Решение по дело №61/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20207190700061
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 60

гр. Разград, 18.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Ралица Вълчева и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 61 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от А. И. А. от гр. Д. против Решение № 78 от 23.03.2020 г., постановено по АНД № 951/2019 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № ДАИ-0000078/13.11.2019 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ – София. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвП е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 34, § 3 буква „б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание предвид последващата промяна на санкционната разпоредба.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установените от районния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 23.09.2019 г. за това, че на 23.09.2019 г. около 11.30 ч. в обл. Разград на път I-2, км.79+391 до бистро в посока от гр. Шумен за гр. Разград като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач ДАФ ФТ ХФ 105.410 с рег.№ ******** от категория ППС N3 и полуремарке с рег.№ ******** от категория ППС O4, извършващ международен обществен превоз на товари /тор/, със заверено копие № ********** към Лиценз на Общността, с международна товарителница /CMR/ № 80331280 от 20.09.2019 г. по маршрут от гр. Девня, РБългария за Република Румъния, оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive 1381.22130 със сер. № **********, не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин в карта на водач № 0000000110613000 за дигитален тахограф, когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва оборудвания в МПС дигитален тахограф за периода от 13:16 ч. на 18.09.2019 г. до 06:43 ч. на 23.09.2019 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 34, § 3 буква „б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014.

Горните фактически обстоятелства са били изцяло възприети от наказващия орган и по аналогичен начин са били възпроизведени в обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че жалбоподателят е осъществил състава на констатираното нарушение и правилно е наказан по реда на чл. 93в, ал. 11 ЗАвП.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 34, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. А съгласно чл. 34, § 1, т. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.  Периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), са съответно: „друга работа“, което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; „период на разположение“ по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; почивки по време на работа или почивки.

По реда на чл. 93в, ал. 11 ЗАвП се наказва водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство.

Нито в АУАН, нито в наказателното постановление не е посочено какви данни не са били въведени от водача в картата на водач. Непосочването на конкретните данни представлява липса на  индивидуализация на изпълнителното деяние като основен признак от обективната страна на нарушението. Допуснато е съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението, което накърнява правото на нарушителя да разбере какво е деянието, за което е обвинен, и да се защити. Следователно, наказателното постановление е незаконосъобразно и като го е потвърдил, въззивният съд е нарушил материалния закон. Това обосновава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което решението следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

 По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 78/23.03.2020 г., постановено по АНД № 951/2019 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ДАИ-0000078/13.11.2019 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ – София, с което на А. И. А. от гр. Д. на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвП е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 34, § 3 буква „б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014.

Решението е окончателно.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

                                                                   2./п/