Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2850 28.06.2013 година град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на тридесети май две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4663 по описа на съда за 2009 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за делба във фазата по извършване.
С постановеното по делото Решение № 927 от 22.03.2010
г., е допусната делба на следните недвижими имоти:
1. трайни насаждения с площ от 2,640
дка,находяща се в землището на гр.Х. ,в местността „Т. к.-**”,седма
категория,ЕКАТТЕ 77270,съставляваща имот №144084 по плана за земеразделяне на
същия град ,при граници имот №144085-трайни насаждения на насл-ци на В. И. Г.
,имот №144147-полски път на община Х. -необработваема земя,имот №144083-трайни
насаждения на насл-ци на М. И. С. Т. и имот №144090-трайни насаждения на
насл-ци на С. Л. К. ;
2. НИВА с площ от 3,870 дка, находяща се
в землището на гр.Х. ,в местността Г. м.-**,седма категория,ЕКАТТЕ
77270,съставляваща имот №211008 по плана за земеразделяне на същия град ,при
граници имот №211007-нива на насл-ци на М. Д. Г. ,имот №211009-нива на насл-ци
на С. Д. Д. ,имот №003586- полски път на община Х. -необработваема земя,имот
№143062- полски път на община Х. -необработваема земя и имот №143060-нива на
насл-ци на К. Т. П. ;
3. УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния
и регулационен план на гр.Х. ,целият с площ от 690 кв.м.,при граници от две
страни улици,УПИ ІХ-966 и УПИ VІІ-965,ведно с построените в това УПИ сгради
както следва-сграда с идентификатор №504.966.1-сграда за обитаване на два етажа
със застроена площ от 53,60кв.м. на етаж,сграда с идентификатор №
504.966.2-сграда за обитаване на два етажа със застроена площ от 119,60кв.м. на
етаж,сград с идентификатор №504.966.3-сгради с друго предназначение,на един
етаж със застроена площ от 51,60кв.м,
4. УПИ ІХ-966 от кв.107 по кадастралния и
регулационен план на гр.Х. ,целият с площ от 400 кв.м.,при граници от две
страни улици,УПИ Х-963 и УПИ VІІІ-966,ведно с построените в това УПИ част от
сграда както следва-сграда с идентификатор №504.966.3-сграда с друго предназначение
на един етаж със застроена площ от 51,60кв.м
между следните лица и при следните квоти:
З.В.Б.,ЕГН:********** *** – ½ ид. част и Г.В.П.,ЕГН: ********** *** –
½ ид. част.
Освен това с посоченото по-горе решение е допусната
делба и на следните недвижими имоти:
5. УПИ VІІІ-1172 от кв.37 по кадастралния
и регулационен план на гр.Х. ,ул.З. ,целият с площ от 831 кв.м. при
граници път,УПИ VІІ-1172,УПИ ІХ-1074,и УПИІІ-Балнеосанаториум на ЦС на БПС,
6. УПИ VІІ-1172 от кв.37 по кадастралния
и регулационен план на гр.Х. ,ул.З. ,целият с площ от 1021 кв.м. при
граници-път,УПИ VІІІ-1172,УПИ ІХ-1074,УПИ Х-1172,УПИ ІХ-1172 и УПИ
VІ-1172,1171;
между следните лица и при следните квоти: З.В.Б. – 1/3
ид. част и Г.В.П. – 2/3 ид. част.
В първото по делото с.з от ІІ-ра фаза са приети
претенции по сметките от З.В.Б. против Г.В.П. с правна квалификация чл.31, ал.2
ЗС за осъждането да му заплати сумата от 27 000 лева за периода от
24,03,2004 г. до 07,10,2008 г., сумата от 12 500 лв. за периода от 08,10,2008
г. до 18,11,2010 г., представляващи обезщетение за лишаването й от възможността
да ползва имот - УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и регулационен план на
гр.Х. ,целият с площ от 690 кв.м. ведно със законната лихва върху главниците от
18,11,2010 г. – предявяване на молбата, както и мораторни лихва върху
посочените по- горе суми за периода от 25,03,2004 г. до 08,10,2008 г. и
09,10,2008 г. до 18,11,2010 г., т.е. общо 39 500 лв. главница, и мораторна
лихва върху нея от 25,03,2004 г. до 18,11,2010 г. Освен това е предявена
претенция по сметка и от Г.В.П. против
З.В.Б. за осъждане на последната да заплати сумата от 4500 лв., представляваща
стойността на извършените подобрения в
УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и регулационен план на гр.Х.
,целият с площ от 690 кв.м., ведно със ведно със законната лихва върху
главницата от 18,11,2010 г. – предявяване на молбата.
І. Поделяемост и пазарна оценка.
По делото е назначена СТЕ за пазарна стойност на допуснатите
до делба недвижими имоти, изготвена от ВЛ Р.. Впоследствие е допусната и 3-на
СТЕ със задачи да посочат пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими
имоти и за изработване на варианти разделяне на същите между страните,
изготвена от вещите лица Р., Ж. и Л..
Съгласно заключението на 3-та СТЕ, което съдът
възприема като по-актуално относно справедливата пазарна стойност на
горепосочените 6 недвижими имота е 527 000 лв.
Предложени са три варианта за
делба, при които са обособени различни дялове, неравни по стойност и по площ на
земята в тях.
При вариант І от заключение са формирани два дяла,
неравни по стойност, като при този вариант на единия съделител се поставя в дял
имот , който е с най – голяма стойност- 270 160 лв. , а всички останали
имоти се поставят в дял на другия съделител.
По делото са извършени една единични СТЕ от Р. и една
тройна СТЕ от вещите лица Р., Л. и Ж., относно пазарната стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти.
Съгласно заключението на тройната
СТЕ, което съдът кредитира като по-актуално и задълбочено, пазарната стойност
на трайни насаждения с площ от 2,640 дка
е 1320 лв., на НИВА с площ от 3,870 дка е 2700 лв. , на УПИ VІІІ-966 от кв.107
е 270 160 лв., на УПИ ІХ-966 от кв.107 е 141 700 лв. , на УПИ
VІІІ-1172 от кв.37 е 49 860 лв. и на
УПИ VІІ-1172 от кв.37 е 61 260 лв.
Стойността на дяловете на
съделителите, при обща стойност от 527 000 е 244 980 лв. за З.Б. и
282 020 лв. за Г.П..
ІІ. По начина на извършване на делбата
Основен принцип при извършване на делбата е всеки
съделител да получи имот от съсобствеността, при съобразяване на правата му в
нея, като при наличие на равенство в квотите и в стойностите на имотите или
дяловете, които образуват, те се разпределят чрез теглене на жребие.
В настоящия случай, квотите на З.Б. и Г.П. при делбата на трайни насаждения, НИВА с площ от
3,870 дка , УПИ VІІІ-966 и на УПИ ІХ-966 са равни. По отношение на другите две
2-та УПИ в гр. Х. - УПИ VІІІ-1172 и УПИ VІІ-1172, дяловете на съделителите не са
равни - З.Б. притежава 1/3 ид. части и Г.П.- 2/3 ид.
части.
Съдът намира,
че по отношение на допусните до делба недвижими имоти трайни насаждения, НИВА с площ от 3,870 дка ,
УПИ VІІІ-966 и на УПИ ІХ-966 , тегленето
на жребие не се явява невъзможно, но е много неудобно, предвид голямата
стойностна разлика между имотите и направеното от страните искане за възлагане
на УПИ VІІІ-966 по реда на чл. 349, ал.
2 ГПК. Поради това, съдът намира, че на първо място следва да се произнесе по
въпроса за възлагане на УПИ VІІІ-966,
което е направено и от двамата съделители.
Не е спорно
обстоятелството, че процесния имот- УПИ VІІІ-966,
който е и с на- голяма стойност – 270 160 лв. е придобит по
наследство от двамата съделителки, в качеството им на наследници по закон на В.
П. и М. П.. От разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетелите – А.
С., С. Б. и Ц. Б., които дават непротиворечиви показания относно възприети от
тях факти, поради което съдът възприема за установено, че Г.П. е живял в
процесния имот, предмет на исковата претенция за възлагане, докато са били живи
родители му – неговата майка М. П., а и към настоящия момент. Настоящата
съдебна инстанция кредитира показанията на посочените по –горе свидетели, като
счита, че същите са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище - може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари, т. е.
установени са изисквания, както по отношение на обекта (неподеляемо жилище,
съсобствеността върху което е възникнала от наследяване), така и по отношение
на претендиращия възлагане съделител (лице, което е придобило правото на
собственост върху идеална част от имота по наследство, живяло е в имота към
момента на откриване на наследството и няма друго жилище). За да се извърши по
този ред делба на неподеляем жилищен имот, следователно, е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобствеността върху този имот
да произтича от наследяване, предявилият претенцията съделител да е живял в
имота към момента на откриване на наследството и да няма друго жилище.
По делото, безспорно се установява, че съделителя Г.П.
се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследство от
общите му наследодатели В. П. и М. П., с което е изпълнено първото изискване на
закона - съсобствеността върху този имот
да произтича от наследяване.
От разпитания пред настоящата съдебна инстанция
свидетели се установява и втората предпоставка на закона предявилият
претенцията съделител да е живял в имота към момента на откриване на
наследството. Ако чл. 349 , ал. 2 ГПК да не дава легална дефиниция досежно
законовото условие "наследникът да е живял с наследодателя", то
съдебната практика приема, че визираното понятие следва да се свърже с данни за
трайно съжителство в едно домакинство, което кореспондира и с установеното по
настоящия казус. Поради това съдът намира, че П. е живял в процесното жилище
към момента на смъртта на наследодателите
В. П. и М. П..
Основното законово изискване е делбеният недвижим имот
да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да
е служил за жилище на наследодателите и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т.
30 ДР ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл.
203 ЗУТ за всеки един от съделителите. Допуснатия до делба имот е двуетажна
жилищна сграда и съделителите не са ангажирали доказателства, че е налице
одобрен инвестиционен проект по реда на чл. 203 ЗУТ, установяващ разделянето
на процесния имот на отделни дялове
според броя на съделителите. От тук се прави извода, че са изпълнени и тези
предпоставки за възлагане на имота по отношение на жалбоподателката.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция
законът поставя и едно отрицателното условие същият да не притежава друго
жилище. Видно от приложената по делото справка от ИКАР /л.310 /, Г.П. не
притежава друго жилище.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са
налице кумулативните предпоставки визирани в чл. 349, ал. 2 ГПК, спрямо едниния
съделител - Г.П., поради което процесния
имот следва да и се възложи в дял на него. По делото не се събраха доказателства
за това другия съделител - З.В.Б. да отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на процесния имот.
Когато неподеляемото жилище се постави в дял на един
сънаследник, уравняването на дяловете на останалите сънаследници следва да
стане с друг имот или с пари. В разглеждания случай, тъй като има достатъчно имоти, уравняването
следва да стане с тях.
Ето защо съдът намира, че в разглеждания казус не е
удачно да се тегли жребий, доколкото при теглене на жребий съществува
възможност имотът, който е предмет на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК да се
падне в дял на другия съделител, който
не отговаря на изискванията на закона за възлагане на неподеляем имот, което ще
доведе до нарушаване на законови императивни норми. Поради това делбата на недвижимите
имоти следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, като се
вземе предвид вариант първи от
заключение на тройната СТЕ, тъй като съдът го намира за най- справедлив
и се извърши разпределение на имотите
както следва:
В
самостоятелен дял на Г.В.П. ще
се разпредели УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и регулационен план
на гр.Х. ,целият с площ от 690 кв.м.,при граници от две страни улици,УПИ ІХ-966
и УПИ VІІ-965,ведно с построените в това УПИ сгради както следва-сграда с
идентификатор №504.966.1-сграда за обитаване на два етажа със застроена площ от
53,60кв.м. на етаж,сграда с идентификатор № 504.966.2-сграда за обитаване на
два етажа със застроена площ от 119,60кв.м. на етаж,сград с идентификатор
№504.966.3-сгради с друго предназначение,на един етаж със застроена площ от
51,60кв.м, на стойност 270 160 лв.
В дял на З.В.Б. ще се
разпределят- Трайни насаждения с площ от 2,640 дка,находяща се в
землището на гр.Х. ,в местността „Т. к.-**”,седма категория,ЕКАТТЕ
77270,съставляваща имот №144084 по плана за земеразделяне на същия град ,при
граници имот №144085-трайни насаждения на насл-ци на В. И. Г. ,имот
№144147-полски път на община Х. -необработваема земя,имот №144083-трайни
насаждения на насл-ци на М. И. С. Т. и имот №144090-трайни насаждения на
насл-ци на С. Л. К. ; НИВА с площ от
3,870 дка, находяща се в землището на гр.Х. ,в местността Г. м.-**,седма
категория,ЕКАТТЕ 77270,съставляваща имот №211008 по плана за земеразделяне на
същия град ,при граници имот №211007-нива на насл-ци на М. Д. Г. ,имот
№211009-нива на насл-ци на С. Д. Д. ,имот №003586- полски път на община Х.
-необработваема земя,имот №143062- полски път на община Х. -необработваема земя
и имот №143060-нива на насл-ци на К. Т. П. ; УПИ ІХ-966 от кв.107 по
кадастралния и регулационен план на гр. Х. , целият с площ от 400 кв.м.,при
граници от две страни улици, УПИ Х-963 и УПИ VІІІ-966,ведно с построените в
това УПИ част от сграда както следва-сграда с идентификатор №504.966.3-сграда с
друго предназначение на един етаж със застроена площ от 51,60кв.м.; УПИ VІІІ-1172 от кв.37 по кадастралния и
регулационен план на гр.Х. ,ул.З. ,целият с площ от 831 кв.м. при
граници път,УПИ VІІ-1172,УПИ ІХ-1074,и УПИІІ- Б. на ** на БПС; УПИ VІІ-1172 от
кв.37 по кадастралния и регулационен
план на гр.Х. ,ул.З. ,целият с
площ от 1021 кв.м. при граници-път,УПИ VІІІ-1172,УПИ ІХ-1074,УПИ Х-1172,УПИ
ІХ-1172 и УПИ VІ-1172,1171, на обща
стойност от 256 840 лв.
За уравнение на дела на
Г.П., З.Б. следва да бъде осъдена да му заплати 11 860 лв., ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата до
окончателното изплащане. Последната ще следва да бъде осъдена да заплати на
община Х. сумата от 172, 48 лева,
представляваща местен данък върху придобитата част от поставените й в дял недвижими
имоти, над стойността на дела й.
При този вариант всеки съделител получава реален дял
от делбените имоти, като цяло съобразен както с квотата му от съсобствеността,
но и с обективни критерии, за които има данни по делото, а именно – възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и уравняване с имоти дела на другия съделител.
ІІІ. Държавни такси
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в
размер на 4% върху стойността на дяловете си от съсобствеността по сметка на
ВСС, както следва: Г.П. – 11 280,80 лв. и З.Б. – 9 799,20 лв.
Съдът намира, че претенцията на Г.П. по чл.31, ал.2 ЗС
е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Обезщетение за
ползите се дължи и заплаща, когато съсобственикът е лишен от възможността да ползува общата вещ съобразно обема на
правата си. Ако не са създадени пречки за това, обезщетение не се дължи,
независимо че съсобственикът реално не е ползвал вещта, а другият я е ползвал.
В тежест на ищеца по претенцията е да докаже този изгоден за него положителен
факт. Обратно, за ответника по претенцията е достатъчно да твърди отрицателния
факт, че не е възпрепятствал ищеца да ползва вещта. От приетите по делото
писмени доказателства –нотариални покани и отговор към тях се установява, че на
05,09,2007 г. З.Б. е поискала от Г.П. в случай на отказ от негова страна за
доброволна делба да й заплаща сумата от 500 лв. месечен наем за имот УПИ
VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и регулационен план на гр.Х. , намиращ се на ул. ...................
Поканата е получена от П. на 18,09,2007 г., като същият е отговорил на ищцата,
че си служи с имота съобразно неговите права, че ищцата не би срещнала
съпротива при реализиране на правата, който има върху имота от страна на
ответника- П.. С две нови нотариални покани ищцата отново иска заплащане на
месечен наем от 500 лв. поради това, че не може да си ползва имота, като
първата нотариална покана е получена от ответника на 20,03,2008 г./л.267/, а
втората на 07,10,2008 г./л. 216/ От показанията на свидетелите А. С., С. Б. и
Ц. Б. е видно, че именно ответникът ползва процесния имот. Ползващият имота
съсобственик /ответник/ , когато е получил първата нотариална покана на
18,09,2007 г. е изразил в нотариалната си покана предложение до неползващия
съсобственик- ищцата да ползва своята част от имота, поради това съдът намира,
че обезщетение се дължи едва след получаването на втората н. покана – на
20,03,2008 г. Наличието на отправена от ищцата до ответника нотариална покана
съгласно изискването на чл. 31, ал. 2 от ЗС е с оглед на правото на
съсобственика да получи обезщетение за фактическото лишаване от ползването на
имота, независимо дали това е станало против волята му, или с него съгласие -
то се дължи от момента на поканата.
Ползващият съсобственик може да отхвърли претенцията на съсобственика за
заплащане на обезщетение при положение, че откаже да ползва целия съсобствен
имот и това стане достояние на другия съсобственик, както е направил ответникът
при получаване на първата покана, но след получаване на другите покани,
ответникът не е сторил това. При тези обстоятелства, следва да се приеме, че са
налице предпоставките, предвидени в чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за ползване на имота от ответника на ищцата. Периодът на дължимия
наем следва да се определи както следва от 20,03,2008 г. до 18,11,2010 г.-
съдебното заседание, в което е приета претенцията. Размерът на дължимия наем за
жилищната сграда, определен въз основа на заключението на вещите лице по
тройната СТЕ е в размер на 4248,08 лв. за периода от получаване на нотариалната
покана - 20.03.2008 г. до 18.11.2010 г., като над този размер до пълния
претендиран от 39 500 лв.,исковата претенция следва да се отхвърли, както и
следва да се отхвърли за периода от 25.03.2004 г. до 19,03,2008 г.
Досежно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано, тъй
като е направено след първото по дело с.з., в което е приета исковата претенция
по сметки.
Искането за заплащане на мораторна лихва върху
дължимото обезщетение не следва да бъде уважено, тъй като възникването на
задължение за заплащане на обезщетението се установява от датата на
нотариалната покана, но дължимостта за заплащането е от датата на поискване,
което се осъществява с предявяване на иска. Освен това настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за мораторна лихва е неконкретизиран – не е
посочен неговия размер, а само период, поради което иска за присъждане на
мораторна лихва следва да се отхвърли изцяло.
Досежно
претенцията на ответника Г.В.П. против З.В.Б. за осъждане на последната да
заплати сумата от 4500 лв., представляваща стойността на извършените подобрения
в УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния
и регулационен план на гр.Х. ,целият с площ от 690 кв.м., ведно със ведно със
законната лихва върху главницата от 18,11,2010 г. – предявяване на молбата,
съдът я намира за неоснователна. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответникът не успя да докаже, че той в
действителност е извършил подобрения в
процесния имот, който се претендират.
С оглед изхода
на делото З.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса
върху отхвърлената част от претенцията по сметки, а именно сумата от 1410,08 лв. Г.П. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху отхвърлената част от
претенцията му по сметки, както и върху уважената част от претенцията на З.Б.
или общо 349,92 лв.
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В разглеждания случай има
присъединени искове, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Искът на ищца свързан с претенции по сметки е уважен частично. Предвид
това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да се
присъдят направените от нея съдебни разноски в хода на производството
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 53,77 лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ХVІІІ гр.състав:
Р Е
Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК, в самостоятелен дял на
Г.В.П.,ЕГН: ********** ***, следният недвижим имот:
УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и
регулационен план на гр.Х. ,целият с площ от 690 кв.м.,при граници от две
страни улици,УПИ ІХ-966 и УПИ VІІ-965,ведно с построените в това УПИ сгради
както следва-сграда с идентификатор №504.966.1-сграда за обитаване на два етажа
със застроена площ от 53,60кв.м. на етаж,сграда с идентификатор №
504.966.2-сграда за обитаване на два етажа със застроена площ от 119,60кв.м. на
етаж,сград с идентификатор №504.966.3-сгради с друго предназначение,на един
етаж със застроена площ от 51,60кв.м,
на стойност 270 160 лв.
ОСЪЖДА З.В.Б.,ЕГН:********** ***, да заплати на Г.В.П.,ЕГН:
********** ***, за уравнение на дела
му, сумата от 11 860 лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на
влизане в сила на решението за извършване на делбата до окончателното
изплащане.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК, в самостоятелен дял на
З.В.Б.,ЕГН:********** ***, следните
недвижими имоти:
Трайни насаждения с площ от 2,640
дка,находяща се в землището на гр.Х. ,в местността „Т. к.-**”,седма
категория,ЕКАТТЕ 77270,съставляваща имот №144084 по плана за земеразделяне на
същия град ,при граници имот №144085-трайни насаждения на насл-ци на В. И. Г.
,имот №144147-полски път на община Х. -необработваема земя,имот №144083-трайни
насаждения на насл-ци на М. И. С. Т. и имот №144090-трайни насаждения на
насл-ци на С. Л. К. , на стойност 1320 лв.
НИВА с площ от 3,870 дка, находяща се в
землището на гр.Х. ,в местността Г. м.-**,седма категория,ЕКАТТЕ
77270,съставляваща имот №211008 по плана за земеразделяне на същия град ,при граници
имот №211007-нива на насл-ци на М. Д. Г. ,имот №211009-нива на насл-ци на С. Д.
Д. ,имот №003586- полски път на община Х. -необработваема земя,имот №143062-
полски път на община Х. -необработваема земя и имот №143060-нива на насл-ци на
К. Т. П. , на стойност 2700 лева.
УПИ ІХ-966 от кв.107 по кадастралния и
регулационен план на гр.Х. ,целият с площ от 400 кв.м.,при граници от две
страни улици,УПИ Х-963 и УПИ VІІІ-966,ведно с построените в това УПИ част от
сграда както следва-сграда с идентификатор №504.966.3-сграда с друго
предназначение на един етаж със застроена площ от 51,60кв.м., на стойност
141 700 лева.
УПИ VІІІ-1172 от кв.37 по кадастралния и
регулационен план на гр.Х. ,ул.З. ,целият с площ от 831 кв.м. при
граници път,УПИ VІІ-1172,УПИ ІХ-1074,и УПИІІ-Балнеосанаториум на ЦС на БПС, на
стойност 49 860 лева.
УПИ VІІ-1172 от кв.37 по кадастралния и
регулационен план на гр.Х. ,ул.З. ,целият с площ от 1021 кв.м. при
граници-път,УПИ VІІІ-1172,УПИ ІХ-1074,УПИ Х-1172,УПИ ІХ-1172 и УПИ VІ-1172,1171,
на стойност 61 260 лева.
ОСЪЖДА З.В.Б.,ЕГН:********** *** да заплати на община Х.
местен данък в размер на 172,48
лв. върху придобитата част от разпределените й недвижими имоти.
ОСЪЖДА Г.В.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на З.В.Б.,ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в
размер на 53,77 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.В.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на
З.В.Б., ЕГН:**********,*** сумата от 4248,08 лв., представляваща частта от
ползване, от което е лишена съобразно дела й - 1/2 ид. част от недвижимия имот,
УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и регулационен план на гр. Х. , целият с
площ от 690 кв.м. ,при граници от две страни улици, УПИ ІХ-966 и УПИ
VІІ-965,ведно с построените в това УПИ сгради както следва- сграда с
идентификатор №504.966.1-сграда за обитаване на два етажа със застроена площ от
53,60кв.м., за периода от 20.03.2008 г. до 18.11.2010 г., ведно със законната
лихва от 18,11,2010 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
иск за разликата над уважения размер до пълно претендирания от 39 500 лв.,
както и за периода от 25.03.2004 г. до 19,03,2008 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на лихва за забава върху посочените по- горе суми за периода
от 25,03,2004 г. до 18,11,2010 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Г.В.П.,ЕГН: ********** ***
против З.В.Б.,ЕГН:********** ***, претенция по чл. 346 ГПК за сумата от 4500
лв., представляваща стойността на извършените подобрения в УПИ VІІІ-966 от кв.107 по кадастралния и
регулационен план на гр. Х. , целият с площ от 690 кв.м. ,при граници от две
страни улици, УПИ ІХ-966 и УПИ VІІ-965 ,ведно с построените в това УПИ сгради
както следва- сграда с идентификатор №504.966.1-сграда за обитаване на два
етажа със застроена площ от 53,60кв.м., ведно със ведно със законната лихва
върху главницата от 18,11,2010 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.В.П.,ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на ВСС, сумата от
11 630,72 лева представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА З.В.Б.,ЕГН:********** *** , да заплати по
сметка на ВСС, сумата от 11 209, 28 лева представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала.
ВК