№ 404
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20225300900008 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК
*********, София, ул.“Драган Цанков“ 37, със съдебен адрес: **** против Ш.
Т. Ч., ЕГН ********** с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.430
ТЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 15.04.2008 г. между страните е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А-
1613/15.04.2008 г., по силата на който на титуляра се дава правото да ползва
сумата 3 500 лв при условията на овърдрафт. Титулярът е използвал изцяло
предоставената му сума. Начинът на погасяване на използвания кредитен
лимит е уговорен в Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на
револвираща международна кредитна карта с чип Mastercard и Visa, които
Общи условия са неразделна част от договора за кредит. Овърдрафтът е в
просрочие от 06.03.2009 г. Страните са се уговорили, че се дължи лихва,
която се начислява върху дебитното салдо по сметката, т.е., върху сумата,
която титулярът е използвал, както и начисляване на наказателна лихва при
непогасяване на минималната месечна вноска и/или при надвишаване на
кредитния лимит.
1
Твърди се също, че според разпоредбата на т.3 от договора срокът на
действие е до 15.04.2010 г., като срокът се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в ОУ, а именно: според т.19.1 и т.19.1.1 от
ОУ срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяването на договора по реда на т.19.2.1 или 19.2.2. Пред
Банката не е постъпвало изявление на ответника, че желае прекратяването на
договора и поради това кредитът е подновяван многократно до момента, в
който Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Подчертава се, че ответникът при сключването на договора е
декларирал, че е запознат с ОУ и е съгласен в отношенията между страните да
се прилагат ОУ, което е удостоверено с подписа му.
С покана, връчена чрез ЧСИ Павлов на 10.08.2020 г., Банката е
уведомила и поканила Ч. да погаси задълженията си, като е посочено, че при
неплащане в дадения срок, Банката ще счита овъдрафта за изцяло предсрочно
изискуем.
Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на
20.04.2021 г.
Предвид подадено от ответника възражение по издадена заповед за
изпълнение на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д. 20215330111559 на Районен
съд – Пловдив за ищеца е налице интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането си, поради което се иска да се постанови решение,
с което да се признае за установено вземането на „ПИБ“ АД по отношение на
Ш. Ч., произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
60РКО-А-1613/15.04.2008 г., в размер, както следва:
-3 500 лв – просрочена и непогасена главница, ведно с обезщетение за
забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.04.2021 г. до окончателното изплащане;
-29 164.82 лв – договорна лихва за периода 20.03.2009 г. - 19.04.2021
г. на основание т.7 от договора за кредит;
-498.36 лв – наказателна лихва за периода 06.3.2009 г. - 27.04.2019 г.
на основание т.8 от договора за кредит;
2
-7.76 лв – законна лихва за периода 20.04.2021 г. - 27.04.2021 г.;
-42 лв – разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост.
Претендира разноски за заповедното производство и за настоящото.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с
който се дава становище за допустимост на предявения иск, но заявява, че е
неоснователен по следните причини:
-заявява се, че искът е погасен поради изтичането на давностния срок
по отношение на главницата, договорните и наказателните лихви; Не се
оспорва сключването на договора за револвиращ кредит овърдрафт с
кредитен лимит от 3 500 лв, по който ответникът е получил кредитна карта
Masterkard и Visa. В периода 21.04.2008 г. - 04.03.2009 г. ответникът е
осъществил множество транзакции и кредитът е усвоен, както и че от
06.03.2009 г. задължението е в просрочие. Заявява се, че вземанията за
главницата, която се погасява с изтичането на петгодишен срок, както и по
отношение на лихвата, която се погасява с изтичането на тригодишен срок, са
погасени. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С договора се
определя, че падежът е всяко пето число от месеца, а ако той е неработен ден,
падежът е първият следващ работен ден; предвидено е също, че за усвоения
овърдрафт титулярът на кредитната карта ползва гратисен период от 45 дни и
ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си,
формирано до края на последния отчетен период, не се начислява лихва, като
лихва се начислява след изтичането на 45 дни от последната транзакция, т.е.,
падежът за ползваната част от кредита е пето число на всеки месец.
Ответникът счита, че давностният срок започва да тече от момента на
последното усвояване на парични средства, което е на 04.03.2009 г. и
следователно давностният срок започва да тече от 05.04.2009 г. /пето число на
месеца , следващ последната транзакция/. Давностният срок е изтекъл на
05.04.2014 г., като до този момент ищецът не е предприел действия за спиране
или прекъсване на давностния срок, като давностният срок е изтекъл и към
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.04.2021 г. Твърди се, че последното извършено плащане от ответника за
погасяване на задължението е от 19.04.2016 г., но спорадичните плащания не
прекъсват давността и не съставляват признание на иска. Поради изтичането
3
на давностния срок по отношение на главницата са погасени и акцесорните
вземания за лихви. Твърди се също, че при договора за овърдрафт
задължението за лихва има характер на периодично плащане, като началният
момент е падежът на задължението за заплащане на усвоената част от лимита.
Задължението за лихва се погасява с изтичането на тригодишен срок – чл.111,
б.В ЗЗД. Договорът за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А-
1613/15.04.2008 г. е със срок на действие две години и е изтекъл на 15.04.2010
г.
-счита, че договорът за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
60РКО-А-1613/15.04.2008 г. е подчинен на ЗПК и Законът поставя изисквания
към съдържанието на самия договор. Ищецът не твърди след изтичането на
срока на договора страните да са сключили нов договор и позоваването на
Общите условия е необосновано, тъй като те са част от сключен договор, а
към момента, когато ответникът е декларирал, че приема действащи към 2008
г. Общи условия, между страните не е съществувал сключен договор. В тази
връзка се прави възражение за недействителност на Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А1613/15.04.2008 г. поради
неспазване на изискванията на чл.6, чл.7,т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10
ЗПК.
-прави се възражение за наличие на нищожни, неравноправни в
нарушение на ЗЗП и по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД клаузи в договора и ОУ.
Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът приема за установено:
По делото не е спорно обстоятелството, че на 15.04.2008 г. между
страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
60РКО-А-1613/15.04.2008 г., по силата на който Банката е предоставила на Ч.
банков кредит овърдрафт в размер на 3 500 лв /т.2 от договора/. Срокът на
ползване на овърдрафта е уговорен до 15.04.2010 г., като е предвидено
договорът да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени
в Общите условия (ОУ) на Банката за този вид услуга /т.3 от договора/. ОУ са
4
представени на ответника (титуляр на картовата сметка), той се е запознал с
тях и е приел действието им в отношенията по сключване и изпълнение на
договора, което е удостоверил с подписването му /т.11 от договора/.
Погасяването на предоставения овърдрафт е посочено, че се
извършва в срокове и по начина, договорени в ОУ /т.4 от договора/. Страните
са се уговорили, че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен
период до 45 дни и ако погаси до датата на падежа (всяко 5 – то число от
месеца, респективно в следващия работен ден, ако падежът е неработен)
изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до
края на последния отчетен период, Банката не начислява лихва върху това
салдо /т.6 от договора/.
При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното
салдо, формирано до края на последния отчетен период, е предвидено
титулярът да заплаща на Банката след изтичане на първите три отчетни
периода годишен лихвен процент в размери съответно:
-от 16 % за извършени безналични плащания на ПОС терминал и от
18 % за всички останали транзакции /т.7 от договора/. В случай на неплащане
на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен
лимит е предоставена възможност на Банката да начислява наказателна лихва
в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % /т.8 от договора/.
По смисъла на т.11 от договора със сключването му титулярът
декларира, че са му предоставени и е запознат с ОУ и приема да се прилагат
при уреждане на отношенията във връзка със сключването и изпълнението на
договора.
С Покана от 29.06.2020 г. на ЧСИ Павлов - №824 с район на действие
ОС – Пловдив Банката е обявила надлежно на длъжника, че при неплащането
на задължението в тридневен срок от получаването на съобщението ще счита
ползвания кредит – овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем поради
неизпълнение на задълженията по него в уговорените срокове. Поканата е
връчена на С.М. с която Ч. живее съвместно като съпрузи и която е поела
задължението да му я предаде.
На 28.04.2021 г. е подадено от Банката заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред РС Пловдив и е издадена Заповед
6329/13.07.2021 г. по ч.гр.д. 20215330111559 на РС – Пловдив, с която е
5
разпоредено Ш. Ч. да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
следните суми:
-3 500 лв – просрочена и непогасена главница, ведно с обезщетение за
забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.04.2021 г. до окончателното изплащане;
-29 164.82 лв – договорна лихва за периода 20.03.2009 г. - 19.04.2021
г. на основание т.7 от договора за кредит;
-498.36 лв – наказателна лихва за периода 06.3.2009 г. - 27.04.2019 г.
на основание т.8 от договора за кредит;
-7.76 лв – законна лихва за периода 20.04.2021 г. - 27.04.2021 г.;
-42 лв – разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост,
като се посочва, че вземането произтича от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А-1613/15.04.2008 г.
Предвид непредставянето на Общи условия, действащи към момента
на сключването на договора за кредит/по делото се представят Общи условия,
действащи от 16.10.2020 г., Съдът счита, че следва да преценява срока на
действие на договора съобразно съдържанието на договора – т.3 от договора,
според която срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 15.04.2010 г.,
като е предвидено договорът да се подновява автоматично при условията и по
реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на Банката за този вид услуга.
Доколкото не се представят ОУ, уреждащи автоматичното подновяване на
срока на договора, Съдът счита, че следва да се приеме, че срокът на договора
е изтекъл на 15.04.2010 г. и не е настъпило подновяването му. В подкрепа на
това становище на Съда е и обстоятелството, че не се ангажират
доказателства за периода след 15.04.2010 г. ответникът да е сезирал Банката с
искане за подновяване на издадената карта, тъй като предвид спецификата на
договора ползването на предоставените парични средства от Ч. се е
осъществявало посредством издадена кредитна карта, а обстоятелството, че
картата не е подновявана, обосновава неползването на кредита след
изтичането на срока на договора.
От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът възприема като
неоспорено от страните, се установява, че кредитът е изцяло усвоен на части
6
в периода 21.04.2008 г. – 06.03.2009 г., като изтеглената сума е в размер на
4200 лв; за периода 03.06.2008 г. – 19.04.2016 г. са направени погашения в
размер от 6587.35 лв.
След като срокът на договора е изтекъл на 15.04.2010 г. , то на
16.04.2010 г. вземането на Банката, произтичащо от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А-1613/15.04.2008 г., е станало
изискуемо и петгодишният давностен срок по смисъла на чл. 110 ЗЗД по
отношение на главницата е изтекъл на 16.04.2015 г. Не може да се приеме
като признание на вземането обстоятелството, че от страна на ответника Ч. са
правени частични плащания за периода след изтичането на срока на договора
до 19.04.2016 г.; частичните плащания съставляват признание само по
отношение частта, за която се извършва плащането, а не и за останалата част
от вземането, ако липсва формирана от длъжника воля за дължимост на тази
част на вземането на кредитора /в този смисъл са постановени решения :
решение № 100/20.06.2011 г. по т. дело № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК /.
Съобразно нормата на чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
С оглед изложеното следва, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК– 28.04.2021 г. вземането на Банката, произтичащо от Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А-1613/15.04.2008 г., е
погасено поради изтичането на давностния срок.
Дори и да се приеме, че с направените плащания ответникът признава
съществуването на вземането, то последното плащане, направено от Ч., с
което се прекъсва давността, е на 16.04.2016 г., като по смисъла на чл.117,
ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок,
т.е., от 17.04.2016 г. започва да тече нов петгодишен давностен срок, който
изтича на 17.04.2021 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 28.04.2021 г., т.е., след изтичането на петгодишния давностен
срок. Съдът приема, че искът е предявен на 28.04.2021 г. по следните
7
съображения:
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане
съобразно общите правила. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415,
ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Предвид изложеното Съдът счита иска за неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 3 000 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възражение е неоснователно, доколкото по смисъла на чл.7, ал.2,т.4 от
Наредба №1/09.04.2004 г. минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение с оглед цената на иска е 3 227 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД,
ЕИК *********, София, ул.“Драган Цанков“ 37, със съдебен адрес: ****
против Ш. Т. Ч., ЕГН **********, ****, със съдебен адрес: **** – адв.М. иск
за установяване на вземането си, произтичащо от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка 60РКО-А-1613/15.04.2008 г., в размер
както следва:
-3 500 лв – просрочена и непогасена главница, ведно с обезщетение за
забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.04.2021 г. до окончателното изплащане;
-29 164.82 лв – договорна лихва за периода 20.03.2009 г. - 19.04.2021
г. на основание т.7 от договора за кредит;
-498.36 лв – наказателна лихва за периода 06.3.2009 г. - 27.04.2019 г.
на основание т.8 от договора за кредит;
8
-7.76 лв – законна лихва за периода 20.04.2021 г. - 27.04.2021 г.;
-42 лв – разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост
Осъжда ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК *********,
София, ул.“Драган Цанков“ 37, със съдебен адрес: **** да заплати на Ш. Т.
Ч., ЕГН **********, ****, със съдебен адрес: **** – адв.М. сумата 3 000 лв
/три хиляди лева/ разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9