Решение по дело №1459/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2103
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20227180701459
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   2103

 

  гр. Пловдив, 21. ноември 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯВОР КОЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ                                                                                            

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа КАНД № 1459 по описа на съда за 2022г.,докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 852 от 25.04.2022г., постановено по АНД № 1878/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К № 5594400, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Р.А.Ч., ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение извършено на 14.03.2021г. в 14:15 часа в гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, кръстовището с ул. „Арх.Камен Петков“, посока изток.               

         В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендират се разноски.   

 Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.    

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящият състав установи, че с оспорения ЕФ, издаден от ОД на МВР – Пловдив, серия К № 5594400 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 14.03.2021г. в 14:15 часа в гр.Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, кръстовището с ул. „Арх.Камен Петков“, посока изток, Ч., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№*** е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че управлява МПС със скорост от 68 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Ч. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган.

Така постановеното решение е неправилно.

Това е така, тъй като електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според който „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш“. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН.

При това положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.

Този извод следва недвусмислено и от новелата на особената разпоредба на чл.85а ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39 ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая.

Следва да се отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП.

Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.

След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни.

Освен това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП/с оглед съдържанието ѝ/ няма как да се яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.

Изложеното до тук, не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което процесният съдебен акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспорения ЕФ.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, които се констатираха в общ размер на 600 лева(по представен списък за разноски) – по 300 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и пред касационната инстанция. Като неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо Пловдивски адми­ни­ст­ративен съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, от АПК:

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 852 от 25.04.2022г., постановено по АНД № 1878/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV нак.състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5594400, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Р.А.Ч., ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на Р.А.Ч., ЕГН ********** сумата от 600/шестстотин/ лева разноски.

 Решението е окончателно.

  

 

 

        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: