№ 365
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500199 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261265 от 19.11.2020г., постановено по гр.д.№13859/2018г., СГС е
осъдил, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830481, да заплати на С.
Л. И., ЕГН**********, сумата от 100 000/сто хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. Г. С., която е настъпила при ПТП на
03.05.2019г., ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 250 000лв.Решението е било
постановено при участието на Д. И. Д., ЕГН********** – трето лице-помагач на страната на
ответника ЗД“Бул инс“АД.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за разликата от
100 00лв. до 200 000лв., е постъпила жалба от ищцата С.И., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както
и критериите, които са посочени в ППВС№4/1968г. Ищцата и починалия й син са имали
много силна емоционална връзка помежду си, и независимо от това, че не са живеели
съвместно поддържали постоянен контакт.От показанията на разпитаната по делото
свидетелка К., които следва да се кредитират като обективни и в резултат на непосредствени
1
впечатления се установява, че при всички разговори помежду им са говорили единствено за
починалия й син. Ищцата изживяла тежко неговата загуба, която не е била преодоляна и към
настоящия момент.При определяне на обезщетението съдът не е съобразил младата възраст
на починалото лице, както и момента на настъпване на застрахователното събитие, който е
от значение за определяне на лимитите на отговорност на застрахователите по риска
„Гражданска отговорност“.Необосновани са изводите, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия, тъй като не се установява, че същият е навлязъл
внезапно на платното за движение, което е било причина за настъпване на пътния
инцидент.От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че ударът е
настъпил изцяло в най-дясното пътна лента, която е била с широчина от 3.5метра, а
останалите две пътни ленти са били широки 4 метра.Ударът е настъпил на разстояние 2.5м.-
2.7м., вляво от десния край на платното, в непосредствена близост до паркирания товарен
автомобил.Този механизъм на настъпване на ПТП се установява и от показанията на св.С.К.,
който е бил в близост до каросерията на превозното средство, на нивото на предната врата, а
пострадалият И. С. е бил от дясната му страна.С оглед на изложеното изводите на вещото
лице, че последният е навлязъл внезапно в съседната пътна лента са изцяло хипотетични и
не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.С оглед на горното моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да
присъди на ищцата допълнително обезщетение от още 100 000лв.
В срок са постъпили отговори от ответника ЗД“Бул инс“АД и ТЛП, в които се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото, че синът на
ищцата е загинал при ПТП, което е било причинено виновно и противоправно от
застрахования водач Д.Д., а се спори относно справедливия размер на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и наличието на принос на пострадалия в настъпване
на увреждането.
В процесния случай ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е неин син.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
2
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св.К., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че ищцата е изживяла тежко загубата на своя
син, с когото приживе e имала много силна връзка.Свидетелката се чувала често по телефона
с ищцата и винаги разговора помежду им е бил свързан с покойния й син.Неговата загуба не
е била преодоляна и към настоящия момент.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалия, който е бил на 38г.
към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищцата следва да се
определи обезщетение за неимуществени от 150 000лв.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№505/2019г. на САпС, с което в
полза на родител са присъдени 100 000лв. за смъртта на дъщеря, която е била на
50г./застрахователното събитие е настъпило на 09.12.2015г./ ; влязло в законна сила решение
по в.гр.д.№1546/2019г. на САпС, с което в полза на родител са присъдени 150 000лв. за
смъртта на 35г. му дъщеря/застрахователното събитие е настъпило 2016г./.
Основателни са оплакванията на жалбоподателката, които са свързани с приетото от
страна на първоинстанционния съд съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия.За да се приеме, че е налице принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е необходимо да се
установи, че с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест застрахователят е този, който следва да
установи направеното възражение за съпричиняване, като доказването винаги трябва да е
пълно.
В заключението по допуснатата по делото САТЕ, вещото лице доц.А.А. е заявил, че
не може по технически път да установи мястото, на което е настъпил инцидента, тъй като е
необходимо да бъдат изслушани свидетели очевидци, които да установят къде се е намирал
3
пострадалия/стр.121/.С оглед на горното са били дадени два възможни варианта, като при
първия пострадалият се е намирал на по-далечно разстояние вляво от репатрака, а във
втория е направил 1-2 крачки назад, като по този начин я навлязъл частично в съседното
пътно платно.Тези варианти не се променят и след изслушване на показанията на св.К.,
според които той е бил до предната лява гума на репатрака, а починалият се е намирал от
дясната му страна, на разстояние не по-голямо от един метър.Вещото лице изключва
възможността удар между починалия и управлявания от застрахования водач лек автомобил
да настъпи при описаното от свидетеля местоположение на първия от тях.В тази връзка е
направен извод, че или пострадалият е направил крачка назад, или се е намирал на
разстояние 2-3 метра в дясно от св.К..В противен случай е нямало да бъде
ударен/стр.128/.Тъй като не може да се направи еднозначен извод за мястото, на което се е
намирал пострадалият - в най-дясната или съседната пътна лента, то следва да се приеме,че
възражението на застрахователя за принос по чл.51, ал.2 от ЗЗД е недоказано.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за
разликата от 100 000лв. до 150 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
ищцата се присъди допълнително обезщетение от още 50 000лв., ведно със следващата се
законна лихва.В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение от 50 000лв., която възлиза на 3 000лв.
В полза на адв.М.Н. следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв,
което за двете инстанции възлиза на общо 3 960.06лв. с ДДС/1 842.6лв. за производството
пред СГС и 2 118лв. за въззивното/.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261265 от 19.11.2020г., постановено по гр.д.№13859 /2018г. на
СГС в частта, в която е отхвърлен иска на С. Л. И., ЕГН********** срещу ЗД“Бул инс“АД,
ЕИК831830481, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
син И. Г. С., която е настъпила при ПТП на 03.05.2019г., за разликата от 100 000/сто
хиляди/лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лв., както и в частта на присъдените в полза на
ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830481 разноски за разликата над 3 526.2/три хиляди петстотин
двадесет и шест цяло и двадесет/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830481 да заплати на С. Л. И., ЕГН**********,
сумата от още 50 000/петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от
4
25.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. Г. С., която е настъпила при ПТП на
03.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261265 от 19.11.2020г., постановено по гр.д.№13859
/2018г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830481 да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд сумата от 3 000/три хиляди/лв., представляваща допълнителна държавна
такса.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830481 да заплати на адв.М. Н. от САК сумата от
3 960.06/три хиляди деветстотин и шестдесет цяло нула шест/лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5