Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 27.04.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение,        I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и осми март

две хиляди и седемнадесета годИ. в състав:

 

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета С.                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 12176 по описа на 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:    

         Производството е образувано по искова молба, подадена от П.С.М. срещу С.С.И., с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, н.д. № 29/2014 г. от 09.05.2014 г. от нотариус Т.А., ищецът, ответницата и тяхната майка продали собствен поземлен имот за сумата от 300 000 лв. Поддържа се, че от този имот ищецът притежавал 1/6 идеална част, колкото притежавала и ответницата. Твърди се, че към датата на сключване на сделката, само ответницата имала открита банкова сметка, ***та му се сума от 50 000 лв. да бъде внесена по банковата сметка на ответницата-негова сестра, а ответницата се съгласила да изтегли полагащата се на ищеца сума в размер на 50 000 лв. и да я предостави на ищеца. Поддържа се, че това не е сторено и до момента.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща полагащата му се част от продажната цена на съсобствен имот, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на подаване на исковата молба-28.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК на 03.06.2016 г. е депозиран отговор от ответницата чрез процесуалния й представител адвокат Д.И., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че към момента на сделката само ответницата е имала открита банкова сметка, ***лучавал пенсията си. Поддържа се, че ищецът е упълномощил ответницата с нотариално заверено пълномощно да получи сумата от продажбата по своята банкова сметка. ***, че сумата от 50 000 лв. е на ищеца, но се твърди, че ответницата е в невъзможност да преведе сумата, тъй като ищецът не предоставя банкова сметка ***. Твърди се, че предаване на сумата от 50 000 лв. на ръка е в противоречие на българското законодателство. Поддържа се, че сумата не е усвоена от ответницата и се намира в банковата й сметка в готовност да я преведе след предоставяне на банкова сметка ***.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди на ответницата направените от нея разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Претендира разноски по делото, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан по съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата от 50 000 лв. е преведена по сметка на ответницата на 09.05.2014 г., както и че тази сума представлява част от продажната цена равняваща се на 1/6 идеална част от притежаваното право на собственост от ищеца  върху недвижим имот, представляващ ПИ № 1006, к.л. 664,665 по плана на гр. С., м. „В. ВЕЦ С.“ с площ от 647 кв.м., с административен адрес: гр. С., бул. „********, както и че сумата от 50 000 лв. и към момента се намира по банковата сметка на ответницата.

         По делото е прието като доказателство и пълномощно с рег. № 1712/30.04.2014 г., нотариално заверено от И. И.-Ж., помощник-нотариус при Т.А., Нотариус в район СРС с рег. № 272 на НК, по силата на което ищецът е упълномощил ответницата да го представлява изцяло във връзка с продажбата на съсобствени идеални части от поземлен имот № 1006, описан по-горе, както и да получи цялата сума по своя банкова сметка. ***.05.2014 г. ищецът е присъствал лично и е заявил, че иска да получи полагащата му се част от продажната цена по сметката на ответницата и е съгласен с този начин на плащане.

         От представеното по делото удостоверение изх. № 1023-21-1678 от 07.06.2016 г. на НОИ, ТП-С.-град се установява, че към датата на сделката 09.05.2014 г., ищецът е имал открита банко***а сметка ***, по която е получавал личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст до 31.08.2014 г.

С отговора си срещу частната жалба на ответника /л.19 от ч.гр.д.№ 4422/16 г. на САС/ ищецът посочва, че в средата на месец май 2015 г. е открил банкова сметка в „У.Б.“ АД и е приложил номера на същата.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката В.К.И., която установява, че отношенията между страните са лоши от години наред, че след завеждане на делото ответницата е искала да разрешат проблема по мирен начин, ходили до банката, но оттам им отговорили, че тъй като има запор, ответницата не може да преведе парите на ищеца. Свидетелката установява, че при разговор с ищеца, който е неин вуйчо, последният заявил, че той не е длъжен да дава банкова сметка. ***игне запора, за да може майка й да му преведе парите, но той категорично отказал.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 284, ал.2 от ЗЗД.

         Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата в качеството си на пълномощник на ищеца, съответно довереник във вътрешните отношения между тях, е получила на 09.05.2014 г. сумата от 50 000 лева, съответстваща на 1/6 идеална част от притежаваното право на собственост от ищеца, от „Т.А.В.“ ЕООД в качеството му на купувач на недвижим имот, съставляващ ПИ № 1006, к.л. 664,665 по плана на гр. С., м. „В. ВЕЦ С.“ с площ от 647 кв.м., с административен адрес: гр. С., бул. „********- съсобствен на страните и тяхната майка.

От доказателствата по делото се установява, че получаването на сумата е станало от една страна въз основа пълномощно с рег. № 1712/30.04.2014 г., нотариално заверено от И. И.-Ж., помощник-нотариус при Т.А., Нотариус в район СРС с рег. № 272 на НК, по силата на което ищецът е упълномощил ответницата да го представлява изцяло във връзка с продажбата на съсобствени идеални части от процесния поземлен имот, както и да получи цялата сума по своя банкова сметка. *** време на сделката, но е получила по своята банкова сметка ***, въз основа на изричното й упълномощаване за това.

Ответницата е упражнила представителната си власт, получавайки процесната сума по своята банкова сметка, ***, че страните по делото са обвързани от договор за мандат, със съдържание извършените действия в рамките на пълномощието. С тези си действия ответницата е изявила воля, която съвпада с изявената воля от ищеца-упълномощител, изрично потвърдена и при подписване на договора за продажба на 09.05.2014 г.

Когато представителят получава нещо от името на представлявания, трето лице дава на основание външните отношения с представлявания, а пълномощникът получава на основание вътрешните отношения с представлявания. Пълномощникът получава на правно основание, но това основание е договор за поръчка, сключването и съдържанието на който се доказва от волята, манифестирана чрез поведението, свързано с упълномощаването, което може да е изрично, конклудентно или мълчаливо (търпяно), и упражняването на представителната власт - конклудентни действия, манифестиращи волята на пълномощника, която съвпада с изявената воля от упълномощителя. Задълженията на пълномощника в качеството му на довереник са да пази полученото с дължимата грижа, да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и му предаде всичко което е получил. В този смисъл Решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС, по гр.д. № 1729/15 г., постановено по реда на чл.290 ГПК.

         По делото е безспорно, че и към настоящия момент ответницата не е предала на ищеца това, което е получила, а именно процесната сума от 50 000 лв., поради което предявеният иск се явява основателен и доказан.

         По възражението на ответника, че всъщност не е налице виновно неизпълнение от нейна страна, поради отказа на ищеца да посочи банкова сметка, ***.

         Същото е неоснователно. Въпреки разпределената й доказателствена тежест ответницата не доказа наличие на забава на кредитора по смисъла 95 от ЗЗД. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

         Ответницата не доказа да е поканила ищеца да посочи банкова сметка, ***. Този факт не се доказа и със свидетелските показанията на свидетелката И., доколкото същата установи обстоятелства и отказ на ищеца да предостави банкова сметка ***, не и преди това.

На следващо място, доколкото престацията на ответницата е за предаване на парична сума, т.е. носимо задължение, то и на основание чл.97 от ЗЗД същата е могла да се освободи от твърдяната от нея кредиторова забава. Съобразно посочената норма,  ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.

Няма доказателства ответницата да е сторила това в периода от 09.05.2014 г. до 28.09.2015 г. Фактът, че не може да стори това след завеждане на настоящото дело, поради наложения запор, вследствие на допуснатото от съда обезпечение, е ирелевантен за твърдяната от ответницата липса на виновно неизпълнение от нейна страна.

Длъжникът по носимо задължение изпада в забава щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. за да е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава когато дължимата престация е парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението - арг.  чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Изцяло в този смисъл Решение № 28 от 14.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 497/2008 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна съдебна практика.

Предвид горното съдът намира за неоснователни възраженията на ответница срещу иска, а последният като основателен и доказан ще следва да бъде уважен изцяло.

         По разноските в процеса:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските направени от него пред настоящата инстанция в пълен размер.

Ищецът е направил разноски в размер на 2000 лв.-внесена по сметка на СГС държавна такса и 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 10.08.2105 г. /л.39 от ч.гр.д.№ 4422/16 г. на САС/.

         Водим от горното Съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********,***3 да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.284, ал.2 от ЗЗД на П.С.М., ЕГН **********,***, външна къща, І етаж, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „**********, офис център „С.Б.“, офис 132, адвокат Т.П. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на подаване на исковата молба-28.09.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 4000 лв. /четири хиляди лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: