Р Е Ш Е Н И Е
№ 205 11.04.2018г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен
съд
гражданска колегия
На двадесет и първи март двехиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар:Гергана
Докузлиева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2527 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
М.Г.С. *** иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че по наследство и давност е собственик
на имот с идентификатор № **************по КК на гр. Хасково. Имотът бил
закупен от дядо й през 1972г. От тогава до днес той се ползвал от фамилията им.
През 2017г. подала молба до Община Хасково във връзка с нотариално
производство. От там й отговорили, че имотът е актуван като общински. Моли да
се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на имота В
съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа иска и
моли да се уважи. В писмена защита излага доводи.
Ответникът оспорва иска. Посочват, че процесът по
актуване на имота като частна общинска собственост е законосъобразен. Моли да
се отхвърли иска. В писмена защита излага доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна
страна:
Предявяването на установителен
иск по чл. 124 ал.1 от ГПК е обусловено от наличието на правен интерес и в
случая същият е налице предвид записването на процесния
имот като общински.
По делото не е представен титул на собственост на
ищеца или неговия наследодател, като е налице писмен договор без нотариална
форма от 1972г., по силата на който дядото на ищеца – Х.Г.Х., починал на ******.,
е закупил нива от два декара в местността „Х.“. Вещото лице посочва, че в
разписния лист към плана от 1988г. за процесния имот
е записано за история – договор от 1972г. и договор от 01.10.1985г. на Н.Д.С..
И двете свидетелки - Т.П.П.и М.М.М.–
посочват, че имота от около 45 години – първата, и от 1994г. – втората, се
владее и ползва от ищеца и нейните наследодатели. Имотите никога не били
влизали в ТКЗС или друга подобна организация. Първата свидетелка посочва също
така, че записаното лице – Н.С., бил брат на майката на ищеца. Вещото лице
посочва също така, че за двата имота на ищеца – процесния
и прехвърления от майка й, е нямало реституционни претенции.
При тези данни, настоящия състав намира иска за
основателен.
С изтичането на 10 – годишната придобивна
давност по чл. 79 ЗС владелецът става собственик на вещта. По делото се събраха
категорични данни, че от 1972г. имотът се владее от ищеца и нейните
наследодатели – дядо, майка и баща. През този период те са владели имота постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта,
като своя собствена. За това свидетелства
и представеният договор за покупка, макар и не в нотариална форма. Индиция, че за посочения период те са владеели имота е и
посоченото в заключението на ВЛ, че по кадастрален план от 1988г. и разписен
списък към него са записани дядото на ищеца и нейния чичо. Съгласно чл. 82 от
ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и това на своя праводател. В настоящия случай праводателят
се явява и наследодател, видно от удостоверение за наследници № 1832/19.12.1996г.
и № 2010/11.04.1979г. Именно пред тази хипотеза сме изправени предвид събраните
по делото гласни и писмени доказателства. През целия период на владеене, същото
не е прекъсвано, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 81 от
ЗС.
От друга страна, ответникът Община Хасково не
противопостави титул на собственост, което да го легитимира като такъв. Следва
да се посочи, че АЧОС № 9839/01.08.2017г. няма учредително действие, а само установително такова, и при спор, следва на общо основание
да се докаже придобивен способ по реда на чл. 77 от
ЗС. Ответникът не представя такива доказателства, поради което следва да се
приеме, че той не е собственик на процесния имот.
От друга страна съдът намира, че няма пречки за придобиване на имота по давностно владение. Разпоредбата на чл. 7 от ЗОС посочва, че имотите публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост не могат да се придобиват по давност. От своя страна вещите публична общинска собственост са уредени в чл. 3 на ЗОС. Имотът, предмет на настоящото производство не попада в никоя от посочените хипотези на цитираната разпоредба, или поне липсват данни да попада под някоя от тях. По делото няма данни имотът да е бил и държавна собственост, което изключва придобиването му по давност съгласно чл. 86 ЗС в редакциите му до ДВ бр. 33/ 1996 г., или същият да е част от държавния поземлен фонд, които съгласно разпоредбата на чл. 24 ал 7 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат придобивани по давност. Горното може да се изведе и от разпоредбата на чл. 25 от ЗСПЗЗ, която посочва, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, като изречение второ на същия текст изрично разграничава кои са частна и кои публична общинска собственост. Самото записване на имота като общинска собственост сочи на този извод. Наред с това посоченото придобивно основание – пар.42 от ПЗР на ЗОС посочва: Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Ответникът не доказа някоя от посочените хипотези. От изложеното се налага извод, че не са налице пречки за придобиване на имота по давност, съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС.
По изложените
съображения съдът намира предявения иск за основателен, поради което следва да
се приеме за установено по отношение на Община Хасково, че ищецът е собственик
на процесния имот.
При този изход на делото следва ответникът да заплати
на ищеца сторените разноски в размер на 700 лева съгласно списък за разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково, че М.Г.С. с ЕГН **********,***,
и съдебен адрес:***, офис 2, адв. Г., е собственик по
давност и наследсво на следния недвижим имот: имот с идентификатор № **************по КК на гр. Хасково,
одобрена със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с площ от
719 кв.м., при граници и съседи: 77195.733.539, 77195.733.543, 77195.733.337.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537 ал.2 от ГПК АЧОС №
9839/01.08.2017г. за имот с идентификатор № **************по КК на гр. Хасково,
одобрена със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с площ от
719 кв.м., при граници и съседи: 77195.733.539, 77195.733.543, 77195.733.337.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.Г.С. с ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***, офис 2, адв. Г., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер
на 700 лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
Дори и хипотетично да се приеме, че имотът е бил
държавен, но впоследствие по силата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС (ДВ бр. 96/ 1999
г.) е станал общински, ищците са придобили собствеността по давност, тъй като
от 01. 01. 1996 г., когато е отпаднала забраната за придобиване на частните
държавни имоти по давност с чл. 86 ЗС ( ДВ бр. 33/ 1996 г. ), до датата на
приключване на съдебното дирене – 27. 04. 2007 г., е изтекъл изискуемия 10
годишен срок, независимо, че от 31. 05. 2006 г. до 31. 12. 2006 г. по силата на
§ 1 от ЗИД на ЗС ( обн. ДВ. 46/ 2006 г. в сила от 01.
06. 2006 г. ) давността за придобиване на държавни и общински имоти е била
спряна.