Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
„В“
въззивен състав, в
публично заседание на петнадесети март през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 10 495 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№
5069898 от 10.05.2017 г. на ответника С.О.срещу Решение № I – 50-38/31.03.2017 г. по гр.д. №
50418/2012г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав, с което по предявените осъдителни искове с
правно основание чл.266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца „С.с.“ ООД 1). сумата от 7120.00 лева,
представляваща неплатена част от възнаграждение по договор № РД -55-416 от
20.08.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
-25.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2). сумата 9718.42 лева, представляваща невъзстановена и
предварително внесена от ищеца „С.с.“ ООД в полза на ответника С.О.парична
гаранция за изпълнение на договор № -55-416
от 20.08.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
25.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, с
постановено решение първоинстанционният съд е осъдил С.О.да заплати на ищеца „С.с.“
ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2974.00 лева, представляваща общият размер на сторените в
производството разноски.
Във въззивната жалба на ответника С.О.се
инвокират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице извънсъдебно признание на
ответника С.О.за неизгоден факт, отразен в писмено изявление до трето лице „С.1“
АД. Излага се, че в констативният протокол от 17.03.2011 г., подписан между
представители на възложителя Столична Община, инвеститорския контрол „С.“ ЕООД
и трето неучастващо по делото лице – „С.1“ АД е констатирано, че в изпълнение
на сключен договор между С.О.и фирма „С.1“ АД, дружеството е изработили осем
броя павильони, които са били инспектирани от представители на С.О.в
производствени условия. В т.5 от констативният протокол се сочело, че
извършване на монтажа на павильоните на две от местата - площад на „Авиацията“
и площад „Македония“ – район Красно село, е следвало ищецът „С.с.“ ООД да
изпълни нулевите цикли и инженерните мрежи, като павильоните на тези две места
бъда поставени 27.04.2011 г. Сочи се, че не можело да се направи извод, че
павилоьните, обаче, са били поставени на тази дата – 27.04.2011 г. По тези
съображения се твърди, че първоинстанционното решение не кореспондирало на
доказателствата по делото и в частност на твърденията на ищеца. Инвокира се
довод, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събраните по
делото доказателства. Излага се, че протокола от 01.09.2011 г. установява
годността за приемане на строежа за обект площад „Македония“ – район „Красно
село“. Излага се, че този протокол от 01.09.2011 г. е безспорно доказателство
само по себе си, че обектът на въпросният площад е изпълнен със закъснение
повече от 10 дни, при което това закъснение се явявало предпоставка за налагане
на неустойка за забава за изпълнение на договорените работи в размер на 5 % от
общата стойност по договора и за задържане на гаранцията за добро изпълнение. С
оглед изложеното, първоинстанционното решение следвало да бъде отменено, а
исковите претенции отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Не се
заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът
„С.с.“ ООД не е депозирал писмен отговор на жалбата на ответника Столична
Община. Не се заявяват доказателствени
искания. В открито съдебно заседание се претендират разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Следователно, предметът на решаващата
дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените
фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните
във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания
съдебен акт - по отношение на неговата необоснованост, респ. по отношение на
обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с анализа на събраните доказателства,
допускайки тяхното превратно тълкуване и/или че не е приложил правилно
материалния закон на база изследваната и кредитираната от него доказателствена
съвкупност.
Въззивният съд намира обжалваното
първоинстанционно решение на СРС за валидно и допустимо, като постановено в
съответствие с императивните разпоредби на ГПК.
Относно правилността на решението,
настоящата инстанция споделя като обосновани и законосъобразни изводите на
първоинстанционният съд за основателността и доказаността на исковите претенции
по чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД на ищеца „С.с.“ ООД ***, и
съответно като кореспондиращи на материалният закон и събраните по делото
доказателства, поставени в основата на изводите на решаващият съд. На основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
поради което фактическите и правните съждения на СРС следва да се считат за
неизменна част от мотивите на настоящото решение.
В този смисъл
настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе само по релевираните
във въззивната жалба на С.О.оплаквания, свързани с
правилността на обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че
извършеният от състава на СРС анализ на събраните доказателства и
доказателствени средства по делото е съответен и кореспондиращ на техния смисъл
и значение. При оценката на доказателствените материали не е извършено тяхно
превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено действителното им съдържание
и обективност. Съдът е изложил конкретни и ясни съображения при оценката на
доказателствените източници. При извършения доказателствен анализ от съда е
осъществено ясно и пълно очертаване на фактическите обстоятелства от предмета
на доказване по делото, които по своето естество са пряко установени. Не се
отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените
средства да им е придадено на същите съдържание, каквото те нямат, а в случая е
съобразен с правилата на формалната логика изводът, до който съдът
законосъобразно е достигнал, а именно -
наличието на основания за доказаност на предявените искове по чл.266,
ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД на ищеца „С.с.“ ООД ***.
За да постанови обжалваното
първоинстанционно решение, съставът на СРС е приел, че при разрешаването на
спорният по делото въпрос, а именно дали има забавено изпълнение на
задълженията на ищеца „С.с.“ ООД като изпълнител по сключеният договор за
изграждане на цикъл на площад „Македония“, район „Красно село“ с оглед
поставяне за същият обект след това от трето лице на павилион – спирка за масов
градски транспорт в гр.София, следвало
да се съобрази, че цикълът за това място е изграден на 27.04.2011 г. в рамките
на 65 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка
за обект площад „Македония“ на 18.04.2011 г. За да обоснове този свой извод,
първоинстанционният съд се е позовал на извънсъдебно признание на
неблагоприятен за ответника С.О.факт, обективиран във водената между С.О.и
третото на спора лице „С.1“ АД кореспонденция и в представените констативни
протоколи от 17.03.2011 г. и от 27.04.2011 г., според които в рамките на уговореният срок от
65 дни на 27.04.2011г. е бил поставен павилион – спирка за масов градски
транспорт на конкретният обект – площад „Македония, район Красно село. Съдът е
счел, че не може технически да бъде поставен павилион на обекта, ако преди това
не е бил изграден съответния цикъл на обекта от страна ищеца „С.с.“ ООД. Според
първоинстанционният съд нямало пречка извънсъдебното признание на ответника С.О.за
неблагоприятен за него факт да се съдържа в писмено изявление, адресирано до
трето лице или в документ, който съдържа изявления на други лица.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът „С.с.“ ООД *** обвързани от
валиден договор № РД – 55-416 от 20.08.2010 г., по силата на който ищцовото
дружество като изпълнител по възлагане на С.О.следвало да изгради нулев цикъл за поставяне на 8 (осем) на брой павилиони –
крайни спирки на масовия градски транспорт в гр. София, в следните места - 1. ж.к. Западен парк;
2. ж.к. *******гр.Банкя; 5. ж.к. Надежда; 6. бул. Македония; 7. пл.Авиация и 8 .ул. Сребърна.
С договора от 20.08.2010 г. е било
уговорено възнаграждение за изпълнителя, като разплащането се извършвало по
предвидения в чл.5 от договора ред и процедура.
Според чл. 6 от договора е бил заложен
срок за изпълнение на същият в рамките на 65
календарни дни от подписването на протокол за започване на строително –
монтажни работи спрямо всеки конкретен обект.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че поставянето на павилионите върху
вече изградените цикли за посочените по – горе осем обекта се е осъществявало
от трето за спора лице – „С.1“ АД на основание представеният на л.114 от делото
договор № РД-55-710 от 20.12.2010 г. като изпълнител и С.О.като възложител.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че с констативен протокол от
18.11.2016 г., подписан от възложителя Столична Община, изпълнителя „С.с.“ ООД
и инвеститорски контрол чрез съответни представители са приети като извършени и
подлежащи на заплащане, обектите, които са били предмет на изпълнение на договор
№ РД – 55-416 от 20.08.2010 г., а именно на въпросните осем на брой цикли за
поставяне на 8 (осем) на брой павилиони – крайни спирки на масовия градски
транспорт в гр. София. В констативният протокол са отразени вида и обема на
извършените СМР на всеки от обектите и тяхната стойност.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че на 09.12.2011 г. ищецът „С.с.“ ООД
е издал двустранно подписана от представител на ответника С.О.фактура № 966 от
09.12.2011 г. за неизплатено възнаграждение по изпълнения договор № РД – 55-416
от 20.08.2010г. в размер на 7120.74 лева
с ДДС.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът „С.с.“ ООД е получил
извънсъдебно изявление от 02.02.2012 г. на ответника С.О.за начислена неустойка
за забава за срок повече от 10 календарни дни на основание чл.21 от договор №
РД – 55-416 от 20.08.2010 г. в размер на 5 % стойността на договора или за сумата от 9718.42 лева, която
сума се прихващала от възнаграждението по фактурата № 966 от 09.12.2011 г. на
ищеца „С.с.“ ООД в размер на 7120.74 лева, а разликата от 2 597.68 лева до
пълния размер на начислената неустойка се удържала от размера на внесената от
ищеца „С.с.“ ООД гаранция за изпълнение.
Според чл.18.2.3 от договора № РД – 55-416 от
20.08.2010 г. в такъв случай гаранцията не се възстановявала, като според чл.
27 от договора внесената гаранция в размер на 9718.42 лева се възстановява на изпълнителя само при условие на подписан
протокол за приемане на годността на обекта.
Настоящата инстанция съобразява, че С.О.е
инвокирала оспорвания в отговора на исковата молба, поддържани и във въззивната
жалба, че е налице забавяне в изпълнението на задълженията на ищеца „С.с.“ ООД
само спрямо единия от обектите, върху които е следвало да се изгради въпросния
цикъл за павилион, а именно по отношение на площад „Македония, и което забавяне
от своя страна е дало основание на възложителя да се позове на чл. 18.2.3 от
договора от 20.08.2010 г. като претендира извъсъдебно неустойка от ищеца „С.с.“
ООД в размер на 5 % от стойността на същия, поради забавено изпълнение за
период от повече от 10 календарни дни.
При изследваните на събраните по делото
доказателства, спрямо конкретният обект, за който се твърди от ответника С.О.наличие
на забавено изпълнение – площад „Македония“, съдът установява, че според
констативен протокол, находящ се на страница 78 от делото на СРС строителната
площадка за обект площад „Македония“ е открита на 18.04.2011 г. В такъв случай на основание предвиденият в чл.
6 от договора уговорен срок за изпълнение от 65 календарни дни, считано от подписването на протокола за
започване на строително – монтажни работи на обекта, се счита, че същият изтича на 22.06.2011 г.
Действително за този обект е установена годността му за приемане на 01.09.2011
г. и на 18.11.2011 г. на основание представените по делото тристранно подписани
констативни протоколи за възложител, изпълнител и инвеститорски контрол. Съдът
приема, че тези два протокола не съдържат данни и отбелязвания за това към кой
времеви момент е бил изграден цикъла на площад „Македония“ и дали същият обект
е изпълнен в рамките на предвиденият срок от 65 календарни дни, считано от
18.04.2011 г. Тези констативни протоколи съдържа данни единствено, че
извършените СМР отговарят като вид и в качествено отношение на вложените
материали и труд.
От друга страна, настоящият съдебен
състав приема, на основание приложения по делото констативен протокол от 17.03.2011 г. на л.67 и л.127 от делото
на СРС, подписан между представители на ответника С.О.и третото за спора лице –
„С.1“ АД, че изпълнителят на циклите на обектите, върху които следвало да
поставят павилионите в срок най- късно до 27.04.2011г. – ищецът „С.с.“ ООД,
следвало да изпълни нулевите цикли и инжинерните мрежи спрямо два обекта -
площад Авиацията и площад Македония.
Според писмо на л.112 от делото,
съставено от представител на третото за спора лице – „С.1“ АД се установява, че
към 13.04.2011 г. са били изградени от
ищеца „С.с.“ ООД циклите на шест обекта.
На база констативният протокол от
17.03.2011 г. съдът приема като извод, че към 13.04.2011 г. не са били
изградени от ищеца „С.с.“ ООД циклите и инжинерните мрежи спрямо два обекта -
площад Авиацията и площад Македония.
Според тристранно подписани констативни
протоколи от 27.04.2011 г. - л.124 и л.129 от делото на СРС, от представители
на Столична Община, третото за спора лице – „С.1“ АД и инвеститорски контрол „С.“
ЕООД се установява, че в изпълнение на договор РД – 55-701 от
20.12.2010 г. от неговият изпълнител „С.1“ АД на
27.04.2011 г. са били поставени
павилионите на обектите на площад „Авиацията“ и площад „Македония“, район
красно село.
С
оглед установения в договорите № РД
-55-416/20.08.2010 г . и № РД -55-701 от 20.12.2010 г. технологичен процес на изграждане на павилионите, настоящата
инстанция приема, че поставянето на павилиони на спирки на масовият градски
транспорт в гр.София за уговорените между ответника С.О.и третото за спора лица
„С.1“ АД на осемте обекта, означава, че технически са били изградени в
предвидените за изпълнение между ищеца „С.с.“ ООД *** цикли
и инжинерни мрежи за уговорените места в 1. ж.к. Западен парк;
2. ж.к. *******гр.Банкя; 5. ж.к. Надежда; 6. бул. Македония; 7. пл.Авиация и 8 .ул. Сребърна.
Съдът приема, че не се доказва наличие
на твърдяното от ответника С.О.забавяне в изпълнение на задълженията на ищеца „С.с.“
ООД спрямо конкретният обект – площад „Македония“. Това е така, защото
представените по делото частни свидетелстващи документи, свързани с
правоотношенията между ответника С.О.и третото за спора лице „С.1“ АД, а именно
въпросните - констативни протокол от 27.04.2011 г. на л.124 и л.129, подписани
от представител на Столична Община, съдържат признание за настъпили за
ответника С.О.неизгодни факти, който извод е основан и на цялостната
доказателствена съвкупност, според които се установява, че в рамките на 65
календарния срок по чл.6 от договора № РД – 55-416 от
20.08.2010 г., след изграждането на цикъла и инжинерната мрежа на обект площад
„Македония“, считано от датата на откриване на строителната площадка на
18.04.2011 г., на 27.04.2011 г. на
обект площад „Македония“ е бил поставен павилион от третото лице „С.1“ АД. По
този начин, първоинстанционният съд правилно е зачел доказателстветана сила на
частните свидетелстващи документи, а именно на въпросните констативни
протокол от 27.04.2011 г. на л.124 и л.129. В тази насока е постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 22 от 19.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2979/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев и решение от 15.02.2006 г. по гр. д. № 725/05 г. на ВКС в същият смисъл, според което съгласно чл. 144 ГПК (отм.) доказателствената сила на частни
свидетелствуващи документи се състои с това, че изявленията, които се съдържат
в тях, са направени от тези лица, които са ги подписали. От друга страна според
тази съдебна практика на ВКС няма пречка верността и
доказателствената сила на частните документи относно инкорпорираното в тях
съдържание и извършеното признание на неизгодни факти на основание чл.175 от ГПК да се преценяват от съда цялостно наред с останалите доказателства по
делото. По тези съображения, настоящата инстанция извежда
като извод, че ищецът „Сага строй“ е изпълнил в срок задълженията си като
изпълнител по договора му със С.О.за конкретният обект – площад Македония и от
негова страна липса твърдяното за този обект забавено изпълнение. Оттук съдът
приема, че не е възникнало правото на С.О.да претендира извънсъдебно от ищеца „С.с.“
ООД неустойка съгласно чл.18, т.2.3 от договора от 20.08.2010 г., поради което
начислената такава в размер на 9718.42 лева е без основание. В този смисъл, на
ищеца „С.с.“ ООД се следва на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД дължимото
възнаграждение по фактура № 966 от 09.12.2011 г. за сумата от 7120.74 лева с
ДДС, която в съответствие в диспозитивното начало е в претендиран размер на
7120.00 лева и внесената гаранция за изпълнение на договора от 20.08.2010 г. на
основание клаузата на чл.27 от него, според която същата се възстановява след
приемане на осемте обекта като годни и качествено изпълнени на основание
констативният протокол от 18.11.2011 г.
Като се е съобразил с
изложените обстоятелства и събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че исковите претенции на
ищеца „С.с.“ ООД са изцяло доказани и като такива следвало да бъдат уважени.
В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба на ответника
Столична Община- бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и предвид неоснователността на въззивната жалба на ответника С.О.на
същият не се следват разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като сторените такива следва останат за негова сметка. На ищеца „С.с.“ ООД се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1035.15 лева на основание представеният на л.22 от
въззивното производство договор за правна помощ от 12.03.2018 г. с отбелязване
в него, че уговорената сума в размер на 1500.00 лева е платена в брой и изцяло.
Съдът присъди на ищеца възнаграждение в намален размер от 1035.15 лева,
доколкото ответникът С.О.чрез процесуалният си представител в срок е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Съдът съобрази приложението на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и редуцира
претендираното от ищеца „С.с.“ ООД адвокатско възнаграждение до сумата от
1035.15 лева, с оглед материалният интерес и извършеното от процесуалният
представител на ищеца представителство, който от своя страна не е депозирал
отговор на въззивната жалба.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд
е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е търговски спор.
Водим от изложеното
СГС,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ I –
50-38/31.03.2017 г. по гр.д. № 50418/2012г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА С.О.с адрес гр.София, ул. „*********да
заплати на „С.с.“ ООД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата
от 1035.15 лева, представляваща
сторените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.