Р Е Ш
Е Н И Е
гр. ***еч, 21.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание
на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:И*** М***
при
секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2492 по описа за 2019 год,
за да се произнесе съобрази:
обективно съединениискове по чл.79 от ЗЗД във вр.
с чл.327 и сл. от ТЗ и по по чл.86 от ЗЗД:
Постъпила
е искова молба от „***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.******"
№ 16, представлявано от управителя ******а чрез пълномощник адвокат А.А. - САК, съдебен адрес: ***, срещу „***" ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***еч ***, ул. ***,
представлявано от управителя ***, по която се излага, че дружеството им е
производител на бетон и циментови замазки, а ответното дружество се занимава
със строително-ремонтни дейности и купуваше от нас бетон за изпълняван от него
строителен обект. В началото ответното дружество заплащало доставеният бетон,
но по-късно спряло да плаща, при което останала неплатена сума в размер на 926.80
лева, представляваща неизплатената част от продажната цена на доставения от нас
бетон (доставен с наш транспорт и бетон помпа) по фактура № **********/ 02.11.
2018 г. на стойност 2626.80 лева с включен ДДС като по горепосочената фактура
ответното дружество е извършило частично плащане в размер на 1700.00 лева, като
неиздълженият остатък от продажната цена възлиза на 926.80 лева. За доставеният
от тях бетон (с техен транспорт и бетонпомпа) е
съставена горепосочената фактура, която представлява частен, свидетелстващ
документ относно факта на предаване на стоката при договорена цена. Същата
установява наличието на сключен между двете дружества договор за
покупко-продажба на стоки, тъй като съдържа основните елементи на продажното
правоотношение. Въз основа на това валидно продажно правоотношение са доставили
на ответника описания в процесната фактура бетон като
доставката е извършена с техен транспорт и бетонпомпа.
Твърдят, че срокът за плащане е посочен във фактурата - 02.11.2018 г., предвид
което ответното дружество е изпаднало в забава, считано от деня, следващ
последния ден от срока за плащане, а именно считано от 03.11.2018 г., като на
основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал.1 от ТЗ дължи и лихва за забава в размер на законната лихва за периода на забавата,
която възлиза на 106.07 лева към датата на настоящата молба. Твърди,че неиздълженият остатък от продажната цена по
фактурата възлиза на 926.80 лева (главница). Размерът на законната лихва за
забава върху горепосочения неиздължен остатък към датата на настоящата искова
молба възлиза на 106.07 лева, а общият размер на задължението (главница +
лихва) по процесната фактура към датата на настоящата
искова молба възлиза на 1 032.87 лева. Изтъква се още,че въпреки многобройните
обещания от страна на ответното дружество, че „в най-скоро време" ще им
изплати цялата дължима сума, същото не я е заплатило до настоящия момент.
Поради неизпълнението/забавата на ответното дружество и застрашеността
на материалното им право, предприели действия по предварително обезпечаване на
настоящите искове срещу ответното дружеството, а именно: подали до Софийски
Районен Съд молба за обезпечение на бъдещ иск;образувано ГД № 66769/2019 г. по
описа на СРС като молбата е уважена; завели изпълнително дело, за да бъдат
наложени допуснатите от Софийски Районен Съд обезпечителни мерки, а именно
изпълнително дело № 1824/2019 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров. Предвид
изложението моли да се осъди ответното дружество да им заплати неизплатената
продажна цена на описания в процесната фактура бетон
(с транспорт и бетонпомпа) в размер на 926.80 лева,
ведно със законната лихва за забава върху горепосочената сума от 03.11.2018 г.
до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 106.07 лева, както
и от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а също и да им се
присъдят разноските по обезпечаване на вземането (в т. ч. в производството по
обезпечение на бъдещ иск и по образуваното въз основа на него изпълнително дело
за привеждане в изпълнение на Обезпечителната заповед и налагане на допуснатите
от съда обезпечителни мерки), както и разноските по настоящето исково
производство, съгласно списъка по чл. 80
от ГПК.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Изпълнено
е производството по реда на чл. 140 от ГПК като съдът е
представил и проекто - доклад.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован по телефона, не се представлява, а
се депозират писмени молби като се посочва, че след подаване на дружеството
ответника е заплатил сумата 1032,87 лева, с вноска бележка от 22.06.2020г. и съгласно
правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с така извършеното плащане се е погасила
дължимата до датата на плащането, а именно до 22.06.2020 г., лихва за забава,
която към 22.06.2020 г. е в размер на 153.95 лева. Или считат, че със същото
това плащане се е погасила и по-голямата част от главницата като непогасеният
остатък от главницата възлиза на 47.88 лева. Предвид гореизложеното и на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК прави намаление на главния иск, като моли същия да
се счита предявен за сумата от 47.88 лева - неиздължен остатък от продажната
цена по процесната фактура. Предвид че с извършеното
на 22.06.2020 г. плащане е покрита законната лихва върху тази сума до датата на
плащането, а именно до 22.06.2020 г., а акцесорната им
претенция остава само за периода от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, с оглед на което прави искане по чл.214 ГПК - намаление на главния иск или същия да
се счита предявен за сумата от 47.88 лева - неиздължен остатък от продажната
цена по процесната фактура. Предвид че с извършеното
на 22.06.2020 г. плащане е покрита законната лихва върху тази сума до датата на
плащането, а именно до 22.06.2020 г., то акцесорната
претенция остава само за периода от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, моли за присъждане на разноските като прилага списък по чл.80 ГПК
Това
искане е уважено и с определение е допуснато, на осн.
чл.214 ГПК, изменение - намаление на главния иск, като същия се счита предявен
за сумата от 47.88 лева - неиздължен остатък от продажната цена по процесната фактура и изменение на иска по чл.86 ГПК, които
следва да се счита предявен са сумата 47.88 лева само за периода от 22.06.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от
адв. М. И., чрез която с писмена молба взема становище по иска, представя
доказателства за плащане на дължимото,
прави искания по разноските , включая по чл.78, ал.5 ГПК, което е прието за разглеждане.
Съдът
като съобрази приетите и вложени по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:
В
представения проекто доклад, неоспорен от страните, съдът
е приел, че източник на облигационните отношения между страните е устен договор
за покупко продажба на бетон, доставен по определен
начин: с транспорт на ищеца и бетонпомпа. За доставката е съставена процесната фактура №
**********/ 02.11. 2018 г. , в размер на 2 189,00 лева + ДДС или общо
2 626,89 лева, която представлява частен, свидетелстващ документ относно
факта на предаване на стоката при договорена цена. Същата е неоспорена от
ответника като задължено лице по нея и потвърждава наличието на сключен между двете дружества
договор за покупко-продажба на стоки, ведно с доставката им, цената на стоката
и дължимия данък , който са в тежест на купувача, който от своя страна е
заплатил сумата 1700,00 лева на 02.11.2018г., т.е на падежа видно от
приложената справка, изходяща от ищеца и е изпаднал в забава за остатъка от
926,80 лева. Извода на съда е, въпреки частичното плащане е, че ответника е
неизправна страна , т.е основателни са претенциите и по двата обективно
съединени искове, които ответника призна, но въпреки това съдът следва да се
произнесе по смисъла на чл.237,ал.1 съобразно призната и платена сума - 1032,87 лева като се има предвид остатъка
за плащане, което съдът прие по – горе за дължим, и за който не е взел
становище.
С оглед
чл.235,3 ГПК, съдът съобразява извършеното в хода на производството на
22.06.2020г., плащане от ответната страна на сумата 1 032,87 лева, което е
отнесено от същия като основание към процесната
фактура и включва главница и лихва, която
ищцовата е приела и с оглед процесуалното й поведение по изменението на
исковете, но твърди погасяване по начин, че е налице остатъчно задължение за
главница, което според нея е и лихвоносно.
Последното
становище поставя пред съда няколко въпроса, по които следва да се произнесе:
-след проверка по интернет калкулатор съдът
приема, че дължимата лихва до плащането върху остатъка от главницата е в размер
на 153,83 лева, при твърдян по молба
6789 размер – 153,95 лева ;
Или
926,80+153,95= 1080,75 лева. Или частичното погасяване по реда на чл.76,2 ЗЗД е
довело до остатък на сумата от главницата или 47,88 лева , поради което същата
следва да бъде уважена в този претендиран размер.
Акцесорния иск следва да се уважи за законната
лихва върху тази сума, начиная от 22.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Или приема,
че е основателно твърдението на ищеца за дължимост на
горните вземания, т.е исковете са основателни и доказани и следва да се уважат
в претендирания размер и период.
По
разноските :
Ищецът
е представил списък по чл.80 СК и като съобрази разходооправдателните
документи, прие: 100,00 лева – д.т.; дог. В-е – 500,00 лева; разноски по
обезпечителното п-во, представени със същия: 40,00 лева – д.т.; 400,00 лева – адв.
в-е – ДЗПС от 01.10.19г. за обезпечение на бъдещ иск, ; сумата 450,00 лева – за
завеждане и процес. представителство пред ЧСИ по ДПЗС от 03.12.2019г. ; 66,00 лева с ДДС по ф-ра от 04.12.19г. на ЧСИ. Или общо 1556,00 лева претендирани и представени д-ва
за извършването им.
Съобрази
приетото в-е по чл.78, ал.5 ГПК и като го отнесе към фактическата и правна
сложност на делото, развитието на производството прие, че е основателно и
следва да се уважи като се присъдят разноски за адв. в-е в по – нисък размер .
За да
ги определи съобрази чл.36 ЗА и Наредба №1 за мин. р-р на адв. в-е, прие, че
при интерес 1032,87 лева, минималното в-е е 300+ 2,30 или 302,30 лева, по обезпечителното – чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.1 ,т.1 или 300,00 лева, съответно за изпълнителното
дело – чл.10,ал.1 , т.1 и т.4 или 200,00
лева или общо приема, че разноските за адвокатското в-е следва да бъде
уважено за сумата общо 802,30 лева и
следва да бъде отхвърлено до пълния претендиран
размер на сумата 1 350,00 лева. Или с другите, неоспорени разноски –
206,00 лева или общо 1008,30 лева,
които следва да се осъди ответника да ги заплати въпреки, тъй като безспорно с поведението си е дал повод за
предявяване на иска и молбата за обезпечителното производство.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***еч ***, ул. ***, представлявано от
управителя ***, да заплати на „***" ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр.******" № 16, представлявано от управителя ******а
чрез пълномощник адвокат А.А. - САК, съдебен адрес: ***,
сумата - 47,88 лева, представляваща
остатъка от неизплатената продажна цена на описания във фактура № **********/ 02.11. 2018 г. на
стойност 2626.80 лева с включен ДДС, бетон
(с транспорт и бетонпомпа), ведно със законната лихва
за забава върху тази сума от 47,88 лева, начиная
от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1008,30
лева разноските по делото като претенцията до пълния претендиран
размер на разноските - 1 556,00
лева като неоснователна и недоказана , отхвърля.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: