№ 128
гр. К., 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесети август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. А.
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело №
20255100500204 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение рег. № 128/04.06.2025 г., постановено по гр.д. 170/2025 г.,
Районен съд – М. е осъдил А. Ч. Ч. от гр. К. да заплаща на М. А. Ч. от с. Ч.,
общ. К., обл. К., като пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 350
лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска считано от
23.12.2024 г. до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същите
– навършване на 20 годишна възраст на ищеца или приключване на
образованието му в средно учебно заведение, на основание чл. 144 от СК. Със
същото решение А. Ч. Ч. е осъден да заплати на М. А. Ч. сумата от 600 лева,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
както и да заплати по сметка на Районен съд – М. сумата от 504 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на присъдената
издръжка.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.
М. Б. от АК – К., пълномощник на А. Ч. Ч., във връзка с която е образувано
настоящото производство. В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и в противоречие със задължителната
практика на ВКС по приложението на чл. 144 от СК. Съдът не бил подложил
на цялостен и съвкупен анализ всички събрани по делото доказателства.
Установено било, че от месец ноември на 2024 г. ответникът е безработен и за
периода от месец декември на 2024 г. до месец март на 2025 г. получил сумата
1
в общ размер на 5 440.38 лева, както и че има задължения към трето лице –
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ за погасяване на усвоен през 2022 г.
кредит, вноската по който била 853.26 лева. Жалбоподателката счита, че при
постановяване на обжалваното решение съдът не е отграничил издръжката по
чл. 144 от СК от тази по чл. 143, ал.2 от СК. В тази връзка се посочва, че
родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над
необходими за собственото му съществуване, които да отдели за издръжка на
своето пълнолетно лице, което учи и не може да се издържа от доходите или
използване на имуществото си. Първоинстанционният съд не бил извършил
обективна преценка на възможността на ответника да заплаща издръжка.
Счита, че не била установена кумулативната предпоставка на чл.144 от СК, а
именно – въззивникът/ответникът да може да дава издръжка на навършило
пълнолетие дете без особени затруднения за него. При тези доводи моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен
изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът А. Ч., редовно призован, не се явява.
От процесуалния му представител – адв. М. Б. от АК – К., е постъпила молба,
в която последната е посочила, че поддържа изцяло въззивната жалба, както и
че нямат нови доказателства и доказателствени искания. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявения иск
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира за направените разноски в двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият М. Ч., редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок, от лице, имащо правен интерес, и срещу акт подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Решението на Районен съд - К. е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на издръжка на навършило
пълнолетие и учащо дете в размер на 350 лева, считано от 23.12.2024 г. В
исковата молба се твърди, че ответникът А. Ч. е баща на ищеца М. Ч.; че
ищецът е навършил пълнолетие на **.**.**** г.; че ищецът посещава редовно
училище, като същият е ученик в *** клас в ********* гр. К.; както и че не е в
състояние да задоволи всички свои нужди. В исковата молба се твърди също,
2
че ищецът е изцяло на издръжката на майка си, която получавала около 1000
лева месечно възнаграждение. Посочва се, че издръжка в размер на 350 лева
не би представлявала особена трудност за ответника, която сума би
задоволила нуждите на ищеца.
Ответникът оспорва предявения иск, като в подадения отговор сочи, че
от месец ноември на 2024 г. е с прекратено трудово правоотношение, като от
25.11.2024 е регистриран като търсещо работа лице в „Бюро по труда“ гр. К..
Посочва се, че за периода от месец декември на 2024 г. до месец март на 2025
г. на ответника му е изплатено ПОБ по чл.54б, ал.1 от КСО в общ размер на
5 440.38 лева. Излагат се доводи, че ответника има задължение към
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ по сключен договор за паричен кредит в
размер на 853.26 лева месечно. Твърди се, че последният не е в състояние да
заплаща издръжка на сина си, тъй като след погасяване на вноската по
кредита и плащане на режийните разходи му оставали средства, с които едва
покривал нуждите си за храна. Излагат се съображения, че заплащането на
какъвто и да било размер на издръжка би създало особени затруднения на
ответника и би го поставило в невъзможност за покриване на собствените му
нужди. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е частично
правилно, по следните съображения:
Безспорно е установено по делото, а и няма спор между страните, че
ответникът е баща на ищеца – видно от представеното Удостоверение за
раждане серия и № **********, издадено от Община М.; че ищеца е навършил
пълнолетие на **.**.**** г.; както и че последният е бил ученик в *** клас в
********* за учебната 2024/2025 г., в дневна форма на обучение – установено
от Служебна бележка с изх. № 272/31.01.2025 г., издадена от ************ гр.
К..
От представеното по делото Решение № 79/13.10.2021 г., постановено
по гр.д. 416/2021 г. по описа на Районен съд – М. се установява, че е била
одобрена спогодба между М. Ч. (ищец), действащ със съгласието на своята
майка и законен представител, и А. Ч. (ответник) за изменение на размера на
присъдената издръжка на непълнолетния (към онзи момент) М. Ч. от 180 лева
на 300 лева.
Видно от представената по делото служебна бележка с изх. № 30-09-08-
8644/11.04.2025, издадена от Агенция по заетостта е, че ответникът А. Ч. е
регистриран като безработен на 25.11.2024 г., а от удостоверение, издадено от
НОИ – ТП – К. с изх. № **********-1/16.04.2025 г. се установява, че
ответникът, на основание чл. 54б, ал.1 от КСО, е получавал следните суми: за
месец декември на 2024 г. сумата от 412.15 лева; за месец януари на 2025 г.
сумата от 1 566.17 лева; за месец февруари на 2025 г. сумата от 1 813.46 лева и
за месец март на 2025 г. сумата от 1 648.60 лева.
По делото е представено и Удостоверение за текущо задължение по
3
кредит с изх. № 4412/16.04.2025 г., издадено от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ от което е видно, че ответникът А. Ч. заплаща месечна вноска по
получен кредит в размер на 853.26 лева.
В хода на първоинстанционното производство в качеството на свидетел
е разпитана А. К.. В показанията си последната е посочила, че ищеца живее с
майка си, която получава заплата около 1000 лева, както и че същият живее и
в гр. К. на квартира, където учи. Настоящият състав не кредитира
показанията на св. А. К., относно обстоятелството, че ищецът живее на
квартира в гр. К., тъй като не са подкрепени от други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на
своите навършили пълнолетие деца, ако същите учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
От събраните доказателства безспорно е установено, че М. Ч. е бил
ученик в *** клас в ********* гр. К., през учебната 2024/2025 г., както и че е
навършил пълнолетие на **.**.**** г. По делото не са налични доказателства
за притежавано от ищеца движимо и недвижимо имущество, от което може да
се издържа сам, поради което може да се направи категоричния извод, че той
се нуждае от издръжка, предвид необходимостта от парични средства за
заплащане на ежедневни лични разходи за битови и социални нужди, както и
други такива свързани с учебния процес.
В случая следва да се прецени дали въззивникът А. Ч. може да дава
издръжка на пълнолетния си син без особени затруднения. Действително от
доказателствата по делото се установява, че от 25.11.2024 г. последният е
безработен и че до месец март на 2025 г. е получавал парично обезщетение за
безработица, като за получаваните доходи след това не са представени
доказателства. Съдът намира, че при преценка за възможността на ответника
да дава издръжка на пълнолетния си син следва да вземе предвид
получаваното обезщетение за безработица за 2025 г., тъй като до месец
декември А. Ч. е заплащал издръжка на сина си по реда на чл. 143 от СК,
който до **.**.**** г. е бил непълнолетен. В тази връзка от представеното
удостоверение от НОИ - ТП – К. се установява, че за 2025 г. ответникът е
получавал обезщетение за безработица средно от 1676.07 лева на месец. От
тази сума като се извади заплащаната месечна вноска по банков кредит се
установява, че на разположение на ответника остава сумата от 822.81 лева,
средно на месец. Безспорно тази сума не превишава определената минимална
сума за издръжка на един човек, но тази сума позволява на ответника
(въззивник) да отдели минимална такава, с която да подпомогне издръжката
4
на своя пълнолетен и учащ син. Следва да се отбележи, че действително в
цитираното от жалбоподателката Решение № 273/17.10.2011 г., постановено
по гр. д. 1694/2010 г. на ВКС е прието, че работоспособността на родителя и
хипотетичната възможност да реализира доходи не са достатъчно да се
приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено
затруднение, но в конкретния случай работоспособността на ответника му
дава възможност да извършва трудова дейност, от която да получава доходи, а
възможността на ищеца да извършва такава е силно ограничена, предвид
дневната форма на обучение. Няма данни ответникът да страда от
заболявания, които да го възпрепятстват да извършва трудова дейност. Не е
без значение в случая и, че във връзка с настоящото производство въззивникът
А. Ч. е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение от 600 лева за
първоинстанционното производство и адвокатско възнаграждение от 600 лева
за въззивното такова, както и е заплатил държавна такса от 252 лева за
въззивно обжалване, а не е подал молба за предоставяне на правна помощ и за
освобождаване от държавна такса, т.е. той разполага с финансови средства
извън установените по делото. Първоинстанционният съд е достигнал до
правилния извод, че ответникът има възможност без особени затруднения да
дава издръжка на пълнолетния си и учащ син, но преценката му относно
размера на издръжката е неправилна, с оглед доходите на ответника, които
вече бяха обсъдени.
Настоящият състав счита, че от съвкупния анализ на данните по делото
може да се направи извод, че въззивникът е в състояние без особени
затруднения да заплаща месечна издръжка на пълнолетния си и учащ син
сумата от 200 лева, която се явява под минималната издръжка на дете за 2025
г. в размер на 270 лева.
Поради горното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът А. Ч. е осъден да заплаща на ищеца М.
Ч. месечна издръжка в размер на 350 лева, за разликата над сумата от 200 лева
до пълния размер на присъдената издръжка от 350 лева, като за посочената
разлика искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При това положение държавната такса за първоинстационното
производство, с оглед уважената част на иска възлиза на 288 лева, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът (въззивник) е осъден да заплати по сметка на Районен съд – М.
сумата от 504 лева, представляваща държавна такса, за разликата над сумата
от 288 лева до пълния размер на присъдената сума от 504 лева.
При този изход на делото, ответникът (въззивник) отговаря за
сторените разноски от ищеца (въззиваем) до размера на уважената част от
иска. В конкретния случай предявения иск е уважен до размера на 200 лева,
поради което на ответника следва да бъдат възложени направените разноски
от ищеца за сумата от 342.85 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство. Разходи за въззивната
5
инстанция не са претендирани, а и не са направени такива. Съответно
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът
(въззивник) е осъден да заплати на ищеца (въззиваем) сумата от 600 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, за разликата над
сумата от 342.85 лева до пълния размер на присъдената сума от 600 лева.
Респективно, и предвид направеното искане, въззиваемият М. Ч. следва
да бъде осъден да заплати на въззивника А. Ч. направените в двете инстанции
разноски съобразно отхвърлената част от иска, а именно – сумите от по 257.14
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съответно в
първоинстанционното и въззивното производство, или общо сумата в размер
на 514.28 лева, както и сумата от 108 лева, представляваща заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 128/04.06.2025 г., постановено по гр.д. №
170/2025 г. по описа на РС – М. в следните части:
-в частта, с която А. Ч. Ч. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на М.
А. Ч. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350 лева, за разликата
над сумата от 200 лева до пълния размер на присъдената издръжка от 350
лева.
-в частта, с която А. Ч. Ч. с ЕГН ********** е осъден да заплати на М.
А. Ч. с ЕГН ********** сумата в размер на 600 лева, представляваща
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, за
разликата над сумата от 342.85 лева до пълния размер на присъдената
сумата от 600 лева.
-в частта, с която А. Ч. Ч. с ЕГН ********** е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – М. сумата от 504 лева, представляваща държавна
такса, за разликата над сумата от 288 лева до пълния размер на присъдената
сума от 504 лева.
ОТХВЪЛЯ предявеният от М. А. Ч. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч.,
общ. К., обл. К., иск срещу А. Ч. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.
„В.“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, за заплащане на издръжка на основание чл. 144
от СК, за разликата над сумата от 200 лева до пълния размер на
присъдената издръжка от 350 лева, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА М. А. Ч. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. К., обл. К. да
заплати на А. Ч. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „В.“, бл. **, вх. *,
ет.*, ап. ** сумата от 622.28 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за
6
въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7