Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.07.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 16706 по описа за 2015 год. и за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.
Първоначално е образувано по искова молба от Д.И.Т. против З. „Д.З.“ АД.
Постановено е Решение № 3186 от 09.05.2017 г. на Софийски градски съд,
ГО, І-3 състав, с което съда:
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,
със съд.адрес: ***, офис 10, сумата 618, 70 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 05.07.2015 г., както и сумата 100 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 05.07.2015 г.,ведно
със законна лихва върху тези
суми, считано от 05.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 4 225 лева,
представляваща държавна такса и разноски за депозит по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
„Д.З.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.К.,***
сумата 3 530
лв., представляваща адвокатско
възнаграждение с начислен
ДДС.
С молба вх.№ 71425 от 30.05.2017 г. ответното дружество „Д.З.“ АД е
поискало поправка на очевидна фактическа грешка, както и за допълване и
изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че в мотивите на
постановеното по делото решение /конкретно стр. 5/ съдът е формирал правен
извод, че за причинените на ищцата неимуществени вреди от претърпяното ПТП й се
следва обезщетение от 60 000 лв. В осъдителния диспозитив на Решението,
обаче, вместо приетите в мотивите 60 000 лв., съдът е написал 100 000
лв. В тази връзка моли съда да допусне поправка на допуснатата в първия
осъдителен диспозитив на решението ОФГ в числото, указващо присъденото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – конкретно числото
100 000 лв. в първия осъдителен диспозитив да се чете 60 000 лв.
На следващо място, предвид обстоятелството, че исковата претенция е
уважена частично, ответното дружество счита, че също има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Твърди, че съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски. В
тази връзка, моли решението да бъде допълнено в частта за разноските като бъдат
присъдени следващите са на ответното дружество разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
На трето място ответникът е поискал да се измени решението в частта за
разноските, като се намали адвокатското възнаграждение с ДДС на процесуалния
представител на ищцата, което ответното дружество е осъдено да заплати. Счита,
че същото следва да бъде присъдено в размер на 2 138 лв., като ДДС не
следва да се начислява.
В заключение ответникът е поискал да бъде намалена сумата за държавна
такса и разноски на вещо лице по делото, тъй като в действителност сумата
възлизала общо на 2 624,75, а не на приетите 4 225 лв.
Постъпила е и молба с вх.№ 73420 от 01.06.2017 г. от адвокат П.К. в
качеството й на пълномощник на ищцата Д.Т. с която се иска решението да се
измени в частта за разноските, като към минималния адвокатския хонорар от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения й бъде
начислен и ДДС.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на молителите и се запозна
с доказателствата по делото, приема за установено следното:
1.
По
молба с вх.№ 71425 от 30.05.2017 г. на „Д.З.“ АД.
Налице е очевидна фактическа грешка, както твърди ответникът,
но тази грешка се съдържа в абзац седми и свързания с него абзац осми на
страница пета от мотивите на съдебното решение, а не в диспозитива на съдебния
акт. В конкретния случай - именно диспозитивът отразява действителния смисъл на
волята на съда, която е била формирана при постановяване на решението. Изводът
в тази насока е несъмнен, понеже самото решение е постановено от идентичен
състав на настоящия съд, който е сезиран да се произнесе и по искането за
поправката на очевидна фактическа грешка. При постановяване на решението по
съществото на спора, съдията прецени, че справедливия размер на обезщетението,
дължимо за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се уважи в
пълния предявен размер, като сумата възлиза на 100 000 лева (вместо на 60 000
лева, както погрешно е записано, но само в абзац седми на стр. пета от
съдържанието на съдебния акт). Диспозитивът на съдебното решение, досежно
първият му абзац не се нуждае от поправка, тъй като, както вече бе изрично
посочено - именно първият абзац на диспозитива отразява вярно и коректно
действителната воля на съда по предмета на спора - относно размера на
присъденото обезщетение и основанието, на което то е присъдено. Очевидното
несъответствие между действително формираната воля на съда, която е отразена в
диспозитива на постановения съдебен акт и от друга страна - нейното външно
обективиране, в употребените изрази в абзац седми и осми, на страница пета от
текста на решението се дължат на техническа грешка при изготвянето на съдебния
акт, като грешката е отстранима по установения от чл. 247 от ГПК процесуален
ред. С оглед на така приетото, останалите искания инкорпорирани в молбата,
досежно присъждане на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и за намаляване на сумата за дължима
държавна такса и разноски за вещо лице по делото следва да бъдат оставени без
уважение, тъй като са правилно изчислени на база определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно и искането за намаляване на адвокатския хонорар на
адвокат П.К.. Това е така, тъй като адв. К. е претендирала адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което се изчислява на база
минимален размер от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като към него следва да бъде начислен и ДДС, тъй като е
представено доказателство, че същата има регистрация по ЗДДС.
2. По молба с вх.№ 73420 от 01.06.2017 г. на адвокат П.К..
От представените по делото
доказателства се установява, че адв. К. е направила искане за присъждане на
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като върху
определената сума бъде начислен и ДДС, тъй като има регистрация по ЗДДС, като е
представила списък по чл. 80 ГПК и удостоверение за регистрация по ЗДДС /л. 132
– 132-а от делото/.
Правилно определения размер на
дължимото адвокатско възнаграждение при определени за основателни искове в общ
размер на 100 618,70 лв. е в размер на 4 258,27 лв. с включен ДДС
/830 лв. + 2 718,56 лв., представляващи 3% от 90 618,70 лв. + 20% ДДС
в размер на 709,71 лв./.
При така изложеното настоящият
съдебен състав намира, че искането на адвокат К. е основателно. При определяне
на възнаграждението от съда по чл. 38 от ЗА, размерът му не може да бъде
по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тъй като съдът констатира, че адвокат К. е регистрирана по
ЗДДС, то и върху определеното й от съда възнаграждение следва да се начисли и
20% ДДС, съгласно § 2а от ДР към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, защото в противен случай реалния размер
на определеното й от съда възнаграждение ще бъде по-нисък от предвидения в
наредбата.
По изложените
съображения, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 3186 от 09.05.2017 г. по гр.дело № 16706
по описа за 2015 г. на СГС в седми абзац на страница пета от МОТИВИТЕ на
съдебния акт, като след поправката изразът "..по 60 000 лева.." да се
чете правилно като: "по 100 000 лева ".
ИЗМЕНЯ Решение № 3186 от 09.05.2017 г.,
постановено по гр.д. № 16706 по описа за 2015 г. на СГС, І ГО, 3-ти с-в на
основание чл. 248 от ГПК, като третият абзац на диспозитива на Решението да се чете
по следния начин:
„ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата „Д.З.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат П.К.,*** сумата от 4 258,27 лв.,
представляваща адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: