Р Е
Ш Е Н
И Е № 256
гр.Хасково, 19.04.2019год.
В и м е т о
н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в
публичното заседание на първи април
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2715 по описа за
2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнеспарк
София, сгр.14, против Б.Н.А.,***,
иск с правно основание чл.422, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, - за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от
ГПК.
В исковата молба се твърди,
че при сключване на Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-11865658 ответникът дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Mastercard.
На 10.05.2016г. ответникът активирал предоставената му от ищеца кредитна карта
№ CARD-12924994, с максимален кредитен лимит в размер на 4000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2017г., когато
било последното му плащане по нея, като балансът по картата бил в размер на
минус 1143.42 лева. Това принудило кредиторът да блокира използването й.
Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не
изпълнява, което пораждало правния интерес на ищеца да потърси съдебна защита
на вземането си. Ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано
Ч.гр.д. № 1345/2018г. по описа на Районен съд-Хасково и издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: главница в размер 977.30 лева; 166.12 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и 49.61 лева – лихва за забава
за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2018г. до изплащане на вземането, които суми са
дължими по Договор за потребителски заем CREX – 11865658 и револвиращ
кредит под формата на кредитна карта MasterCard, активирана на 10.05.2016г. и
са
присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1345/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково. При условията на
евентуалност, в случай, че главният установителен иск
по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен
поради ненаджлено обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: главница в размер 977.30 лева; 166.12
лева – възнаградителна лихва за периода от
01.04.2017г. до 10.11.2017г. и 49.61 лева – лихва за забава за периода от 10.11.2017г.
до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2018г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в
исковото и по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В
първото по делото съдебно заседание се явява, като заявява, че не оспорва
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията
на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1345/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сумата
от 977.30 лева – главница, сумата 166.12 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и сумата от 49.61 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25
лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. За тези суми е била издадена заповед № 624/01.06.2018г.,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е
предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията му,
предмет на заповедта.
На
21.11.2015г. в гр.Хасково страните по делото са сключили Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11865658. Този
договор, заедно с Общите условия на кредитодателя,
Сертификат за застраховане № CREX-11865658, Уведомително писмо, Погасителния
план, Месечно извлечение по кредитна карта и Фактура за закупуване на стока, са
представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба
съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния
срок от уведомяването
на заявителя за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са
основателни по следните съображения:
Безспорно
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между страните
по делото е съществувало облигационно правоотношение с описаното в исковата
молба съдържание, като следва да се има предвид, че Договор за потребителски
кредит № CREX-11865658 от 21.11.2015г. ведно със съдържащия се в него
Погасителен план, Общите условия към договора, са подписани от ответника и че в
Раздел „Удостоверявания“ е посочено, че същият е получил стоката и му е била
продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски
партньор, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума,
посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на
търговския партньор при получаване на вещта. В изречение последно на раздел
„Удостоверявания“ е отразено също, че кредитополучателят е получил екземпляр от
договора и преддоговорна информация по ЗПК. При това
положение, в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение за връщане
на получената сума съобразно уговореното в договора. Не се оспорва от
ответника, че е преустановил плащането на вноските по договора на 01.04.2017г.,
като след това и до настоящия момент не е извършил никакви плащания. Съгласно
чл.3 от Общите условия по договора, при забава на една или повече месечни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Съществено в настоящия случай е да се
посочи и че срокът на договора е изтекъл на 05.12.2016г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1345/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково е подадено на 28.05.2018г. и входирано
в съда на 29.05.2018г., поради което не е било необходимо да се уведомява
длъжника.
Ето
защо и с оглед установената по делото липса на редовни плащания от страна на
ответника след датата 01.04.2017г., той дължи наред с главницата и уговорената възнаградителна лихва, считано от 01.04.2017г. – датата на
първата пропусната вноска до 10.11.2017г. – датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение, която е в размер на 166.12 лева, както и обезщетение за
забава върху непогасената главница в размер на 49.61 лева, считано от
10.11.2017г. /датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/ до
сочената в заявлението дата 11.05.2018г. /доколкото тази дата предшества деня,
в който е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/.
Вземането
за главницата е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
по което е било образувано Ч.гр.д. № 1345/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Казаното до тук налага извода, че вземането, предмет на настоящия спор и за
което е била издадена заповедта за изпълнение, е доказано по своето основание и
в посочения по-горе размер, поради което предявения иск следва да се уважи.
Съгласно
т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В
случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо,
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по
Ч.гр.д. № 1345/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно – сумата от 75 лева. Както вече бе посочено,
тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника. .
С
оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, а именно – сумата от 225 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б.Н.А., ЕГН
**********,***, че ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сгр.14, по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11865658 от
21.11.2015г. следните суми: главница в размер 977.30 лева; 166.12 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г. и 49.61 лева – лихва за забава
за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
624/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д.№ 1345/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Б.Н.А., ЕГН
**********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сгр.14, сумата в размер
на 300 лева, от която 225 лева, представляваща направени разноски по настоящото
дело и 75 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1345/2018г. по
описа на Районен съд - Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.