РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Д.
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно
дело № 20223110201130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Вир 222“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 03-010373/19.09.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон, а в условията на евентуалност- и за нищожно. Поддържа,
че жалбата е подадена в установения за това срок и счита, че наказателното
постановление не е влязло в законна сила. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
1
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията,
действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима.
По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдът
установи следното: В разписката в долната част на наказателното
постановление липсват дата на връчване и подпис на получател. По делото е
приложено писмо на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна до ТД на
НАП-Варна, с което наказателното постановление е изпратено за събиране на
наложената с него имуществена санкция, като е посочено, че същото е влязло
в сила на 10.10.2018г. (Същата дата е отбелязана и на копието на НП,
приложено като л.15 от делото). В писмо вх.№ 29101/29.04.2022г.
наказващият орган е посочил, че обратната разписка, с която е било
изпратено наказателното постановление, е върната с отбелязване „отказва да
получи“ и е приложена разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. От приложените
пощенски плик и известие за доставяне обаче се установява, че пратката,
съдържаща наказателното постановление, е върната с отбелязване, че
адресатът е преместен. След справка в Търговския регистър се установява, че
седалището на дружеството действително е било преместено, но не на датата,
отразена в обратната разписка (10.10.2018г.), а по-късно- на 29.10.2018г.
Освен това за приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необходимо не само
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, но и новият му
адрес да е неизвестен. В случая от една страна не може да се приеме за
доказано, че дружеството не е било намерено на посочения от него адрес, а от
друга- новият му адрес по никакъв начин не може да се счете за неизвестен,
при положение, че е публикуван в Търговския регистър. В административно-
наказателната преписка също така се съдържат данни за адреса на обекта,
стопанисван от въззивното дружество, като е отразен и телефонен номер на
неговия управител. Следователно връчването на наказателното
постановление по установения за това ред по никакъв начин не е било
невъзможно. Не става ясно също така защо е счетено, че наказателното
постановление е влязло в сила на датата, на която е отбелязано, че
дружеството е преместено, при положение, че и при надлежно приложение на
чл.58, ал.2 от ЗАНН едва от тази дата би започнал да тече срокът за
обжалване на НП. Предвид всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление не е било надлежно връчено и следователно- не е влязло в
сила. Безспорно е, че същото не е било връчено срещу подпис, като също така
не са били налице условията за приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй
като от една страна не може да се приеме за установено, че дружеството е
било напуснало посочения от него адрес, а от друга –наказващият орган не е
положил никакви усилия да връчи НП на другите известни адреси на субекта.
При положение, че наказващият орган не представя доказателства за
законосъобразно връчване на наказателното постановление, не може да се
счете, че срокът за обжалване е започнал да тече и следователно жалбата се
2
явява подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
ресторант „Копитото“, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.св. Константин и
Елена“. За осъществяването на дейността си то ангажирало работници по
трудово правоотношение. На 09.08.2017г. между лицето Са. Хр. Б. и
въззивното дружество бил сключен Трудов договор №1, по силата на който Б.
приела да изпълнява длъжността управител ресторант, като било уговорено
работно време с продължителност 4 часа и основна заплата в размер на
255,00 лева. Дружеството обаче не изплатило своевременно уговореното
трудово възнаграждение на лицето за извършената работа за м.май 2018г. На
работничката било начислено трудово възнаграждение в размер на 255,00 лв.
в издадената платежна ведомост за посочения месец, но плащане не било
направено.
Поради неизплащането на тези и други дължими суми за трудови
възнаграждения от Б. и други работници на дружеството били подадени
сигнали до Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. В тази връзка на
14.08.2018г. от свидетелите М. К. Д. и К. В. Д.- инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна била извършена проверка за спазване на
трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
10.09.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на санкционираното лице за това, че като работодател, на 03.07.2018г., не е
изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за м. май
2018г. на лицето С. Б.. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 19.09.2018г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „Вир 222“ ЕООД било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за
извършено нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с
жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
3
доказателства- от разпита на свидетелката М. К. Д., както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По
делото не е установено наличието на данни за предубеденост или
заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да
бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените
писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от
платежна ведомост за м.май 2018г., сигнали, протокол за извършена проверка
и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен
начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателите да
плащат в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. По силата на чл.270, ал.2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго.
Задължението по чл.128, т.2 от КТ е възложено на работодателите.
Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това
качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Няма спор по делото, а и се установява от приложената
справка за начислени, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения, че
лицето С. Б. е била ангажирана по трудово правоотношение от
санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и
че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно
е счетено, че „Вир 222“ ЕООД има качеството работодател по отношение
посоченото лице. В това си качество същото е било задължено да заплаща
дължимите трудови възнаграждения в установения за това срок. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице,
4
че дължимите суми за трудово възнаграждение за м. май 2018г. на лицето не
са били изплатени към момента на проверката. При това положение правилно
е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение
от страна на санкционираното лице. В практиката си Административен съд-
Варна приема, че относно благоприятните юридически факти за
санкционираното лице, доказателствената тежест е възложена на последното.
След като жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че
възнаграждението на Б. за м.май 2018г. е било изплатено в пълен размер и в
съответния за това срок, фактическите твърдения на наказващия орган в тази
насока следва да се счетат за доказани.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при провеждането на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на атакуваното наказателно постановление. В обстоятелствената
част на НП липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около
извършеното нарушение, изисквано от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Наказващият
орган е посочил, че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение на
С. Б. за извършена работа през м.май 2018г. Не е посочен обаче размерът на
възнаграждението, който е следвало да бъде изплатен. Този пропуск е
особено съществен, тъй като препятства възможността на санкционираното
лице да обори твърденията на наказващия орган относно размера на
дължимата сума или да представи доказателства, че дължимото
възнаграждение е било изплатено. Следва да се отбележи, че между страните
по даден трудов договор често възникват гражданскоправни спорове именно
във връзка с дължимите суми за възнаграждения или обезщетения при
прекратяване на правоотношението, поради което следва да са ясни
фактическите твърдения на наказващия орган за размера на
възнаграждението, който се приема, че се дължи.
Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се
третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като
безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и най-
вече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
Отделно от изложеното, съдът констатира и че датата на извършване на
нарушението е определена по неясен начин. В НП е посочено, че
5
нарушението е извършено на 03.07.2018г., но липсват фактически твърдения,
въз основа на които да се установи по какъв начин е определена тази дата. В
приложения трудов договор е посочено, че периодичността на изплащане на
основното и допълнителните трудови възнаграждения е месечна. Явно
трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплащано еднократно, през
периоди от един месец. От тази формулировка обаче не става ясно през
текущия месец ли е следвало да бъде изплатено възнаграждението или през
следващия месец. При това положение наказващият орган е следвало да
изясни точната уговорка между страните между страните по трудовото
правоотношение и съответно-да конкретизира в НП датата, до която е
следвало да бъде изплатено възнаграждението, както и да посочи по какъв
начин е определена тази дата. В НП се твърди, че трудовото възнаграждение
не е изплатено в уговорения срок, но не е посочено какъв е бил този срок.
Това прави невъзможно да се установи дали действително противоправното
поведение е проявено на посочената в НП дата. Датата на извършване на
нарушението е един от съществените обективни признаци за
индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността му,
както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на
наказаното лице. (В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.). Правилното посочване на датата на
извършване на нарушението е от особено съществено значение не само с
оглед необходимостта санкционираното лице да разбере какво нарушение се
твърди, че е извършило, но и най-вече с оглед преценката дали не са изтекли
съответните давностни срокове. Според установената съдебна практика
погрешното определяне на датата на извършване на нарушението
представлява съществено процесуално нарушение, а поради непълнотата на
изложената в НП фактическа обстановка е невъзможно да се установи дали в
случая тази дата е определена правилно.
Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в
Решение № 294 от 10.03.2022 г. по к. а. н. д. № 60/2022 г., постановено по
сходен случай, се приема за правилен извода на районния съд, че по този
начин изложената фактическата обстановка в НП не съдържа пълно, точно и
ясно описание на нарушението, както и конкретните обстоятелства на
неговото извършване, тъй като не е ясен точният размер на дължимото
възнаграждение на служителя, съобразно сключения трудов договор. В
решението се сочи, че при това положение не може да се установи в какъв
размер е неизплатената част от възнаграждението, а също така не е изяснено с
точност в кой момент е извършено нарушението, като е посочена единствено
определена дата, без допълнителна и изчерпателна аргументация, каквато е
необходима във всички случаи на описване на извършеното нарушение, за да
е законосъобразно издаденото НП. ВАдмС е приел, че АНО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в НП липсват
коректно индивидуализирани дата на извършване на нарушението и размер на
неизплатеното възнаграждение.
6
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради
липса на пълно и ясно описание на нарушението, водеща до недостатъчна
яснота на административнонаказателното обвинение.
Независимо от изхода на делото на дружеството не следва да се
присъждат разноски поради липса на доказателства такива да са били
направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 03-
010373/19.09.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на „Вир 222“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Вир 222“ ЕООД,
ЕИК:********* за присъждане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7