ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 04.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на шести юни две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 6854 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от Национална агенция за П. (НАП) срещу
списъка на неприетите вземания от синдика на „Б.Б.Т.“ ЕАД, предявени при
условията на чл. 688 ал. 3 ТЗ. Във възражението се твърди, че две от неприетите
вземания съставлява имуществени санкции, установени с две влезли в сила
наказателни постановления. Застъпена е теза, че нормата на чл. 694 ал. 4 ДОПК
изключва възможността за спор досежно установено с влязъл в сила акт публично
вземане като законът не придава значение на момента, когато това е станало.
Твърди, че вземането от 200 лв., установено с Наказателно постановление №
837/08.02.2016 г. е възникнало с влизане в сила на постановлението – на
23.03.2017 г. или след датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Оспорва се и неприетото вземане в размер на 386,27 лв. – направени
разноски от НАП в рамките на образувано изпълнително производство по ДОПК.
Твърди се, че съгласно чл. 240 ал. 1 ДОПК всички разноски, свързани с
принудително събиране на публичните вземания са за сметка на длъжника.
В
съдебно заседание процесуалният представител на НАП – експерт с юридическо
образование Й., поддържа възражението.
Длъжникът
не изпраща представител.
Синдик
Ц. счита възражението за неоснователно. Застъпва теза, че задължението се
установява с издаване на наказателното постановление, което ангажира кредитора
да предяви вземането под условие.
Съдът,
като обсъди събраните в производството доказателства, намира за установено
следното:
Синдикът
е отказал да приеме вземания съставляващи 200,00 лв. – имуществени санкции по
наказателно постановление № 838/2015 от 08.02.2016 г. ня Столична митница,
влязло в сила на 27.07.2016 г. и Наказателно постановление № 837/2015 от
08.02.2016 г. на Столична митница, влязло в сила на 23.03.2017 г. В обосновка
на решението е посочено, че издадените наказателни постановления определя
вземанията като възникнали преди решението за откриване на производство по
несъстоятелност като позовавайки се на чл. 688 ал. 1 изр. 2 ТЗ счита, че не
биха могли да бъдат предявени. Не са приети и вземания в размер на 386,27 лв. –
разходи по изпълнително дело № *********/2016 г. при съображение, че кредиторът
е избрал да продължи принудителното изпълнение за своя сметка извън
производството по несъстоятелност.
По
аргумент от чл. 692 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ участието на съда в процедурата по
приемане на вземанията е обусловено от конкретно повдигнат спор. От тази гледна
точка и предметът на преценка е ограничен до очертаната от страните в
производството рамка на спора. Отказът на синдика не е обоснован с преценка по
основанието и размера на предявените вземания за имуществени санкции, поради
което безпредметно остава обсъждането дали и доколко разполага с правомощие в
тази насока. Провокираният с отказа спор предполага отговор на въпросите дали установеният
преклузивен срок за предявяване на вземания в открито производство по
несъстоятелност касае и публичните вземания, съответно кога вземането следва да
се счита за възникнало.
Законът
утвърждава като правило, че кредиторът дължи да предяви вземанията, на чиято
реализация държи в откритото производство по несъстоятелност. Нормата на чл.
687 ал. 2 ТЗ регламентира изключение досежно установено с влязъл в сила акт
публично вземане, ангажирайки синдика да го издира и огласи в списъка на приетите вземания. Систематичното
място на нормата предполага пряк ангажимент за синдика да отчете установените с
влязъл в сила акт публични вземания към момента на съставяне на първия списък –
арг. от чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ.
Нормата
на чл. 166 ал. 1 ДОПК очертава ДОПК като общ спрямо специалните закони, регламентиращи
нарочен ред за установяване на публични вземания. По силата на чл. 162 л. 2 т.
7 ТЗ вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични държавни
и общински вземания. Хипотезата на чл. 637 ал. 2 ТЗ визира родовото понятие
акт, който, предвид правилото на чл. 166 ДОПК се явява всеки акт, издаден по
предписан от специален закон ред от овластено за целта лице, установяващо
публично вземане. След като нормата на чл. 637 ал. 2 ТЗ пряко ангажира синдика
да включи служебно в нарочен списък всяко вземане, отговарящо на тези критерии,
няма основание за извод, че за НАП е възникнало задължение да предявява вземането,
установено с НП № 838/2015 от 08.02.2016 г. След като законът освобождава
кредитора от принципно вмененото задължение за предявяването му, неприложима е
и предвидената последица от пропуска да го предяви. Ето защо това вземане
следва да бъде включено в списъка на приетите вземания.
Нормата
на чл. 164 ал. 3 ДОПК ангажира НАП да предявява всички вземания, които не
отговарят на указаните вече критерии. Изрично вмененото от специалния закон
задължение за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност
налага извод, че макар и привилегирован кредитор, държавата дължи да се
съобрази с установените правила за предявяване на публични вземания, установени
по обвързващ начин за длъжника и кредиторите в рамките на производството по
несъстоятелност. При все, че нормата на чл. 688 ал. 3 ТЗ предполага задължение
за предявяване на вземания, не указва срок, в който това следва да стане.
Действително чл. 164 ал. 5 ДОПК предписва предявяване на вземания, установени с
невлязъл в сила акт. Това правило обаче ползва държавата, овластявайки я да
предяви публичното вземане, за да гарантира събирането му – арг. от чл. 725 ал.
1 ТЗ.
Освен
това, законът регламентира особен ред за утвърждаване на подлежащите на
събиране в производството по несъстоятелност вземания – чрез своеобразното
производство по приемане на вземането, съответно възражение от страна на
длъжника или кредитора с ангажимент за съда по несъстоятелността да разреши
повдигнатия спор. Правилото на чл. 164 ал. 4 ДОПК регламентира специфичен ред
за утвърждаване на публичното вземане. Ето защо установеното с невлязъл в сила
акт публично вземане по силата на чл. 164 ал. 5 ДОПК легитимира държавата като
кредитор аналогично на всеки друг с оспорено вземане. Нито буквата, нито
смисъла на закона позволяват извод, че висяща процедура по установяване на
вземането към датата на откриване на производството по несъстоятелност
препятства държавата да го предяви, когато бъде установено с влязъл в сила акт.
Законът
еднозначно разграничава възникнало от установено вземане. Вземането възниква,
която се проявят обуславящите го обстоятелства. Административното нарушение е
само един от елементите, обуславящи имуществената санкция. За да възникне това
вземане е необходимо с влязъл в сила акт да бъде установена противоправността
на конкретно поведение и определен размерът на съответстващата му санкция. Ето
защо и по отношение на вземането със санкционен характер правилото на чл. 164
ал. 5 ДОПК е неприложимо. Макар и определянето му по основание и размер да е
предпоставено от развитие на нарочна процедура, едва с приключването й възниква
вземането. Поради тази причина и нормата на чл. 162 ал. 2 т. 7 ДОПК изрично
определя като основание на публичното вземане влязло в сила наказателно
постановление.
От
доказателствата към предявеното вземане се установява, че НП №
838/2015/08.02.2016 г. е влязло в сила на 23.03.2017 г. или след датата, на
която е открито производството по несъстоятелност – 02.02.2017 г. Следователно,
налице е установено по предвиден от закона ред публично вземане, което подлежи
на удовлетворяване в рамките на производството по несъстоятелност.
Неоснователно
обаче е възражението досежно вземането в размер на 386,27 лв.
Вярно
е, че законът вменява в тежест на длъжника и разноските, направени от държавата
в рамките на изпълнителното производство. Систематичното място на чл. 240 ал. 1 ДОПК придава регулативен потенциал в рамките на развило се и приключило
производство по принудително изпълнение по ДОПК. Нормата цели да регламентира
отношенията между длъжника и държавата досежно разноските, наложени от
развитието на принудителното изпълнение. Не подлежи на съмнение, че длъжникът
дължи да понесе разноските, провокирани от липсващото доброволно изпълнение.
В
контекста на открито производство по несъстоятелност обаче относителното по
своя характер облигационно отношение подлежи на преценка в светлината на
обществения интерес, прогласен с нормата на чл. 607 ал. 1 ТЗ. В справедливостта
като основа за удовлетворяване на кредиторите предпоставя ясни правила,
равенство в условията и възможностите. НАП се ползва от правомощието да развива
принудително изпълнение успоредно с производството по несъстоятелност.
Следователно, законът овластява НАП да прецени дали и какви действия да
предприеме, за да реализира публичните вземания. Очевидно е, че реализацията на
този алтернативен ред предпоставя сторени разноски, но няма разумна причина да
бъдат възлагани в тежест на търговеца в производство по несъстоятелност и
противопоставяни на останалите кредитори.
Вземаният
за разноски са частни държавни вземания, поради което и се ползват от общия
режим. Нормата на чл. 79 ал. 1 ГПК изключва отговорността за разноски на
длъжника, когато изпълнителното производство не е довело до реализация на
вземането. В този смисъл и с мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че
длъжникът не отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи,
които не са били приложени. С други думи, общото правило е, че кредиторът носи
имуществената тежест за неуспешното принудително изпълнение.
Описаните
при предявяването вземания се свързват с командировъчни заповеди и пътен лист. Доказателствата
сочат разходите да касаят командироване на публичен изпълнител за извършване на
описи на недвижими имоти в гр. Плевен и гр. Добрич. След като никой от
кредиторите по частни вземания няма зачетена от правния ред възможност да търси
възстановяване на разноски, направени за неприложени изпълнителни способи, няма
разумна причина на възразилия кредитор НАП да бъде признато подобно право.
Настоящият
състав счита, че производството по чл. 692 ТЗ е с предопределен предмет – съдът
дължи да очертае подлежащите на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност вземания. От тази гледна точка на одобряване подлежи само
списък, който отразява прието и от синдика вземане.
Съставяният
от синдика списък с неприети вземания е средство за обективиране на неговата
воля, обезпечаващо и възможност за кредиторите да го оспорят с произтичащия от
това ангажимент за съда да се произнесе и включи в списъка подлежащите на
удовлетворяване вземания.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на неприетите
от синдика вземания на кредиторите
на „Ф.“ ЕАД, ЕИК*******, предявени при
условията на срока по чл. 688 ал. 3 ТЗ, обявен в търговския регистър под номер 20********както
следва:
ВКЛЮЧВА в списъка с
приети вземания:
1.
сумата
200,00 лв. – имуществена санкция по НП № 838/2015 от 08.02.2016 г. на Столична
Митница, влязло в сила на 27.07.2016 г. – необезпечено вземане;
2.
сумата
200,00 лв. – имуществена санкция по НП № 837/2015 от 08.02.2016 г. на Столична
Митница, влязло в сила на 23.03.2017 г. – необезпечено вземане;
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: