Р Е Ш Е Н И Е
№ 2754/01.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15 282 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от „* срещу З. „А.Б.“ ЕИК * с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане след допуснато от
съда увеличаване на иска сумата
660,56 лв. , представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предна
броня-253,90 лв., калник преден ляв – 321,40 лв.и тас преден ляв-28,26 лв. и
тониране и камера -57 лв., в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № 18-0300/307/5001633 от 16.08.2018г.
за „Каско", на лек автомобил *, както и ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Ищецът
твърди, че на 16.08.2018г.
сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно"
с ответника З. „А.Б." на фирмения л.а. марка *. Съгласно застрахователната
полица № 18-0300/307/5001633 от 16.08.2018г., срока на действие на договора е от 22.08.2018г. до 21.08.2019г.. Автомобилът бил застрахован за
сумата от 10 500 лева, като
застрахователната премия, която следва
да заплати съгласно застрахователната полица №
18-0300/307/5001633 от
16.08.2018г., възлиза на 647.10 лева, която сума е заплатена
еднократно при сключване на застраховката.
Автомобилът
бил паркиран на адрес: гр.*. На 07.03.2019г., около 11.00 часа, Д. Стоев, отивайки до
автомобила установява, че същият е ударен отпред вляво.
На 07.03.2019г. е уведомява ответника за
настъпило застрахователно събитие, като същият извършва оглед на автомобила,
изготвя снимков материал и Списък на констатираните увреждания, като в списъка
на увредените части посочва, като увредени: предна броня, калник преден ляв и
тас преден ляв.
На
13.03.2019г. ищецът получава Уведомление с изх. №
310-02-2415/12-03-2019г., с което застрахователното дружество отказва изплащане
на застрахователно обезщетение.
Ищецът
счита, отказа на застрахователното дружество за неоснователен. Твърди, че
щетите по автомобила настъпили докато същият бил паркиран. След направено проучване счита, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 800 лв. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който оспорва иска.
Не оспорва настъпилото застрахователо събитие.
Не оспорва
наличието и валидността на застрахователен договор „КАСКО на МПС",
застрахователната полица № 18-0300/307/5001633 от 16.08.2018г. и завеждането на
щетата.
Оспорва
механизма по които са настъпили уврежданията. Мотивира отказа за заплащане на обещтетение с уговореното по т.16.22 от Общите условия. Оспорва претенцията и по
размер.
Поради което моли претенцията да се отхвърли. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни
изводи:
В настоящото
производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор
по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия
размер. В тежест на ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с договора
задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и З. "А.Б." по
застрахователна полица №18-0300/307/5001633, издадена на 16.08.2018г. за лек автомобил л.а. „*,заявена
щета от ищеца и на 07.03.2019г. образувана преписка по щета заведена под
№0300/19/704/500057. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото
застрахователна полица.
Щетата е заведена при застрахователя под № 0300/19/704/500057 .
От заключението на в.л. по назначената САТЕ се
установява, че механизмът на настъпване на щетите на 07.03.2019г. е пряк
контакт между две превозни средства, като в процеса на при плъзване на ъгъла
между надлежните им оси е бил равно променлив т.е. движещото се превозно
средство е извършило маневра завой и най-вероятно на заден ход. Общата стойност
за възстановяване на автомобила и въвеждането му в експлоатация по средни
пазарни цени е 660,56 лв. с ДДС. Възможно е щетите да настъпят докато
автомобилът се намира в паркирано състояние и увреждането да е настъпило
вследствие на механично въздействие от друго превозно средство извършващо
маневра най-вероятно на заден ход. Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил * и е възможно същите
да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. При съпоставка на
констатирания механизъм с декларирания механизъм в исковата молба става ясно,
че установения от експертизата механизъм съответства на описания такъв в
исковата молба. Установените от експертизата щети съответстват по вид и степен
на механизма на настъпването им посочен в исковата молба, като за декоративния
тас няма категорично мнение.
През време на действието на договора за
застраховка „Пълно Каско " - на 07.03.2018 г., е
установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка
„Пълно Каско " носи отговорност за
всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Налице е спор между страните относно механизмът на
настъпилите увреждания, чието обезщетение се претендира.
Видно, че фактологията
по механизма на увреждането е поднесена
единствено от непосредствените впечатления на водача на увреденото МПС, който
след настъпване на застрахователното събитие е уведомил застрахователя, като по
този начин е спазил срока по ОУ, а и естеството на увреждането е такова, че не
изисква посещение на органите на КАТ. Декларираният механизмът на увреждането е този, който е бил възприет от водача,
от който по принцип няма как да се очакват експертни знания. Задължението по
чл. 85 от ОУ касае случаите, в които е необходимо изготвяне на документи от
компетентни органи. Съдът намира, че в посочения случай не е необходимо
заявяването на щетите пред органите на власт. Но, дори и да се приеме, че това
е така, липсва доказана причинна връзка между настъпването на събитието и това
неизпълнение от страна на застрахования, което при това да е значително с оглед
интереса на застрахователя. Доказване на причинната връзка следва да е
проведено не само, когато неизпълненото задължение произтича от закона, но и
когато това е предвидено в договора, тъй като тя не може да бъде презумирана по договорен път.
Отделно от което механизмът
на настъпване на щетите, както и наличието на причинно следствена връзка се
установява от заключението по СТЕ, прието от съда и неоспорено от страните.
С оглед трайната практика на ВКС
застрахователят по имуществена застраховка /каквато е застраховката "Каско"/няма право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, като се
позове на факт, за чието съществуване е знаел / или при полагане на дължимата
грижа е могъл да узнае/към момента на влизане в сила на застрахователния
договор. Не е възможно влязъл в сила застрахователен договор, по който е
платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за
уговорения застрахователен риск. Подписвайки застрахователния договор,
констатирайки, че липсват увреждания върху автомобила и приемайки
застрахователните премии платени от ищцата, застрахователят се е съгласил да
осигури покритие на всички рискове, независимо от факта, че върху тас,преден
ляв на автомобила е имало увреждане, което не е счетено за значимо, с оглед на
риска. Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане,
към което принадлежи и застраховката "Каско на
МПС", се определя от закона - чл. 343, ал. КЗ,
и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на
предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ
- и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните
по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията
за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата
на чл. 408 КЗ.
В последната е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят
може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното
обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично допустимите
основания за отказ - 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон. Не е налице нито една от цитираните
хипотези на закона, тъй като не се сочи кое задължение по договора не е
изпълнено от застрахования, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие.
При съдебно решаване на спора, съдът
следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която размерът
на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо
т.о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН /в тази насока постановени при
подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС,
т.о.; Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.; Решение
№ 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение №
165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
Относно размера на вредите следва да се
има предвид константната съдебна практика. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл.386 ал.2 от КЗ , да заплати
на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на чл.386 от КЗ /чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/, а не според
методиката на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на
чл.386 ал.2 от КЗ /чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)/ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество чл.400, ал.2 от КЗ /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид чл.400 ал.3 от КЗ /чл. 203, ал. 3 КЗ/, по който въпрос е
постановена и трайна съдебна практика на ВКС / напр. решение № 115 от 9.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В случая при частично или
пълно унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност
на увреденото имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от
същия вид.
Съобразявайки константната съдебна практика, съдът
приема, че размерът на застрахователното обезщетение за настъпилото на
07.03.2019 г. застрахователно събитие възлиза на сумата от 660,56 лв.,
представляваща стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 540 лева, в това число д.т. в размер на 50 лева и
възнаграждение за САТЕ 130лв., внесен адв.хонорар в
размер на 360 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „П.Т.“ АД, ЕИК ********* сумата в
размер 660,56 лева (шестстотин и шестдесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предна
броня-253,90 лв., калник преден ляв – 321,40 лв., тас преден ляв-28,26 лв. и
тониране и камера -57 лв., в резултат на настъпило застрахователно събитие на
07.03.2019г. по договор № 18-0300/307/5001633
от 16.08.2018г.
за „Каско", на лек автомобил *, както и ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на „П.Т.“ АД, ЕИК * сумата в размер на 540 лева (петстотин и четиридесет лева) представляваща сторени от
ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: