РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Търговище, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 260011/25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 918/2019 г. по описа на
РС-Търговище е ДОПУСНАТА делба между Н. ХР. Д. ЕГН ********** и Д. Н. Ч. ЕГН
********** и двамата от гр. *********, на НЕДВИЖИМ ИМОТ: ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с две ателиета, с административен адрес - гр. ********
м. „********”, с разгъната застроена площ от 317 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор № 73626.117.76, при граници за поземления имот : № 73626.117.78, №
73626.117.77, № 73626.117.10, № 73626.117.74, № 73626.117.18, състояща се от две нива:
първо ниво - дневна с изход към зимна градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет,
баня, тоалетна, две ателиета със складови помещения, свързани с тераса за рисуване, входно
антре, както и парно и складово помещение, второ ниво - предверие с емпоре, гледащо към
дневната, санитарен възел (баня/тоалетна), две спални с тераси; както и на ДВИЖИМИ
ВЕЩИ: телевизор Samsung 32 инча, два броя телевизор Philips- 32 инча, телевизор Toshiba
46 инча, хладилник Zanussi, пералня немска „Ханса“, модел WHE10418- 6 кг., спални легла
3 бр., матраци за спални легла 3 бр., холна маса, 5 бр. холни столове, нощни шкафчета,
гардероби в спалнята – намиращи се в държане на ответника Д.Ч., при квоти по 1/2 ид.ч. за
всеки от съделителите, като е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н. ХР. Д. против Д. Н. Ч. иск за
делба на ПОСТРОЙКА със застроена площ от около 40 кв. метра, изградена в поземлен
1
имот с идентификатор № 73626.117.76 (гореописан), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двамата
съделители.
Съделителката Н. ХР. Д. обжалва решението в отхвърлителната му част, считайки го
за неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Основните доводи се свеждат до следното:
Първоинстанционният съд е приел, че постройката с площ от около 40 кв.м. не е трайно
прикрепена към земята само защото няма основи, но едновременно с това е стигнал до
извода, че тя представлява допълващо застрояване и по тази причина на основание чл. 92 от
ЗС е собственост на собственика на поземления имот. Ако малката постройка има
действително характер на допълващо застрояване, то тя ще следва собствеността не на
поземления имот, а на главната вещ - т.е. на главната жилищна сграда, по отношение на
която постройката има допълващи функции. Жалбоподателката сочи, че въпросната сграда е
годен обект на правото на собственост, за която от свидетелските показания се установява,
че е завършена в груб строеж едва след сключването на брака между страните, при
наличието на съвместен принос и също е СИО, поради което моли решението в тази му част
да бъде отменено и допусната до делба и тази постройка, при равни дялове.
В постъпилия в срок писмен отговор по жалбата ответната страна изразява становище
за нейната неоснователност по изложени съображения.
Съделителят Д. Н. Ч. обжалва решението в частта, в която е допусната делба на
описания недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда и на движимите вещи, с доводи за
постановяване на решението при нарушение на материалния закон, нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения, че в хода на
процеса са доказани възраженията му, че въпросната еднофамилна жилищна сграда е
изградена в груб строеж през м. юли 2009 г., т.е. преди сключването на гражданския брак
между страните, поради което и като построена върху земя, негова индивидуална
собственост, е негово притежание, а не придобита в СИО. Позовава се на практика на ВКС,
съобразно която установяването на изграждането в груб строеж, при спор между бивши
съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършено при действието на
ЗУТ, моментът на изграждане на сградата в груб строеж може да се установява с всички
доказателствени средства. Счита, че неправилно съдът е дал вяра на свидетелите на ищцата,
респ. е игнорирал показанията на водените от него свидетели, за да приеме, че сградата е
завършена в груб строеж през 2014 г., а не, както е според ответника – през м.юли 2009 г.
Счита за неоснователно и приетото от първоинстанционния съд, че е налице съвместен
принос при придобиване на сградата, оспорвайки наличието на такъв от страна на ищцата.
По отношение на допуснатата делба на движими вещи – възразява, че макар в открито
съдебно заседание за част от движимите вещи да е признал, че са закупувани по време на
брака, то тези вещи не са във негово владение, а ищцата не е доказала обратното, като по
тази причина, съгласно закона и практиката на съдилищата, липсвал годен предмет на делба.
Съдът не е мотивирал защо приема, че следва да се допусне делба на процесните вещи,
2
които дори не са и индивидуализирани от ответната страна в исковата молба, съгласно
изискванията на закона, а оттам не са индивидуализирани и в диспозитива на решението,
поради което счита, че в тази част решението противоречи на закона, постановено е при
съществени процесуални нарушения и като такова следва да бъде отменено ведно със
законните последици. На трето място сочи като нарушение от страна на съда допускането
на делба и на двете ателиета и работния кабинет на ответника, тъй като същите
представляват работно място за него като художник и професор и не следвало да се
допускат до делба. Направил е доказателствени искания.
В отговора на тази жалба насрещната страна Н.Д. излага становище за
неоснователността й, счита доказателствените искания за преклудирани и моли същите да
бъдат оставени без уважение. По отношение на исканата СТЕ се позовава на това, че в
отговора на ИМ ответникът не е направил възражение за трансформация на лични средства,
а за влагане на лични средства в придобиване на имота и за придобиването му преди брака с
ищцата.
След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
По допустимостта на двете въззивни жалби съдът се е произнесъл с определението по
чл. 267 ГПК.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният иск за делба е обоснован с обстоятелствата, че по време на брака между
страните, сключен на 28.08.1998 г., върху собствен на съпруга-ответник по делото
недвижим имот с идентификатор 73626.117.76 с площ от 2153 кв.м., находящ се в м.
„*******“, в землището на гр. ********, двамата съпрузи са построили еднофамилна
жилищна сграда , със застроена площ от 317 кв.м., на две нива, завършена в груб строеж
през 2014 г., за което е съставен акт образец № 14 от 21.09.2014г., завършена изцяло през
2015 г., съгласно съставен акт № 15/28.04.2015 г. В имота е построена и друга постройка, с
предназначение жилище, със застроена площ 40 кв.м. Ищцата е твърдяла, че приносът й в
строителството на сградите се изразявал в предоставяне на средства за изграждането им,
личен труд във връзка със строителството, грижи за ответника и домакинството. По време
на брака, прекратен със съдебно решение от 27.12.18 г. по гр.д. №1656/2018 г. по описа на
РС-Търговище, страните са придобили и движими вещи, посочени в ИМ и тъй като с
ответника не са могли да поделят придобитото в СИО имущество, ищцата предявява иска за
съдебна делба, при квоти по ½ ид.ч. за всяка страна.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникъкт е оспорил иска по
подробно изложени съображения, че сградите, предмет на делба, са построени в груб строеж
преди брака на страните, поради което са негова еднолична собственост. В условията на
евентуалност – е въвел възражение, че е налице пълна трансформация на средствата за
изграждане на имотите и приносът е изцяло негов. Това възражение е било твърде
лаконично и бланкетно, ненамерило място в проекто-доклада на съда, което е сторено в
3
производството пред въззивната инстанция и са събрани допълно доказателства, както и
приети съдебно-технически експертизи. Ответникът е оспорил иска за делба на движимите
вещи с доводи, че между страните вече е извършена делба на дв.вещи в началото на 2019 г.,
за което представя писмени доказателства. В хода на производството е признал иска за част
от дв.вещи (л.202 и 204).
По фактите:
Няма спор по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на
28.08.2009 г. е прекратен с решение от 27.12.18 г. по гр.д. №1656/2018 г. по описа на РС-
Търговище. Не е спорен и фактът, че процесният недвижим имот е придобит от съделителя
Ч. преди сключването на брака – с нот.акт № 112, т. І, дело 47/2006 г. на нотариус рег. № 317
на Нот.камара, вписан в СВп.-Търговище на 24.02.2006 г. с вх.рег. № 647, акт № 74, т.ІІ,
д.324/06 г. Не е спорен и фактът, че строежът на имота е започнат от ответника през 2007 г.
Основното спорно обстоятелство е кога са били изградени в груб строеж двете сгради
в имота.
В тази връзка по делото са приети и приложени писмени доказателства относно
закупен строителен материал, строителни книжа, свидетелски показания, изслушани и
приети са четири съдебно-технически експертизи.
При съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства въззивният съд
намира, че постройката от 40 кв.м. и основната сграда са завършени в груб строеж към края
на м. юли до средата на м. амвгуст 2009 г., по следните доводи и съображения:
Според първоначалната експертиза и допълнителната такава, изготвени от в-л. инж.
Д. Д. и приети от първоинстанционния съд, предвид и приложените строителни книжа, се
установява, че строежът е започнат въз основа на дадено разрешение за строеж на гл.
архитект на Община-Търговище № РС-01-272 от 13.08.2007г., сключен договор за
строителство от 23.08.2007 г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа /образец №2/ от 20.12.2007 г. В допълнителната
експертиза са подробно описани представените от страните строителни книжа и документи,
както и тези, посочени в акт обр.15 (л. 30 от делото) относно приемането на различните
етапи на строителството (СМР и др.) през 2007, 2008 и 2014г. – подробно описани. В.л. е
уточнило, че в приложения акт обр.15 няма описани документи за периода 2009-2013 г.;
Според в.лице всички материали, за които са представени доказателствата, са за изграждане
на сграда в груб строеж, но не са достатъчни за изграждането на двете сгради. Липсват
документи за закупуване на строителни материали за довършителни работи.
В допълнителната СТЕ инж. Д.Д. е изготвила подробна справка по представените от
ответника по делото документи за закупени строителни и др. материали във връзка с
изграждане на строителния обект, доколкото писмени доказателства за закупуване и
доставка на материали от страна на ищцата не са представени. Въззивният съд (за разлика
от първоинстанционния съд) обсъжда въпросната експертиза, тъй като пред възивната
инстанция са приобщени към доказателствения материал по делото представените от
4
ответника на 18.05.2020 г. писмени доказателства. В обобщение на изготвената експертиза,
в заключение в.лице инж. Д. Д. е посочило, че с оглед последователността и хронологията
на строителните дейност, представените доказателства за закупени и строителни материали,
предвид и свидетелските показанията на проектанта арх. С. и Е. А. – непосредствен
участник в строителството, еднофамилната жилищна сграда е завършена през лятото на
2009 г. (в.л. е обсъждало свидетелските показания, съгласно указанията на
първоинстанционния съд в поставената от него задача).
От приетата във въззивното производство СТЕ, изготвена от в.л. инж. Хр. Й., във
връзка с приетото възражение на ответника, квалифицирано по чл. 23 от СК, се установява,
че придобивната стойност на допуснатата до делба еднофамилна жил.сграда е 14 426 лв. с
ДДС – към дата 30.04.2009 г., съобразно представените по делото писмени доказателства,
която стойност обаче е по-висока, предвид влагането на строителни материали, за чиято
стойност по делото не са представени доказателства, но са вложени в грубия строеж –
в.лице визира описаните на последна стр. от заключението, в т. 4 (л. 126 от делото),
строителни материали. Въз основа на описаните в СТЕ документи, вещото лице изгражда
заключение, уточнено и при поставените в с.з. въпроси по т.ІІІ.1.3 от експертизата, че част
от актовете, изготвени съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на октове и
протоколи по време на строителството (6 бр. актове) не отразяват действителните дати за
извършване на СМР, с пояснението, че покривната конструкция е директно върху поясите
на тухлените стени и когато е изпълнена дървената покривна конструкция задължително са
поставени тези дъски, доставени през м. март 2009г. Покриването е извършено през 2009 г.,
като освен дъските има поставен и друг дървен строителен материал за покривната
конструкция. Според вещото лице е сигурно поставянето на покривната конструкция през
2009 г., в която година са и закупени дъските, и другия дървен строителен материал, не е
логично да се остави отворена сградата с покривната конструкция и да останат ритловиците
свободно в проистранството и да не се покрие Площта на покрива е по-малко от 300 кв.м.,
защото се покрива отдолу и се прави наполовината. Покривът е с дъсчена обшивка,
поставена отгоре върху ритловиците.Фактът, че е сложена дъсчената обшивка, която по-
нататък е импрегнирана, това е покриването на сградата и така се отчита грубия строеж.
Сградата е била покрита твърде рано преди акт 14. Тъй като ритловиците са поставени
върху пояси, това е много малко количество материал – закупеният материал е в кубици
(съгласно документите) и като се има предвид, че „няма покривни ферми, това са
столиците с техните макази, с техните греди и те заемат съществена част от обема на
контрукцията“, касае е се за икономична покривна конструкция, поради което тези кубици
стигат за покриване на покрива, освен това и използваните кофражни дъски са положени
после като дъсчена обшивка отгоре.
Съгласно приетата във въззивното производство повторна СТЕ, допусната по искане
на съделителя Н.Д., изготвена от в.л. строителен инженер К.И., придобивната стойност на
двуетажната сграда на етап груб строеж към юли 2009 г., при съобразяване с представените
по делото доказателства за закупени строителни материали и използване на еталоните на
5
СЕК за еднофамилна двуетажна къща с разгъната площ 222 кв.м. (посочени в СТЕ) е
100 456,03 лв., с вкл. ДДС. Според в.лице материалите, за които има разходно-оправдателни
документи за периода 2007-2009 г. са вложени в сградите, като има и други влагани
материали, за които няма документи, но са налични на обекта. Възстановителната стойност
на сградата, в завършен вид, по документацията, по акт 15 към 2014 г. е 180 980 лв.
(180979,10 лв.), на малката постройка (недопусната до делба)- е 3168 лв. В о.с.з. на
29.11.21г., в.лице е пояснило, че „ придобивната и възстановителната стойност е едно и
също в различните системи. Става въпрос за средствата, които са необходимиза
възпроизвеждане на сградата в даден момент. Едното е към края на м. юли 2009 г.. В
последствие са извършени довършителни и итсталационни работи и стойността е
180 890 лв. към Акт 15“. Вещото лице е уточнило, че не е посочило придобивна стойност на
сградата към 2014 г., защото сградата в груб строеж е изградена към края на м. юли 2009 г.,
които изводи обосновава със закупуването на керемидите, отводната инсталация на покрива,
материалите за нея и монтиране на дограмата, доколкото дограма не се монтира на сграда
без покрив, както и частично на свидетелските показания, но основно на разходните
документи. В с.з. в отговор на поставените въпроси, вещото лице е дало подробни
разяснения относно начина на извършените изчисления по вложените материали, въз основа
на посочените количества в представените в първоинстанционното производство
документи. В.лице е пояснило, че покривната конструкция е частично скрита работа, поради
което и неговото заключение и експертно мнение се основават на това, което е успял да
замери на място при огледа на 11.11.2021 г. („ доколкото тези греди са видими в
подпокривното пространство“), на данните от архитектурния проект, като се има предвид и
установеното, че „по арх.проект покривните греди са по-голям размер-както съм посочил
14/16, а са изпълнени 10/8“, като е трудно да се установи за дървения материал каква част от
кофражите са ползвани за покривната конструкция, тъй като „ ако се пипа по-бавничко, по-
прецизно“ е възможно той да се употреби за обшивка на покривната конструкция. Що се
касае до бетон, армировка, тухлите – инж. И. е посочил, че е ползвал количествата по
експедиционните бележки по делото, като част от армировката не се покрива, но доколкото
конструкцията има ект за приемането й, тези материали са вложени . По отношение на
малката сграда – в дадените отговори на въпроси в о.с.з. вещото лице е пояснило, че от
замерванията на сградата, начина на изграждането й и вида й „малко е пресилено да се
каже, че тя има конструкция. Има такава, но е полумасивна“ и според експерта тази сграда
предхожда цялото строителство, като впоследствние може някакви козметични променти да
са правени по нея, „поначало тази сграда е правена някак си между другото“, не е наведнъж
изградена, има една част , после пристройчица към нея, „за мен просто е вид барака“ .
Въпросът „В кой момент от изграждането на сграда, тя възниква като самостоятелен
обект?“ е разрешен със задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 4.05.2012 г. по
тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС, ОСГК, с което е прието, че съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ
правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна
сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Законната
дефиниция на понятието „груб строеж“ /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46
6
от Допълнителните разпоредби това е „сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на
довършителните работи“. С оглед на това, в тежест на съпруга, претендиращ,че построената
върху земя, индивидуална собственост на другия съпруг, е СИО, е да докаже, че сградата е
завършена до етап на „груб строеж“ по време на брака.
За установяване момента на осъществяване на груб строеж на сграда, осъществен при
действието на ЗУТ, актът по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ (редакция ДВ бр. 65/2003 до изм. бр.
16/2021 г.) не е единственото доказателствено средство, т.е. датата на издаването на акт-
образец 14 и удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ не удостоверява по безспорен начин
датата на завършване на грубия строеж, поради което и правната теория, и съдебната
практика приемат, че степента на завършеност на строеж, т.е. завършването на сградата в
груб строеж може да се установява с всякакви доказателства, вкл. и гласни такива (решение
№ 278/04.05.2016г. на ВКС по гр.д.№ 1106/2016г.; решение № 22/04.06.2020 г. на ВКС по
гр.д.№ 3048/2019 г., определение № 142/02.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 296/2021 г., ІІ г.о.,
препращащо към цитираното решение по гр.д. № 3048/19 г., в което е прието, че „ нормата
на чл.181 ЗУТ се намира в глава XII /Учредяване и прехвърляне на право на строеж/ от
закона, като ал.1 урежда времевия период, в който правото на строеж е годен обект на
прехвърлителна сделка /от момента на учредяването му до момента на завършване на
сградата в груб строеж/, а ал.2 – момента, от който сграда или самостоятелни части от
нея, построени въз основа на учредено право на строеж, могат да бъдат обект на
прехвърлителни сделки /от завършване на грубия строеж/. Систематичното място и
граматическото тълкуване на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ налага извода, че изискването
за удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с акт на
общинската администрация е свързано с нотариалното производство в случаите, в които
страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда
или самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но
преди издаване на протокол за установяване годността за ползване на строежа по
приложение 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството или разрешение за ползване по чл.177, ал.2, респ. удостоверение
за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по
чл.586, ал.2 ГПК да провери въз основа на съответните документи, че придобитото от
праводателя право на строеж се е трансформирало в право на собственост, което може
да бъде предмет на исканата сделка чрез завършване на грубия строеж на сградата. Този
факт нотариусът може да установи и с други доказателствени средства – например по
назначена при условията на чл.533 ГПК експертиза за установяване етапа на завършеност
на сградата….. При така изясненото приложение на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ, като
диспозитивна, приложима в нотариалното производство и то само в определена хипотеза
на учредено право на строеж на поставения въпрос, в цитираното решение е прието, че
при спор между съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен
при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се
7
установи с всички доказателствени средства“.
Ето защо и при отговора на този спорен в настоящия казус въпрос, следва да бъдат
съобразени и събраните гласни доказателства, разбира се, обсъдени в съвкупност с приетите
три технически експертизи – на в.л. инж. Д.Д., на в.л. инж. Хр.Й. и на в.л. инж. К.И.,
заключенията на които са обосновали еднозначен и категоричен извод, че сградата е била
изпълнена на етап „груб строеж“ към края на м. юли 2009 г. Вярно е, че повторната СТЕ,
приета в първоинстанционното производство, изготвена от в.л. инж. М. Й., е дала
заключение, че според изброените в заключението документи „покривът на сградата е
поставен през 2014 г.“, но този извод на вещото лице е направен, позовавайки се само и
единствено (съобразно и поставената от първоинстанциая съд, по искане на ищцата, задача)
на съставените строителни книжа и протоколи, в това число и акт образец № 14 –
цитирайки: „акт за приемане на извършени СМР по нива и елементи на стр.к-ция от
20.09.2014 г. Приемане покривна конструкция - Образец № 7“ и „акт за приемане на
конструкцията от 21.09.2014 (погрешно посочен от 2015 г.) - Образец № 14“ .
Събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства са логично
противоречиви, като групата свидетели, допуснати по искане на ищцата, обобщено може да
се посочи, че свидетелстват за завършване на сградата в груб през 2014 г., а свидетелите,
допуснати по искане на ответника – за завършването й до степен „груб строеж“ през м. юли-
август 2009 г.
Във връзка с установяване на това спорно обстоятелство, съдът кредитира
показанията на св. Е. А., св. И. В. и св. Ст.Ст., тъй като от една страна свидетелите са
непосредствени очевидци и участници в строежа – св. Ст.Ст. (приятел на ответника) –
архитект, от фаза проект, като проектант на сградата, св. Е. А. – от самото начало на
изкопните строителни работи, леене на основите до м. август 2009 г., който краен период
свидетелят свързва със своето заминаване в гр. София, св. И. В. – строителен техник по
професия, ангажиран от ответника за строителен техник и на въпросния обект. Показанията
и на тримата са последователни, ясни и категорични, съответстват на установеното от трите
технически експертизи, обсъдени по-горе в мотивите, както и на събрания писмен
доказателствен материал относно времето, вида и естеството на закупуваните строителни
материали и извършвани строителни дейности. Още повече, че същите в една или друга
степен са лица, които имат професионален поглед и опит в проектирането и строителството
на подобни сгради. От показанията на тези свидетели се установява, че „малката къща“
(сградата, недопусната до делба) е била изградена преди „голямата къща“, била е склад – за
инструменти, да се събличат и обличат работещите на строежа (св. Е.А.), строежът
започнал, когато направили проектите (св. Ст. Ст.), през 2007-2008 г. Тъй като ответникът
нямал достатъчно средства да възложи строителството на строителна фирма, а и предвид
опита му с предишната вилна сграда „в основни линии Д. с неговия приятел (св. Е.А.-бел.на
съда) бяха основни изпълнители на обекта, разбира се в части, в които може да се справят
с повече труд, с неговите умения“; особено при покривната конструкция, докато грубия
строеж и бетоновите работи до фундамент били извършени от наета бригада (св. Ст. Ст.).
8
По делото е представен договор от 10.08.2007г., неоспорен, по силата на който ответникът е
възложил на посоченото в договора лице извършването на описаните строителни работи
(т.1-5)- подготовка на обектаза стр.работи, изкоп на основи, полагане на арматура и
изравняване на основите, изработване на кофраж за основа на земята с височина 60 см,
отливане с бетон на основите над земята и основна плоча, полагане на тръби за ВИК. През
2008 година били бетоновите работи, а през 2009 г. покрили сградата.Св. Ст. Ст. е
категоричен в показанията си, че лятото на 2009 година е правен покрива, когато слагали и
керемидите, „защото неговото пространство е леко закръглено, а покривът е част от
конусуида и е много трудно да бъде направен с керемида, която е правоъгълна “, като на
рожденния си ден 2009 г. ( *****.) ответникът ги бил събрал на обекта – сградата била
завършена . Свидетелят си спомня датата и годината, свързвайки спомена за този РД за
единствения РД, с голяма компания. Когато обектът се строял бил на „времянка“, после бил
направен трафопоста, който е на границата. Още по-подробни са показанията на св. Е. А. –
основният работник на обекта, заедно с ответника, а и това обстотялство не е оспорено в
процеса. Есента на 2007 г. (учениците вечи били на училище) били направени основите,
свидетелят Е. А. лял първата плоча на „голямата къща“, на кота 0, тогава били докарани и
тухлите. Бетонът го возели бетоновози, дървеният материал – от склада на „П.“ и Ф. (един
от работниците, с които лели първата плоча) го карал с камион, както и дъските за кофража.
Свидетелят заявява, че по време на грубия строеж не е виждал ищцата Н. на обекта. През
2008 г. започнали да зидат първия етаж, май-юни 2008 г. – е излята първата плоча на къщата
като таван на първия етаж за втория етаж; есента на 2008 г.- е строен втория етаж, през 2009
– покривът: „Покривът е дървен, няма плоча, целият покрив е дървен. Покривът е от греди,
дъски, прави се изолация, върху изолацията се лепят плоскости или дъски и се слага черна
хартия… Аз лепих изолацията на покрива през 2009 г…. през август 2009 г.“ В този смисъл
са и показанията на св. И.В., ангажиран от ответника „да му води обекта“ като строителен
техник, поради което наблюдавал обекта: строежът започнал есента на 2007г. (помни
времето, тъй като тогава работел на обект „и се захапали двата обекта“), когато наетият от
ответника багер изкопал основите, свидетелят ходил и му дал линия, имало и майстори.
Посъветвал ответника, че поради изкопаните широки основи няма да му стигне бетона,
затова ответникът „си докара камъни, за да направи бутобетон и някъде до края на
годината успя да направи първата плоча, говорим за нулевия цикъл на сградата“; след това
„задържа малко“, но започнал пак – на другата година успял да изгради колони и зидарии;
когато свидетелят посещавал обекта „двамата, Е. и Ч. работеха, правеха зидарии и
кофраж“, до края на 2008 г. успяли „ да ударят и втората плоча“, на другата година
почнали покрива и до лятото успели да направят покрива: „с горелки правеха битумната
изолация на покрива, ондулина слагаха“ . Свидетелят установява, че е ходил на обекта като
строителен техник, но не е бил постоянно там, поради което не не знае кога точно е правено
ел.захранването. От показанията на св. Г.Ст. (управител на фирма, занимаваща се с
продажби и доставка на строителни материали), се установява, че по заявки на ответника по
телефона фирмата му е доставяла на ответника със собствен превоз, цимент, тухли,
керемиди и „всичко, което се носи за строителство“, за които материали ответникът
9
плащал 2-3 дни след издаване на документа, според свидетеля до миналата година били
довършителните работи. Ищцата ходила в магазина му с ответника 2-3 пъти, когато двамата
купили строителни материали за къщата (но не уточнява какви и кога), през останалато
време Ч. бил ходил с такси.
От показанията на св. П.Н. (близка приятелка на ищцата) и св. В. Н. (съпруг на
предходната свидетелка – двамата семейни приятели на страните) се установява, че и
ищцата е ходила на обекта, по време на строителните работи, но от обясненията на
сведителката е видно, че това не е по времето на изграждането на „грубия строеж“ и
неговото приключване, а на един по-късен етап от строителството – на последващите и
довършителните работи. Св. П. Н. заявява, че е виждала 2-3 пъти ищцата да тръгва със храна
към обекта, ищцата й е споделяла, че строежът на къщата започнал 2009 г. някъде до 2010 г.,
но тя няма лични впечатления от този период. Показанията й се отнасят до времето на
довършителните дейности, (в които ищцата „не е участвала, но е влагала лични средства“)
и в обзавеждането на къщата: щори, перила, шкафчета, легла, пелети за отопление и др.
Очевидно е, че в опредлена степен в показанията на тази свидетелка има противоречия, след
като веднъж заявява, че около 2014-2015 година „са заминали в новата къща“, а след това
посочва, че през 2015 година са започнали да купуват „неща за обзавеждане“. Фактът, че
ответникът няма свидетелство за управление, порди което и при необходимост ищцата го
возела, или пък нейния син - след 2012 г. (когато по думите на сина-св. Хр., последният е
взел книжка), вкл. и до университета в гр. Шумен, където ответникът е преподавател по
изобразително изкуство-професор, не е спорен. Ищцата, като художник и основател на
художествена школа, рисувала и продавала свои картини, част от средствата от които
„отиват за закупуването на материали за къщата“, сам ответникът признавал участието
на ищцата в изграждането на къщата. Според показанията на св. В. Н. строежът на къщата е
започнал 2008- 2009 година, а през 2014 г. когато била завършена, страните отишли да
живеят в нея. Свидетелят не е ходил в имота по време на строителството, за първи път го
посетил 2016-2017г., като семейни приятели със страните имал впечатления, че Н. е
участвала в строежа на къщата, като в разговори „тя е споделяла, като се хвалила, че е
закупила различни неща от обзавежданията и по довършителните работи и строителни
неща“, споделяла му е, че е „помагала докато строят, на майстори, помагала е за
изхвърляне на неща, друго нямам представа“, чувал е, че Н. е участвала за превоз на
различни материали, като не знае дали за ремонтни дейности, но е участвала с колата си,
останал е с впечатления, че къщата е за двамата. В тази връзка съдът кредитира
показанията и на св. Хр. Хр. (син на ищцата), че с лекия си автомобил ищцата е возила
материал за строежа на къщата, но намира, че предвид обема и вида строителните
материали, необходими за един груб строеж, доставянето на греди, кофражни дъски и др.
обемни материали, това определено не може да стане с МПС, с габаритите на един лек
автомобил. Единствено според този свидетел къщата е стояла без покрив 3 години – от 2009
до 2014г., като тези негови показания остават изолирани от останалия събран
доказателстевн материал. В същото време сочи, че малката постройка е изградена през 2006-
2007 г., което дори и ответникът не твърди да е така, нито някой от другите свидетели.
10
Свидетелят за първи път посетил къщата 2006г., през 2009 г. също бил там, когато строели
втория етаж. Знае, че и двамата са финансирали строежа на къщата, давали пари и двамата,
ответникът продавал картини на майка му, като средствата от тях влагал в къщата –
свидетел е на два такива случая, като във втория случайя ответникът „взел парите за
довършването на къщата“.
При така установеното, въззивният състав намира, че малката постройка е била
изградена до лятото на 2009г., а допуснатата до делба сграда – е завършена в груб строеж в
края на юли – средата на м.август 2009 г.
Както бе отбелязано по-горе в мотивите и тримата свидетели, допуснати по искане на
ответника, са с неподствени възприятия, като участващи в проектатските/ строителните
дейности от началото на строежа, последователни и конкретни са в очертаване на етапите на
строителството и елементите на „грубия строеж“ и завършването му през 2009 г.
Свидетелите П. Н. и В. Н. възпроизвеждат в основни линии споделеното им от ищцата, като
свидетелстват за 2-3 случая, в които от поясненията им, се установява, че става въпрос за
довършителни работи, а не за грубия строеж. Съдът намира за неоснователен довода на
ищцата, че поради приятелството между първите двама свидетели и ответника, показанията
им не следва да се кредитират – показанията на тези свидетели съответстват и на събрания
писмен доказателствен материал относно времето и вида на закупуваните строителни
материали, както и с изводите на вещите лица от трите СТЕ. Заключението на СТЕ,
изготвена от в.л. инж. М. Й. не противоречи на останалите три, доколкото посоченото от
вещото лице, че грубият строеж е завършен през 2014 г. почива единствено върху датата на
съставяне на акт 14 (тъй като именно такава е била поставената от съда задача). Както
вещите лица поясниха, във времето на строежа действащите строителни норми са
позволявали, особено когато се строи по стопански начин, от самия възложител, когато той
си намира работници/бригада за различните строителни дейности, съставяване на част от
строителните книжа, в т.ч. и акт образец № 14, на по-късен етап. Както ВКС е приел в
решение № 22/04.06.2020 г. по гр.д.№ 3048/2019 г. : „ Аргумент, че съставянето на акт по
чл.181, ал.2 ЗУТ не е необходим във всички случаи за удостоверяване на етап груб строеж
се извлича и от нормите на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, уреждаща вида, условията и реда за съставяне на
актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни
работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, в която не е
посочен акта по чл.181, ал.2 ЗУТ“. Приетите пред въззивната инстанции две СТЕ, макар и
сравнително лаконични като съдържание, бяха допълнени и изяснени в подробности от
отговорите на в.лица инж. Хр. Й. и инж. К. И. в с.з. съответна на 27.09.21 г. и 29.11.21 г.,
оформящи обосноваване на извод за завършване на грубия строеж през 2009 г. (преди брака
на страните, сключен на 28.08.2009 г.), а не през 2014 г. (каквото е твърдението на ищцата).
Такъв е и крайният извод на СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д.Д.. Като косвено доказателство в
тази насока, по аргумент от противното, са и показанията на свидетелите на ищцата, че 2012
11
г. е поставян покривът, а през 2014 г. страните са заживяли в къщата. Ако действителното
състояние на къщата съответстваше на „удостовереното“ в Акт № 14 от 2014 г. завършване
на „грубия строеж“ през 2014 г. , то няма как страните да са се нанесли в къщата, да са
посрещали гости и т.н. през 2014 г., след като законовото понятие „груб строеж“, дадено с
разпоредбата на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ е „сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на
довършителните работи“. Още повече, че св. П. и В. Н. говорят за довършителни работи, а
не за груб строеж.
Съдът намира за неоснователен довода на ищцата, че представеният акт образец 14
има характер на официален документ, който удостоверява момента на възникване на
сградата в груб строеж, т.е. едва през 2014 г., по време на брака правото на строеж на
ответника е трансформирано право на собственост на сградата, която вече е придобита в
СИО, по силата на законовата презупция на чл. 21, ал. 3 СК. По-горе в мотивите съдът се
позова на съд.практика на ВКС, съобразно която актът по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ (редакция ДВ
бр. 65/2003 до изм. бр. 16/2021 г.) не е единственото допустимо доказателствено средство за
установяване момента на осъществяване на груб строеж на сграда, осъществен при
действието на ЗУТ, поради което при спор между съпрузи и строителство в имот,
собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, какъвто е и настоящия
случай, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички
доказателствени средства. Тази практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав,
предвид и разясненията на ВС, дадени в т.4 от ППВС №5/1972 г. и на тази основа стига до
извода си, при съвкупната преценка на всички събрани доказателства, съобразно
обсъждсането им по-горе, относно времето на завършването на жил.сграда като груб
строеж.
Декларирането на имотите в община Търговище в декларацията по ЗМДТ като
общи/съсобствени не е доказателство за наличието на съсобственост, то може да бъде
разглеждано само като индиция за това при наличието на други доказателства в тази насока,
каквито съдът не установява да са събрани в производството, предвид обсъждането на
свидетелските показания, представените писмени доказателства и приетите СТЕ. Още по-
малко доказателство за придобиването на вещите в СИО е предвиждането от страна на
ответника на две ателиета в новоизградената къща, в какъвто смисъл е и един доводите на
процесуалния представител на ищцата. Намерението на ответника да сподели занапред
живота си с ищцата, и предвиждането на две ателиета за страните-художници, не означава
непременно, нито е индиция за това, имотът да е придобит в СИО, нито че грубият строеж
на сградата е завършен по време на брака. Установеният принос на ищцата в
довършителните строителни дейности, влагането на средства в последващото обзавеждане
на жилището, не я прави съсобственик в СИО.
В заключение, съдът намира, че между бившите съпрузи не е възникнала
съсобственост върху двете сгради, тъй като към момента на сключване на брака им
28.08.2009 г. малката постройка е била завършена, а жилищната двуетажна сграда – е била в
12
състояние на завършен“ груб строеж“ по смисъла на ЗУТ, и след като сградите са построени
върху имот, индивидуална собственост на ответника, правото на собственост върху малката
постройка и върху съществуващата като годна самостоятелна вещ сграда е на ответника,
обуславящо извод, че същите не са придобити в СИО, поради което искът за допускането им
до делба е неоснователен.
По отношение на двуетажната жил.сграда районният съд е достигнал до други
изводи и краен резултат, приемайки, че вещта е придобита в СИО и допускайки я до делба,
поради което в тази му част решението се явява неправилно, обуславящо отмяната му и
отхвърляне на иска за делба. В обжалваната от ищцата част – по отношение на малката
постройка, решението, предвид гореизложените доводи, се явява правилно (макар и по
съображения, различни от тези, изложени от първоинстанционния съд), обуславящо
потвърждаването му.
Предвид възприетата фактическа обстановка и изведени правни изводи за
придобиване на сградите в индивидуална собственост от ответника, наличието или не на
принос на страните в придобиването им е неотносимо в настоящото производство и не се
обсъжда от съда. Тези факти и обстоятелства пораждат облигационни отношения между
страните, установими и относими във фазата по сметки.
Доколкото във въззивната жалба на съделителката Н.Д. се излагат доводи единствено
относно това е ли самостоятелен обект, приращение към имота или принадлежност към
основната сграда тази недупусната до делба постройка, обсъждането на тези доводи не е
необходимо, предвид приетото от съда, че вещта е построена преди сключването на брака.
По жалбата на ответника в частта й относно движимите вещи.
С отговора по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска за делбата им, с възражение, че
всички дв.вещи, към които ищцата е имала претенции, вече са поделени, извънсъдебно,
позовавайки се на приложена нот.покана от ищцата от началото на 2019 г. (л. 179), в която
са описани дв.вещи и предаването им пред свидетели от ответника на ищцата, в
удостоверяване на което е съставен и подписан от тях приемо-предавателен протокол
(л.178), в който ищцата е заявила, че няма претенции към други вещи. В депозираната от нея
молба по повод възраженията в отговора (л. 188) е уточнено, че описаните в протокола са
нейни лични вещи, и именно о отношение на такива вещи е заявилау че няма претенции,
както и че посочените в исковата молба дв.вещи са придобити по време на брака и се
намират в процесната жилищна сграда, във владение на ответника. В първото по делото
заседание ответникът, чрез процесуалният си представител, първоначално е заявил, че
описаните в ИМ дв.вещи не са придобити в СИО, тъй като били закупени със средства на
ответника – част от вещите били закупени по време на брака, част от тях преди брака (без
уточнения), като ответницата си взела нощните шкафчета, сервизи и др.
И двете страни „са хвърлили“ основните си сили, защита и доказване на
становищата/възраженията си относно делбата на недвижимия имот. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че вещите били недостатъчно
13
индивидуализирани в исковата молба, след като в депозираната, в изпълнение указанията на
първоинстанционния съд в разпореждане № 2055/29.05.2019 г., УТОЧНЯВАЩА МОЛБА вх.
№ 5953/13.06.19 г. и в молбата, депозирана в с.з. на 11.11.19г., ищцата е дала достатъчна
конкретизация на движимите вещи, и очевидно не е имало неяснота по този въпрос, след
като процесуалният представител на ответника в първото по делото с.з. е направил
признание, че дв.вещи са придобити по време на брака (л. 202), доуточнено и корегирано
малко по-късно (л. 204) така: „хладилникът по т. 4 е закупен преди брака, както и нощните
шкафчета, които оспорихме, защото се намират във владение на ищцата, оспорваме и
количествената стойност в т. 11, тъй като гардеробът е само един брой. Другите вещи
са придобити по време на брака“. (посочването на поредния № е по основната ИМ, а не по
уточняващата молба).
Относно дв.вещи ищцата е ангажирала гласни доказателства (св. П.Н. и св. В. Н.), от
които се установява, че от разговори с ищцата е разбрала, че Н. закупила „телевизор,
хладилник, осветителни тела, нощни шкафчета.. столове, голямо легло в хола“, тези
разговори са се водели пред ответника и той не е оспорвал това, че „тя е избрала мебелите и
е купила тези неща“ (св. П. Н.). Със св. В. Н. ищцата споделила, че „тя е купила телевизора,
хладилника, щори, за банята плочки, за ремонтни дейности“, стъклената масичка и др., и
тези вещи свидетелите са виждали в къщата. С оглед признанието на ответника, че
процесните вещи ( с уточнението на л. 204 от пърмвоинстанционното производство) са
придобити от страните по време на брака, както и показанията на св. П. Н. и В. Н., съдът
намира този иск за основателен и доказан, с изключение на иска по отношение на нощните
шкафчета (за които ответникът твърди, че са взети от ищцата, а доказателства в обратна
насока за съществуването им няма събрани по делото) както и за повече от един гардероб,
предвид допуснатата делба на „гардероби в спалнята“, т.е. предявеният иск за делба на
движими вещи е основателен и доказан е доказан по отношение на вещите по т.
1,2,3,4,5,6,7,8,9, както и за един гардероб – т.11, съответно – е неоснователен за нощните
шкафчета по т. 10 и повече от един гардероб по т. 11, доколкото при направено от ответника
възражение, ищцата, в чиято тежест е установяване както на закупуването им по време на
брака, така и за наличието им при ответника, не е провела пълно главно доказване на тези
обстоятелства, обуславящо отхвърляне на иска по отношение на тези дв.вещи. По
отношение на хладилника, предвид възражението на ответника (л.204) – закупуването му по
време на брака и наличието му се установява от показанията на св. П. Н., доколкото не се
твърди да става въпрос за различни хладилници, поради което в.жалба в тази й част е
неоснователна. Представеният от ответника приемо-предавателен протокол (л. 178) не
удостоверява/доказва възраженията на ответника, че с предаването на посочените вещи,
взаимоотношенията между страните са уредени, тъй като ищцата изрично заявила, че няма
претенции към други вещи, находящисе в жилището, доколкото от съдържанието на
протокола и нот. покана се установява, че става въпрос за лични вещи на ищцата, предадени
й от ответника, като изявлението й касае само и единствено личните й вещи, които не са
предмет на исковата претенция.
14
Предвид изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да
бъде изменено в посочените части, съобразно мотивите.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, т. е. при приключване на делбеното производство.
Това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели,
възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на
съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е налице спор дали
съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да
бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а
така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и константната
практика на ВКС - т. 9 от ППВС № 7 от 1973 г., Определение № 167/14.06.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1727/2016 г. на ВКС, І г.о, определение № 193/26.11.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. №
2700/2020 г., II г.о., ГК, и др.)
Съгласно трайно установената практика на ВКС относно присъждането на разноски в
делбеното производство, разноски във въззивното производство се присъждат на онзи
съделител, който е участвал в първоинстанционното производство и чиито права са били
оспорени с подаването на въззивната жалба, която е приета за неоснователна, респ. правата
му са били отречени от първоинстанционния съд и съответно признати от въззивния съд по
подадена от него въззивна жалба.
Пред въззивната инстанция ищцата е заплатила разноски в общ размер 2515 лв. (15
лв. д.т, 500лв.-СТЕ, 2000лв.-адв.възн.), ответникът – 1715 лв. (15 + 500 + 1200 адв.възн.). С
оглед фактическата и правна сложност, съдът намира за неоснователно възражението на
ищцата за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК,
още повече че тя самата е оценила ангажираността и правната помощ на своя адвокат на
2000 лв. Предвид неоснователността на въззивната жалба на ищцата изцяло,
основателността на в.жалба на ответника относно недв.имот, както и частичната
основателност на в.ж. на ответника в частта относно иска за движимите вещи, съдът намира,
че е налице компенсация между разноските, съобразно уважената/отхвърлена част и не
следва да се присъждат разноски в полза на нито една от страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260011/25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 918/2019 г. по
15
описа на РС-Търговище, в ЧАСТТА, в която е ДОПУСНАТА делба между Н. ХР. Д. ЕГН
********** и Д. Н. Ч. ЕГН **********, и двамата от гр.********, на НЕДВИЖИМ ИМОТ:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с две ателиета, с административен
адрес - гр. *******, м. „*******”, с разгъната застроена площ от 317 кв.м., построена в
поземлен имот с идентификатор № 73626.117.76, при граници за поземления имот : №
73626.117.78, № 73626.117.77, № 73626.117.10, № 73626.117.74, № 73626.117.18, състояща се
от две нива: първо ниво - дневна с изход към зимна градина, тераса към дневната,
трапезария, кабинет, баня, тоалетна, две ателиета със складови помещения, свързани с
тераса за рисуване, входно антре, както и парно и складово помещение, второ ниво -
предверие с емпоре, гледащо към дневната, санитарен възел (баня/тоалетна), две спални с
тераси; както и в частта, с която е допусната делба на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: нощни
шкафчета и повече от един гардероб в спалнята, като вместо него в тази му част
П О С Т А Н О В Я В А
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ХР. Д. ЕГН ********** от гр.******** срещу Д. Н. Ч.
ЕГН ********** от гр. *******, иск за допускане делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с две ателиета, с административен
адрес - гр. *******, м. „*******”, с ид. № 73626.117.76.2 по КККР на гр. ********, с
разгъната застроена площ от 317 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор №
73626.117.76, при граници за поземления имот : № 73626.117.78, № 73626.117.77, №
73626.117.10, № 73626.117.74, № 73626.117.18, състояща се от две нива: първо ниво - дневна
с изход към зимна градина, тераса към дневната, трапезария, кабинет, баня, тоалетна, две
ателиета със складови помещения, свързани с тераса за рисуване, входно антре, както и
парно и складово помещение, второ ниво - предверие с емпоре, гледащо към дневната,
санитарен възел (баня/тоалетна), две спални с тераси; както и на ДВИЖИМИ ВЕЩИ:
нощни шкафчета и повече от един гардероб в спалнята, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части:
– в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. ХР. Д. против Д.
Н. Ч. иск за делба на ПОСТРОЙКА със застроена площ от около 40 кв. метра, изградена в
поземлен имот с идентификатор № 73626.117.76, находящ се гр. *******, м. „********" при
граници за поземления имот : № 73626.117.78, № 73626.117.77, № 73626.117.10, №
73626.117.74, № 73626.117.18 като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
- в частта, с която е допусната делба на следните движими вещи - телевизор Samsung
32 инча, два броя телевизор Philips- 32 инча, телевизор Toshiba 46 инча, хладилник Zanussi,
пералня немска „Ханса“, модел WHE10418- 6 кг., спални легла 3 бр., матраци за спални
легла 3 бр., холна маса, 5 бр. холни столове и един гардероб в спалнята, намиращи се в
държане на ответника Д.Ч., при посочените квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС от страните по делото, в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 от ГПК.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17