РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2844/27.11.2023г.
гр. Пловдив, 27 ноември 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI
с.,
в закрито заседание на двадесет и седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като разгледа
адм. дело № 2604 по описа за 2023 г., взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на „Самир къмпани“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Шести септември“№112А, ет.5, офис 17, представлявано от Х Н. К., чрез адв.М.,
против РА № Р 16001623000037-091-001/28.06.2023 г., потвърден с решение №
357/15.09.2023 г. на директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив.
С молба вх.№ 22751/14.11.23 г. е
направено искане за спиране изпълнението на оспорения РА на основание чл.157 от ДОПК с доводи, че задължението по него е обезпечено чрез налагана на възбрана
върху недвижим имот, представляващ офис, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №112А, ет.5, офис 117.
В становище за ответната страна на
юр.Мехмед по повод направеното искане за спиране се сочи, че за обезпечаване на
установените с РА задължения на жалбоподателя с ПНПОМ е наложена възбрана на
недвижим имот негова собственост. ПНПОМ и това за продължаване на срока му са
влезли в сила, вписани са в СВ гр.Пловдив и върху имота няма тежести. Видно от
така представеното становище така направеното обезпечение – възбрана на
недвижим имот с балансова стойност 64 950 лева покрива задълженията по РА.
Съдът като прецени доводите по искането,
становището по него за ответната страна и представените с него доказателства,
намира искането за спиране изпълнението на РА за основателно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК е посочено, че обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото
изпълнение. В алинея втора от същия текст е посочено, че изпълнението може да
бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като искането
може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред
съда. В алинея трета са изброени доказателствата, които следва да бъдат
приложени към искането - за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер.
Нормата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК се явява изключение от общото правило, че подадената жалба срещу издаден
административен акт спира неговото изпълнение. Нормата цели защита на фиска,
както и осуетяване възможността ревизираният данъчен субект да се разпореди с
имуществото си преди да се пристъпи към изпълнение на установеното с РА
задължение. От своя страна, издаденият ревизионен акт е годно изпълнително
основание – аргумент от разпоредбата на чл. 209, ал. 1 и 2 от ДОПК и същият подлежи на принудително изпълнение, независимо от това дали е
обжалван или не. Наред със защита на фиска, с цел защита интересите и на
ревизираното лице, законодателят в разпоредбата на чл. 153 от ДОПК, е предвидил условията и предпоставките, при наличието, на които може да
се спре изпълнението на ревизионния акт, към които изрично препраща нормата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на
жалбоподателя, искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта
на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, то се подава до съда, пред
когото делото е висящо, като към него се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането
трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Компетентен съд е
съдът, пред когото делото е образувано по жалба срещу РА, който спира
изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в
размера по ал. 3. В разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ДОПК пък е предоставена възможност в останалите случаи, решаващият орган/ или
съдът да извърши преценка съобразно представеното, съответно предложеното
обезпечение и да спре изпълнението.
От така очертаните правни разпоредби е
видно, че предпоставките за спиране изпълнението на ревизионен акт в хода на
съдебното обжалване са - издаден ревизионен акт, с който са установени
задължения на субекта, същият да е обжалван по съдебен ред, искането да се
отнася само до частта от ревизионния акт, който е обжалван по съдебен ред, към
същото да са приложени доказателства за наложено обезпечение или предложение за
обезпечение в същия размер, съдебна фаза по обжалването на ревизионния акт и
компетентен да се произнесе по искането е съдът - административен, пред когото
делото е висящо. В конкретния случай така изброените предпоставки са налице.
Наложеното обезпечение - възбрана
върху недвижим имот на длъжника не е от изброените в чл. 153, ал. 4 от ДОПК при което съдът не е длъжен да спре изпълнението задължително, а съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ДОПК вр. чл. 157, ал. 3 ДОПК следва да извърши преценка обхващаща както въпроса дали размерът на
обезпечението е достатъчен да покрие подлежащите на предварително изпълнение
задължения, така и дали видът на обезпечението гарантира в максимална степен
публичния интерес, т. е. до колко обезпечението е подходящо и обезпечава
сигурното и бързо събиране на публичните задължения. Законът не регламентира
критериите, по които следва да се извърши преценката дали предложението е
подходящо, но най-общо тя следва да се съсредоточи по въпроса дали направеното,
съответно предложеното обезпечение гарантира в максимална степен правото на държавата
да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт - а именно
дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори - дали
върху активите има наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени
възбрани върху същите имоти в полза на други кредитори или за обезпечаване на
задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти
и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените
задължения, така че да не бъде защитен в максимална степен интереса на държавата.
При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност
на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както
и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на
публичните вземания.
В случая, от събраните доказателства и съобразявайки становището, дадено за
приходната администрация, е видно, че срещу жалбоподателя е издаден РА, задълженията
по него са напълно покрити с наложената възбрана, възбраненият имот няма
тежести. Наложеното обезпечение е в състояние да покрие размера на главницата и
лихвите към датата на подаване на искането за спиране изпълнението на
ревизионния акт. С оглед на това, настоящата съдебна инстанция намира, че
обезпечението съответства на обезпечителната нужда и безспорно наложеното
обезпечение следва да доведе до спиране
изпълнението на ревизионния акт.
Ето защо и на основание чл. 157, ал. 4 ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на РА № Р 16001623000037-091-001/28.06.2023 г.,
потвърден с решение № 357/15.09.2023 г. на директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: