№ 490
гр. Кърджали, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20255140100349 по описа за 2025 година
Ищецът Т. Т. М. сочи, че на 27.01.2025 г. сключила Договор за потребителски кредит, по
силата на който „СТИК КРЕДИТ“ АД й предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при
фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 %, като следвало да внесе 6 вноски в общ размер
от 1 875,48 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на
обезпечение. Твърди, че процесният договор е нищожен, тъй като съдържал нищожни
неравноправни клаузи, а именно: ГПР било 42.58 %; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй
като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност
на договора; В т. 8 от Част II на СЕФ към Договора било посочено, че потребителят се
задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на
определени от кредитора условия, като в т. 4.3. от Част III от СЕФ страните са се
договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя да бъде
начислена неустойка в размер на 753,76 лв.. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. I, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Сочи, че в
настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита - кон компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
1
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 42.58 %, ГЛП е
36.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. I ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Твърди, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито"
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя
като ГПР от 42.58 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като
въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън
посочените ГЛП и ГПР. Моли да се обяви Договор за потребителски кредит, сключен на
27.01.2025 г. между Т. М. и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* за нищожен, поради
противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковата
претенция за неоснователна и недоказана, излагайки подробни съображения по направените
възражения и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на правоотношение по Договор за
потребителски кредит от 27.01.2025г., съдържащ твърдяната клауза за заплащане на
неустойка, увеличеване на ГПР по скрит начин , поради невключване на неустойката, както
и наличието на предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка, изрично посочени в
исковата молба – противоречие на принципа на добрите нрави, заобикаляне на материално-
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие
между страните и нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на договора.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.
В процесния случай спорен между страните е въпросът сключен ли е помежду им Договор
за потребителски кредит от 27.01.2025г. с посоченото в исковата молба съдържание.
Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК доказателствената тежест да установи посоченото
обстоятелство носи ищцовата страна, за което съдът е дал нарочни указания с доклада по
делото.
При извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че ищецът не е
изпълнил възложената му доказателствена тежест и не е установил възникването на
облигационно правоотношение между него и ответното дружество по Договор за
потребителски кредит от 27.01.2025г.. В случая ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици от своето пасивно процесуално поведение. Доколкото ищецът не е установил
първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно не е
доказал сключването на процесния Договор за кредит с посоченото в исковата молба
2
съдържание, то е възпрепятствана възможността съдът да извърши преценка за неговата
действителност, респективно за действителността на оспорената неустоечна клауза.
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По
силата на чл. 154 от ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване
относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича
изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес главното
доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги
пълно: да създаде абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността или
неистинността на съответното фактическо твърдение. Само насрещното доказване може да
се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да
съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установява настъпването му, съответно
се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му (в този смисъл Решение №
80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение №43/05.03.2025г. по в.гр.д.
№ 3/2025г. на ОС-Добрич,решение №917/04.03.2025г. по гр.д. № 7733/2024г. на РС-Пловдив,
решение №98/21.02.2024г. по в.гр.д. № 599/2023г. на ОС-Враца ).
В случая при липсат на ангажирани от ищеца несъмнени доказателства за сключване на
процесния Договор за потребителски кредит и относно неговото съдържание, както и с
оглед изричното оспорване за недоказаност в отговора на исковата молба, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има
ответникът. Същият своевременно е претендирал заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, за договарянето и заплащането на които по
банков път е представил писмени доказателства по делото – договор за правна защита и
съдействие и фактура №****г. ведно с опис към нея.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
от него разноски в размер на 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. М. с ЕГН ********** от с.О., ул. "П." №*, обл.К. против
„СТИК КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
3
пл.Оборище №13Б иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на сключен между
страните Договор за потребителски кредит от 27.01.2025г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Т. М. с ЕГН ********** от с.О., ул. "П." №*, обл.К. ДА ЗАПЛАТИ на
„СТИК КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
пл.Оборище №13Б разноски по делото в размер на 360 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4