Р Е Ш
Е Н И Е № 200
гр.
Силистра, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
административен съд, в публично заседание на първи февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в състав: административен съдия Павлина
Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 77 по описа за 2023 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Гюлпак“ ЕООД – с. Чернолик, обл. Силистра,
против Решение № 30 от 05.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е потвърден Ревизионен акт № Р-03001922002555-091-001,
издаден
от органи по приходите при ТД на НАП - Варна от
12.01.2023 г., касаещ определените задължения по закона за корпоративното
подоходно облагане(ЗКПО).
В жалбата се навеждат оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорват
се констатациите в потвърдената част от ревизионния акт. Счита се, че органите
на приходната администрация не са изяснили обективната истина, не са събрали
всички относими по преписката обстоятелства, не са имали право да определят
данъчната основа за облагане по особения ред, тъй като не е налице хипотезата
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – процесните счетоводни документи са
правилно осчетоводявани съобразно изискванията на закона за счетоводството
(ЗСч).
Според жалбоподателя липсата на фактури за
процесните доставки се преодолява от разменената кореспонденция между доставчик
и получател на продукцията, както и от документацията, подадена от третите лица
– превозвачи, а именно от писмените потвърждения за извършен транспорт. Моли се
за отмяна на оспорения акт и за присъждане на разноски.
Оветникът - Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М.М.,
оспорва жалбата като неоснователна. Развива подробни съображения за
неоснователност на оспорването и претендира за оставяне в сила на оспореното
решение и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001922002555-020-002/30.08.2022
г., издадена от надлежно оправомощен орган по приходите и редовно връчена на
жалбоподателя, е извършена ревизия по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода 01.01.2020г. - 31.12.2021г. на
дружеството, приключила с издаване на обжалвания РА. В частта за ДДС ревизионният
акт е отменен и върнат за ново разглеждане и тематичният обхват на настоящия
съдебен контрол е сведен до ЗКПО.
За
констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад
/РД/ №
Р-03001922002555-092-001/15.11.2022
г.,
издаден на
основание чл.
117 от ДОПК от С.Д.на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция -
ръководител на
ревизията, Н.А.– главен инспектор по приходите и П.С.– инспектор по приходите (
л.-116-154 ),
връчен на ревизираното лице на 16.11.2022
г.
От
„Гюлпак“ ЕООД е подадено възражение срещу РД, което е счетено за неоснователно
и в резултат по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-03001922002555-091
-001/12.01.2023 г., издаден на основание чл. 119. ал.
2 от ДОПК от
С.Й.Г.на длъжност „началник сектор“, възложил ревизията, и от С.А.Д., на длъжност „главен
инспектор по приходите“ в същата дирекция и ръководител на
ревизията (л. 25-42).
Ревизионният акт
е оспорен. С него, на дружеството
са установени задължения за данъци по ЗКПО в общ размер на 13 604,77 лева
главница и лихва 1 293,52 лева (л. 15-гръб). Връчен е по електронен път на
19.01.2023 г. (л. 42 - гръб от делото)
В
законоустановения срок РА е обжалван по административен ред с искане да бъде
отменен изцяло.
Директорът
на Дирекция „ОДОП" Варна частично е отменил РА в частта за ДДС и е
потвърдил акт в останалата част.
В
резултат е издадено Решение № 30/05.04.2023 г., връчено на данъчно задълженото
лице по електронен път.
Срещу
РА в потвърдителната му част е подадена жалбата, по която е образувано
настоящото съдебно производство.
В
хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети
представените с административната преписка писмени документи и електронен
носител.
По
искане на жалбоподателя е назначена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е изслушано, предоставена е възможност на страните
да вземат отношение. Ответникът, чрез юрисконсулт М., е оспорил заключението на
вещото лице и е поискал то да не бъде кредитирано. Настоял е, че въпросите са
ирелевантни за спора. Обърнал е внимание, че цитираните в заключението пътни
листа и данните, въз основа на които извежда изводите в Приложение № 2 са
подадени от самия жалбоподател и не са се съдържали в административната
преписка. Цитираните в заключението пътни листа не са приложени по делото.
По
искане на ответната страна е открито производството за оспорване истинността на
цитираните в жалбата потвърждения за транспорт.
Във
връзка с производството по чл. 193 от ГПК за оспорване на представените в хода
на ревизионното производство 4 бр. становища за транспорт между „Гюлпак“ ЕООД и
Pamukplast Verpackungen GmbH (л. 293 - 296 от ревизионното производство), е
допуснато доказателствено искане: Изготвяне на съдебно-графологична експертиза,
която след изследване на съответните сравнителни образци от подпис, да установи
авторството на подписите, положени върху 4 бр. становища за транспорт между
„Гюлпак“ ЕООД и Pamukplast Verpackungen GmbH (л. 293 - 296 от делото) и да даде
отговор на въпроса, дали същите са положени от лицата Т.П. и Н.Б..
Съдът е задължил жалбоподателя в 7-дневен срок
от датата на съдебното заседание, да представи цитираните по-горе документи в
оригинал, съставляващи л. 293 до л. 296 в делото, като е определил депозит в размер на 500.00 лв. (петстотин) лева, вносим от
жалбоподателя в 7-дневен срок, считано от датата на съдебното заседание, по
сметка на Административен съд - Силистра.
В
определения от съда срок не са били представени изисканите документи в оригинал, съставляващи л. 293 до л. 296 в делото и не е
бил внесен от жалбоподателя определения депозит за изготвяне на
съдебно-графологична експертиза.
Съдът,
като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Основен предмет на дейност
на „Гюлпак" ЕООД е производство на опаковки от полиетилен,торбички и стреч фолио и препродажба им. Дейността
се
упражнява в
обект - собствен цех за производство в с.Чернолик, общ. Дулово.
Ревизията е проведена
по особения ред
по чл. 122. ал. 1. Т. 2
и т. 4 от ДОПК като е счетено, че са налице
данни за укрити приходи или
доходи, липсват или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане.
Ревизираното лице е било
уведомено, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за периода
2020 г. - 2021 г. ще бъде определена по особения ред. Предоставена
е и възможност в указания срок да се представи
становище и доказателства, в отговор на което са получени изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2020
г. и 2021
г. На основание чл. 122. ал. 4. вр. ал. 3, т. 2 от ДОПК. е извършен анализ на относимите
факти и обстоятелства за установяване на основата по ал. 2 /стр.
11-12 в РД/, в резултат на което
са определени данъчните основи за облагане с данъци за всеки отделен данъчен период.
По реда на чл. 122 от ДОПК с РА са установени
приходи, като са взети предвид отразените в счетоводството на дружеството
приходи и неотчетените такива от ревизираното лице,
В хода на ревизията е
установено, че превозвачите ЕТ „П.-П. Н.” и „Линк 11" ЕООД са извършили превоз на стока
- полиетиленови торбички и стреч
фолио като изпращач е „Гюлпак" ЕООД
и получател Pamukplast
GmbH с VIN DE *********. В отговор на връчени
ИПДПОТЛ от дружествата са представена международни товарителници (CMR), които не са
представени в хода на ревизията от страна на „Гюлпак" ЕООД.
От ЕТ „П.-П. Н.“ са представени товарителници от 22.01.2020 г, /стр. 368 гръб/ и 20.02.2020 г. /стр. 366 гръб/
за извършен превоз на стока - общо 14 000 кг. торбички и общо 2500 кг. стреч
с изпращач "Гюлпак" ЕООД и получател „Pamukplast GmbH“ от „Линк 11" ЕООД са представени две товарителници от 02.10.2023 г. /стр.383 гръб/ и Е 1.12.2021 г. /стр. 376/ за извършен превоз на стока - общо 18 500 кг.
торбички и общо 2000 кг. стреч с изпращач "Гюлпак" ЕООД и получател „Pamukplast GmbH“.
В хода
на ревизията е установено, че от „Гюлпак" ЕООД не
са издавани фактури за продажба за такива количества полиетиленови торбички и стреч фолио с получател „Pamukpiiist GmbH“.
От управителя на
дружеството Н.Б. е представено обяснение, в което съшият декларира, че няма издадени фактури за изнесените количества
продукция /стр. 297/ и обяснение, че стоките
по CMR oт 22.01.2020 г. и 20.02.2020 г, с превозвач ЕТ „П.-П. Н.“ са продадени на ед. цена 2.35 лв./кг, а
стоките по CMR от 02.10.2021 и от 11.12.2021 с превозвач
„Линк 11" ЕООД са продадени при ед. цена 3.47
лв./кг.
Органите по
приходите са приели, че „Гюлпак“ ЕООД през 2020 г. не е отчело приходи
в размер на 38 775.00 лв. от продажбата на 16 500 кг. продукция
по ед. цена 2,35 лв. и през
2021 г. в размер на 72 870.00 лв. от продажбата па 21 000 кг. продукция по ед. цена 3.47лв,
Обшият размер на
установените при ревизията приходи по
чл. 122 от ДОПК за 2020 г. са
в размер на 785 164.77 лв.
/декларирани от дружеството в
размер на 746 389.77 лв., ведно или плюс неотчетени приходи в размер на 38 775.00 лв./ и
за 2021 г. в размер на 586 372.32 лв./ декларирани
от дружеството в размер на
513 502.32 лв. /неотчетени приходи в размер на 72
870,00 лв./.
По реда на чл. 122 от ДОПК
с РА са установени разходи, като са взети предвид
отразените в счетоводството на дружеството и признатите за данъчни цели разходи.
В хода на
ревизията е установено, че през 2020 г.
ревизираното дружество е отразило по сч. с/ка 609 /други разходи/ сума в размер на 9300.00 лв. От представените в хода на ревизията банкови
извлечения е констатирано, че същите представляват преведени от банковата
сметката на дружеството в „Райфайзен
банк“ на 14.08.2020 г. суми в
размер на 4300.00 лв. /стр. 221/ и на 07.12.2020 г. /стр. 224/ сума
в размер на 5000 лв. с посочено основание по НП от Инспекцията по
труда. Органът е счел, че съгласно чл. 26., т. 6 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за начислени санкции и лихви за просрочие.
Преценено е, че „Гюлпак“ ЕООД е следвало да посочи сумата от 9300,00 лв. в ГДД
в увеличения на счетоводния финансов резултат, което
не било сторено. Предвид изложеното при определяне на разходите на дружеството
не са били признати разходи в размер на 9300.00 лв.
В хода на ревизията било
установено,
че по сч.с/ка 603 /разходи за амортизации/ през 2020
г. и 2021 г. са включени разходи за амортизации на дълготрайни материални
активи /ДМА/, които не са собственост на дружеството.
При преглед на представените
от ревизираното дружество счетоводен амортизационен
план – сч.ам.план и данъчен амортизационен план – дан. ам. план /стр. 42/ за
2020 г. и 2021 г. е установено, че в тях са включени следните дълготрайни материални активи:
- Ремарке 2700 кг. „ТАНДЕМ“.
Активът е въведен в експлоатация на 15.05.2014
г. Констатирано е, че за 2020 г. начислените амортизации за посочения актив са в размер на 478,44 лв. и за 2021 г. в размер
на 1196,09лв. В представените писмени обяснения от управителя на ревизираното
дружество било посочено,
че ремаркето е заведено в данъчния амортизационен
план през 2020 г., същото било продадено и трябва да се отпише /стр. 416/.
Извършена е справка за пътни средства с данни, предоставени от КАТ, от която било
установено, че дружеството е регистрирало ремарке за товарен автомобил на
23.05.2014 г. като същото е прехвърлило собствеността си - върху превозното
средство на 27.01.2015 г.
За лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.
№ *** - Дружеството е декларирало, че автомобилът не се използва
за дейността. За същия не са осчетоводявани разходи
за поддръжка и за
горива, не са съставяни пътни
листи. Начислена е годишна данъчна амортизация за
2020 г. в размер на 5326,20 лв. и
за 2021 г.
в размер на 6657.76
лв.
За Ремарке
***, въведено в експлоатация на 05.03.2015 г. - дружеството е декларирало, че
ремаркето е продадено. По
данни от „Пътна Полиция“
е предоставена справка за
пътни средства -ремарке за товарния
автомобил на 11.03.2015 г.
Удостоверено е, че дружеството прехвърлило собствеността на 03.01.2019 г. Ремаркето е заведено в
сметка 207 „Машини и
оборудване". Същото било продадено преди 01.01.2021 г. и е преценено, че
не е coбственост на дружеството през 2021 г. За посочения актив била начислена
годишна данъчна амортизация в paзмер на 1444.20 лв.
Предвид преценката,че
посочените активи неправилно са включени в счетоводните и данъчни АП в данъчна категория „транспортни
средства“, а в същото време не са налични, не били признати за данъчни цели разходите за годишните данъчни амортизации на ДМА в общ размер на 5804,64 лв.
за 2020 г. и съответно - за 2021 г. в общ размер на 9298.05 лв..
Общият размер на установените при ревизията разходи по чл. 122 от ДОПК 2020
г. са били в размер на 547 197,93 лв. /декларирани разходи с ГДД по
чл. 92 от 3KПО в
размер на 562 303 лв. - 15 104.64 лв. непризнати разходи
за данъчни цели/ и за 2021 г. в размер на 422 003.64 лв. /декларирани разходи е ГДД
по чл. 92 от ЗКПО в размер на 431 301,69 лв. - 9298,05 – непризнати разходи за
данъчни цели.
Определена
била данъчна основа за облагане- за 2020 г. – 237 966,84 лв., а за 2021 г.
– 164 368,64 лв.
Върху определената данъчна основа бил приложен размер на корпоративния данък по реда на чл. 20 от ЗКПО и е определен
корпоративен данък в размер
на 16 436,87 лв., внесен данък в размер на 8 222,06 лв., данък за
внасяне в размер на 8 216,81 лв. и следващата
се лихва в размер на 451,28
лв. за периода от 01.07.2022 г. до 12.01.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл.
175, ал. 1 от ДОПК.
В съдебно
заседание е изслушана съдебно-счетоводна експертиза със задачи:
1. Има ли ревизираното лице заведена счетоводна отчетност за времето от 01.01.2020 г.
до 31.12.2021 г. (т.е. за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. по ЗКПО), която да
отразява извършените стопански операции по надлежния ред съгласно принципите на
Закона за счетоводството; документално обосновани ли са осчетоводените
стопански операции през посочените периоди;
2. Има ли данни в счетоводството на ревизираното
лице за неотчетени приходи за времето от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. (т.е.
за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. по ЗКПО); ако има такива данни - да се
посочи: кога са реализирани, с какъв източник и кога е следвало да бъдат
осчетоводени;
3. Как е формирана цената на произведената продукция
от ревизираното лице и как е отчетена в счетоводството през същия период - на
брой, на кг или по друг начин; какви артикули стока произвежда ревизираното
лице;
4. Според данните в счетоводството на ревизираното
лице:
4.1.
Издадени ли са фактури и
получени ли са приходи от „Гюлпак“ ЕООД към/от Pamukplast за превозените 14 000 кг полиетиленови торбички и 2500 кг
стреч фолио, по международни товарителници (CMR), издадени от 22.01.2020 г. и 20.02.2020 г., с превозвач ЕТ
„П.П.Н.“ (описани на стр.15 от РД). Ако има такива данни - да се посочи кога (в
кой данъчен период) „Гюлпак“ ЕООД е издало фактурите и кога е извършено
плащането от Pamukplast към „Гюлпак“ ЕООД;
4.2.
издадени ли са фактури и
получени ли са приходи от „Гюлпак“ ЕООД към/от Pamukplast за превозените 21 000 кг продукция (полиетиленови
торбички и стреч фолио), по международни товарителници (CMR) издадени от 02.10.2021 г. и 11.12.2021 г., с превозвач
„Линк 11“ ЕООД (стр.18-19 от РД). Ако има такива данни да се посочи кога (в кой
данъчен период) „Гюлпак“ ЕООД е издало фактурите и кога е извършено плащането
от Pamukplast към „Гюлпак“ ЕООД;
5. Според данните в счетоводството на ревизираното
лице:
5.1.
Издадени ли са фактури и
реализирани ли са приходи от продажба към трети лица (различни от Pamukplast) на стоката, получена в склада на германското дружество Pamukplast, находящ се на адрес ***, описана в т.4.1. по-горе. Ако
има такива данни - да се посочи кога „Гюлпак“ ЕООД е издало фактурите към трети
лица и кога е извършено плащането от тези трети лица към „Гюлпак“ ЕООД;
5.2.
Издадени ли са фактури и
реализирани ли са приходи от продажба към трети лица (различни от Pamukplast) на стоката, получена в склада на германското дружество Pamukplast, находящ се на адрес ***, описана в т.4.2. по-горе. Ако
има такива данни - да се посочи кога „Гюлпак“ ЕООД е издало фактурите към трети
лица и кога е извършено плащането от тези трети лица към „Гюлпак“ ЕООД;
Процесуалият представител на
ответника юриск. М.М. е заявила, че не възразява да се допусне поисканата
експертиза като следва да се обърне внимание на вещото лице, че следва изрично
да има предвид и доказателствата по делото за осъществен транспорт на стоките CMR от 22.01.2020 г. и 20.02.2020 г. с превозвач ЕТ „П.-П.
Н.“, CMR
от 02.10.2021 г. и 11.12.2021 г. с превозвач „Линк 11“ ЕООД, писмено обяснение
от 07.11.2022 г. на управителя на „Гюлпак“ ЕООД във връзка с ИДПОЗЛ №
Р-03001922002555-040-004 от 07.10.2022 г. и счетоводните записвания в
дружеството по сч.сметка 302/материали/ и 3030 /продукция/.
Съдът не кредитира
заключението по делото, тъй като действително, така както възразява ответникът,
вещото лице е работило по справка за ВОД
2020 г., Приложение № 20, изготвена от самото ревизирано
лице, която не е била включена в административната преписка и която явно не
съгласува данните с останалите факти от действителността. Вътреобщностните
доставки /ВОД/, коментирани в заключението на вещото лице, не са предмет на
спорните доставки, осъществени от дружеството и транспортирани с ЧМР, издадени
от ЕТ „П.-П. Н." от 22.01.2020 г. /стр. 368 гръб/ и 20.02.2020 г. /стр. 366
гръб/ и от „Линк 11" ЕООД от 02.10.2021 г. /стр. 383 гръб/ и 11.12.2021
г./стр. 376/, за които няма спор, че не са издадени фактури и съответно не са
отразени във VIES декларациите на ревизираното лице.
Липсата на издадени
фактури е потвърдена с писменото обяснение на Н.Б. от 07.11.2022 г. в хода на
ревизията /л. 297/, който е посочил, че стоките по CMR от 22.01.2020 г. и 20.02.2020 г. с превозвач ЕТ „П.-П.Н."
са продадени на ед. цена 2,35 лв./кг, а стоките по CMR от 02.10.2021 г. и 11.12.2021 г. с превозвач „Линк
11" ЕООД са продадени при ед. цена 3,47 лв./кг. Не се възразява, че
продажбите следва да бъдат включени във финансовия резултат със съответна
надценка или посочената стойност. Описаните в заключението на вещото лице ВОД
са предмет на повторното ревизионно производство в частта по ЗДДС, на основание Решение №30/05.04.2023
г. на Директора на ДОДОП - Варна. Приложените към декларираните от дружеството
ВОД, транспортни документи - ЧМР и потвърждения са били представени към всяка
една фактура и се намират в административната преписка /л. 217 - 102 и л. 631-
668/. Същите нямат връзка с процесните транспортни документи на ЕТ „П.-П. Н."
от 22.01.2020 г. /стр. 368 гръб/ и 20.02.2020 г. /стр. 366 гръб/ и от „Линк
11" ЕООД от 02.10.2021 г. /стр. 383 гръб/ и 11.12.2021 г. /стр. 376/,
въпреки че в справката Приложение №20 към експертизата е записано, например че
стоката по фактура №319/31.01.2020г. с клиент Gazinater BackereiV Eroglu Yusuf и предмет
полиетиленови торбички, е транспортирана с ЧМР на ЕТ „П.-П. Н." от
15.01.2020 г. и 22.01.2020 г. и писмено потвърждение на получателя от
31.01.2020 г.,а към фактура №319/31.01.2020 г. с клиент Gazinater Backerei /л.212 от адм.пр./ е
приложен друг транспортен документ ЧМР/л.212гр/ от 31.01.2020г. с изпращач и
превозвач „Гюлпак“ ЕООД, като стоката е транспортирана от с. Чернолик, ул.“***
с превозно средство *** и ***. В справката е посочено, че са налице пътни
листи, но такива не са представени. Такова е положението и с останалите данни,
посочени в справката за ВОД, приложение №20 към ССЕ.
При разпита на вещото
лице в съдебно заседание на 12.10.2023г., същото е заявило, че не е проверило
първичните документи на дружеството, защото не са приложени към
административното производство и че не е запознат с обяснението на управителя
на дружеството от 07.11.2022г. При това положение, и в заключение съдът не
кредитирате ССЕ .
В писмения отговор ответникът е заявил, че
оспорва представените в хода на ревизионното производство 4 бр. становища за
транспорт между „Гюлпак“ ЕООД и Памукпласт (л. 293 -
296) от ревизионното производство. Счита, че същите са неистински и с
невярно съдържание. Счита, че липсват данни за имената и длъжността на лицата,
положили подписи и каква е тяхната представителна власт и извежда извод, че не
може да се установи кой е изложил съдържащите се в тях твърдения.
В резултат на анализ на посочените
транспортни документи, съдът намира, че действително същите са неистински и
следва да се изключат от доказателствата по делото. Това е така, тъй като те не
удостоверяват извършения в превоз предвид липсата на първични документи, като и
на вторични, които не са били заведени в съответното счетоводство, а
опровергават извършения превоз.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Ревизията
е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с
квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по
делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.
РА
е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно
приложение на материалния закон .
Съдът
не кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото
е изготвена въз основа на документи, непредставени в административната преписка
и възприема възраженията на ответника за неотносимост на изводите, тъй като в
частта на оспорванията в значителна част касаят други документи, а не
процесните.
Ревизията, приключила
с обжалвания ревизионен акт, е преминала по особения ред на чл.122 и чл.124 от ДОПК като посочените в тях предпоставки не се намират в отношение на
кумулативност, а на алтернативност. Наличието само на една от тях е достатъчно
основание за прилагането на реда. Законодателят е приел, че определянето на
облагаемата основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите.
Облагаемата основа, която те определят е базата, върху която съобразно с вида
на данъка и съответния материален закон се определя данъчното задължение, което
се дължи. Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на
ревизиращия орган при ревизии от този род, е регламентиран в ал. 2 на чл. 122 и
ал. 1 на чл. 124 от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне
обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността
на данъчните субекти.
Относно наличието на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК -през ревизирания период
„Гюлпак" ЕООД не е отразило в счетоводството си приходи от продажба на
стоки за 2020 г. в размер на 38775,00 лв. от продажбата на 16500 кг продукция по ед. цена 2,35 лв. и
през 2021 г, в размер на 72 870,00 лв. от продажбата на 21 000 кг продукция по
ед. цена 3,47 лв.
Констатациите на
органа по приходите, довели до установяване на данъчните задължения на
дружеството, са в резултат на информацията, предоставена от ЕТ „П.-П. Н.“ и
„Линк 11" ЕООД за извършени превози на стока - полиетиленови торбички и
стреч фолио с изпращач "Гюлпак" ЕООД и получател Pamukplast GmbH във връзка с връчени
ИПДПОТЛ.
Във връзка с
представените от ЕТ „П.-П. Н." товарителници за извършен превоз на стока -
14 000 кг. торбички и 2500 кг. стреч и представени от „Линк 11" ЕООД
товарителници от 02.10.2021 г. за извършен превоз на стока - 18 500 кг.
торбички и 2000 кг.стреч от управителя на дружеството Н.Б. е представено
обяснение, в което същия декларира, че няма издадени фактури за изнесените
количества продукция.
Жалбоподателят
посочва, че стоките са транспортирани от съответните наети транспортни фирми до
получателя, но след приемането им и преглед са установени разлики с поръчаните
размери, поради което стоката и плащането били отказани от получателя. Страните
са се споразумели стоката да остане на съхранение при Pamukplast GmbH до намирането на друг купувач или
до връщането обратно до Р България за корекция /стр.289/. В подкрепа на
твърденията си от дружеството са представени четири броя становища - от
24.01.2020 г. относно транспорта на стоки на г./стр.296/, от 23.02.2020 г.
относно транспорта на стоки на 20.02.2020 г./стр.295/, от 06.10.2021 г. относно
транспорта на стоки на 02.10.2021 г./стр.294/ на стоки на 11.12.2021
г./стр.293/ между „Гюлпак" ЕООД и Pamukplast GmbH.
В представените
становища е положен подпис и печат на дружествата. При преглед на становищата
се установява, че в същите липсват данни за имената и длъжността на лицата
положили подписи и каква е тяхната представителна власт, поради което не може
да се разбере кой е изложил съдържащите се в тях твърдения. Отделно от това,
при визуална съпоставка на подписа поставен от Pamukplast GmbH на становищата и на подписите
положени в представените товарителници и потвърждения се установява, че има съществени
различия между положените подписи в тях. Процесните документи бяха оспорени
относно тяхната истинност и с Определение № 391 от 14.08.2023г., съдът откри
производство по оспорването, в което жалбоподателят не ангажира доказателства.
Както бе споменато
по-горе съдът не кредитира истинността им и следва да ги изключи от
доказателствата по делото с мотиви, изложени по-горе в решението.
Съдът
възприема тезата на ответника, че е налице противоречие между твърденията на
жалбоподателя, че стоките са оставени на съхранение, с данните, съдържащи се в
писмени обяснения на жалбоподателя, в които е посочено, че стоките по CMR от 22.01.2020 г. и 20.02.2020
г. с превозвач ЕТ „П.-П. Н." са продадени на ед. цена 2.35 лв./кг., а
стоките по CMR от
02.10.2021 г. и 11.12.2021 г. с превозвач Линк 11" ЕООД са продадени при
ед. цена 3.47 лв./кг.
Отделно от това при
преглед на представените счетоводни регистри се установява, че към 01.01.2020 г. сч. с/ка 302 /материали/ е с
начално дебитно салдо в размер на 208612.90 лв., през годината е натрупан
дебитен оборот в размер 261 343.84 лв. и кредитен оборот в размер на 469 956.74
лв., а към 31.12.2020 г. сметката е с нулево крайно салдо. Произведената продукция отразена по сч. с/ка 303 /продукция/
е крайно салдо към 31.12.2020 г.
в размер на 0,00 лв.,
което означава, че няма
налична продукция /стр. 81/.
Към 01.01.2021 г. сч.
с/ка 302 /материали/ е с нулево начално салдо, натупани през годината дебитен
оборот 391 151,69 лв., кредитен оборот 345 768,86 лв. и крайно дебитно салдо 45
382,83 лв. Произведената продукция отразена по сч. с/ка 303 /продукция/ е с крайно
салдо към 31.12.2021 г. в размер на 0.00
лв.,което означава, че няма налична продукция /стр. 82/. Видно от посочените
счетоводни записвания, отчетени са разходи за произведената продукция, но не са
отчетени приходи. Т.е. счетоводните записвания кореспондират с обяснението на
управителя за осъществени продажби, за които не е издал фактури. Принципът
за съпоставимост между приходи и разходи е основен счетоводен принцип, съгласно
който разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност се
отразяват във финансовия резултат за периода, през който търговското предприятие
черпи изгода от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са
отчетени разходите за тяхното получаване.
След като
дружеството-жалбоподател само е изписало/извело стоките от своя патримониум,
като по този начин само е приело, че те вече не са в негово държание, без в
същото време да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че същите
тези стоки не са били приети от получателя и са му били върнати, то обосновано
с потвърдената част от РА е направен извод, че за тези стоки не е отчетен
приход от реализацията им.
Ако се приеме за
вярно твърдението в жалбата, че стоката по товарителниците е приета в склада на
Pamukplast GmbH, то липсват
данни за последващото движение на стоката. Жалбоподателят не е доказал, че при
продажбата на тази стока е издал фактури и е отчел приход от продажбата им. В
тази връзка при укрит приход нито доставчикът издава фактури, нито получателят
отразява такива в своите декларации.
Предвид
констатираните при ревизията факти и обстоятелства, съдът намира, че правилно е
формирана данъчната основа за облагане по ЗКПО по особения ред - чл. 122, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК
с РА са установени приходи за 2020 г. в размер на 785 164,77 лв. /като към
декларираните приходи с ГДД по чл. 92 от ЗКПО от 746 389,77 лв. са добавени
непризнати приходи в размер на 38 775,00 лв./ и за 2021 г. в размер на 586
372,32 лв. /като към декларираните приходи с ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на
513 502,32 лв. са признати други приходи общо в размер на 72 870,00 лв./
Доколкото, в хода на
производството е констатирано, че сумите за 2020 г. в размер на 38 775,00 лв. и
за 2021 г. в размер на 72 870,00 лв. представляват неотчетени приходи, то
ревизията правилно е установила, че за отчетната 2020 г. и 2021 г. е налице
законово основание за признаване на приходи в посочените размери. При
определяне на размер на разходите са взети предвид представените от страна на
ревизираното дружество документи, касаещи съответния данъчен период,
осчетоводените такива и признатите за данъчни цели разходи.
С ревизията правилно
не са признати разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви за
просрочие в размер на 9300,00 лв. За разходите за амортизация правилно не са
признати за данъчни цели разходите за годишните данъчни амортизации на ДМА Ремарке
2700 кг. ТАНДЕМ, Ремарке *** и Пежо Партнер за 2020 г. в общ размер на 5804,64 лв. и за 2021 г. в общ
размер на 9298,05 лв., предвид установеното, че посочените активи
неправилно са
включени в ДАП в данъчна категория „транспортни средства”, тъй като Ремарке
2700 кг. ТАНДЕМ и Ремарке *** не са налични през 2020 г. и 2021 г., а
Пежо Партнер за 2020 г. не се използва за дейността на дружеството.
Предвид изложеното, следва
да се приеме, че законосъобразно е определена данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. по реда на чл. 122 от ДОПК.
Спрямо така
определените данъчни основи е приложена данъчната ставка по ЗКПО, в резултат на
което правилно са определени следващите се задължения за ревизираното лице.
При
така сторения анализ, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Изходът
от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя,
съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника. Предвид материалния интерес общо обжалвани задължения като главница
и лихва по ЗКПО и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на ответника на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ от ДОПК разноски в размер на 1 740,85 лв. (хиляда
седемстотин и четиридесет лева и осемдесет и пет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По
изложените съображения, на основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от „Гюлпак“ ЕООД–с. Чернолик, обл. Силистра, ул.
„***, ЕИК: ********* против Решение № 30 от 05.04.2023 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на
НАП, в частта, в която е потвърден Ревизионен акт
№ Р-03001922002555-091-001, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна от 12.01.2023 г., касаещ определените задължения по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
ОСЪЖДА
„Гюлпак“
ЕООД – с. Чернолик, обл. Силистра, ул. ***, ЕИК: ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, разноски по делото
за първа инстанция в размер на 1 740,85 лв. (хиляда седемстотин и
четиридесет лева и осемдесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Изключва
от доказателствения материал по делото оспорените по реда на чл. 193 от ГПК
документи: 4 бр. становища за транспорт между „Гюлпак“ ЕООД и „Pamukplast
Verpackungen GmbH“ (л. 293 - 296 от ревизионното производство.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: