№ 260279 / 29.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град Монтана, 29.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в
публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
МИХАЙЛОВА
При секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното
от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 97 по
описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „. Т. Е. – град София, представляван от управителя И. Ш. против П.Е.П. ***.
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.07.2017 г.
отв. П.Е.П. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от ,. Е..
Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от
разстояние на интернет страницата на Дружеството. В зададените полета в заявлението
твърди, че ответникът е попълнил личните си данни, а именно три имена, единен
граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително
лице за контакт и др. При подаване на Заявлението лицето е посочило и желания
размер на кредита, срокът на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт,
при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на
сумата.
Поддържа, че на ответника е бил предоставен достъп до
проект на Договора за кредит и приложенията към него, в които са посочени
дължимите от него на Кредисимо суми -заявеният размер на главницата и размерът
на лихвата.
В резултат, между Кредисимо /кредитор/, от една страна,
и П.Е.П., в качеството му на кредитополучател - от друга, на 29.07.2017 г. е сключен
Договор за кредит № 914747.
Ищецът заявява, че при кандидатстването си за кредит от
Кредисимо, ответникът сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си
по сключения между него и Кредисимо Договор, като осигури поръчителство от
трето одобрено от Кредисимо юридическо лице, а в същото време е имал възможност
да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид
обезпечение, съгласно Раздел ІІ, т. 20 от ОУ.
С оглед избора на ответника да обезпечи задълженията си
по Договора за кредит, Ай Тръст му е предоставил проект на договор за
предоставяне на поръчителство, съдържащ договорните условия и размера на
дължимото възнаграждение. Ответникът се е съгласил с условията му и на
29.07.2017 г. е подписал договора за предоставяне на поръчителство чрез размяна
на електронни волеизявления, при спазване на изискванията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Така сключеният договор за предоставяне на
поръчителство, представляващ по същността си договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД,
по силата, на който Ай Тръст се е съгласил да сключи с Кредисимо договор за
поръчителство по чл. 147 ЗЗД, по силата, на който да отговаря солидарно с отв. П.
за изпълнение на всички негови задължения по Договора за кредит. За
предоставената услуга от Ай Тръст твърди, че ответника се е съгласил да заплаща
месечно възнаграждение в размер на 48,95 лева. Възнаграждение по договор за
поръчка се дължи на основание чл. 286 ЗЗД.
На следващо място, в изпълнение на поетите задължения
спрямо ответника, на 29.07.2017 г. поддържа, че сключил с Кредисимо договор за
поръчителство, по силата, на който се задължил да отговаря пред Кредисимо
солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния по
Договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на ответника по Договора, при ред и условия, подробно уговорени в
договора за поръчителство.
Ищецът поддържа, че въз основа на така сключения
Договор, Кредисимо е предоставил на ответника заем в размер на 800,00 лева
главница, при лихва и други условия, подробно утоворени в Договора, Приложение
1 към него, СЕФ и ОУ, а ответникът от своя страна, се задължил да върне
предоставената му заемна сума, ведно със съответната лихва, в случай че бъде
начислена такава при условията на Договора, както и дължимото възнаграждение на
поръчителя. Ответникът не е изпълнил задълженията си по сключените от него договори,
като във връзка с погасяване на задълженията му не е постъпила нито една сума.
Предвид неизпълнение задълженията на ответника П. по
сключените Договор за кредит и Договор за предоставяне на поръчителство и след
полагане на усилия за събиране на дължимите суми доброволно от ответника през
целия период на просрочието, на 05.08.2020г. Кредисимо изпратило искане за
плащане до „. Тръст“ Е., в качеството му на Поръчител, който отговаря солидарно
с кредитополучателя за всички негови задължения пред Кредисимо, възникнали по
Договора за кредит, като му предоставил срок от 5 работни дни за заплащане на всички
дължими суми по Договора за кредит.
Твърди, че в указания срок, на 10.08.2020г. изпълнил
задълженията си и заплатил на Кредисимо всички дължими суми от
кредитополучателя, съгласно искането за плащане, а именно: 800,00 лева
/главница/, 162,26 лева /договорна лихва/, 384,67 лева /наказателна лихва/ и
43,57 лева за всички извършени административни разноски във връзка с опити за
извънсъдебно погасяване на задължението, като на същата дата Ай Тръст е
уведомил ответника за така извършеното плащане и встъпване в правата на
кредитора.
С оглед на гореизложеното, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поддържа, че има право да иска от ответника П.П. сумите, които е платил,
заедно със законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Затова предприел действия за събиране на дължимите му
се суми по съдебен ред и подал заявление за издаване на заповед за парично
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр.д. № 1825/2020
г. по описа на Районен съд - Монтана, 4 сьстав. Последният уважил изцяло
депозираното заявление, в резултат, на което била издадена заповед по
цитираното частно гражданско дело, с която било разпоредено длъжникът П.Е.П. да
заплати на „. Тръст“ Е. следните суми: 800,00 лева -главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане; 43,57 лева - административни разноски; 162,26 лева - договорна лихва
за периода 29.07.2017 г. до 10.09.2018 г.; 384,67 лева - наказателна лихва за периода
от 11.09.2017 г. до 03.08.2020 г.; 156,22 лева - възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, както и 130,93 лева разноски, от които 30,93 лева –държавна такса
и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа, че срещу издадената заповед за изпълнение
длъжникът възразил, поради което в законоустановения едномесечен срок предявява
настоящия установителен иск за установяване на вземането си.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника П.Е.П., че същия има
вземане към „. Т. Е. за следните суми: 800,00 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда, 27.08.2020г. до
окончателното й изплащане; 43,57 лева - административни разноски; 162,26 лева -
договорна лихва за периода 29.07.2017 г. до 10.09.2018 г.; 384,67 лева -
наказателна лихва за периода от 11.09.2017 г. до 03.08.2020 г.; 156,22 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1139/16.10.2020г. по ч.гр.дело №
1825/2020г. на РС Монтана.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по
заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно
с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане
за прилагане на ч.гр.д.№ 1825/2020 година на МРС.
Извън срока по чл.131 от ГПК, съобщението е получено от
ответника на 23.02.2021г., изтича на 23.03.2021г., работен ден, а отговора е
подаден на 25.03.2021г. Ответникът П.Е.П. твърди, че предявения иск е допустим,
но изцяло неоснователен. Претенцията не е доказана нито по основание, нито по
размер. Поддържа, че не е кандидатствал за отпускане на кредит, както и не се е
възползвал от предоставения такъв, не е знаел за същия до момента, в който е получил
съобщение за предявяване на иска.
Моли за отхвърляне изцяло на предявените установителни
искове, като неоснователни и недоказани.
В откритото съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
С определение № 260432, постановено в закрито заседание
на 30.03.2021 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени
с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 09.06.2021г.
В първото заседание по делото ответникът П.Е.П. ***,
редовно призован, не се явява и не се представлява, не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави
искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са
налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани
последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1
от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на лице
от домакинството на ответника, поело задължение да го предаде на лицето, видно
от надлежно оформения и върнат към делото отрязък от същото.
Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК,
едновременно със съобщението, с указанията за последиците от неподаването на
отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са
процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане
на исковите суми в посочените размери, представляващи главница по договор за
кредит № 914747, сключен с „Кредисимо” Е., суми за поръчителство, както и
дължими лихви, съгласно приложените писмени доказателства към исковата молба намира,
че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения
петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата
молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са
формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената
част на исковете, в размер на 130.93 лева разноски, представляващи внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 330.94 лева, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, представляваща
разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Е.П. ЕГН **********
и адрес ***, съществуването на вземане към „. Т. Е., ЕИК: *********, седалище
гр.София, район Триадица, бул.Витоша №146, Бизнес център България, сграда А,
представляван от управителя И. Ш., на сумите по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1139/ 16.10.2020г. по ч.гр.дело № 1825/2020г.,
а именно сумата от 800.00 лева
главница, сумата от 43.57 лева административни
разноски, сумата от 162.26 лева
договорна лихва за периода от 29.07.2017г. до 10.09.2018г., сумата от 384.67 лева наказателна лихва за
периода от 11.09.2017г. до 03.08.2020г., сумата от 156.22 лева възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 27.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА П.Е.П. ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „.
Т. Е., ЕИК: *********, съдебни разноски от
130.93 лева в заповедното производство и сумата от 330.94 лева разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: