Определение по дело №4695/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   756               Година   14.02.2020                 Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети февруари                                                                      Година 2020

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4695 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приеме като относимо, допустимо и необходимо писмено доказателство, представеният с исковата му молба писмен документ, каквито ответникът не е представял по делото.

Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за допускане на двама свидетели, тъй като обстоятелството, че ответникът следвало да му върне заетата сума в срок до 31.12.2014 г., не може да се доказва с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, защото по същество с тях ищецът иска да опровергае съдържанието на изходящата от него вносна бележка за превод на същата сума, в която не е посочвал като основание за превода й „заем“, а „захранване на сметка“ (л. 6).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че бил служител в офис на небанкова финансова институция Ф., а ответникът бил адвокат, който извършвал правни услуги на негови познати от С., като например адв. И.Т.И., който обслужвал правно същата институция. Запознал се с ответника преди доста години, вероятно някъде през 2012 г. или 2013 г., в офиса на посочената небанкова финансова институция. Ответникът му бил представен от адв. И.И., който по онова време бил обвиняем по някакво досъдебно производство и ползвал услугите му. През март или април 2014 г. адв. И. му казал, че ответникът го бил помолил да му услужи със сумата от 3500 лева, но в момента нямал свободни пари и го попитал можел ли той да услужи на неговия колега. Поради добрите му отношения с адв. И. и като имал предвид, че ответникът му бил колега, ищецът се съгласил. При едно от идванията на ответника в офиса на Ф., се договорили, ищецът да му предоставел в заем посочената сума, а той обещал да му я върне до края на 2014 г. Първоначално мислел да изтегли и му даде сумата в брой, тъй като не била голяма, но ответникът бързал за някакво свое дело в П. и ищецът след това с банков превод от 28.04.2014 г. на стойност 3 500 лева, наредил по посочена от него банкова сметка ***. Оттогава ищецът молил няколко пъти адв. И.И. да се обадел на ответника и му кажел да му върнел преведените му от него суми и съответно той му звънял, и говорил с него, като неколкократно през 2015 г. го подсещал, че не се бил издължил към него в определения срок и го канел да му върне горната сума, но ответникът, както на уговорения падеж (31.12.2014 г.), така и досега, не му бил върнал тези пари, а и телефонът му бил сменен и вече не можел да бъде открит. Освен това случайно узнал, че искал и получил пари и от друг негов познат, който бил познат и на адв. И., а именно - Н.А.Н. и също не му бил върнал сумите, които Н. му бил дал. Във връзка с горното за ищеца възникнал правен интерес да заведе иск за осъждане на ответника да му върнел предоставената му от ищеца и получена от него сума в размер на 3500лева.

С молба от 17.10.2019 г. ищецът уточнява, че уговорката за даване на процесната сума била най-вероятно през април 2014 г., тъй като през същия този месец (на 28.04.2014 г.) процесната сума била преведена от ищеца по банков път в посочена от ответника банкова сметка. ***ремето и характера на уговорката (устна такава), ищецът не бил в състояние да определи точната дата, на която се бил договорил с ответника да му предоставел в заем процесната сума. Приемал, че след като уговорката била предадената от него на ответника сума да бъдела върната в срок до края на 2014 г., тоест до 31.12.2014 г., то ответникът бил изпаднал в забава на 01.01.2015 г. Бил канен неколкократно през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. да върнел получената от него сума, но точни дати на извършването на тези действия не можел да посочи и съответно щял да се опита да установи чрез свидетелски показания.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца, по посочената в поправената искова молба банкова сметка, ***та заета сума по устен договор за заем от април 2014 г., с 1065 лева мораторна лихва от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г. и законна лихва върху тази главница от 16.09.2019 г. до изплащането й, а ако този главен иск бъде отхвърлен, като неоснователен, моли съда да разгледа и уважи евентуалните му искове, искането по които е да се осъди ответника да върне по същата банкова сметка ***, сумата от 3500 лева за главница, която е получил без основание на 28.04.2014 г., , с 1065 лева мораторна лихва от 16.09.2016 г. до 16.09.2019 г. и законна лихва върху тази главница от 16.09.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените от ищеца главен иск - нормата на чл. 240 ЗЗД, на предявения в обективно съединение с него акцесорен иск за мораторна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД, а на евентуалния иск – нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а на предявения в обективно съединение с него акцесорен иск за мораторна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените искове, не претендирал самостоятелни права и възражения,       не е посочил и представил доказателства.            

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му и уточняващата я молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове.

 

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заверен препис от вносна бележка от 28.04.2014 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на двама свидетели, които ще води, тъй като обстоятелствата, които иска да доказва с показанията им, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 18.03.2020 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: