Разпореждане по дело №277/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4082
Дата: 14 септември 2015 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200100277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

13.8.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.13

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20111200100513

по описа за

2011

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от А. ЗА П. И С. К., представлявана от Изпълнителния директор -Е К, ЕГН *, л.к. *********, издадена на 21.01.2008 г. от МВР - гр. С., назначен с Решение на Министерски съвет № 339/27.05.2010 г. Адрес: гр. С. 1000, ул. "А." № 29 тел.: 02/ 970 1667, факс: 02/ 970 1669 БУЛСТАТ: *********, срещу “. У. в С. С. О., с. С., регистрирано по ф.д. № 893/1998 г. по описа на Окръжен съд - гр. Б., със седалище и адрес на управление: с. С., община С., управлявано и представлявано от С А Д с ЕГН *.

Предявени са искове с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на Агенцията за П. и С. К.:

1. На основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и във връзка с чл. 6.1.2. от Договора за приватизационна продажба на 75 % от капитала на "МССУРТД" ЕООД, с С. - сума в размер на 32 500 лв. (тридесет и две хиляди и петстотин лева), представляваща неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г.;

2. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сума в размер на 6 424.23лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендиралата с настоящата искова молба неустойка в размер от 32 500 лв., за периода от датата на забавата - 07.01.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба;

3. Законна лихва за забава върху вземането от 32 500 лв. (представляващо неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2008 г.) за периода от датата па предявяване на иска до окончателното плащане на неустойката, както и сторените разноски по делото на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, и разноски за адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер съгласно § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Искането се основава на твърдението, че на 04.02.1999г. между министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в качеството му на орган по чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗППДОбП (отм.), като продавач, и “. У. в С. стопанство - С." О., с. С., като купувач, е сключен Договор за приватизационна продажба на 5 852 броя дружествени дяла, представляващи 75 % от капитала на "МЕООД, с. С., преобразувано в "М О.,с. С., наричан по-долу за краткост „Приватизационния договор". Съгласно чл. 2.1. от Приватизационния договор, купувачът се задължава за период от 10 (десет) години да инвестира в дружеството 635 000 000 лева (неденоминирани), разпределени по вид, размер и години съгласно Приложение № 2, представляващо неразделна част от Приватизационния договор, както следва:

* 1999 г.- 35 000 000 лв.

- 2000 г. - 65 000 000 лв.

- 2001 г.-25 000 000лв.

- 2002 г. - 80 000 000 лв.

- 2003 г.-105 000 000 лв.

- 2004 г. - 2008г.-по 65 000 000лв. за всяка година от следпрогнозния период.

Съгласно чл. 6.1.2. от Приватизационния договор, при неизпълнение на задължението за влагане на договорените в чл. 2.1. инвестиции, купувачът дължи неустойка в размер на 50 (петдесет) на сто върху размера на договорените, но неизвършени за съответната година инвестиции, на основание чл.16 ал. 1 т. 1 от Наредбата за конкурсите (отм.).

Съгласно чл. 2.1. от Приватизационния договор, препращащ към Приложение № 2, неразделна част от същия, за отчетната 2008г. в приватизираното дружество следва да бъдат извършени инвестиции в размер на 65 000 лева.. Тъй като пред А. за С. К. (понастоящем А. за П. и С. К.) не са представени документи, потвърждаващи изпълнение на поетото задължение за извършване на инвестиции в приватизираното дружество за 2008г., при осъществения С. К. по изпълнение на задълженията по Приватизационния договор е констатирано пълно неизпълнение на посоченото задължение за отчетната 2008г. Съставен е констативен протокол КП - 336/06.11.2009г., в който е отразено констатираното пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г. в размер на 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева). - Приложение № 2.

На основание чл.6.1.2. във връзка с чл. 2.1. от Приватизационния Договор, както и на основание чл. 16 ал. 1 т. 1 от Наредбата за конкурсите(отм.), за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции в приватизираното дружество за отчетната 2008г. се дължи неустойка в размер на 50% от договорените, но неизвършени инвестиции, т.е. в размер на 32 500 лв. за отчетната 2008г. Във връзка с горното, с Протоколно решение ПР № 820/19.12.2009г. на Изпълнителния съвет на А. за С. К.(АСК), на основание санкционната разпоредба на чл.6.1.2. във връзка с чл. 2.1. от Договора за приватизационна продажба на 75 % от капитала на "М" ЕООД, с.С., на купувача “. У. в С. стопанство- “С."О., с.С. е начислена неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г. в размер на 32 500 лв.

С писмо с изх.№ 26-00-839/19.12.2009г. на АСК до длъжника “. У. в С. стопанство-С."О., с.С., същият е уведомен за така начислената му неустойка, като му е предоставен 7-дневен срок за доброволно плащане, считано от датата на получаване на уведомлението. Посоченото писмо е получено от адресата на 30.12.2009г., видно от известие за доставяне (обратна разписка), копие от което e приложено с исковата молба.

Тъй като до момента на завеждането на исковата молба пред съда, купувачът “. У. в С. стопанство -С." О., с.С. не е заплатил дължимата неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г. в размер от 32 500 лв., се поражда за ищеца по делото правен интерес от предявяване на иск за събирането й, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.01.2010 г. до окончателното и изплащане.

Изложени са твърдения в исковата молба, че след като дължимата неустойка не е заплатена в предоставения срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 06.01.2010г., длъжника е изпаднал в забава, като на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, “. У. в С. стопанство- “С."О., с.С., дължи законната лихва върху просроченото парично вземане за неустойка за неизпълнение на Инвестиционната програма за 2008г., в размер на 32 500лв., считано от датата на забавата – 07.01.2010г., до окончателното изплащане на дължимото, която лихва към датата на депозирането на исковата молба пред съда е в размер на 6 424.23лв.

При размяната на книжата по делото, не е депозиран писмен отговор от ответника - “. У. в С. стопанство- “С."О., с.С., като същият не изпраща своя представител или процесуален представител и в насроченото от съда открито съдебно заседание.

С писмена молба, преди провеждането на открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на А. ЗА П. И С. К., поддържа доводите си наведени с исковата молба по делото, моли съда да приеме писмените доказателства като възприеме заключението на експерта по допуснатата и назначената от съда съдебно икономическа експертиза, като счита исковата претенция за основателна като доказана по размер и основание и моли съда да я уважи исковете така както са предявени.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът счита за установено следното:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че на 04.02.1999г. между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в качеството му на орган по чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗППДОбП (отм.), като продавач, и “. У. в С. стопанство - С."О., с.С., като купувач, е сключен Договор за приватизационна продажба на 5 852 броя дружествени дяла, всеки по 1000лв., представляващи 75 % от капитала на "М"ЕООД, с.С., преобразувано в "М" О.,с. С.. Продажбата е извършена на основание чл. 20, чл. 25 ал.2 т. 2 и чл. 25 ал.3 от ЗППДОбП, във връзка със Заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД 42-921/22.10.1998г. и РД 42-1/04.01.1999г. чрез публично оповестен конкурс. С договора купувача се е задължил да запази съществуващия предмет на дейност на дружеството, да запази съществуващите към момента на сключването на договора работни места и да разкрие нови такива въз основа на изрично уговорен между страните график. Купувачът се е задължил също така да поеме задълженията на дружеството към трети лица, възникнали до датата на сключения приватизационен договор, както и да прехвърли собствеността върху закупените по реда на проведения конкурс дялове за срок от пет години от придобиването им. В глава ІІІ е уговорен между страните по договора начина и сроковете за заплащане на продажната цена на предмета на договора от 622 600 000/неденоминирани/лева. С чл. 5.1 от сключения договор, купувачът е поел задължението, окончателното изпълнение на задълженията по договора, да представя ежегодно до 15.ІІ. на следващата година на продавача, информация за осъществяването на К. по изпълнението на договора, както и да осигури достъп до надлежно упълномощен представител на продавача за извършване на проверка за изпълнението.

Съгласно чл. 2.1. от Приватизационния договор, купувачът се задължава за период от 10 (десет) години да инвестира в дружеството 635 000 000 лева(неденоминирани), разпределени по вид, размер и години съгласно Приложение № 2, представляващо неразделна част от Приватизационния договор, както следва:

* 1999 г.- 35 000 000 лв.

- 2000 г. - 65 000 000 лв.

- 2001 г.-25 000 000лв.

- 2002 г. - 80 000 000 лв.

- 2003 г.-105 000 000 лв.

- 2004 г. - 2008г.-по 65 000 000лв. за всяка година от следпрогнозния период.

Съгласно чл.6.1.2. от Приватизационния договор, при неизпълнение на задължението за влагане на договорените в чл. 2.1. инвестиции, освен възможността договора да бъде развален с едностранно волеизявления от продавача, купувачът дължи неустойка в размер на 50(петдесет) на сто върху размера на договорените, но неизвършени за съответната година инвестиции, на основание чл.16 ал. 1 т. 1 от Наредбата за конкурсите (отм.). В чл. 6.3 от договора е уговорено между страните, че купувачът е задължен да плати на продавача уговорените неустойки, в 7 дневен срок след уведомление от страна на продавача за тяхното основание и размер.

Съгласно чл. 2.1. от Приватизационния договор, препращащ към Приложение № 2, неразделна част от същия, за отчетната 2008г. в приватизираното дружество е следвало да бъдат извършени инвестиции в размер на 65 000лв.. Тъй като пред А. за С. К. (понастоящем А. за П. и С. К.) не са представени документи, потвърждаващи изпълнение на поетото задължение за извършване на инвестиции в приватизираното дружество за 2008г., при осъществения С. К. по изпълнение на задълженията по Приватизационния договор е констатирано пълно неизпълнение на посоченото задължение за отчетната 2008г. Съставен е констативен протокол КП-336/06.11.2009г., в който е отразено констатираното пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г. в размер на 65 000лв. (шестдесет и пет хиляди лева), което се доказва от приетото като писмено доказателство- Приложение № 2, а се потвърждава и от заключението на експерта по изслушаната и възприета от съда съдебно икономическа експертиза.

На основание чл.6.1.2. във връзка с чл.2.1. от Приватизационния Договор, както и на основание чл. 16 ал. 1 т. 1 от Наредбата за конкурсите(отм.), за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции в приватизираното дружество за отчетната 2008г. се дължи неустойка в размер на 50% от договорените, на неизвършени инвестиции, т.е. в размер на 32 500лв. за отчетната 2008г. Във връзка с горното, с Протоколно решение ПР № 820/19.12.2009г. на Изпълнителния съвет на А. за С. К.(АСК), на основание санкционната разпоредба на чл.6.1.2. във връзка с чл. 2.1. от Договора за приватизационна продажба на 75 % от капитала на "М" ЕООД, с.С., на купувача “. У. в С. стопанство- “С."О., с.С. е начислена неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г. в размер на 32 500 лв.

С писмо с изх.№26-00-839/19.12.2009г. на АСК, на основание чл. 6.3 от приватизационния договор, до длъжника “. У. в С. стопанство-С."О., с.С., същият е уведомен за така начислената му неустойка, като му е предоставен 7-дневен срок за доброволно плащане, считано от датата на получаване на уведомлението. Посоченото писмо е получено от адресата на 30.12.2009г., видно от известие за доставяне (обратна разписка), копие от което e приложено с исковата молба.

Тъй като до момента на завеждането на исковата молба пред съда, купувачът “. У. в С. стопанство -С." О., с.С. не е заплатил дължимата неустойка за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за отчетната 2008г. в размер от 32 500 лв., се поражда за ищеца по делото правен интерес от предявяване на иск за събирането й, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.01.2010 г. до окончателното и изплащане.

От заключението на експерта по допуснатата по искане на ищеца и изслушана от съда икономическа експертиза се установи, че стойността на договорените с Приватизационния договор, но неизплатени инвестиции от “. У. в С. стопанство- “С."О., с.С., за отечтената 2008г., са в размер на 65 000лв. Неустойката уговорена между страните по договора на основание чл. 6.1.2, за неизпълнение на задължението за извършените инвестиции в приватизираното дружество за отчетената 2008г. е в размер на 32 500лв., а забавата върху размера на неустойката за 2008г. от 32 500лв., за периода от 07.01.2010г., до датата на завеждане на исковата молба- 08.12.2011г. е в размер на 6 451.93лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес от завеждането им пред съда, след като твърди че е налице пълно и виновно неизпълнение на задълженията по сключения Приватизационен договор от страна на “. У. в С. стопанство- “С."О., с.С., на инвестиционната програма за 2008г., а между страните изрично е уговорена компенсаторна неустойка в случай на неизпълнение на това задължение от купувача. Не са налице нередовности на исковата молба във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения иск. Съгласно § 20 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК/обн. ДВ бр. 18/05.03.2010г., в сила от 05.03.2010г./, Агенцията за П. и Агенцията за С. К., с преобразуване и сливане в А. за П. и С. К., която поема правата и задълженията на преобразуваните агенции. Съгласно § 15 от ПЗР на ЗПСК/доп. с ДВ бр. 84 от 2003г./, във връзка с § 19 от ДР към ЗИД на ЗПСК/обн. ДВ бр. 18 от 2010г., в сила от 05.03.2010г./, Агенцията за П. и С. К., поема всички права и задължения във връзка с осъществяването на следприватизационния К. по сключените приватизационни договори от оправомощените от ЗППДОб.П/отм./държавни органи. Ответника като страна по сключения приватизационен договор е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

По основателността на предявения иск:

Исковата претенция по делото е основана на сключен между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в качеството му на орган по чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗППДОбП (отм.), като продавач, и “. У. в С. стопанство- С."О., с.С., като купувач- Договор за приватизационна продажба на 5 852 броя дружествени дяла, всеки по 1000лв., представляващи 75 % от капитала на "М"ЕООД, с.С., преобразувано в "М" О.,с. С.. Продажбата е извършена на основание чл. 20, чл. 25 ал.2 т. 2 и чл. 25 ал.3 от ЗППДОбП, като с подписването на приватизационния договор, страните са поели ясно и точно разписани в писменото съглашение задължения. На страните по един договор, съобразно нормата на чл. 9 от ЗЗД, законът е предоставил правото свободно да договарят и да постигат съглашения, за които единственото ограничение е да не противоречат на нормите на закона. Веднъж постигнали съгласие за условията на съглашението и подписали договор помежду си, страните са обвързани от него, като договора със своите клаузи е задължителен за страните и има силата на закон за тях. /чл. 20 от ЗЗД/. За действителната воля на страните по един договор, следва да се съди единствено и само от клаузите на самия договор.

Приватизационния договор не е от категорията на т.наречените абсолютни търговски сделки по смисъла на чл. 1 ал.1 от ТЗ, като също така не е и от категорията на т. нар. Относително презумптивни търговски сделки по смисъла на чл. 286 ал.1 и ал. 3 от ТЗ. Това е така защото правната уредба на приватизационния договор се съдържа в специален закон- ЗПСК и ЗППДОбП/отм./Специфичната цел на приватизационната продажба е прехвърлянето на правото на собственост върху дялове, акции или части от имуществото на търговските дружества с повече от 50 но сто държавно или общинско участие в капитала. Приватизационния договор се сключва при спазване на определена административна процедура като се съблюдава и обществения интерес. Поради тази причина в приватизационния договор често се съдържат задължения, които са различни от характерните за договора за гражданската и търговската продажба. Така в настоящия случай съобразно чл. 2.1. от Приватизационния договор, препращащ към Приложение № 2, неразделна част от същия, за отчетната 2008г. в приватизираното дружество купувачът е следвало да извърши инвестиции в размер на 65 000лв. Важна особеност на приватизоционния договор е законоустановения С. К. за изпълнение на поетите от търговеца купувач задължения. /ТР № 1-2010г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГК/. Представените по делото доказателства са достатъчно убедителни за да мотивират съда да приеме за установено и доказано претендираното от ищеца право, така както същото е заявено с исковата молба по делото. Констатирано е пълно неизпълнение на поетото задължение от купувача търговец въз основа на чл. 2.1 от Приватизоционния договор, за извършване на инвестиции в размер на 65 000лв. за 2008г., като това обстоятелство не е и оспорено по делото от ответната страна.

Анализа на чл.6.1.2. във връзка с чл.2.1. от Приватизационния Договор, както и във връзка с чл. 16 ал. 1 т. 1 от Наредбата за конкурсите(отм.), за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции в приватизираното дружество за отчетната 2008г. се дължи неустойка в размер на 50% от договорените, на неизвършени инвестиции, т.е. в размер на 32 500лв. за отчетната 2008г. Категорично се налага правния извод за уговорена между страните компенсаторна неустойка при пълно неизпълнение на поетото с договора от купувача задължение. „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват” чл. 92 ал.1 изр. 1 от ЗЗД. Правните последици на неустойката се реализиран в случай на закъсняло изпълнение от страна на длъжника, като след като са изрично договорени между страните по своите параметри, кредиторът не е длъжен да доказва действително претърпените вреди по размер. В това се състои обезпечителната функция на неустойката – същата стимулира длъжника да изпълни в уговорения в договора срок, тъй като в противен случай кредиторът без особени доказателствени затруднения ще получи обезщетение за закъснялото изпълнение, до размера на уговореното. Освен обезщетителната и обезпечителна функция, неустойката изпълнява и наказателна функция. Санкционния характер на неустойката е особено видим тогава когато същата е уговорена като компенсация при пълно неизпълнение от страна на длъжника, какъвто е и настоящия случай. Без съмнение са налице по настоящото дело основанията за присъждане на договорна неустойка, съставляваща компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение на особеното задължение на купувача по сключения Приватизацзионен договор, да извършва инвестиции в предприятието на търговското дружество ежегодно, като гарантира ефективната производствена дейност и получаването на печалба от нея. От една страна налице е изрично уговорена между страните договорна неустойка, която ясно и точно е дефинирана по размер, като е определена в размер на 50% от задължението за инвестиране за съответната година/2008г./. От друга страна – налице е безспорно виновно и пълно неизпълнение от страна на длъжника, като продавача по приватизационния договор не е изпълнил задължението си да извърши инвестиции в предприятието на търговското дружество за 2008г., което е следвало да са в размер на 65 000лв. Изложеното дава основание на съда да счете, че предявения иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание и размер, като същият следва да бъде уважен така както е предявен с исковата молба по делото, като този извод се извежда от съда както от събраните по делото писмени доказателства, така и от заключението на експерта по изготвената и изслушана от съда съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът е възприел изцяло като пълно и компетентно изготвено.

Страните по един търговски договор могат свободно да уговарят начина на определяне размера на дължимата неустойка в случай на виновно и неточно изпълнение от страна на длъжника- като глобална сума или като процент от главното задължение, за всеки ден просрочено изпълнение на дължимото, както и да преценяват дали плащането да бъде еднократно или с периодично изпълнение. Практиката на ВКС на РБ се е обединила около становището, че нормите на чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД имат диспозитивен характер, поради което законът не е установил ограничения върху размера на неустойката. /Р- 140 – 2006г. на І г.о. на ВКС на РБ/. В тази връзка цитираните законови разпоредби не са взаимно изключващи се по своето приложение. Санкционни в правната си същност по отношение на забавено изпълнение, каквото и то и в настоящия казус, всяка от тях е със собствено проявление рамкирано от законодателят, като следва да се приеме че тяхното отношение е като на специална към обща правна норма, а нормата на чл. 86 от ЗЗД се прилага тогава когато не е уговорено друго. /Р – 256 – 1998г. на V г.о. на ВКС/. Съвместното им приложение е недопустимо, само когато двете санкции са забава се прилагат за едно и също неизпълнение, което би довело до санкция за едно и също нещо два пъти и до неоснователно обогатяване на кредитора. Страните – търговци, с оглед на договорната свобода установена от закона, сами определят и уговарят помежду си дължимата неустойка за неизпълнение по сключената между тях търговска сделка при лошо и закъсняло изпълнение на длъжника, като не съществува законова пречка да договорят конкретна по стойност или изчисляема по принцип неустойка за забавено парично изпълнение и над размера на законната лихва, респективно над размера на действителните вреди. В тази посока се е обединила и съдебната практика – Р – 1095 – 1999г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ и Р – 1418/2001г. на V г.о. на ВКС на РБ/. Поддържането на обратното становище би означавало да се отрече изобщо възможността страните да уговарят неустойка за забава за парично плащане, респективно предварително да определят по договореност размера и, което би било в противоречие с принципа за свобода на договарянето и с диспозитивния характер на нормите на чл. 86 и 92 от ЗЗД.

В настоящия случай ищецът претендира уговорената с договора компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение на задължението на купувача по Притавизационния договор да инвестира 65 000лв. в рамките на календарната 2008г. Това задължение е станало изискуемо и дължимо към момента на изпадането на длъжника ответник в забава- с изтичането на календарната 2008г., в рамките на която е било очертан периода за изпълнението му. При недопустимост на иска за реално изпълнение на задълженията по приватизационен договор, извън този за заплащане на цената на приватизационния договор от купувача, за Агенцията за П. и С. К., остава единствено правната възможност да иска заплащането на дължимата неустойка за пълното неизпълнение за задължението за инвестиране за календарната 2008г. /т. 5 от ТР № 1-2010г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГК/. След изтичането на съответната година, в която купувача е бил длъжен да инвестира в предприятието на търговеца, компенсаторната неустойка е била дължима, но продавача по приватизационния договор е отправил до купувача и покана да заплати сумата от 32 000лв. като неустойка, като от момента на поканата/07.01.2010г./, до завеждането на исковата молба от съда, купувачът е изпаднал в забава за заплащането на уговорената с договора компенсаторна неустойка, поради което предявения иск за мораторна лихва за забава по смисъла на чл. 86 ал.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Договорената между страните по настоящия договор неустойка е била сериозен стимул за длъжника за изпълнение, тъй като същата освен обезпечителна и обезщетителна има и наказателна функция и служи като санкция за неизпълнение. Ето защо без значение в случая е дали неустойката по размер е по– голяма или по– малка от действително настъпилите за кредитора вреди, тъй като кредитора има право да претендира неустойка и вреди които не са настъпили в предвидения размер./Р – 65 – 2009г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ/. Според заключението на вещото лице икономист по възприетата от съда съдебно икономическа експертиза, размера на дължимата мораторна лихва за забава за заплащане на определената с договора компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение на задължението за инвестиране за 2008г., е 6 451.93лв., за периода посочен в исковата молба по делото – от момента на писмената покана до завеждането на исковата молба пред съда. Тъй като не е поискано и допуснато от съда изменение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД по размер, същият следва да бъде уважен за сумата претендирана с исковата молба по делото – 6 424.23лв.

След като предявените искове са уважени от съда по основание и размер, ответника следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, са понесе разноските на ищеца, направени пред настоящата съдебна инстанция. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца по делото сумата – 1 300.00лв., за сторените по делото разноски за държавна такса, сумата- 1 228.48лв. за юристкосултско възнаграждение, както и сумата – 100.00лв. разноски за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “. У. в С. С. О., с. С., регистрирано по ф.д. № 893/1998 г. по описа на Окръжен съд - гр. Б., със седалище и адрес на управление: с. С., община С., управлявано и представлявано от С А Д с ЕГН *, да заплати на А. ЗА П. И С. К., представлявана от Изпълнителния директор -Е Л К, ЕГН *, л.к. *********, издадена на 21.01.2008 г. от МВР - гр. С., назначен с Решение на Министерски съвет № 339/27.05.2010 г. Адрес: гр. С. 1000, ул. "А." № 29 тел.: 02/ 970 1667, факс: 02/ 970 1669 БУЛСТАТ:.., сумата – 32 500.00/тридесет и две хиляди и петстотин лева/, съставляваща компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение на задължението на купувача съобразно чл. 6.1.2- за инвестиране на 65 000лв. за календарната 2008г., поето по Приватизационен договор, сключен на 04.02.1999г. между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в качеството му на орган по чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗППДОбП (отм.), като продавач, и “. У. в С. стопанство - С." О., с. С., като купувач, ведно със законната лихва върху главницата от 32 000лв., считано от предявяването на иска пред съда/08.12.2011г./до окончателното изплащане на дължимото.

ОСЪЖДА “. У. в С. С. О., с. С., регистрирано по ф.д. № 893/1998 г. по описа на Окръжен съд - гр. Б., със седалище и адрес на управление: с. С., община С., управлявано и представлявано от Сс ЕГН *, да заплати на А. ЗА П. И С. К., представлявана от Изпълнителния директор -ЕЛ К, ЕГН *, л.к. *********, издадена на 21.01.2008 г. от МВР - гр. С., назначен с Решение на Министерски съвет № 339/27.05.2010 г. Адрес: гр. С. 1000, ул. "А." № 29 тел.: 02/ 970 1667, факс: 02/ 970 1669 БУЛСТАТ: , сумата- 6 424.23лв./шест хиляди четеристотин двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки/, съставляваща мораторна лихва за забава от датата на забавеното плащане върху главница от 32 000.00лв./компенсаторна неустойка/, считано от 07.01.2010г. до завеждането на исковата молба/08.12.2011г./.

ОСЪЖДА “. У. в С. С. О., с. С., регистрирано по ф.д. № 893/1998 г. по описа на Окръжен съд - гр. Б., със седалище и адрес на управление: с. С., община С., управлявано и представлявано от С А Дв с ЕГН *, да заплати на А. ЗА П. И С. К., представлявана от Изпълнителния директор -Е Л К, ЕГН *, л.к. *********, издадена на 21.01.2008 г. от МВР - гр. С., назначен с Решение на Министерски съвет № 339/27.05.2010 г. Адрес: гр. С. 1000, ул. "А." № 29 тел.: 02/ 970 1667, факс: 02/ 970 1669 БУЛСТАТ: , делото сумата – 1 300.00лв./хиляда и триста лева/, за сторените по делото разноски за държавна такса, сумата- 1 228.48лв./хиляда двеста двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ за юристкосултско възнаграждение, както и сумата – 100.00лв./сто лева/ разноски за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: