№ 32090
гр. С., 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110110982 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
С подадената с вх.№332281/20.11.2023 г. въззивна жалба от ответника
ФИРМА е направено искане за изменение на постановеното по делото
Решение №16582/13.10.2023 г., в частта относно разноските, като навежда
доводи, че неправилно с решението е оставена без уважение претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът ФИРМА не изразява становище по направеното искане.
По искането за изменение и след изпълнение на съдопроизводствения
ред по чл. 248, ал. 2 от ГПК съдът прие за установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата на ФИРМА е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в
полза на юридически лица и еднолични търговци, в случаите, когато те са
били защитавани в съдебното производство от юрисконсулт е регламентирана
в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Самата разпоредба на чл. 78 от ГПК
урежда отговорността на страните за направените в хода на съдебното
производство разноски. Затова по отношение на възможността за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се прилагат общо установените правила за
разноските в съдебното производство, с изключение на изискването да бъдат
представени доказателства за заплащането му. Възнаграждението по чл. 78,
ал. 8 от ГПК се дължи от насрещната страна въпреки, че е не е реално
1
извършено от страната, в чиято полза се присъжда. Представянето на списък
на разноските по чл. 80 от ГПК и включването в него на разноските, чието
присъждане се иска не обуславя присъждането им в самото производство, а е
относимо към възможността да се иска допълване или изменение на
постановения съдебен акт в частта му за разноските, който извод следва от т. 8
от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. (в този смисъл Решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
918/2016 г., IV г. о., ГК).
Съгласно т. 2 от ТР № 6/06.11.2013 г., страната е следвало да представи
списък за сторените в производството разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е
направила само един разход, който в настоящия случай е разхода за
юрисконсултско възнаграждение. В хода на настоящото производство
ответникът ФИРМА не е представил до приключване на последно по делото
заседание списък за сторените в производството разноски по чл. 80 ГПК,
поради което молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в подадената с вх.
№332281/20.11.2023 г. въззивна жалба от „ФИРМА“ АД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.” №...,ет...., ап...., за изменение
на постановеното по делото Решение №16582/13.10.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2