациентката и я е наблюдавал през цялото време на престоя й в болничното
заведение. Поради тази причина е била налице законова пречка именно д-р
Ц.Ц. да бъде избран по реда на чл. 25 във вр. с чл. 24а, ал. 1, т. ** от
НОПДМП, защото по отношение на този лекар е била налице посочената в
чл. 29, т. 1 от същата наредба забрана. Лекуващият лекар е задължен да
извърши всички налагащи се интервенции на пациента, без за това да се
дължи допълнителна такса, доколкото за предоставената здравна услуга
лечебното заведение получава съответното заплащане от НЗОК по посочената
клинична пътека. Възможността за избор на лекар/екип е допълнителна
възможност, предвидена в полза на пациентите, които по своя преценка могат
да поискат друг лекар от същото лечебно заведение, извън определения като
лекуващ, да извърши конкретна интервенция, манипулация или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента.
Доколкото на пациента е предоставена опция за избор на друг лекар/екип
извън определения лекуващ лекар, то при упражняването на този избор,
пациентът дължи заплащане на такса, определена от болничното заведение,
която следва да е в рамките на посоченото в чл. **1 от НОПДМП.
Процецният случай е изисквало лекуващият лекар на пациента – д-р Ц.Ц. да
го уведоми, че налагащата се операция ще бъде извършена от него, без да е
необходимо пациентът да го избира допълнително, още по-малко да заплаща
6
за този избор.
При това положение и доколото дружеството-жалбоподател е било наясно
с посочените обстоятелства, а именно, че фигурата на лекуващ лекар и избран
лекар съвпадат, е следвало да откаже въпросния избор и да не иска, респ.
приема заплащане за него. В тази връзка следва да се има предвид и нормата
на чл. 24а ал. 6 от НОПДМП, която предвижда, че избор на лекар или екип от
медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е
запознат със служебно определените му по реда на чл. 21, ал. 6 от Наредба №
49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи лекуващ лекар,
съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни
или други интервенции или манипулации. Разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от
Наредба № 49 от 2010 г. от своя страна регламентира, че при приема
пациентът получава информация за служебно определения му от началника
на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води случая и лекува,
наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности по
отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното
заведение, а след назначаване на оперативна или друга интервенция или
манипулация – за служебно определените му от лечебното заведение един
или повече медицински специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите
лекари/медицинските специалисти за извършване на назначени оперативни и
други интервенции или манипулации при пациентите се определят
равнопоставено измежду всички медицински специалисти в съответната
болнична структура/болнично лечебно заведение.
В конкретния казус липсват данни дали въобще и по какъв начин
пациентът е бил запознат със служебно определените му лекуващ лекар,
съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни
или други интервенции или манипулации. По-скоро следва да се заключи, че
пациентът не е бил запознат, доколкото ако беше запознат, че негов лекуващ
лекар ще бъде д-р Ц.Ц., то е било безпредметно веднага след уведомяването
му пациентът да направи избор по отношение на същия този лекар, като
съответно заплати допълнителна такса за това.
Анализът на посочените разпоредби, съотнесен към установената по
7
делото фактическа обстановка, обосновава извода, че по делото безспорно се
установи, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 29, т. 1 от НОПДМП, след като е
приело плащане от пациента и е удовлетворило направен от него избор в
нарушение на забраната по чл. 29, т. 1 от НОПДМП. Правилно и
отговорността на дружеството е подведена под санкционната норма на чл.
229, ал. ** от ЗЗдр, която предвижда налагане на имуществена санкция за
юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон или
нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в.
В процесния случай става въпрос за нарушение на подзаконов нормативен акт
– НОПДМП, издадена въз основа на чл. 81, ал. ** от ЗЗ.
Следва да се отбележи, че фактическата обстановка по делото не се
оспорва от страните, като основното възражение на процесуалния
представител на санкционираното дружество е за явна несправедливост на
наложеното наказание и несъобразяване с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН.
В отговор на това възражение настоящата инстанция намира, че
административнонаказващият орган е определил санкцията в среден размер
от 1250 лв., като е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите
обстоятелства, за което е изложил мотиви в издаденото от него НП. Като
отегчаващo отговорността обстоятелство основателно е отчетено, че освен
настоящето нарушение, дружеството е осъществило още **9 нарушения от
същия вид, за които е санкционирано, което несъмнено изключва
инцидентността в действията на лечебното заведение. Наред с това пакетът от
документи, подготвени и предоставени на пациента при хоспитализацията му,
свидетелства за предварително избран подход от страна на лечебното
заведение за избор на лекуващ лекар/екип и за приемане на заплащането за
този избор. Следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е извършено
самото нарушение – пациентът бива поканен да заплати за направения от
него избор в деликатен и труден за него момент, когато е значително по-
уязвим психически и физически с оглед на здравословното му състояние и
предстоящата оперативна интервенция.
Не следва да бъде подминаван и фактът, че пациентът е здравноосигурен,
8
като в случая неправомерното му таксуване засяга основни негови човешки
права – правото му на здраве, в това число и правото му на здравеопазване,
което се гарантира чрез редица международни и вътрешни правни актове,
основани на принципите на здравните услуги - достъпност, достижимост,
приемливост и добро качество за всички. Именно чрез въведената
възможност за заплащане на здравноосигурителни вноски на
здравноосигурените лице се гарантира и предоставя пакет от здравни услуги,
изпълняван от лечебните заведения, сключили договори с НЗОК. Като за
предоставянето на тези здравни услуги лечебните заведения получават
съответното заплащане от страна на здравната каса посредством т.нар.
клинични пътеки. Поради тази причина законодателството регламентира само
в определени случаи, здравните заведения да получават заплащане от
пациента с оглед получаване на допълнителни или по-специфични здравни
грижи, които не са включени в пакета, гарантиран от НЗОК. В процесния
случай санкционираното лечебно заведение неправомерно се е
облагодетелствало за сметка на влошеното икономическо положение на
пациента, на практика получавайки два пъти заплащане за една и съща услуга
– веднъж по съответната клинична пътека от НЗОК и веднъж от пациента,
чието плащане бива прието. Напълно неприемливо е здравните заведения да
получават допълнително заплащане от пациента при предоставяне на
гарантираните им от НЗОК здравни грижи, като се нарушава
регламентирания за това ред и то както се установи в процесния случай
неинцидентно и при предварително изграден подход за получаване на това
допълнително заплащане.
Настоящата инстанция не споделя доводът на пълномощника на
дружеството-жалбоподател за несъразмерност на наложената санкция
предвид затрудненото финансово положение на дружеството и загубите,
които то търпи вследствие на предприетите мерки за борба с коронавирусната
епидемия. Следва да се отбележи, че извънредното положение, въведено във
връзка с разпространението на коронавирусната инфекция и следващите го
неблагоприятни мерки и последици важат за територията на цялата страна и
същите се търпят както от санкционираното здравно заведение, така и от
всички останали здравни заведения в Република България, поради което
нямат изключителен характер по отношение на ****** АД. Въведените мерки
са задължителни по отношение на всички, в това число и физическите лице,
9
които също търпят финансови и други ограничения, поради което и за тях се
явява неоправдано допълнителното им товарене със заплащането на здравни
услуги, покрити от здравната каса. Още повече, че предоставяните
медицински услуги в лечебното заведение във връзка с коронавируса не са
безвъзмездни, като отново се покриват от клинични пътеки, заплащани от
НЗОК.
В случая не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, в
конкретния случай извършеното нарушение не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице
маловажен случай.
По изложените съображения съдът намира, че наложената на
дружеството санкция в среден размер напълно съответства на тежестта
извършеното нарушение и не са налице основания за нейното изменяне чрез
намалянето й, като със същата в най-пълна степен ще се постигат целите на
наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. чл. 6**, ал. 5 от ЗАНН вр.
чл. **7 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени претендирани разноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 6**, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1**-676-20/1**.04.2020
г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
с което на ****** АД – Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „*****“ № **, представлявана от Изпълнителния директор д-р
Ц.С.С., е наложена имуществена санкция в размер на 1250 лева на основание
10
чл. 229, ал. ** от ЗЗ за извършено нарушение на чл. 29, т 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС №
119 от 22.05.2006 г.
ОСЪЖДА ****** АД – Пазарджик, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „*****“ № **, представлявана от Изпълнителния директор
д-р Ц.С.С., да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата
от 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11