Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ......................2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Т.
Асенова и прокурора И. Занев, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х.
дело № 2359 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 15.02.2018г., постановена по НОХД № 15347/2017г.,
СРС, НО, 133-ти състав е признал подсъдимия К.Х.Х. за ВИНОВЕН в това, че на
22.06.2016 г. около 13.25 ч. в гр. София по бул."Тодор Каблешков ",
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел",
модел „Кадет" с peг. № ******с посока на движение от бул. „Цар Борис III
" към бул."Братя Бъкстон", на пешеходна пътека тип „М8.1“-
зебра, находяща се срещу бл.41, нарушил правилата за движение по пътищата както
следва: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като
реализирал пътнотранспортно произшествие е пресичащата по пешеходната пътека от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка К. И.П. и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в счупване на пета предходилна кост на дясното стъпало,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на долен десен
крайник за период повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.3,
пр. посл., б."а", пр.2, вр. ал.1, б."б", във вр. с чл.342, ал.1,
пр.3 от НК и чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложил
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г вр.чл.343, ал.3, пр.посл., б."а", пр.2, вр.
ал.1, б "б", във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, съдът е наложил на
подсъдимия Х. и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
С присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия К.Х.Х.
да заплати направените по делото разноски в размер на 347,68 лева по сметка на
СДВР и в размер на 300,00 лева по сметка на СРС, както и сумата от по пет лева
за всеки издаден изпълнителен лист.
Срещу тази присъда е подадена жалба от адв. В.Ц. - защитник на подсъдимия Х.,
в която се излага, че са налице съществени противоречия в гласните
доказателства и в КМАТЕ, които не са били изяснени от първостепенния съд,
поради което се иска отмяна на обжалваната присъда като неправилна, незаконосъобразна
и постановена при съществено нарушение на процесуалния закон.
В разпоредително заседание на 08.07.2020г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В хода на делото по същество пред
въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура моли да се
потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че
СРС при обсъждането на доказателствата не е допуснал съществени и отстраними
процесуални нарушения, а наложените две кумулативни наказания на подсъдимия са
справедливи и законосъобразни по размер.
Защитата на подсъдимия Х. – адв. Ц.,
излага че се наблюдават различия относно изложеното от свидетелката Ж. и това
упоменато в мотивите на първоинстанционния съд, касаещо нейното положение
спрямо намиращата се на пешеходна пътека. Сочи, че знакът, указващ наличието на
пешеходната пътека, се е намирал след нея, което е несъответствие на
маркировката и е довело и до неспазването на изискванията за движение по
пътищата от страна на подзащитния му. Прави се искане да се отмени или измени
присъдата.
Повереникът на ЧО П. – адв. Н., моли
да се потвърди първоинстанционната присъда, като на подсъдимия му бъде наложено
наказание към максимума с оглед неговото поведение след самото ПТП.
Частният обвинител К.П. не се явява
в съдебното заседание пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата.
Подсъдимият К.Х. редовно призован не
се явява пред въззивната инстанция, като защитникът му изрично заявява, че не
желае да участва в производството пред въззивния съд. Делото е разгледано в
негово отсъствие при съобразяване на разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК и
характера на престъплението, за което същият е предаден на съд.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за установяване на всички относими към предмета на делото
обстоятелства, обсъдил е пълно и всеобхватно събраните доказателства, въз
основа на които е достигнал до верни изводи относно фактите по делото и
приложимото право. Въззивният съд, преценявайки същите доказателства и
доказателствени средства, изведе фактическа обстановка, идентична с приетата от
районния съд, която е следната:
Подсъдимият К.Х.Х. е роден на *** г.
в с. Градница, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, не
работи, неосъждан, адрес: гр. София, ж.к. “*********ап.12, с ЕГН **********.
На 22.06.2016 г., около 13:25 часа,
подсъдимият К.Х.Х. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“, с peг.
№*********в град София, по бул. “Тодор Каблешков”, като се движел в посока от
бул. “Цар Борис Ш” към бул. “Братя Бъкстон”.
Булевард “Тодор Каблешков” е отворен
за движение на ППС в двете посоки, като платното за движение има две пътни
ленти, всяка с широчина по 3,20 м, разделени с пътна маркировка M l -
"Единична непрекъсната линия" по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП,
забраняваща на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. В дясно от
булеварда се намира тротоарна площ, с широчина 1,70 м, а в ляво - тротоарна
площ с широчина 3,20 м, последвана от затревена площ. Пътната настилка на бул.
“Тодор Каблешков” в зоната на пешеходната пътека била с асфалт дребнозърнест,
сух, без неравности и наклони, с маркировка, а времето слънчево, с добра
видимост и слънчева светлина.
Подсъдимият управлявал лекия
автомобил в дясната пътна лента. Същевременно на пешеходна пътека, тип “М8.1” -
зебра, находяща се срещу бл. 41 на бул. “Тодор Каблешков”, сигнализирана с
пътен знак Д17 и маркировка, свидетелката К. И.П. предприела пресичане на
пътното платно по означената пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил, като държала вдигната
лявата си ръка, за да сигнализира на останалите участници в движението
пресичане на пътното платно. По същото време на около 10 метра преди
пешеходната пътека, намираща се на бул. “Тодор Каблешков” срещу блок **, по
левия тротоар на булеварда в посока към бул. “Братя Бъкстон”, се движела
свидетелката М.К.Ж.-М., която възприела пресичащата възрастна жена -
пострадалата П.. Пострадалата П. слязла от тротоара и със спокоен ход започнала
да пресича пътното платно на бул. “Тодор Каблешков”, по пешеходната пътека -
тип “Зебра” към тротоара, по който се движела свидетелката Ж. - М.. В този
момент, приближавайки средата на маркираната пешеходна пътека (по дължина на
пътя) подсъдимият Х. не пропуснал пресичащата по нея пешеходка - свидетелката П.,
като в резултат на това я ударил с предната дясна част на управляваното от него
МПС. Вследствие на удара пострадалата П. паднала на пътното платно от дясната
страна на автомобила, дясната й обувка отхвръкнала на десния тротоар, а
подсъдимият не спрял, и продължил да се движи с управлявания от него автомобил,
като прегазил дясното стъпало на пострадалата в дясната му част, от към малкия
пръст. Свидетелката Ж.-М. веднага изтичала към падналата на земята до
пешеходната пътека жена – пострадалата П., като на помощ й се притекли и други
хора. Подсъдимият Х. ***, паркирал автомобила, след което отишъл при пострадалата.
На място пристигнал свидетелят К. К. К. - служител към 06 РУП - СДВР, който
подал сигнал за случилото се, като пристигнал и екип Спешна помощ. Пострадалата
била откарана във ВМА, където й оказали медицинска помощ.
В резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие свидетелката П. получила счупване на пета
предходилна кост на дясното стъпало, което и причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник за период повече от 30 дни.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, на свидетелката П. е причинено контузия на
лявата длан, контузия на ляво коляно, контузия на десен глезен, контузия на
гръден кош, контузия на гръдно-коремна област и счупване на пета предходилна
кост на дясното стъпало, което счупване е причинило на пострадалата трайно
затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, а
останалите травматични увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на вещите лица
по извършената комплексна медико-автотехническа експертиза, към момента на
събитието подсъдимият Х. се е движел със скорост от около 30 км/ч. Според заключението
опасната зона за пълно спиране на управлявания от подсъдимия автомобил при сухо
време, в светлата част на денонощието, е около 14,54 м, а ударът за водача е
предотвратим при бавен, спокоен и бърз ход на пешеходката, като е могъл да
избегне произшествието чрез аварийно спиране, но не е осигурил безопасно
преминаване на пресичащата П. по сигнализираната с пътен знак и маркировка
пешеходна пътека.
За да постанови обжалваната присъда,
първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и
доказателствени средства, които са следните: гласни доказателства – показанията на свидетелите К.И.П. - пострадала, М.К.Ж.
– М., К. К. К. и обясненията на подсъдимия Х., депозирани пред първостепенния
съд, заключенията на съдебно-медицинска експертиза и комплексна медико-
автотехническа експертиза, както и писмените доказателства, събрани в рамките
на досъдебното производство – констативен протокол № К 526 от 22.06.2016г.,
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум, справка за
съдимост на подсъдимия, епикриза от 17.05.2016г., експертно решение от
31.01.2017г., както и от останалите писмени доказателства, прочетени и
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд почиват на правилен и подробен анализ на
доказателствения материал. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение. Обсъдени са противоречията в
доказателствените източници и са изложени доводи относно това кои съдът
кредитира напълно и кои – не. Ето защо настоящият въззивен състав се
солидаризира изцяло с доказателствения
анализ на първата инстанция, но въпреки това се налага част от доказателствата
да бъдат отново обсъдени, доколкото някои от възраженията на защитата се
отнасят именно до тях.
На първо място, съдът намира за
необходимо да отбележи, че оценява показанията на пострадалата К.П. и показанията
на свидетелката М. Ж.-М. за достоверни източници на информация. Тези
свидетелски показания се отличават с логичност, последователност и яснота, като
освен това кореспондират напълно помежду си. Няма основание за съмнение в
обективното възпроизвеждане на действителността, въпреки процесуалното качество
на пострадалата, тъй като в показанията й не се наблюдава тенденциозно или
превратно възпроизвеждане на осъществилите се в действителността факти, като
същевременно показанията й намират опора в изложеното от свидетелката Ж.-М..
От показанията на тези двама
свидетели се изясняват времето, мястото и начинът на реализиране на
пътно-транспортното произшествие, поведението на подсъдимия по време и след
настъпване на съприкосновението между управлявания от него лек автомобил и
пешеходката.
Възражения от страна на защитата
бяха направени във връзка с показанията на свидетелката Ж. – М. и по-точно за различието
относно изложеното от нея в съдебно заседание за това, на колко метра е била от
кръстовището, когато пострадалата е предприела пресичане на платното за
движение и възприетото в мотивите на СРС, че Ж. е била е на 10 метра от
пешеходната пътека. Това различие не се дължи на неправилно възприети факти от
страна на първоинстанционния съд, а на невнимателно и неправилно интерпретиране
на показанията на свидетелката Ж. от страна на защитника. В показанията си,
депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, свидетелката Ж. е
заявила „Когато бях на 20-30 метра от кръстовището, преди канала…..“
Свидетелката в показанията си не дава сведения на какво отстояние се е намирала
от пешеходната пътека, когато е видяла пострадалата да стъпва върху нея, а
излага твърдения за разстоянието, на което е отстояла от кръстовището. Видно от
заключението на КМАТЕ и протокол за оглед на местопроизшествие, началото на
процесната пешеходна пътека се е намирало на 11.60 метра преди ориентира, а
краят й е на 7.60 метра преди ориентира, като за ориентир е използвана
пресечната точка на мисленото продължение на десния бордюр на бул.“Тодор
Каблешков“, считано по посоката на движение на лекия автомобил и първия бордюр
на ул.“Ген. Суворов“ вдясно по посоката на огледа, където се намира и самото
кръстовище, за което разказва Ж.. При тази фактология по делото, изводима от
КМАТЕ и протокола за оглед, напълно правилно първият съдебен състав е приел, че
Ж. се е намирала на около 10 метра от пешеходната пътека, когато пострадалата
стъпила на нея, защото кръстовището се намира след пешеходната пътека, считано
от позицията на Ж., съответно то е на по-далечно разстояние от свидетелката
отколкото пешеходната пътека, която е била по-близо до нейното местоположение,
сравнено с разстоянието до кръстовището. Краят на пешеходната пътека /частта,
която е по-близо до кръстовището/ се намира на 7.60 метра от кръстовището, а
началото й на 11.60 метра от него. При това положение и с оглед определеното от
Ж. нейно местоположение на 20-30 метра от кръстовището, в пълно съответствие с
доказателствата по делото, съдът обосновано е приел във фактическата
обстановка, че Ж. се е намирала на около 10 метра от пешеходната пътека, когато
П. е стъпила върху нея. Като контра аргумент на обсъжданото възражение на защитата,
нужно е да се посочи, че за основния предмет на доказване по делото не е от
толкова голямо значение на какво точно отстояние от срещуположния край на
пешеходната пътека се е намирала свидетелката, когато пострадалата е започнала
да пресича платното за движение. Същественото от предмета на доказване по
делото е дали Ж. е възприела пострадалата преди да стъпи на платното за
движение, забелязала ли я, когато е слязла от тротоара върху платното и дали
пострадалата е предприела пресичане по пешеходната пътека или извън нея, тъй
като това е спорният момент по делото с оглед дадените от подсъдимия обяснения.
Въз основа на дадените от Ж. показания на всички посочени въпроси трябва да се
отговори положително. Доколкото Ж. се е намирала на прав участък от пътя, в
светлата част на денонощието, при ясно и слънчево време, движела се е в посока
процесната пешеходна пътека, забелязала е пострадалата преди да предприеме
пресичане на платното за движение при движението на последната по тротоара, както
и в момента на предприетото от нея пресичане и стъпване върху пешеходната
пътека, то очевидно не е имало пречка свидетелката да възприеме както
придвижването на пострадалата върху тротоарната площ, намираща се срещу
тротоара, по който се е движела Ж., така и предприетото от П. пресичане на
платното за движение по пешеходната пътека тип „зебра“. Показанията на Ж.
досежно движението на пострадалата са ясни, последователни, несъдържащи
противоречия и изцяло съответни на показанията на пострадалата П. относно тези
факти. По тези съображения, необосновано се явява възражението на защитника, че
показанията на Ж. съдържат противоречия относно мястото, на което се е
намирала, когато пострадалата е стъпила на пешеходната пътека и възможността на
свидетелката да възприеме предприетото от пострадалата пресичане на платното за
движение. Възприетото в мотивите на първостепенния съд отстояние на Ж. от 10
метра от процесната пешеходна пътека, въззивният съд прие за правилно, поради
което се споделя изцяло от настоящата инстанция.
За движението на пострадалата преди
да предприеме пресичане на платното за движение, за мястото, на което е
предприела пресичане, за механизма на удара и установяването й върху пътното
платно след това, както и за поведението на подсъдимия по време и след
деянието, сведения се извличат от показанията на свидетелката П., която е
пострадала от деянието и е конституирана като страна в съдебното производство.
Въпреки качеството й на частен обвинител в процеса, П. излага последователно и без
вътрешни противоречия събитията, случили се на инкриминираната дата. И
въззивният съд при преценка на показанията й взе предвид процесуалното й
качество на страна в производството, но въпреки това не намери основания да се
усъмни в достоверността на изложеното от П., тъй като показанията й са напълно
еднопосочни с показанията на свидетелката Ж. досежно времето и мястото на
произшествието, движението на П. преди и след стъпване върху пешеходната
пътека, последващите действия на водача на процесния лек автомобил. Показанията
на свидетелката П. относно механизма на удара, се подкрепят от заключението на
КМАТЕ, поради което и въззивният съдебен състав, аналогично на първия съд, оцени
показанията на пострадалата като правдиви.
Що се отнася да възраженията на защитата, че
не е установено отстоянието на пешеходната пътека от кръстовището, защото
според свидетелката Ж. пешеходната пътека е на метър-метър и половина преди
кръстовището, а според пострадалата е на 7-8 метра преди него, въззивният съд
за това обстоятелство се довери на посоченото в заключението на КМАТЕ и в
протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като вещите лица са се позовали на
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие относно местонахождението
на пешеходната пътека. В протокола за оглед на местопроизшествие
местоположението на пешеходната пътека е определено, след като са направени
необходимите замервания, като по този начин е установено, че началото на пешеходната
пътека е на 11.60 метра преди ориентира, а краят й е на 7.60 метра преди
ориентира, като за ориентир е използвана пресечната точка на мисленото
продължение на десния бордюр на бул.“Тодор Каблешков“, считано по посоката на
движение на лекия автомобил и първия бордюр на ул.“Ген. Суворов“ вдясно по
посоката на огледа. Различното отстояние на пешеходната пътека от кръстовището,
което посочват свидетелките П. и Ж. се дължи на различната способност на всеки
човек да преценява на око разстоянията, поради което въззивният съдебен състав
отдаде различията в показанията на двете свидетелки за това обстоятелство
именно на различните им възприятивни възможности при определяне на разстоянията, а не на неверни
техни твърдения, в каквато посока защитата навежда доводи във връзка с това
несъответствие в показанията на двете свидетелки.
По отношение дадените от подсъдимия
обяснения в хода на съдебното следствие, проведено от районния съд, нужно е да
се посочи, че за тяхната оценка въззивният съд взе предвид, че те от една
страна могат да са източник на доказателства, от друга страна могат да са израз
на защитната позиция, заета от подсъдимия. В настоящия случай обясненията на
подсъдимия Х. бяха ценени като гласно доказателствено средство в частта, в
която излага, че пострадалата е вървяла
с вдигната ръка, за мястото на произшествието и за местонахождението на пътния
знак Д-17. Твърденията му, че П. е пресичала с вдигната ръка се подкрепят от
показанията на самата пострадала, изложеното за мястото на ПТП-то намира опора
в показанията на останалите свидетели, протокола за оглед на местопроизшествие
и КМАТЕ, а твърдяното за местоположението на пътен знак Д-17 се установява от
приложения към протокола за оглед на местопроизшествие фотоалбум. Във всички
останали части обясненията на подсъдимия Х. въззивният съд оцени като израз на
неговата защитна теза, защото са в противоречие с показанията на свидетелите П.
и Ж. и се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. За
обстоятелството, че пострадалата е предприела пресичане именно на пешеходната
пътека тип „зебра“ свидетелстват както пострадалата, така и свидетелката Ж.. И
двете са единни в твърденията си, че П. е предприела пресичане на пътното
платно, стъпвайки на пешеходната пътека тип „зебра“, маркирана с пътна
маркировка М8.1. Неверни са и твърденията на подсъдимия, че съприкосновението
между управлявания от него автомобил и пострадалата е настъпило на тротоара.
Тези негови твърдения на първо място се опровергават от показанията на свидетелките
П. и Ж., на следващо място противоречат и на мястото на удара по ширина и
дължина на пътното платно, установено със заключението на КМАТЕ, и най-после,
противоречат на последващите изявления на подсъдимия, че пострадалата е вървяла
с широки крачки и вдигната ръка. Няма никаква причина пострадалата да върви по
тротоара с вдигната ръка, тя е вдигнала ръка, за да сигнализира останалите
участници в движението, че предприема пресичане на пътното платно и така е
пресичала /с вдигната ръка/ по пешеходната пътека. Именно това нейно движение е
било възприето от подсъдимия, но вече минавайки по пешеходната пътека, а не по
тротоара, както твърди подсъдимият. Не бяха преценени като правдиви и
изявленията на подсъдимия, че пострадалата е излязла иззад кофа за боклук,
която му е попречила да я възприеме своевременно. Движението на пострадалата по
тротоара и при стъпването й върху пешеходната пътека е възприето от
свидетелката Ж., която в този момент се е движела по отсрещния тротоар. Ж. не
излага в показанията си кофа за боклук да е препятствала видимостта й към
пострадалата преди или след предприето от нея пресичане на платното за
движение. Такива твърдения не излага и самата пострадала, че непосредствено до
мястото, на което е навлязла в платното за движение, е имало кофа за боклук. П.
пояснява, че кофа е имало, но е била навътре, като тя се е установила в близост
до нея след удара, когато вече била отхвърлена от автомобила, управляван от
подсъдимия. Видно и от изготвения фотоалбум към протокола за оглед на
местопроизшествие, кофа за боклук в района на процесната пешеходна пътека няма,
поради което и в обсъжданата част обясненията на подсъдимия не бяха приети като
доказателствено средство.
Що се отнася да писмените
доказателства, въззивният съдебен състав счита, че същите спомагат за
изясняването на обстоятелствата по делото, намират подкрепа в останалите
доказателства и доказателствени средства, поради което също като контролираната
инстанция ги цени с доверие.
С доверие бяха кредитирани
заключенията на СМЕ и на КМАТЕ, тъй като и двете са изготвени от вещи лица,
притежаващи необходимия опит и знания, използвали научен подход при отговора на
поставените задачи, отговорили в цялост на поставените въпроси. От СМЕ и КМАТЕ
в медицинската й част, се установяват причинените на пострадалата телесни
увреди, както и че същите са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Установява
се, че счупването на пета предходилна кост на дясното стъпало е причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период
повече от 30 дни и същото представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че събраните по делото доказателствени материали са обсъдени от първия съд съгласно
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им
тълкуване и вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано.
Въз основа на направения доказателствен
анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до същите изводи относно приложимото право, до които е достигнал и
първостепенния съд, които са следните:
Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”а”, пр. 2, вр. ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна - подсъдимият К.Х.Х.
на 22.06.2016г., около 13:25 ч., в гр. София, по бул. “Тодор Каблешков”, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка“Опел”, модел
“Кадет”, peг. №*********с посока на движение от бул. “Цар Борис Ш” към бул.
“Братя Бъкстон” на пешеходна пътека тип “М8.1” - зебра, находяща се срещу бл. **,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”,
като реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащата по пешеходната
пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка - К.
И.П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на пета предходилна кост на
дясното стъпало, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на
долен десен крайник за период повече от 30 дни.
Както е известно в теорията и
съдебната практика, нормата на чл.343 от НК е бланкетна и съдържанието й се попълва
от конкретно установени правила за движение по пътищата, които се съдържат
най-вече в ЗДвП и правилника за приложението му. Според обвинението, което е
повдигнато, това правило е именно чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
И въззивният съд намери, че
нарушената от подсъдимия разпоредба на ЗДвП е именно тази на чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Съдът в този му въззивен състав не
споделя тезата на защитата, според която причината за настъпване на ПТП е
неправилното обозначаване на пешеходната пътека, а именно поставянето за обозначаването на същата зад нея, а не
пред нея както е по правилата за движение по пътищата.
Безспорно е установено, че основна причина
за настъпване на ПТП-то са действията на подсъдимия Х., както е приел първия
съд, който е следвало да съобрази приближаването си към пешеходната пътека,
която е била маркирана с пътна маркировка М8.1, възприел е преминаващата по нея
П. с вдигната ръка, като е трябвало да намали или да спре, когато на нея има
пешеходец, който е вдигнал ръката си за пресичане /в случая тези действия са
били извършени от пострадалата П./, за да позволи на пешеходеца безпрепятствено
да премине по пешеходната пътека. В този смисъл причината за настъпилото ПТП са
субективните действия от страна на подсъдимия, в каквато насока говорят
показанията на свидетелите М. Ж. и свидетеля К. К., а също и заключението на комплексната медико-
автотехническа експертиза по делото. Горното няма как да бъде обективно
променено от това, че знака за обозначение е бил поставен след пешеходната
пътека, тъй като тя е имала нужната маркировка и пострадалата при преминаването
си е била вдигнала високо ръката си в знак, че ще премине. Съгласно чл.3, ал.2
от ЗДвП за организиране на движението по пътищата се използват светлинни
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения. Разпоредбата на
чл. 7 от ЗДвП определя какъв е редът за съобразяване на участниците в
движението, когато има несъответствие между сигналите на регулировчик,
светофар, пътни знаци и пътна маркировка. От тази норма може да се направи
извод относно начините и механизмите за регулиране на движението. Видно от протокола
за оглед на местопроизшествието и от показанията на всички разпитани свидетели,
пешеходната пътека, където е осъществено деянието не е било регулирано от
регулировчик или от светофарна уредба. Хоризонталната маркировка е била ясно
очертана. В същото време категорично се установява, че движението в района на
пешеходната пътека е било регулирано и чрез поставените знаци, указващи кои са
пътищата с предимство и какво следва да е поведението на движещите се по тях
превозни средства. Всичко това налага извода, че пешеходната пътека е била
регулирана със съответната маркировка и с пътни знаци, със значението на които
е следвало да се съобразяват всички водачи на превозни средства, в това число и
подсъдимия Х..
Подсъдимият Х. е нарушил правилата за
движение именно на горецитираната
разпоредба на чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като при
приближаване на пешеходната пътека е следвало да намали скоростта или да спре
автомобила и да пропусне намиращата се вече върху пътеката пешеходка – пострадалата
К. П.. Неспазването на цитираната
разпоредба е довело до сблъсъка на МПС-то и пешеходката, вследствие на което на
пострадалата П. са причинени увреждания - счупване на дясната подбедрица в
областта на пета предходилна кост на дясното стъпало, което й е причинило
трайно затруднение на десния долен крайник за период повече от 30 дни. Съдът,
като отчита заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза, намира, че от обективна страна е налице и съставомерен резултат,
изразяващ се в причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК на пострадалата К.П..
От субективна страна –
първоинстанционният съд правилно е определил форма на вината непредпазливост по
смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, като събраните доказателства безспорно
сочат, че подсъдимият е извършил деянието именно с тази форма на вината,
доколкото не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици, но като водач
на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
На следващо място въззивният съд
провери индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и
наложеното му наказание по вид и размер.
Първостепенният съд е наложил
наказание, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца, и същото е съобразено с
целите, предвидени в чл. 36 от НК. Правилно първият съдебен състав е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия добрите му характеристични данни с оглед образованието му, възрастта му,
чистото му съдебно минало, както и че е причинена средна телесна повреда на
пострадалата, а не тежка (с оглед еднаквото предвидено наказание в законовата
разпоредба). Въззивният съд споделя и становището на първия за липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства. При превес на смекчаващите вината
обстоятелства, които обаче не могат да
бъдат определени като многобройни, обосновано първият съд е отмерил
наказанието на подсъдимия Х. при условията на чл.54 от НК, като му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум за срок от 1
година, което правилно е отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години. По този начин ще се гарантира, че спрямо личността на
подсъдимия ще се въздейства в насока да предотврати следващо реализиране на
престъпното посегателство. Редом с това, за да се акцентира върху необходимата
превенция по отношение извършения вид престъпно посегателство, на основание чл.343г, вр.чл.343, ал.3, пр.последно,
б."а", пр.2, вр. ал.1, б."б", във вр. с чл.342, ал.1, пр.3
от НК, спрямо подсъдимия К.Х. следва да се наложи предвиденото кумулативно
наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност по чл.37, ал.1,
т.7, предл. 2 от НК, а именно забрана да се управлява МПС, което следва да е за
срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода на делото, районният
съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати сторените в наказателното
производство разноски.
Предвид изложеното дотук и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав, приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да се допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание е
справедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран на основание
чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.02.2018г., постановена
по НОХД № 15347/2017г., СРС, НО, 133-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.