04.05.2015 год.
М О Т И В И
По НОХД 95/15 год.
По описа на БОС
Производството е образувано по обвинителен акт на Окръжен прокурор против К.С.С. затова, че на 11 септември 2014 г., около 9,09ч. в
с. Крушевец, община Созопол, при управление на МПС в пияно състояние и след
употреба на наркотично вещество, нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.2
т.1, чл. 5 ал.3,т.1, чл. 16 ал.1, чл. 20 ал.1 и чл. 117 ЗДвП и чл. 63 ал.2 т.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К. К.,
която била на пешеходна зона /тротоар/ и случая е особено тежък- престъпление
по чл. 343 ал.3 б.“б“ предлж. „второ“ вр. ал.1 НК.
Делото бе разгледано по общия ред.
По делото в качеството на частни обвинители бяха конституирани родителите на
пострадалото дете баща К.К. и майка Н.Б., двамата
представлявани в процеса от повереник.
В последното съд. заседание на основание чл. 287 НПК прокурорът измени
обвинението, като вмени във вина и нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП от водача С..
Страните изразиха позицията си по него и дадоха съгласието си процеса да
продължи без отлагане за подготовка.
При изслушване мнението на страните за приключване на съдебното следствие,
прокурорът и частното обвинение не направиха нови искания. Защитата поиска
назначаването на нова експертиза- изследване на кръвна плазма на подсъдимия, на
съхранение в МВР Бургас. След като то не бе уважено от съда, не бяха направени
други такива, изслушани съдебните прения и последна дума на подсъдимия и съдът
постанови присъдата.
Прокурорът поддържа обвинението против С. в пълен обем. Според него в процеса
се събраха достатъчно данни- свидетелски показания, протоколите от огледи на
ДП, изслушани вещите лица по техните изследвания, други документи, които
напълно подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Деянието
е извършено виновно от дееца, при форма на вината непредпазливост и нейното
проявление престъпна самонадеяност. Той е дългогодишен водач на МПС и е поел да
управлява личния си автомобил след употреба на алкохол и наркотично вещество.
Надявал се е, че ще овладее управлението по пътя си до крайната точка, но не
успял. Неговото физическо състояние е резултат от алкохола и наркотика, които
умишлено е поел и се поставил в това състояние. Според него са доказани тези
два факта- алкохол и наркотик. Настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача.
Управлявания автомобил бил в изправност, липсва спирачен път, няма намеса на
външен фактор в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поддържа изцяло
обвинението по всички квалифициращи елементи. Пострадалото дете се намирало в
детска количка на тротоар. Налице е и особено тежък случай според него. Това
изведе от личността на дееца, така и от фактическите обстоятелства на възникналото
ПТП.
Повереника на частните обвинители наблегна над
личността и работата на подсъдимия към момента на ПТП. Съчетанието на алкохол и
наркотик създава опасност от управляващия МПС неправилно да възприема пътната
ситуация и адекватно да реагира. От наркотика силно е ограничена неговата
краткосрочна памет и С. е представлявал опасност за движението не само за К. ,
а и за останалите участници в движението и не само за тях. Като служител на МВР
обществото му е доверило висока отговорност и задължения пред него, а той по
този начин да ги нарушава.
Частните обвинители подкрепиха изцяло обвинението против С.. Те изразиха
позицията си за вида и размера на наказанието.
Защитата даде своя трактовка на фактите и приложимото право в този
случай. Направи собствен анализ на фактите, така както тя ги разбира и
представи на съда за обсъждане. Кръвната проба на водача е взета два часа след
ПТП. Установено е, че тя е взета не от лекар, а от друго лице в нарушение на
разпоредби на Наредба 30. При извършване на самата манипулация по вземане на
кръвта, са допуснати съществени нарушения на правила, които сериозно поставят
под съмнение резултатите от кръвните тестове. Изследването на кръвта е станало
не в посочените в Наредбата лаборатории, а в НИКК, който е извън обхвата на
правомощията да извършва такива изследвания. За урината също не са спазени
медицински стандарти, нарушението на които би следвало да се констатират и не
се приемат резултатите от нея.
След като са взети кръвните проби, те са предадени на придружаващите лица и са
разнасяни повече от два часа, докато са оставени в МВР. Време, през което с
оглед температурата, влияе на кръвта и води до изменение на резултата при
изследването. Изцяло оспори прилагане формулата на Видмарк
от в.л. Янков. По делото има доказателства, които сочат че С. е имал заболяване
на черния дроб и затова приемал лекарство „Карзил“.
Това дава основание да се приеме не среден коефициент на формулата на Видмаркс от 0,15, а на минимума 0,1. Доказателствата в тази
насока сочат, че алкохола метаболизира с по малка
скорост у С. и това дава основание да се направи преизчисление
при най ниска стойност на коефициента.
Защитата оспори част от вменените за нарушени правила за движение. Основен
ориентир в този подход следва да бъде не формалното установяване на нарушение,
а неговата връзка с настъпилия резултат. Налице са само нарушения на чл. 20
ал.1 и чл. 16 ЗДвП, а другите са несъотносими към
поведението на водача.
Защитата изрази несъгласието си и с констатациите на в.л. Янков. Според тях би
следвало марихуаната да е употребена от С. някъде около 5ч. сутринта, когато
той е спял и няма как да стане това. Връщайки се отново към пробите алкохол и
урина, те не са транспортирани правилно. На 13 ден в.л. Василева е получила
тези проби в хартиен плик. В този момент тя вече е негодна и не следва да се
приема резултата като меродавен. Цитирайки вещо лице, защитата посочи че теста
за тетрахидроканабинол е като тест за бременност. Това е качествен, а не
количествен тест и резултата според тях е несериозен, за да се търси
наказателна отговорност на тази основа. Успоредно с това посочи наличието на
отрицателния тест в КАТ Бургас в 12,06ч. за наркотик. Той следва да се приеме
като меродавен по делото. Според защитата от всичко изложено е видно, че
приетата от обвинителя концентрация на алкохол е едно предположение, а на
такава основа не може да бъде осъден човек. Изхождайки от фактологията
по делото все пак, защитата предложи да се приеме минимален коефициент за
изчисляване концентрацията на алкохол у С. към момента на ПТП и която е по
ниска от допустимата от 0,5 промила. Затова според тях С. следва да бъде
оправдан за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотично вещество.
За събитието според тях не са налице квалифициращи обстоятелства. Недопустимо е
личността на дееца да е единствено основание за наличието на квалификацията
особено тежък случай. Това е нарушение на конституцията и неравенство на хората
пред законите.
Задълбочавайки своя анализ защитата прозря наличието на други обстоятелства и в
тази връзка различни нарушения, които са способствали и допринесли пряко за
настъпването на този тежък вредоносен резултат. На улицата в селото, която е
част от главен път за Малко Търново, е изграден магазин, няма предпазен парапет
с платното за движение. Практика „е гаражи да се превръщат в магазини, да не се
спазват правилата за проектиране и изграждане на пътища и затова много често се
стига до ПТП“, „ имало къща, която не са искали да се събори и затова така е
изграден пътя.“
Защитата смело постави на съда и друг проблем- това е вината на майката. Тя е
влязла в магазина около 8,45ч. и престояла повече от 20 мин. Вътре, докато
детето било отвън в количка на тротоара, макар и да го е виждала през
прозореца. Автомобила на С. се е движел 4-5 секунди с такава малка скорост, и
ако е имало човек близо до детето, той е щял да го дръпне. С това майката е
нарушила чл. 125 ал.3 от Семейния кодекс и чл. 8 ал.8 от Закона за закрила на детето,
които правила задължават родителите непрексъснато да
контролират децата си. това е съпричиняване от
родителя. „Ровейки се в съдебната практика, съдът приема това за съпричиняване“. Заради това не е налице особено тежък
случай. Предложи на съда преквалифициране на деянието по чл. 343 ал.-1 б.“в“ НК.
Подсъдимият подкрепи изводите и позициите на защитника си. Никога през живота
си не е употребявал наркотик.
След поотделна и съвкупна оценка на доказателствения материал, съдът приема за установено
следното:
К.С. е правоспособен водач на МПС кат. „В“ от 1996 год. По данни от
статистиката на КАТ МВР Бургас, за нарушения правилата за движение против него
има издадени две наказателни постановления и фиш- л.49-50 т.1 ДП. Към момента
на процесното ПТП той е бил на работа като полицай в
„Гранична полиция“ с месторабота гр. Малко Търново- л. 88-89 т.1 ДП.
Свид. Г.И.- л. 105, гърба НОХД, по време на работата на
подсъдимия в МВР, бил пряк ръководител. Имал 50 годишен юбилей, който организирал
да се проведе на 10 септември миналата година. За колегите удобна дата,
съобразена както с работата им, така и почивните дни. Този ден е бил след нощна
смяна, а следващия ден отново почивен. Юбиляра
се подготвил , като наел заведение в гр. Малко Търново и предварително доставил
алкохол и други неща. Колегите му присъствали на тържеството, започнало след
18,30 ч., като подсъдимият и свид. Н. пристигнали
последни. В заведението останали до полунощ. Имало е организация, щото колеги,
които имали намерение да се завърнат в гр. Бургас още вечерта, имало осигурен
транспорт както и шофьор, който не е употребявал алкохол. За тези които остават
през нощта, било осигурено място за спане. Около полунощ хората започнали да се
разотиват, като последните си тръгнали от заведението след 0,30ч. Последни си
тръгнали подсъдимият, свид. Х.-л. 108 /гърба НОХД/,
В.Б. /л.109- НОХД, и Б.Н.-л. 109, гърба НОХД, а юбиляра
останал да си оправи сметките в заведението със собственика свид.
Д.-л. 110, гърба- НОХД. Последният е бил подпомогнат вечерта от приятеля си свид. С.- л. 111 НОХД. Празнуващите преспали в къща на свид. Х. в отделни стаи. На другата сутрин се събудили
около 8,30ч., подсъдимият вече го е нямало.
На тържеството е имало спиртни напитки и вино. Които употребили алкохол,
останали и преспали в града. Колко алкохол е употребил С., никой не посочи, не
е имал наблюдение или цел за това. Без да е сигурен изцяло, Н. е забелязал че
подсъдимият пие червено вино.
В обясненията си пред съда, подсъдимият потвърждава, че отишъл на тържеството
последен с колегата си Н.. По време на тържеството е изпил около половин литър
вино, червено и бяло и вечерта около 1ч. след полунощ си легнал да пренощува.
След излизането си от заведението колеги не са се събирали да продължат в
къщата на Х. или на друго място, никой не е носил и със себе си алкохол за последваща консумация. Сутринта се събудил около 8ч.,
оправил се и тръгнал с автомобила си за дома си в гр. Приморско.
Поздравил се със съпругата на Х., на никой друг не се обадил, и подкарал колата
си, която през нощта била паркирана в близост до заведението.
Подсъдимият пътувал сам в автомобила си „Рено Канго“
****. Той има спомен от управлението си до влизането в с. Крушевец, когато
намалил скоростта си на около 35 км/ч, по негова преценка- л. 112 НОХД. За
самата катастрофа няма никакъв спомен, но дава пълни и точни обяснения за
случилото се след удара.
От назначената по делото авто-техническа експертиза-
л.153-174 НОХД, са установени техническите характеристики на движението на
автомобила преди, по време и след удара на количката на тротоара. С навлизането
си в селото и преди ПТП, С. е управлявал автомобила в дясната лента на
платното за движение. Вещите лица използват в изследването си няколко метода за
установяване скоростта на МПС непосредствено преди ПТП и са достигнали до
извод, че тя е между 58-61 км/ч., като в последващото
си изследване по експертизата, те боравят със средна скорост от 59 км/ч.
Опасната за спиране зона е изчислена на 44 м., изминавана за 3,78 сек. Пътното
платно е с асфалтово покритие в добро състояние, без дупки или неравности, с
ширина 8,90м. и ширина на дясната лента от 4,50м., разделени с непрекъсната
единична линия М1. От двете страни има изградени тротоари, като десния е с
ширина 3,60м., а левия 2,20м. На 20 м. след върха на завоя, извън тротоара и на
границата с него, има магазин и до него гараж с отворени в момента врати.
Височината на левия бордюр в тази част е 4см., което не се е отразило върху
траекторията на движение. Времето слънчево и сухо, топло, с видимост над
200м. На десен завой след кметството в селото, автомобила преминал в
лявата лента, качил се на тротоара , ударил детската количка пред магазина,
врата на гараж и последвал удар в стълб. При преминаване на автомобила от
дясната в лявата лента до следите по левия бордюр, той е изминал 61м. за
около 3,75 сек. Автомобила е технически изправен и няма нищо от неговото
обективно състояние, което да е влияело върху движението му и безопасното управление.
Той бил с изправна кормилна и спирачна система и няма никаква причина, която да
е принудила водача да навлезе в насрещната лента за движение и тротоара. По
дължината на пътя, мястото на удара между л.а. и детската количка е на 22,40м.
от ориентир- бетонен стълб на тротоара преди магазина и на 1,80м. вляво от
бордюра на тротоара, точно фиксиран в представената към заключението скица.
След удара с количката, автомобила я повлякъл напред по тротоара и притискал
към стената на магазина. Последвал удар с едно от отворените крила на гаража и
удар в стълб, от което движението на автомобила било преустановено, скоростния
лост останал блокиран на пета предавка.
Сутринта на 11 септември 2014 год. свид. Н.Б.- л. 102
НОХД, излязла от дома си с количката и детето на разходка и среща с приятелки.
Първо се отбила в магазина при свид. Н.С.- л. 92,
гърба, НОХД, като имала намерение да си купи цигари. Магазина е собственост на свид. Т.П.- л. 91, НОХД и се намира в двора му, като входа
е към тротоара на улицата и има стъпало за влизане. В повечето случаи дотогава
майката е вкарвала количката вътре в магазина, но този ден е оставила детето с
количката на тротоара. Тя е поставила количката залепена до витрината на
магазина и от където тя заедно с продавачката имали пряка видимост към детето.
Докато С. боравела с парите с наведена глава, дочула шум, вдигнала главата си и
количката я нямало на мястото си. Майката чула и възприела същото, и двете жени
веднага излезли от магазина. Видели смачканата количка притисната до стената и
майката припаднала.
С. бил още в колата си, когато дочул викове на майката, че убил детето.
Излязъл от колата и обиколил, опитвал се да види къде е детето. В този
момент при него идват и братята- свид. С. и М.
И.-л. 93 и 94 НОХД. Този ден от сутринта са работели в двора на свид. Т. П., извършвали строителна дейност. От
работното място нямали видимост към улицата, но чули силен шум и веднага се
запътили навън. В двора се срещнали със П., който също привлечен от шума,
обикалял да види какво става. Излезли на улицата пред магазина, където била
Н.Б. и плачела. Силно повлиян от виковете и състоянието на Н., М. ударил
подсъдимия по врата, но това бързо се прекратило, насочили се към детето. Т.
П., както и други, се навели под автомобила и видели заклещената количка.
Направили неуспешен опит да извадят детето. Спрели минаващи
автомобили и с хора от тях успели да извадят детето. Според братята, непознат
човек го поставил на капак на кола, но то не давало признаци на живот, направил
му сърдечен масаж, но без успех. А според обясненията на подсъдимия, той
направил това.
В 9.09ч. система 112 е приела обаждане от свид. С. за
случилото се ПТП л. 31 т.4, ДП. В 9,10ч. и в 9,11ч. за същото събитие се
обадили и други хора без да се представят. След като детето било извадено,
подсъдимият отишъл на отсрещния тротоар и се обадил в 9,17ч. от мобилен телефон
и уведомил за случилото се. Телефонирал и на свид. Г.
И.- прекия си ръководитнел, и го уведомил за
станалото. Събрали се и други хора от селото, които били враждебно настроени
към подсъдимия, по лична оценка, затова се оттеглил настрани и изчаквал.
Свид. Щ. С.Г.-л. 100 НОХД, е приятелка на Н.. Двете
жени се уговорили сутринта да се срещнат и пият кафе на определено място. Тя е
изчаквала на място, когато големия син на пострадалата отишла при нея и и казал
за станалата катастрофа. Веднага станала и отишла на място, на около 150 м. от
нея. Не е видяла как е изкарано детето, но подсъдимият бил на отстрещния тротоар и разговарял по телефона.
Свид. Д. А. също разбрал за случилото се и отишъл в
центъра на селото при мястото на ПТП. Вече имало събрани доста хора и видял
подсъдимият да пие кисело мляко- л. 100 , гърба, НОХД.
Свид. В. И.-л. 107 НОХД, и колегата му Р. Т.- л. 108
НОХД, от Гранична полиция, били на работа нощна смяна и около 9ч. тръгнали да
се прибират в Бургас. В с. Крушевец видели колегата си С. и спрели, помислили
че иска да се прибере на стоп, видели и другите хора. В разговора си с
подсъдимия им казал, че „убих или ударих дете“. Били помолени от колегата си да
останат на място, да не му направят нещо събралите се хора. Те останали на
място до идването на свид. Г. И. около 10,30ч.
На 11 септември след работа за дома си в. И., пътувал свид.
А.-***. В 9,10-9,15ч. получил съобщение от дежурната част на управлението, че
има ПТП в с. Крушевец и трябва да отиде на място. В този момент той се
намирал в с. Маринка и няколко минути по късно бил на място. Имало много
събрани хора, уведомил се за случилото се, видял пострадалото дете в двора на
П., установил и водача на автомобила, причинил ПТП. С. бил на разстояние от
събралите се хора и мястото на ПТП. Полицаят положил грижи и да запази
местопроизшествието до идването на колегите си.
Свид. Русинов- л. 95 НОХД, и свид.
Пинков-л. 96 НОХД, автоконтрольори
при полицията Созопол, били на работа, когато около 9,10ч. получили сигнал от
дежурната си част, че в с. Крушевец има ПТП и трябва да отидат на място.
Двамата със служебен автомобил пристигнали на място около 9,40ч. А. ги уведомил
за ситуацията, подсъдимият бил на около 50 м. от мястото на ПТП. С техническо
средство „Дрегер“ те извършили проверка за употреба
на алкохол от водача. Последната била положителна, а показанията на апарата са
за измерена концентрация от 0,63 промила. Р. съсредоточил вниманието си за
запазване на ПТП, а колегата му останал да оформя документите на водача С..
Първо му съставил акт за административно нарушение 635530- л. 95,т.1 ДП, за
нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП, а след това и втори акт- 31, л. 96 т.1 ДП, за
управление на МПС след употреба на алкохол и с установена концентрация от 0,63
промила. Двата акта са подписани без възражения от С.. Свидетелят издал и талон
за медицинско изследване л. 97 т.1 ДП,С него се дава възможност на С. да му
бъде взета кръвна проба до 12ч. – два часа след издаването му. По делото е
приложено и копие от дневника на техническото средство, с което е изпробван
водача С.. Пробата е реализирана в 9,52ч.- л. 98 т.1 ДП. Самият апарат- Дрегер, има компютърна памет и отделно от това се води
дневник с извършената работа и резултата от пробите.
Заедно с автоконтрольорите пристигнал автомобил на
спешна помощ. Лекаря само е съставил протокол- л. 54 т.1 ДП, с който е
констатирал смъртта на пострадалото дете.
Свид. Г. И. *** около 10,30ч. По служебно задължение
установил факти от ПТП и докладвал то съответния ред. Свид.
Т. и И. си тръгнали.
Свид. С.-***, по разпореждане на своите началници, и
той отишъл в с. Крушевец. На място пристигнал и началника на РПУ Созопол свид. Д. Я.- л. 99 НОХД.
В 11.00ч. на 11.09.2014 год. следователят започнал провеждането на оглед
на местопроизшествието- л. 2,т.1 ДП. Това е първото процесуално действие на
разследващия и по силата на чл. 212 ал.2 НПК досъдебното производство се счита
за образувано.
Свид. Я. подробно разказва за действията на
служителите на управлението този ден и по този случай. Двамата със С. и
служебен автомобил откарали С. до МБАЛ за вземане на кръвна проба. Пробите са
взети пред него и получил кръвната плазма и урината на ръка.
Свид. М.
***09, гърба НОХД. На 11 септември 2014 год. бил дежурен и си спомня добре
случай с вземането на кръвна проба от подсъдимия. Свързва го с журналист.
Лицето за вземане на проба, бил докаран и придружаван от други лица, единия от
които с униформа- свид. С.. Бланката на протокола за
медицинско изследване-л.69-70,т.1 ДП, уводната част е попълнена от сестра, а
анкетната част е попълнена лично от него в съответствие с отговорите на
подсъдимия. Пред него сестра е взела кръвна проба- две шишенца, едното за
алкохол, другото за наркотични вещества, запечатани и означени, предал на
полицаите. Взета е и проба от урина. Пробите са взети в 11,25ч. Контейнерите са
херметически затворени и предадени. Прегледал е С. и издал друг протокол за
освидетелстване и задържане, неприложен по делото. В болницата се води
амбулаторна книга за вземане на кръв за алкохол и упойващи вещества. В него под
№430, на 11.09 в 11,30ч. – л.60-61 т.4 ДП, е посочено вземането на кръв за
алкохол от подсъдимия, вписан и на самия протокол за медицинско изследване
отгоре, както и лекаря и медицинската сестра. Отбелязано е и, че пробите са
предадени началника на РПУ Созопол Д.Я. срещу подпис.
Двамата
полицаи Я. и С., след болницата, отвели С. ***. В 12,04ч. е извършена проверка
за употреба на наркотични вещества с техническо средство, който дава
отрицателен резултат, и съставен протокол за това- л. 74, т.1 ДП. След това
пробите са оставени в хладилник на РДВР Бургас за временно съхранение, и в
14,35ч. същия ден са постъпили в лабораторията за изследване. Самото
изследване е извършено минути по късно , в 15,15ч. – л. 128 НОХД.
В ДП е
извършен оглед и аутопсия на пострадалото дете К. К. К.. От ПТП детето е
получило отваряне на черепа по коронарния шев, пукнатина по черепната
основа вляво, тежка контузия на белите дробове, двустранна фрактура на ребра с
оскъдно кръвонасядане на междуребрената мускулатура,
малка пукнатина на черния дроб, пълно прекъсване на гръбначния мозък,
охлузвания от притискане по лицето и гръдния кош и други. Непосредствена
причина за смъртта на детето е тежката комбинирана черепно-мозъчна и гръбначна
травми. Заключението потвърдено в с.з.-л.118 НОХД, от вещото лице
Янков.
По делото
бяха разпитани и свидетели от медицински център Царево. Това произтича от
позицията на подсъдимия и защитата за налична болест на черния дроб и лечение в
този период. На л. 35,т.4 ДП, е приложена рецептурна
бланка, издадена от д-р К. за лечение на подсъдимия с вписана дата 22.07.2014
год. Изписано му е лекарство „Карзил“. Бланката е
изписана от свид. Д.- л. 103, гърба, НОХД, по
нареждане на лекаря. Преживе д-р К. е бил специалист
рентгенолог и работел като общопрактикуващ лекар. Свид. Г.- управител на медицински център Царево- л. 104,
гърба, НОХД, сочи организацията на работата в центъра. С. не е вписан в
дневника на центъра, като лице, което е посетило някой от кабинетите-л. 43-44
т.3 ДП. За това дава обяснение, че е възможно да стане такъв пропуск и лице да
не бъде вписано в дневника, макар и по изключение. За лекарството „Карзил“ сочи, че е на билкова основа и се предписва като
хранителна добавка и помага за пречистване, поддържа пречистването на черния
дроб.
По делото
като част от доказателствения материал са приобщени
копие от личната здравна книжка па С. – л. 14-16 т.4 ДП, в който е отбелязан
здравния му статус, установен по служебен път за 2011,2012, 2013 год. Приложен
е и документ от НЗКО Бургас- л. 72, т.4, за регистрираните прегледи на
подсъдимия за времето 01.01-30.09.2014 год., в който е отбелязано три прегледа-
един при личен лекар и два при друг специалист- д-р Д. К.. По списъка на
Български лекарски съюз Бургас, последната е записана като специалист дерматолог
и венерически болести- електронна справка.
По делото
бяха изслушани и заключенията на вещо лице Колева. По извършената от нея
изследване- л.55,т.2 ДП, е установена кръвната група на пострадалото дете. От
друго изследване- л. 57-58,т.2 ДП, е установена кръвната група на подсъдимия.
Изслушана в с.з. –л.115, гърба, потвърди заключенията си.
В
лабораторията на РДВР Бургас е извършено изследване на кръвта на подсъдимия за
наличието на алкохол, от вещо лице Лекцовска л.
68,т.1 ДП. Вещото лице потвърди заключението си и установената концентрация на
алкохол в кръвта от 0,30 промила. Както е посочено по горе, изследването е
извършено в деня на ПТП, часове след него- в 15,15ч. Това е средна величина от
резултата на изследването. Съдът поиска и му бе предоставено копие от дневника,
в който се вписват резултатите от изследването. Спазено е изискването те да
бъдат две. В едното изследване величината на установения алкохол е 0,29
промила, а в другото 0,30 промила и приета средната величина от 0,30
промила. Изслушана в с.з.- л. 141 НОХД, вещото лице потвърди заключението си.
От същото
вещо лице, по същото време както кръвта, е изследвана и пробата с урина на
подсъдимия С. за наличие на алкохол – л. 65 т.1 ДП. Установена е концентрация
от 0,43 промила. Изслушана в с.з.-л. 140 гърба НОХД, вещото лице
потвърди заключението си.
По делото
са извършени и повторни изследвания на кръв и урина за наличието на алкохол в
НИКК МВР София. Изследването е извършено на 24.09.2014 год. –л. 68-69,т.2,ДП.
Кръвната проба е била взета от лабораторията в Бургас и предадена на ръка същия
ден- л. 128 НОХД, удостоверено с подписи и фамилия на получателя. Повторното
изследване е назначено от следователя на 15.09.2014 год. л. 66 т. 2 ДП. Вещо
лице Василева е установила наличие на алкохол в кръвта с концентрация от 0,28
промила, а в урината 0,39 промила. По делото е налично писмо от НИКК в
отговор на искане от разследващия за компетентността на института и копия от
входящ дневник и други документи, свързани с резултата от изследването на
кръвта и урината в графичен и цифров израз- л. 137-147, т.4 ДП. Разпитана в
с.з. вещото лице потвърди заключенията от изследванията си и даде допълнителни
пояснения за това. Получила е пробите облепени, не парафирани, 13 дни след
вземането им. Според нея, при добро съхранение в хладилник, не би следвало това
да се отрази на резултата. Апарата, с който е извършено изследването има
допустима грешка в метода, който е 5% и много по малък от допустимостта от
Наредба 30- 0,2 промила. На въпрос на защитата за ферментирала кръв и годността
и да бъде изследвана и обективността на резултата, това понятие не е известно
на вещото лице. В протокола си за изследването е посочено състоянието на
кръвната плазма в момента на отварянето- л. 69, т.2 ДП. „При отваряне на
контейнера с кръв не се почувства миризма от разложителен процес.“ При въпроси
на съда, вещото лице даде повече разяснения на метода и апаратурата на
изследване. Тя е изцяло компютъризирана и преди да бъдат поставени кръвните
проби за изследване, е направила контролна проба. Тя е била 0,8 промила, а
апаратурата, в представените по делото допълнителни материали за изследванията,
е 0,795 промила с посочен резултат от десет цифри и извършена проба два пъти-
л. 140 т.4 ДП. След което вещото лице е пристъпило и към изследване на кръвта и
урината. Този лист е извадка от паметта на апаратурата от изследването на тези
обекти. Резултата за урината, посочен в заключението, е резултат от двукратния
анализ с параметри- десетцифрено число, от които
съдът ще посочи първите цифри 0,389 и 0,382 промила. Среден резултат вещото
лице е изчислило 0,386 и като краен в заключението е вписан 0,39 промила.
Три пъти
е изследвана кръвта на подсъдимия за наличие на алкохол. Резултатите са, до
третия знак, 0,285, 0,280 и 0,287, като среден резултат е приет от вещото лице
0,28 промили концентрация на алкохол в кръвта на С..
Следващите
пет листа от ДП- 141-145 вкл., т. 4, представляват графичен израз на
извършените пет изследвания- две на урината и три на кръвта, и установената
концентрация на алкохол.
С
постановление от 15.09.2014 год. е назначено изследване на кръвта и урината на
подсъдимия за наличие на наркотично вещество-л. 73 т.2 ДП. Самото изследване е
извършено на 08.10.2014 год. от вещо лице Ирена Попова от НИКК с остатъка от
урина и кръв от предходното изследване. В изследването точно е записано
количеството кръв, налично за изследване- 49 мл, което е съхранено в пластмасов
контейнер с винтова капачка. Урината е била 38 мл. В пластмасов контейнер с
винтова капачка. В началото на изследването вещото лице е установило спазване
изискванията на чл. 11 ал.2 и чл. 13 ал.2 от Наредба 30 за съхраняване на
кръвта и урината. Кръвта изследвана със спектрофотометър
и е установено, че пробата не е претърпяла промени и е годна за изследване.
Вещото лице подробно е описала метода на изследване и достигнала до краен
резултат. В изследваните проби от кръв и урина на подсъдимия С. е установено
наличие на метаболити на тетрахидроканабинола
(ТНС) в концентрации
над 50 ng/ml за всяка от
пробите. В пробите не са установени наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества от други групи, посочени в заключението. В с.з. вещото лице подробно
обясни изследователската си дейност по делото- л. 141 и сл. НОХД. След
поемането на тетрахидроканабинола в човешкия
организъм се видоизменят на молекулно ниво във вещества, производни на поетото
вещество и се наричат метаболити. В урината това е тетрахидроканабинолова киселина, а в кръвта метаболита е делта 9 ТНС- тетрахидроканабинол. Апаратурата,
с която е извършено изследването, гарантира най ниската стойност, при която
дава положителен резултат. И това е 50 ng/ml.
Лабораторията не разполага със стандратни разтвори,
чрез които може да се определи точното количество наркотично вещество, което е
имало в кръвта и урината. Ползваните проби кръв и урина са изразходвани изцяло.
Вещото лице отговори и на въпрос, че престояването на пробите от кръв и урина
няколко часа на стайна температура от 25 градуса, не може да доведе до
негодност на пробите за бъдещо изследване.
Въз
основа на резултатите от изследване на кръвта, на ДП л. 80,т.2, е назначена
експертиза, която да установи точната концентрация на алкохол в кръвта на С.
към момента на ПТП. Пробата е взета в 11,25ч., а по делото е прието ПТП да е
настъпило 9.09ч.- часа на обаждането на свид. С. на
тел. 112. В заключението си по ДП- л. 81-82,т.2, вещото лице е приело, че
концентрацията на алкохол в кръвта по формулата на Видмарк
е била около 0,58 промила. И приблизителната величина обяснява с факта, че е преизчислил два часа назад, а в действителност времето е
повече с 16 мин. Пред съда в.л. Янков поддържа заключението си- л. 118 НОХД.
Ако се вземе под внимание с точност времето, точната концентрация на алкохол е
0,63-0,64 промила. Подробно обясни величината на фактор бета-
0,15 на /час. Това е научно достижение, което е прието в цял свят за меродавно
и по този начин се изчислява концентрацията на алкохол за минало време. В този
цифров израз, като резултат от много изследвания, синтезира в себе си всички
обстоятелства, които влияят на човешкия организъм и отделянето на алкохола. В
това изследване е приета най благоприятната за дееца и установена по делото
концентрация от 0,28 промила.
Въз
основа на предходните изследвания, при които е установено наличие на наркотично
вещество в кръвта и урината, е назначена съдебно-медицинска експертиза- л. 87
т.2 ДП. В заключението си –л. 88-89,т.2 ДП, след поемането на наркотичното
вещество, ТНС е силно разтворим в липидните структури, от които се отделя в
кръвта и урината. Наличието на наркотично вещество в кръвта може да се установи
мах. До три денонощия от приема, докато в урината
могат да бъдат открити до 5-6 седмици. Като наркотик най характерното за него
е, че действа значително негативно на краткосрочната памет- затруднена и силно
намалена фиксация на възникналите към момента
събития. Създава проблеми с координацията, трудности в равновесието, забавени
реакции. Употребата на канабис може да предизвика трудности за преценка на
дистанция, трудности в реакции на звукови и зрителни сигнали на пътя.
Комбинацията между алкохол и канабис засилва опасността от ПТП поради снижената
възможност за концентрация и навременна реакция на възникнала пътна ситуация. В
с.з. вещото лице потвърди заключението си- л. 118, гърба НОХД. Този вид
наркотик най пълно се усвоява от организма чрез пушене. Може да бъде поет и
през устата и дъвчене, но ефекта от това е нисък. Влиянието на наркотичното
вещество върху поведението на човек е в рамките на 3-4 ч., след което отшумява.
При т.нар. пасивно пушене е възможно човек да поеме наркотичното вещество от
дима в помещение. Но концентрацията му би била много ниска, тъй като при
поемане на дима в организма, се усвоява деривата на наркотика. Посоченото
количество- 50 ng/ml е висока стойност. Това е наркотик, който е слабо
изследван, поради факта че от неговата употребя няма смъртни случаи. Затова в
цитирания от него учебник от 2014 год. издаден в Бон- Германия, за пръв път се
съдържат такива точни данни от изследвания за резултатите и влиянието му върху
човешкия организъм, респективно на повишения риск при управление на МПС.
На ДП е
била назначена експертиза, която да обясни отрицателния резултат от проведения
тест за наркотично вещество в КАТ МВР Бургас в деня на ПТП 12,04ч. В
заключението си вещото лице Янков е посочил, че един от симптомите е значително
намалена слюнчева секреция в устата. Поемането на
течности отмива наличното малко количество слюнка и ако теста се прави наскоро
след поемането на течности, напълно е възможно даването на отрицателен
резултат- л. 129-130 т.2 ДП. Заключението потвърди и в с.з.- л. 120 НОХД. Ако
теста е отрицателен, не изключва възможността лицето да е приело наркотично
вещество. Това зависи от състоянието на устната кухина, времето, когато е поето
веществото и течностите, които са поети- отмили останките от устната
кухина.
За позицията на защитата относно вземането, съхраняването и изследването на
кръвната проба, а с това и компрометиране на резултатите от изследванията.
Безспорно е установено, че след положителния резултат на техническото средство
в 9,52ч. , на С. е издаден талон за възможност и вземане на кръвна проба в
медицинско заведение. Длъжностното лице е определило срока на два часа, тъй
като в населеното място с. Крушевец или в близост до него, няма болнично
заведение за извършване на такава процедура- чл. 3 ал.3 т.2 Наредба 30.
Кръвната проба е взета в 11,25ч. в МБАЛ Бургас в срок. Манипулацията е
извършена от медицинска сестра, която е подпомагала д-р М. в работата му. В чл.
5 от Наредба 30 е посочено кои лица могат да вземат проби- лекар или медицински
специалист. Пробата е взета от компетентно лице.
За начина на вземате на пробата. Защитата възрази, че е възможно по кожата на
С. да е имало вещества, с които да се обясни наличието на алкохол в кръвта му.
Според чл. 12 от Наредбата, пробата се взема след предварителна обработка на
мястото и дезинфекция с едно на хиляда воден разтвор от сублимат. Дезинфекцията
не трябва да се извършва с разтвори, съдържащи летливи вещества. Пробата на С.
е взета на сухо. Съдът приема, че с това е спазен и начина на вземането и
според Наредбата. Трябва да се обработи с разтвор, но при липсата на такъв не
следва да се употребяват такива с летливи вещества. Няма данни за употреба на
каквито и да е разтвори.
Съхранението на пробата. От МБАЛ Бургас тя е взета на ръка от свид. Д.Я. и поставена в гумена ръкавица. Следва отиване до
сградата на КАТ МВР Бургас за тест и по късно отнесена в сградата на РДВР
Бургас. Това са мах. около 45 мин. според свидетеля,
а не три часа, както сочи защитата. В Наредба 30 не е посочено изискване
съхранението на кръвната плазма от заведението, където тя е взета, до
предоставянето и за изследване, да става в хладилна чанта. Що се отнася до
това, че пробата в НИКК е получена 13 дни по късно и не била поставена в
хладилна чанта, това са интерпретации на защитата. По горе бе даден отговор на
този въпрос. Според тях пробата е негодна на 13 ден след придобиването и, но
това не пречи в с.з., осем месеца по късно да искат ново изследване.
Една проба е изследвана в лаборатория на МВР в Бургас, а други в НИКК София.
Защитата оспори компетентността на НИКК, тъй като не е включена в списъка на
Наредба 30 и настоява за изследване в Пловдив. В чл. 15 от Наредбата са
посочени компетентните лаборатории, изследващи кръв за наличие на алкохол.
Лабораторията в Бургас е в този обхват. НИКК не е посочена и според писмото на
техен представител, те не работят по проблеми, свързани с контрола над
движението. Извършват изследвания по съдебни и досъдебни производства. НПК не е
посочил лаборатории или лица, които да извършват конкретни изследвания. Според
чл. 144 НПК се назначават експертизи за изясняване на факти, за които са
необходими специални знания в различни области. НИКК е такова звено, в което
работят такива специалисти и има необходимата за това апаратура, за което и
участниците в процеса лично се убедиха. Заключенията на института са направени
в рамките на правомощията им, определени с постановленията на разследващия
орган и от компетентни лица. Не може да има съмнение относно тяхната
правоспособност и възможност за подобни изследвания.
Оспорването на коефициента при формулата на Видмарк.
Постоянно защитата настояваше за ползването на друг коефициент- на минимума от
0,1. Извън даденото подробно обяснение от вещото лице, следва да се отбележи
следното. Употребата на алкохол може да стане не само с кръвен тест. Резултата
от пробата с техническо средство провокира вземането на кръвна проба. Пробата е
извършена малко повече от 40 мин. след ПТП и тя е 0,63 промила. Този факт
упорито не се споменава от защитата, но той е част от фактологията
по делото. Утвърдения в света коефициент от 0,15 води до резултат, твърде
близък с този на техническото средство. Не само от научна, но и от конкретно
фактическа страна за този случай е видно, че коефициент 0,15 е точен и коректен
при преизчисляване и установяване точната концентрация на алкохол в кръвта на
С. в момента на ПТП. А употребата на алкохол и пияното състояние се установяват
с всички доказателствени средства- Пост. №1 на ВС
1983год., т.4. Наличието на болест на черния дроб, неустановено каква и
непосочена от болния С. и защитата, се появява по делото с рецептата от ДКЦ
Царево и изписаното лекарство „Карзил“. Това по
никакъв начин не води до промяна на коефициента на формулата Видмарк. Съдът само ще отбележи, че ако има такова
заболяване и налично знание за него у С., то той е човекът който следва да
съобразява поведението си с това обстоятелство, а не нарушаването му да го
противопоставя в своя полза. Правилно и коректно е изчислението по формулата Видмарк и приетия коефициент. Трябва да се прави разлика
между обективно установени факти, научни изследвания и мераци. Последните не
могат да изместят първите.
Кръвната проба и урината са взети по едно и също време и място. За първата е
съставен протокол от д-р М.. Но по делото липсва протокол за взетата
проба урина, няма и отметка за това в този за кръвта. В момента на вземането на
пробите, е било образувано предварителното производство. След като с решение на
следователя е откаран за вземане на кръвна проба и урина, то е следвало да се
спази реда по чл. 146 НПК и да се състави протокол за това действие. Това е
необходимо и задължително условие за да може да се оцени спазване правилата на
НПК в процеса на вземане на пробата. Според настоящата инстанция, резултатите
от изследването на урината, при които е дала и съответен резултат за наличие на
алкохол и наркотично вещество в организма на С., следва да се извади от доказателствената съвкупност и изводи на тяхна основа.
Приетата от съда фактическа обстановка на настъпилото на 11.09.2014 год . ПТП в с. Крушевец, се подкрепя от събраните
доказателства- свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, заключения на
вещи лица, писмени доказателства, протоколи от различни следствени действия,
документи.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Прокурорът поддържа обвинението в цялост. Според него
са извършени всички нарушения на правилата за движение, както и доказани
квалифициращите обстоятелства. С. умишлено се поставил в това състояние- след
употреба на алкохол и наркотично вещество, да управлява МПС. Установената по
делото концентрация на алкохол над 0,5 промила е пияно състояние. Употребата на
наркотик е доказана. В това състояние се е надявал при възникване на кризисна ситуация
при управлението, той ще може да овладее автомобила. МПС е било напълно
изправно и в един момент той изгубил контрол над управлението като резултат от
състоянието си- алкохол и наркотик. Той не е бил и не е следвало в това
състояние да управлява МПС, но го направил. Детето с количката се намирали на
тротоара и по никакъв начин не оказвали влияние на пътната обстановка. Само и
единствено състоянието му и възможностите като водач в този ден и час, са
довели до ПТП. Деянието е извършено по непредпазливост- престъпна
самонадеяност. Според него е налице и особената тежест на случая. Това се
извлича както от личността на дееца, който бил служител на МВР, така и
обстоятелствата на настъпилото ПТП.
Частното обвинение подкрепи правните изводи на прокурора. Наблегна на същите
квалифициращи обстоятелства и факти.
Защитата оспори обвинението, както квалификацията му по НК, така и с оглед
нарушенията на ЗДвП. Според него има нарушения на Наредба 30, които не
позволяват да се приемат резултатите от кръвните анализи като обективни. Оспори
вменените на С. нарушения на правилата за движение. Според тях той е нарушил
само чл. 16 и чл. 20 ал.1 ЗДвП, които са в пряка връзка с ПТП, останалите, дори
и някои от тях да са установени, не могат да му се вменят във вина. С оглед на
позицията си, че оспорват и не приемат резултатите от кръвните тестове, те
изцяло елиминираха обвинението по чл.- 343 ал. 3 и поискаха той да бъде признат
за виновен по основния текст на чл. 343 ал.1 б.“в“ НК. Не е налице особено
тежък случай. Няма смърт на повече от едно лице, за да бъде поставян този
въпрос. Според защитата има нарушения при проектирането на улицата- липсват
парапети и други, свързани с ПТП. Подчерта и нарушения на майката на детето, че
не положила грижи за него, след като е била длъжна да го стори.
За нарушение правилата за движение. Съдът оправда С. по част от
обвинението в нарушаване правилата за движение по чл. 5 ал.2,т.1, чл. 5
ал.3,т.1, чл. 21 ал.1 и чл. 117 ЗДвП. Всяко едно нарушение правилата за
движение следва да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат и да нарушават забрани, визирани в закона. Чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП- това
не е забрана или изискване към водачите на МПС. Тази декларативна норма е
намерила израз в съдържанието на закона чрез различни конкретни норми, които
водят и гарантират това отношение на водачите към други участници в движението.
Доколкото има нарушение на други специални норми, изключват приложението на
този текст от закона.
Правилото на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП- забрана водачите да управляват МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда или
под въздействието на упойващо вещество. Това са квалифициращи обстоятелства от
състава на престъплението по чл. 343 ал.3 НК и е ненужно преповтарянето им като
нарушени правила за движението.
Нарушението на чл. 21 ал.1 ЗДвП, затова, че С. е управлявал МПС в населено
място с по висока от разрешената скорост, също няма връзка с настъпилото ПТП.
Той е имал обективна възможност да преодолее този завой и много над нея. При
изследване обстоятелствата на ПТП съдът установи, че скоростта няма отношение
към настъпилия вредоносен резултат.
Не е налице и нарушение на правилото по чл. 117 ЗДвП. От ПТП е пострадало 11
месечно дете, но този факт няма отношение към правилата за движение. На
това място няма пътни знаци, които да сигнализират за място с деца. В момента
не е имало и деца на или около пътя. Детето е пеленаче и лежи в количката си,
оставено от майката.
Съдът призна С. за виновен в нарушаването на чл. 16 ал.1 и чл. 20 ал.1 ЗДвП и
чл. 63 ал.2 т.1 ППЗДвП. Съдът не прие трактовката на
защитата, че първия и последен текст са едно и също нарушение.
При управление на автомобила, водачът е длъжен непрекъснато да контролира
превозното средство. Това включва задължението за непрекъсната оценка на
пътната ситуация и промяна параметрите на движение, щото да гарантират
безопасност на всички участници. Законът е въвел редица ограничения за водача,
за да се постигне тази цел. Отнасят се до водача и физическото състояние да
управлява МПС- алкохол, наркотици, здравословно състояние. Така и за пътници,
други участници и редица ограничения в цялост, които имат отрицателно влияние и
отражение на концентрацията и способностите на всеки като водач на МПС. По
делото е установено, че С. малко след влизането си в с. Крушевец, е изгубил
контрол над управлението, в определен момент е престанал да изпълнява функциите
си като водач. И това е изводимо от неговото физическо състояние и последици от
употребата на алкохол и наркотик. Това нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП е пряко
свързано с настъпилия вредоносен резултат.
Според настоящата инстанция е налице нарушение на чл. 16 ал.1 ЗДвП. Мястото,
където е настъпило ПТП е пътно платно с двупосочно движение. Той не е бил в
процес на изпреварване или заобикаляне, нищо от пътната обстановка не е
налагало той да излиза от лентата си на движение. Според чл. 63 ал.2 т.1 ППЗДвП на водачите „е забранено да застъпват и
пресичат надлъжната пътна маркировка, представляваща единична непрекъсната
линия М1.“ Според настоящия състав, колкото и да са близки тези правила, те са
различни, затова и двете налични като нарушения у С.. И това личи от
съдържанието на текста на закона. Едното забранява навлизането в насрещната
лента, другото пресичането на непрекъснатата линия. С пресичането на
разделителната линия, С. навлиза в насрещното платно за движение. Едно е
пресичане на линия, съвсем друго е навлизане в насрещната лента за
движение.
По отношение квалифициращите обстоятелства – употреба на алкохол и
наркотично вещество. С изложеното по горе, настоящия съд приема, че тези
обстоятелства са безспорно доказани. Нарушения на Наредба 30, които посочи
защитата, не са допуснати, свързани с вземането на кръвната проба и
съхранението и. Това се извлича от установените по делото факти и правен
регламент по Наредбата и подробно описани по горе. След като настоящата
инстанция прие, че следва да се елиминират резултатите от пробите урина, поради
процесуални пропуски при оформянето на вземането им, то в кръвните проби
наличието на алкохол и наркотик е безспорно установено. На кръвната плазма са
извършени пет изследвания, две в Бургас и три в София. При това е спазено
изискването на чл. 16 ал.2 от Наредбата, че резултатите не следва да се
отличават с повече от 0,2 на хиляда. Към тях следва да се прибави и резултата
от тест „Дрегер“ на място на водача С..
Налице е и другото обстоятелство- ПТП е станало на пешеходна пътека. Следва да
се внесе едно разяснение на това. НК е употребил термин „пешеходна пътека“,
което е вписано и в диспозитива на присъдата. В пар.6 от ДР на ЗДвП, т. 6, е дадено определение на
понятието „тротоар“. То е повторено и в ППЗДвП, ДР, пар.1 т.5. В т. 17 е дадено определение за пешеходна
пътека. Законът за движението по пътищата и правилника за прилагането му,
правят разлика между тротоар и пешеходна пътека. Едното е място, предназначено
за движение само на пешеходци- тротоар, а другото- място-част от платното за
движение, съответно очертано според изискванията, предназначено за преминаване
на пешеходци. От обективна страна по делото е установено, че количката с
пострадалото дете се е намирала на тротоара. Съобразявайки се и с забраната за разширително тълкуване на НК, приемането и на това
квалифициращо обстоятелство като част от фактическия състав на извършеното от
С. престъпление, е правилно и обосновано. НК е извел като самостоятелно
квалифициращо обстоятелство и въвел по висока защита на пешеходците- съответно
отговорност, като участници в движението с оглед на мястото, където се намират
в този процес. И това е налице в настоящия случай.
Особено тежък случай. Легалното определение за това е т.8 чл. 93 НК,
извършеното престъпление разкрива изключителни висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Защитата неправилно го обвърза с това,
че следва да е причинена смърт на повече от едно лице, за да се постави този
въпрос за обсъждане. За да е налице тази квалификация, характеристиката на
деяние и деец, следва далеч да надхвърлят обикновен случай на такова
престъпление. От значение са всички обстоятелства- смекчаващи и отегчаващи,
които в своето съчетание и зависимост разкриват в пълнота картината на
извършеното деяние и поведение на дееца. Деецът следва да се отличава с висока
степен на обществена опасност и вина, и това се извлича не само от актуалната
му съдимост, форма на вина и последващо отношение към
стореното, преди всичко предшестващото и съпътстващо деянието поведение и
отношение към правилата и нормите в обществото. От значение за преценката за
обществената опасност на дееца е не само миналата му дейност, процесуално
поведение и отношение към крайния резултат, но и конкретното му поведение в
извършеното престъпление /Р-360-14-ІІІ/.
В състава на престъплението по чл. 343 ал.3 НК, са посочени квалифициращи
обстоятелства, които водят до завишена наказателна отговорност за дееца. Те са
шест и алтернативно изредени в закона. Няма обвързаност затова, при наличието
на колко от тях случаят следва да се приеме за особено тежък. При това следва
да се приеме, че и при наличието само на едно квалифициращо обстоятелство може
да доведе до такъв извод, както и че обратното също е вярно- при наличието на
две и повече квалифициращи обстоятелства не води автоматично до особено тежък
случай. Оценката на фактите и изводите винаги са конкретни.
В настоящия случай С. е допуснал ПТП при наличието на три квалифициращи
обстоятелства- пияно състояние, употреба на наркотици и на пешеходна пътека. По
това време е бил служител на МВР и съобразно своите задължения и естество на
работа следва да спазва установените в държавата правила и в някаква степен с
поведението си и държането бъде за пример. Защитата правилно посочи, че всички
са равни пред закона и конституцията не допуска различие пред тях на каквото и
да е основание или признак. Това е една от характеристиките на дееца. Той е
неосъждан.
Вечерта С. е употребил алкохол по повод годишнина на свой колега, както сам
заявява. Сутринта потеглил да се прибира за дома си с автомобил, който сам
управлява. Съдът само ще фиксира невярната позиция на защитата, че според
заключението на в.л. той е следвало да пуши марихуана 5ч. сутринта. Непонятна
за съда е тази аритметика, но фактите са други. Теста за наркотик е извършен в
12,04ч. и според заключението на д-р Янков, наркотика е приет в организма
на С. 3-4 часа по рано, т.е. времето на ставане и тръгване с автомобила.
Концентрацията на алкохол в този момент е била още по висока. Това не го е
спряло в намеренията си, за разлика от другите колеги, които са потеглили
обратно за дома си в следобедните часова. Нещо повече, в това време той е поел
и наркотично вещество. Той сам се е поставил в това състояние съзнателно, а
комбинацията между алкохол и наркотик за водач на МПС е повече от недопустима.
НК не поставя изискване какво е било въздействието на тези вещества върху
организма на С., това е ирелевантен факт за закона. Какво
е отражението на алкохола и наркотика върху С., самият той дава най пълен и
точен отговор- „ На влизане в с. Крушевец намалих скоростта на автомобила
според ограничението, даже и по ниско, под 35 км/ч. След това самият сблъсък,
не мога да си обясня точно как стана. Стори ми се, че колата повлече леко
наляво, не съм сигурен, нямам спомен.“- л. 112, долу, НОХД. Но вещото лице
обяснява това поведение.
Третия квалифициращ признак е, че ПТП е станало на пешеходна пътека. Самия
тротоар е широк 2,20м. а количката се е намирала на 1,80 от бордюра, в най
вътрешната му част и опряна до витрината на магазина. Пострадалата е дете на 11
месеца, в детска количка, тя не е имало възможност за собствено поведение извън
нея. Не е имало никакви отрицателни фактори, които да затрудняват или влияят
отрицателно на водача С., единствено правилата за движение. Само и единствено
като последица от влиянието на алкохола и наркотика, е настъпило ПТП.
Що се касае до неговата личност на служител на МВР. За настоящия съд това няма
никакво отношение към крайния извод за особено тежък случай. Хората имат
очакване в тази си длъжност той да спазва закона и правилата в обществото. Но
това е много различно от действителното му поведение, установено по делото. А
само и единствено последното има значение, а не очакванията или желанията. А
този ден и в това състояние той наистина е бил водач с висока степен на
опасност за всички участници в движението и за съжаление тази опасност е
реализирана.
Всички тези обстоятелства сочат само на едно- налице е особено тежък случай в
поведението на С.. Няма нито един факт, който да е в подкрепа на дееца и
смекчава вината му. При това съдът прие за правилно и обосновано обвинението в
тази квалификация.
В правната позиция на защитата бяха поставени и други въпроси,
според тях от значение за настъпилия вредоносен резултат, и това са нарушения
на други лица. До голяма степен пътната инфраструктура на това място е повлияла
за настъпването на ПТП. Тротоара е следвало да бъде 15 см., а не 4 см.,
парапети, магазини- гаражи, неспазване правилата за проектиране и изграждане на
пътищата. Поради тези недостатъци, често се стигало до ПТП. „… имало къща,
която не са искали да се събори и затова така е изграден пътя“.- л. 208, гърба,
втори абзац, НОХД, т.е. на това място пътния участък е следвало да е прав, а не
с завой.
Съдът само ще отбележи един факт от авто-техническата
експертиза. „При преминаването на автомобила от дясната лента до следите по
левия бордюр на пътя, той /С./ е изминал около 61 метра, за около 3,75 сек.“-
л. 168, последно изречение, НОХД. Като се добави и последващото
време – удар с количката и повличането и, страничното търкане, удара в
отворената врата и стълба, с което автомобила спира. И още от обясненията на
С., л. 112, последен абзац, НОХД, ред пети отдолу нагоре:“Аз бях още в колата.
Тя крещеше истерично, че съм убил детето и и тогава разбрах, че е станало най
лошото.“ Майката е била в магазина, време да излезе от него и огледа. В този
дълъг период от време С. не е контролирал автомобила, той няма никакъв спомен
за това. Какви пътни условия могат да бъдат във връзка с ПТП и оправдаят
поведение на лице, което е заспало на волана. Удара и шума на хората събуждат
водача, а не той сам да се е върнал към нормалното контролиране и управление на
автомобила. В този случай дали пътят е бил прав или крив, няма никакво
значение. Съдът само ще отбележи- водачите са длъжни да съобразяват движението
си с пътните условия, а не да намират оправдания в тях за несъброзяването
им.
Според защитата, вина за ПТП и резултата носи майката на пострадалото дете. Тя
е нарушила чл. 125 ал.3 СК, а той гласи: “Родителят осигурява постоянен надзор
по отношение на малолетното си дете….“ И чл. 8 ал.8 от закона за закрила на
детето:“ Родителите ….., са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до
12 годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.“ Защитата обясни в какво точно е нарушението:
„Ако приемем, че с тази малка скорост той се е движил 4-5 секунди от напускане
на осевата линия до местопроизшествието, ако човек е близо до детето си, няма
ли да го дръпне?!“. Вина имат всички- проектанти,строители, собственици на
гаражи-магазини, времето, неправилна преценка на някого, че не е поставил
парапети пред магазина, но не и водача. Без да навлиза излишно в казуистиката
на тези текстове от законите, съдът ще отбележи само фактите. Количката е била
плътно опряна до витрината на магазина. С движението си по тротоара, широк 2,20м.,
автомобила- широк 1,66м.-л.160, НОХД, заема почти цялата му ширина и
изцяло се намира на него и затова я повлича/количката/, макар и на 1,80м. отстояща от бордюра. Къде ще я дръпне???
Деянието е извършено при форма на вината непредпазливост- чл. 11 ал.3 НК.
Искането за друга квалификация- неоснователно. Изложеното до тук не го допуска,
за да бъде коментирана такава възможност.
Воден от горното съдът призна К.С.С. за виновен в
това, че на 11 септември 2014 год. около 9.09ч., в с. Крушевец, Бургаска
област, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество, при
управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16 ал.1 и
чл. 20 ал.1 ЗДвП и чл. 63 ал.2 т.1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. К. К. на пешеходна пътека, като случаят
е особено тежък – престъпление по чл. 343 ал.3 б.“б“, предл.
второ НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Прокурорът поиска от съда С. да бъде осъден на десет години лишаване от свобода
с всички последици от това.
Повереника на частните обвинители и самите те
поискаха максимално наказание за дееца. Според тях само такова наказание е
справедливо, отнет е живота на детето им, който с нищо не може да бъде
компенсиран или заменен.
Защитата, следвайки своята линия в процеса на друга квалификация, поиска той да
бъде признат за виновен и осъден на минимума и приложен чл. 66 НК.
За това престъпление НК е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от пет до
петнадесет години. При индивидуализирането му съдът прие, че са налице превес
на отегчаващи вината обстоятелства, при който режим С. бе осъден. Както бе
посочено по горе, може и при само един квалифициращ признак да е налице такова
престъпление. Отчитането на обстоятелствата, които характеризират деянието, не
са ново, второ отчитане, които водят до наслагване, респ. до увеличаване на
наказателната репресия. Наличието на три квалифициращи признака не е само част
от квалификацията, а характеризират деянието и дееца в цялост. С. умишлено, по
своя воля и желание се поставил в състояние на невъзможност да управлява МПС.
Употребил алкохол вечерта, а сутринта и наркотично вещество. Като резултат от
това заспал и изгубил контрол над управлението. Няма никакви отрицателни фактори,
които да са оказали и минимално влияние за настъпване на вредоносния резултат,
върху възможността и параметри на управление на МПС. ПТП настъпва само и
единствено по вина на водача. Пострадалото дете е било само на 11 месечна
възраст, в детска количка, без възможност само да се движи и в дъното на
тротоара по ширината му. Това, че този човек е бил служител на МВР и хората
очаквали по друго поведение, няма нищо общо с действителността. Единственото
положително нещо е, че не е осъждан. Това е, което му е позволило да работи в
тази система, а явно не неговите морални и волеви качества. Поемането
управлението на автомобил в това състояние е повече от безразсъдство. Понякога
ПТП настъпват като поредица от събития, взаимосвързани поведения на различни участници
в движението, но тук, по своя воля и желание, когато все още не е отминало
влиянието на алкохола от вечерта, да приемеш и наркотично вещество. Изразеното
съжаление- това са само думи и казани повече по задължение от подсъдимия към
почернените родители. То не кореспондира с процесуалното му поведение. Видно от
обясненията му, въпреки двояката си природа, чрез тях С. не разкри всички
обстоятелства, от значение на обективната истина по делото и правилното му
решаване. А това пряко характеризира деецът в тази светлина, осъзнаване на
личното си поведение и последици, своята отговорност. Затова и изразеното
съжаление са само думи, нищо повече.
Средната граница на наказуемостта за това престъпление е 10 години. Съдът прие,
че са налице превес са отегчаващи вината обстоятелства, изложени по горе. Осъди
го на 11 години лишаване от свобода. Макар и да има капацитет за по висока
санкция, настоящият съд прие, че това е справедливо наказание, отчитащо както
личността на дееца, обстоятелствата на ПТП, така и възможностите за въздействие
на това наказание и върху другите. Никой не трябва да има каквито и да е илюзии
за снизхождение от управление на МПС след употреба на алкохол и
наркотици.
На основание чл. 343г НК лиши С. от право да управлява МПС за срок от 13
години. Срока на лишаването от свобода е превишен с две години, а не с
максималните три и независимо от това, този период е много време. С. е човек в
млада възраст и следва да има някога отново възможност да управлява
МПС.
Бе определен общ режим на изтърпяване на наказанието, както и приложен чл. 59 НК.
В тежест му бяха присъдени разноските по делото, така и разноските на частните
обвинители.
Веществените доказателства, с оглед изявлението на родителите на пострадалото
дете, след влизане в сила, ще бъдат унищожени, а автомобила с ключа към него
следва да се върнат на осъдения.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
12.05.2015 г.
Гр. Бургас
Окръжен съдия: