Р
Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Силистра, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Силистра, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при секретаря Анета
Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 213/ 2020г. по описа
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят К.И.П. ***, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление
№ 19-1099-000949/28.01.2020г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР-С, с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 2 000 / две
хиляди / лева за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Изтъква доводи за
незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът
– ОД на МВР - гр. С, надлежно уведомен, не се явява
представител, не депозира становище по делото, не изпраща проц.представител.
Актосъставител- Т.Д.Т., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи
като доказателства по същото.
Свидетел- Г.Р.Г., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
Свидетел- П.Г.И., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
Свидетел- М.С.М., редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
РП-С - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище
по делото.
Жалбоподателят П., редовно призован, явява се
лично и с адв.П.Ненчева при САК в съдебно заседание. Моли съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно и излага доводи в тази
насока.
След даване ход на делото от страна на
проц.представител на жалбоподателя беше депозирано искане за допускане до
разпит в качеството на свидетели на водени от него две лица, което съда счете
за допустимо и своевременно направено, и с оглед предмета на делото допусна и
разпита в качеството на свидетели Д.К.Й и С.З.Д.. Същите дадоха показанията си
добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.
От страна на проц.представител на жалбоподателя
беше депозирано и ново писмено доказателство- копие от Експертно решение на
ТЕЛК № 3014/ 15.11.2017г. на името на жалбоподателя К.И.П., което съда счете за
допустимо и своевременно предявено, поради което и с мотивирано протоколно
определение го прие към доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено
следното:
На 30.12.2019г. св.Г.Г., П.И. и М.М.-*** били на работа нощна смяна на
територията на община С. Около 23,00 часа при обход по ул.”Серес”, тримата
служители на реда забелязали лек автомобил „Пежо
Имайки предвид констатираното от св.Т., Г., И. и М. на жалбоподателя бил съставен
и връчен акт за установяване на административно наказание № GА53713/30.12.2019г. поради извършено от него нарушение на
чл. 174 ал.3 от ЗДвП, като му бил съставен и талон за
медицинско изследване № 0060778, който жалбоподателя П. категорично отказал да
му бъде връчен и да го подпише. Свидетел на отказа му била св.М., която
потвърди изцяло установеното по-горе.
Съобразно показанията на допуснатите до разпит свидетели Д.Й. и С.Д.
изложената по-горе фактическа обстановка се различава. От своя страна св.Д.Й./
майка на жалбоподателя П. / заяви, че същата вечер е била на терасата си заедно
със сина си- жалбоподателя П. и пушели цигари. Тогава синът и видял, че на
паркинга пред блока им се било освободило място и решил да премести автомобила
си на освободеното място, тъй като то било по-подходящо за местостоенето на
автомобила. Слязъл долу, изместил автомобила си и го паркирал на свободното
място когато при него са дошли органите на реда. Според нейните показания ставало
въпрос за разстояние от около два метра, като при идването на органите на реда
синът и вече е бил паркирал автомобила на празното място в паркинга.
Съобразно показанията на св.С.Д. / съсед на жалбоподателя П. / той е видял
през прозореца на апартамента си, че на паркинга в близост до жилището му се
вдигала врява и забелязал, че до неговия съсед К.П. имало полиция. Не разбрал
за какво е врявата, но видял, че автомобила на жалбоподателя П. бил на
паркинга, а около него имало полиция.
По показания на самия жалбоподател К.П. действително същата вечер видял, че
на паркинга пред блока му се било освободило място и решил да измести
автомобила си, който бил със свалени регистрационни табели на това място, тъй
като там където го съхранявал се цапал от падащи от дървото листа и изпражнения
на птици. Тъкмо бил паркирал автомобила си на празното място на паркинга,
когато при него дошли органите на реда и поискали да му направят проверка за
алкохол. Тъй като според жалбоподателя П. той не е управлявал автомобила си и
смятал, че не е направил нищо нередно, отказал да подпише и получи изготвения
му талон за медицинско изследване, когато малко по-късно бил отведен в РУ МВР-С.
По негови показания още тогава, на место и при идването на органите на реда
никой не го е бил поканил да бъде изпробван с техническо средство за наличието
на алкохол в организма му.
Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното
от него наказателно постановление № 19-1099-000949/ 28.01.2020г. за извършено
от него нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № GА53713/ 30.12.2019г. и обжалваното НП са
издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било
квалифицирано по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, за това, че на
30.12.2019г. в 23,32 часа в гр. С , до дом № 15 в посока ул.“Седми септември“, като
водач на МПС- лек автомобил „Пежо
Съобразно нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е
видно, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв”. Това изискване на
закона явно не е било изпълнено от водача- жалбоподателя К.П..
С разпоредбата на чл.174 ал.3 от Закона
за движение по пътищата законодателят е предвидил различни изпълнителни деяния,
но не и два различни състава на административно нарушение– отказ на водач да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и
неизпълнение на водач на предписание за медицинско изследване за установяване
на алкохол в кръвта. Наред с това разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП
инкорпорира в себе си както състави на административно нарушение, така и вида и
размера на административната санкция при осъществяване съставите на това
нарушение. В настоящия случай, като е посочил в наказателното постановление
като нарушена нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, без да конкретизира коя от двете
хипотези е нарушена, наказващия орган е приел, че водача е реализирал и двете
хипотези от състава на нарушението, което съответства и на посочените в акта и
постановлението фактически основания. Следователно, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо и
достатъчно да се установи по делото, че същият е осъществил поне един от двата
състава на административно нарушение, визирано в чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Конкретното административно нарушение по
чл.174 ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи, както с открито заявяване на водача,
че не желае да му бъде извършвана проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол, така и с бездействие, като водача
позволи да бъде изпробван с техническо средство, но съзнателно не вкарва в
измервателния уред минимално необходимото количество издишан въздух или не
вкарва този въздух необходимото време, така че да бъде направен съответния
анализ и се установи посредством техническото средство дали същият управлява
автомобила си след употреба на алкохол и ако – да, каква е концентрацията на
алкохол в кръвта му. В този смисъл, макар формално водачът да не отказва да
бъде изпробван дали управлява автомобила си след употреба на алкохол,
фактически, чрез действията си, осъществява такъв отказ.
Безспорно в конкретния случай от разпита
на свидетелите при проверката- актосъставителя и свидетелите Г., И. и М. е, че
жалбоподателя категорично е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, с оглед на което му е издаден талон за медицинско
изследване, за да му се вземе кръвна проба, който той отказал да подпише и
получи по надлежния ред. Липсват данни водача да е бил болен или към момента на
проверката да е бил в състояние, което да не му е позволявало да бъде изпробван
с техническото средство- същото обстоятелство може да се изведе и от
представеното от него копие от решение на ТЕЛК, прието като доказателство по
делото.
Доказа се по делото, че с деянието си
водачът е осъществил и другия състав на административно нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДвП- неизпълнение предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, изразено под формата на отказ да даде
кръвна проба, съобразно отказа му да подпише и получи талон за изпращане на
медицинско изследване. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е била
налице сериозна здравословна пречка за изпълнение на задължението на водача да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, което би обусловило липсата на виновно поведение, а оттам и липсата
на състав на нарушение по чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП, то безспорно доказаното нарушение
на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя по тази норма. И това е така, тъй като отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол и нежеланието на водача да изпълни
предписанието за медицинско изследване не са две различни нарушения. Това са
два различни способа, чрез които се установява наличието на концентрация на
алкохол в кръвта. В случая на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП те са
употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да
бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на
алкохол в кръвта. Ако водача беше отказал само медицинското изследване, но се
беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той
не би осъществил състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се
установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда вкл. и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри, то
нарушението следва да се квалифицира по чл.174 ал.1 от ЗДвП, а ако не се
установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0,5 на хиляда деянието не би
било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни
предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза, когато проверявания водач откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско
изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за
едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водача на МПС е отказал да
му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой
метод.
Казано другояче, след като по
делото се установява, че жалбоподателя К.П. е отказал да бъде изпробван с
техническо средство, то лицето е било длъжно да изпълни даденото му предписание
за медицинско изследване. Този извод се подкрепя пряко от нормата на чл.3 ал.2
от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, предвиждаща, че „Установяването
на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или
невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест“. Ето защо,
съображенията на жалбоподателя за недоказаност на процесното противоправно
деяние нито почиват на установените по делото факти, нито на приложимия закон.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вина– пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел
правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и
въпреки това умишлено е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал
установяването действителното количество алкохол в кръвта, с което е управлявал
МПС или установяване липсата му. Нарушението е формално като законът не изисква
да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се
изследват причините за извършването му.
С оглед на изложеното съдът приема, че са
налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
В конкретния случая се санкционира
поведението на водача, представляващо отказ да се окаже необходимото съдействие
на контролните органи при извършване на проверки на водачите за управление на
МПС след употреба на алкохол чрез отказ от проверка с техническо средство и отказ
за явяване в медицинското заведение в срок за даване на кръвна проба. Всичко
това дава основание на настоящата инстанция да счете, че са налице
доказателства, въз основа на които по безспорен начин се установява, че с поведението
си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДвП, за което е и наказан. В наказателното постановление се съдържа
подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено. Констатираното в Наказателното постановление деяние безспорно
осъществява състава на визираното в чл.174 ал.3 от ЗДвП административно
нарушение от обективна и субективна страна и правилно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното
лице.
На първо място горните обстоятелства се
установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по
изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай
фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и
от събраните гласни доказателства- показанията като свидетели на служителите на
ОД на МВР- С. Т., Г., И. и М., чиито
показаният съдът кредитира изцяло като логични
и последователни и кореспондиращи изцяло с приложените по делото писмени
доказателства. В преценката си дали да издаде наказателното постановление, АНО
се основава на фактическите констатации по акта за установяване на
административното нарушение, които в производството по чл. 189 ал. 2 от ЗДвП в
рамките по налагане на административното наказание се считат за верни до
доказване на противното. От друга
страна, по силата на НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и затова съдът разпореди
събирането на гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетелите
по акта, установяващи нарушението, които са и очевидци на това нарушение. Тези
доказателствени средства са и допустими от закона относно извършването на
нарушението и обстоятелството при които е извършено. Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата си и
в съдебно заседание оспори констатациите в акта, но при анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че в
процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената
сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. В хода на
съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Безспорно от разпита на свидетелите- актосъставител
и свидетелите при проверката е, че жалбоподателя К.П. категорично е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, с оглед на което
му е издаден талон за медицинско изследване, за да му се вземе кръвна проба. Но
жалбоподателят К.П. е отказал както да го подпише, така и да го получи, който
негов отказ е удостоверен с подписа и показанията на св.М.. Поради това му е и
съставен актът за административно
нарушение.
Видно от разпита на служителите на
полицията в съдебно заседание, свидетелите излагат доводи, че водачът е миришел
на алкохол и имал неадекватно поведение. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят и свидетелите по акта– Г., И. и М. потвърдиха
констатациите в акта и в наказателното постановление. Дадените в хода на
съдебното следствие показания от посочените свидетели са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват изводите
на настоящият състав относно установената от тях фактическа обстановка. Другите
двама разпитани свидетели- Д.Й. и С.Д. са изолирани и неподкрепени от
останалите доказателства по делото, поради което и не следва да се ценят в
тяхната взаимовръзка като достоверни. Следва да се вземе предвид и факта, че
св.Й. е майка на жалбоподателя К.П. и
същата е пряко заинтересувана от изхода на делото. Показанията на св.С.Д. пък са абсолютно откъслечни,
нелогични и на практика ирелевантни за предмета на спора, тъй като същия нито е
пряк свидетел-очевидец на нарушението, нито е присъствал по време на
проверката, а само е наблюдавал от разстояние случващото се около дома му, без
същевременно да е могъл да чуе какви думи се използват от лицата в спора. Твърденията, че жалбоподателят не е бил във видимо нетрезво
състояние, са без значение за правния спор. Фактическото основание на
процесните административни наказания не се свежда до визуална преценка относно
състоянието на жалбоподателя, а до отказ му да бъде проверен посредством
техническо средство и медицинско изследване.
Установи се по категоричен начин, както
от писмените доказателства по делото, така и от гласните такива събрани в
съдебно заседание чрез разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, че
автомобила е бил приведен в движение именно от жалбоподателя К.П., въпреки, че
за това действие е напълно достатъчно да е бил задействан и само двигателя на
автомобила, съобразно утвърдената съдебна практика по този тип казуси.
Независимо от това, и най-вече видно от показанията на св.И., който е бил и
водач на служебния автомобил е видно, че е видял как автомобила, управляван от
жалбоподателя П. е излязъл от паркинга и се е отправил към магазин „Месони“,
движейки се по ул.“Серес“. Нито св.И., нито останалите свидетели, които изцяло
потвърждават неговите показания са забелязали каквато и да е индикация от
страна на водача за заход към паркинга, а напротив- до подаването на светлинен
и звуков сигнал от патрулния автомобил, водачът- жалбоподател П. е управлявал
своя автомобил по ул.“Серес“, където и бил спрян за проверка. Противно на
доводите на проц.представител на жалбоподателя, показанията на водените от него
свидетели страдат от разпокъсаност, непоследователност и липсата на взаимовръзка
с останалия доказателствен материал по делото. Ако и според проц.представител е
нелогично жалбоподателя П. да управлява автомобила си през вечерта и след като
е лишен вече от това си право, то тогава следва да се тълкува и като абсолютно
нелогично изразеното от него като защитна позиция, че е искал около полунощ
само да премести автомобила си от едно място на друго на същия паркинг.
Не е налице и приложението на нормата на
чл.28 от ЗАНН, т.е. наличието на „маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, просто извършване и
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на
същия вид нарушение. В случая не би
могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение, за което разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въздига деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо
/ и не е възможно / да се установява във всеки отделен случай. Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За да направи този извод, съдът взе предвид и тежестта на настъпилия
съставомерен резултат, поради което и счита, че неправомерното засягане на
правно защитените обществени отношения не е незначително, респективно, че
случаят не е маловажен.
Разпоредбата на
чл.174 ал.3 от ЗДвП е без предвиден минимален и максимален размер, като размера
на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на „глоба в размер
на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години”.
Следователно, при установяване на всички
елементи от хипотезата на правната норма, административно наказващия
орган правилно е наложил посоченото наказание в законно установения му фиксиран
размер и същия не би могъл да бъде коригиран от съда.
Кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ не е
било приложено от АНО, тъй като видно от справката, приложена по делото
жалбоподателя К.П. не е правоспособен водач.
По време на производството по
установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира
да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна
на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат
задължителните за същите реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци, които
да водят до тяхната незаконосъобразност и са направени правилните правни изводи
въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
жалбоподателят К.П. е осъществил състава на адм. нарушение по чл.174
ал.3 от
ЗДвП.
Предвид така изложените съображения съдът
намира, че жалбата е допустима и неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло
като такава.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-1099-000949/
28.01.2020г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР- С, издадено въз основа на
АУАН № GA53713/ 30.12.2019г. с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на К.И.П. ***,
ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 2
000 / две хиляди / лева за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
като законосъобразно,
доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С, считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /