Решение по КНАХД №738/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 428/30.07.2025г., постановено по а.н.д. № 1137/2025г., Районен съд Плевен, осми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 25-0938-001311/24.04.2025г. на Началник група в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Н. М. с [ЕГН] и адрес с. Писарово, обл. Плевен, [улица], на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – С. Н. М., страна по а.н.д. № 1137/2025г. по описа на Районен съд Плевен, само в частта за наложената санкция за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. Сочи се, че няма доказателства, че М. съзнателно е напуснал местопроизшествието, за да избегне уведомяване на органите на МВР; формални са били мотивите на районния съд за маловажност па чл.28 от ЗАНН; твърди се нарушение на принципа на съразмерност, тъй като санкцията е прекомерна и неотговаря на степента на обществена опасност на деянието, което е с минимални материални щети, без пострадали; твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства и разпитаните свидетели предвид обстоятелството, че актосъставителят и свидетелят по акта са дали объркани показания. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен в обжалваната му част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник, като поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт. Алтернативно прави искане глобата да остане в сила, а съдът да отмени само лишаването от правоуправление.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 11.04.2025г. в 09:40 часа в Община Плевен, на път Първи клас № 3, километър 100+700 (бензиностанция Ромпетрол), с посока на движение към изхода на бензиностанцията, като водач на товарен автомобил „И.“ 35 Ц 13 Д с рег.№ [рег. номер] (негова собственост) , извършил следните нарушения: 1. При потегляне от колонка за зареждане с гориво, предприема маневра завиване наляво, като не се съобразява с останалите участници в движението и удря със задна дясна част на управляваното МПС, странично ляво огледало на паркирания на съседна колонка за зареждане товарен автомобил „******“ Т4 (собственост на ЕТ „Универсум – Р. Я.“ с Булстат *********) с рег.№ [рег. номер], с което настъпва ПТП с материални щети по МПС. 2. Не остава на мястото на ПТП, като при наличието на разногласия относно обстоятелствата за ПТП с материални щети по автомобилите го напуска, като преминава през изхода на бензиностанцията и продължава движението си по ПП-3 с посока към с. Ясен, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. За извършените нарушения на С. Н. М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. №3368814 от 11.04.2025г., който акт М. подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН подал писмено възражение. Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди НП, районният съд приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършените от жалбоподателя нарушения са безспорно доказани, установени от събраните доказателства и показанията на свидетелите, а наложените наказания по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са правилно определени.

Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на закона.

Решението на Плевенски районен съд е обжалвано само по отношение на извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Решението по отношение на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП не е обжалвано. Предвид на това с влязло в сила съдебно решение е установено, че С. М. предприемайки маневра при излизане от бензиностанцията е реализирал ПТП.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са представените по делото доказателства и са направени правилни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Настоящият състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административнонаказателно производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП задължава участниците в ПТП, когато при произшествието са причинени имуществени вреди, ако между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, без да напускат местопроизшествието да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнят дадените им указания. Неизпълнението на това задължение е скрепено с налагането на административно наказание по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

В настоящия случай, касационната инстанция приема за безспорно установено, че между товарен автомобил Ф. Т. Т4 с рег.№ [рег. номер] и товарен автомобил [Марка] 35 Ц 13 Д с рег.№ [рег. номер] е възникнало съприкосновение, причинено от собственика на втория автомобил М., като последният е реализирал ПТП с причинени, макар и незначителни материални щети. Правната норма на чл.123, ал.1, т., б.“в“ от ЗДвП въвежда задължение за участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на пътнотранспортното произшествие е резултат от поведението на касатора като водач на МПС, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.

Безспорно е, че касаторът на 11.04.2025г. в 09:40 часа на ПП-3, километър 100+700 на бензиностанция Ромпетрол, като водач на товарен автомобил след допуснато ПТП при наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата е напуснал местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол и да изпълни нейните указания. Това се установява както от представените по делото писмени доказателства, така и от разпитите на допуснатите свидетели и обясненията на касатора. В последните касаторът заявява, че няколко пъти е предлагал да направят протокол за ПТП, но собственика на другия автомобил не се е съгласил и е казал, че ще се обади на тел. 112. Показания в същата насока дава и свидетелят Р. Н. П.. Изложеното безспорно сочи на разногласия между участниците в ПТП, поради което касаторът е бил длъжен да не напуска същото, а да уведоми службите за контрол или най-малкото да изчака тяхното пристигане, ако другият участник смята да ги уведоми. При безспорно установеното напускане на произшествието от страна на касатора и при настъпилите имуществени вреди на другия автомобил същият е бил санкциониран в съответствие с приложимите законови норми. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на второто деяние от обективна и субективна страна. Несъмнено е налице виновно поведение от страна на С. М. и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание чл.175, ал.1, т.5 за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

Предвид горното касационната инстанция намира, че при преценката на доказателствата и оттам – формиране на вътрешно убеждение и мотивираност относно извършването на деянието и неговото авторство, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства. Извършена е преценка на събраните доказателства, именно въз основа на които е достигнато до извода, че касаторът при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Тези изводи настоящият състав намира за съответни на събраните доказателства. Същевременно, касаторът не е ангажирала нови доказателства, вкл. и пред настоящата инстанция, от които да може да се опровергаят така направените изводи.

Споделят се и мотивите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно, доколкото същото е довело до причиняване на ПТП макар и с незначителни имуществени вреди, като в тази насока съдът взема предвид и последващото поведение на жалбоподателя, което на практика е било в нарушение на задълженията му по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Напускането на местопроизшествието от страна на касатора преди пристигане на контролните органи е осуетило извършването на проверка, както документална, така и относно употребата на алкохол и наркотични вещества от водача, причинил ПТП.

Неоснователно е алтернативното искане на касатора за отмяна само на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Предвидените от законодателя наказания в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба и лишаване от право да управлява МПС, се прилагат кумулативно и съдът не може да отмени само едното, а да остави в сила другото наказание. След отчитане на обстоятелствата на извършване на нарушението и минималните щети при ПТП, органът е наложил най-ниския размер на предвиденото в закона наказание, с което правилно е приложил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

По изложените съображения касационният състав намира, че решението в оспорената му част е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428/30.07.2025г., постановено по а.н.д. № 1137/2025г. по описа Районен съд Плевен в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.