№ 311
гр. П., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200456 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. СТ. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„П.В.“ ** против Електронен фиш Серия К № 4164371 издаден от ОД на
МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат обобщено до нарушения
на материалния и процесуалния закон, които обуславяли
незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
и не изпраща процесуален представител. По делото не е постъпило и писмено
становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- П.,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото не е
представено писмено становище по същество.
1
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 09.05.2021 г., в
15,17 часа в гр. П. на ул. „С.А.“ с посока на движене от към кръстовището с
бул. „Г. Б.“ към кръстовище с ул. „8-ми март“, е управлявала лек автомобил
„Т.Я.“ с рег. № ***** като се е движила с 71 км/час, при максимално
допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и
установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна
система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост
именно от 71 км/час, т.е. превишение на скоростта от 21 км/час, но от това
превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима
грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под
100 км/час, което е в полза на жалбоподателката. Така се формирало
превишението от 28 км/час или движение със скорост от 68 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен
на жалбоподателката на 08.03.2022 г., видно от разписка за връчването му
(л.12). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез АНО до съда, като била
входирана в деловодството на ОДМВР- П. на 22.03.2022 г., поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице
активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
фотоси от видеоклип и снимка към Протокол за използване на АТСС, които
са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.182 ал.1 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Й.Ш. е ангажирана като
2
собственик на МПС- „Т.Я.“ с рег. № ***** движението на който е било
засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за
движение в населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. Фактът, че
Ш. е собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по делото
Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.4). Този факт не
се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на
жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП,
правилно е била санкционирана, в качеството й на управляващ МПС. В
случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира
собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно
разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ,
ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от
закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-
дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на
нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в
законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на
МПС, а същият директно е обжалвал фиша в съда.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
3
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 09.05.2021 г. в 15,17 часа, в гр. П., на ул. „С.А.“, като е
посочена и посоката на движение на автомобила. Визирано е и също, че
автомобилът е заснет с мобилна радарна система ARH САМ S1 с посочен
номер и че е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост.
Посочено е, че нарушението е извършено с МПС л.а. „Т.Я.“, като е цитиран
коректно и регистрационният му номер. Посочена е установена стойност на
скоростта- 68 км/ч. Разминаване между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от фотосите- 71 км/ч и възприетата като установена в
ЕФ- 68 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100
км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената
разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Макар възражения в тази насока да липсват, съдът счита за нужно да
отбележи, че макар в ЕФ да не е посочено какво е ограничението на скоростта
и по какъв начин е въведено, то от мястото на нарушението става ясно, че се
касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата
скорост на движение по закон е 50 км/час. В този смисъл няма съмнение, че
ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това, че движението се
извършва в населено място.
Поради всичко изложено съдът не споделя направените в жалбата
възражения за съществено нарушаване на процесуалните правила относно
императивните елементи от съдържанието на ЕФ.
4
На следващо място, работният режим на АТСС е посочен в изготвения
Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-
532/2015 г. на МВР (л.5), видно от който е че АТСС е работела в режим на
измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо
ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в
стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му
закрепване. Видно от снимката към протокола (л.6), приета като ВДС по
делото е, че АТСС е била поставена на статив. Правилно в ЕФ е посочена
стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3
км/час и стойността на превишението, като сред реквизитите не е утвърдения
метод на изчисление на същата.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ (л.7-11), имащи статут на веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите
са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват
на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Засичани са били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в
Протокол за използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е
на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента на ул. „С.А.“ в
посока към кръстовището с ул. „8-ми март“ (виж снимка на разположението
на АТСС), а видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил
(виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките се установява, че в момента на
засичане по улицата, в съседната, първа лента по посока на движението на
процесния автомобил, се движи по-назад друг лек автомобил, както и в
лентата на процесното МПС се движат зад него на разстояние други
автомобили. Следва обаче да се има предвид, че системата от процесния вид
измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на
работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на
базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният
импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети
5
МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в
локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не
допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена
скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от проверка на л.13-15). Поради тази причина не може
да се приеме и другото направено в жалбата възражение относно вида и
първоначалната и последваща техническа годност на АТС.
От приложената снимка към АНП към Протокол за използване на АТСС
(л.6) пък е видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено
преди започването на работния режим на системата и съответства на данните
от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е императивното изискване на
посочената разпоредба. Съставен е и протокол за използване на АТСС като в
същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити (виж протокола на
л.5).
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна
система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и
край на работния процес, а когато става дума за стационарна система,
участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може
посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и
края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. Съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш, като в случая забраната
на чл.39 ал.4 от ЗАНН е неприложима.
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба,
6
редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря
на законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 71 км/час, съответства
на описаната в ЕФ скорост от 68 км/час или превишение на скоростта с 18
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 50 лева за превишение от 11 до 20, т.е.
размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
Съдът не споделя и последното направено в жалбата възражение, а
именно че в случая е изтекла погасителната давност за издаване на ЕФ и
налагането със същия на адм. наказание. Това възражение не намира своята
законодателна подкрепа.
Макар в жалбата да не са посочени конкретни аргументи, на база на
които се прави цитираното възражение, то най-вероятно жалбоподателят има
7
предвид, че от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на
ЕФ е изминал един дълъг период от време, а именно 10 месеца.
ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и
ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.
При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове,
относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на
този срок от извършване на административното нарушение изтича и
давността за административнонаказателно преследване.
В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80
ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради
което тези институти са напълно приложими и при
административнонаказателните производства, по силата на чл.11 от ЗАНН.
В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за
изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ
не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази
разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното
нарушение, извършено на 09.05.2021 г. Тъй като, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ не попада
датата на неговото издаване и такава не се сочи в ЕФ, то съдебната практика е
наложила разбирането че при липса на данни кога е бил издаден ЕФ, се
приема, че това е датата, на която е извършено нарушението. От тази дата
започва да тече тригодишният срок за наказателно преследване и в случая той
изтича на 09.05.2024 г. Казано с други думи към датата на връчване на ЕФ-
08.03.2022 г., а и към настоящия момент, този срок не е изтекъл, поради което
8
и наказателното преследване не е погасено по давност.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че издаденият ЕФ
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН,
Районен съд П. в настоящи си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4164371 издаден от
ОД на МВР- П., с който на Й. СТ. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„П.В.“ ** на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9