Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.04.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На двадесет и пети
февруари година
2020
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8605 по описа за 2018год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на гл.ХХХII от
ГПК, по предявен пряк иск с пр.
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По
изложените в искова молба обстоятелства Д.Л.М. ЕГН *********, чрез пълномощника
адв. Р. М., е предявил пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 90 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди
причинени при ПТП настъпило на 02.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски, в
това число и адвокатски хонорар.
Твърди
се, че на 02.08.2017 г. около 22:20 часа, на четирикласен път 16108, на
територията на общ. Ботевград, при движение с несъобразена скорост между с. Краево
и с. Радотина, водачът на л.а. „Исузу Тропер“ губи контрол над автомобила,
напуска пътното платно и самокатастрофира в полето, след което напуска ПТП. В
резултат на произшествието тежко е пострадал пътникът в автомобила - Д.Л.М..
Сочи
се, че по случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 245/ 2017 г., по описа на РУП-Ботевград.
След произшествието пострадалият е транспортиран до УМБАЛ “Света Анна” АД - София,
където е поставена окончателна диагноза: луксацио коксе декстри. Фрактура
капити феморис декстри. РСОСМ кум клави. S72.80, счупвания на други части на
бедрената кост, закрито. Сочи се, че ищецът е претърпял спешна операция под обща
анестезия с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
Фрактурата е остеосинтезирана с два винта и ставата.
Твърди
се, че в резултат на пътното произшествие ищецът Д.М. на 25 год. е получил сериозни увреждания, както
физически, така и психически, които са променили изцяло начина му на живот. Бил
е обездвижен в продължение на месеци, не е можел да става от леглото, а когато
е ставал, се е придвижвал трудно, не можел да се обслужва самостоятелно, за
него са се грижили близките му, което допълнително го е карало да се чувства
зависим и в тежест на семейството си. Процесът на възстановяване е бил
продължителен и болезнен. Сочи се, че настъпили съществени промени в
емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, тревожен, изпитвал
безпокойство и страх, изпадал в паника, че няма да може да ходи нормално. Твърди
се, че към момента на депозиране на иска
ищецът Д. М. не може да се придвижва
нормално, накуцва, има затруднения да си служи с крака, все още изпитва силни
болки в областта на травмите.
Наведен е довод, че към датата на процесното
произшествие, отговорността на автомобилистите на лек автомобил марка „Исузу
Тропер“, per. № ********, е била застрахована от ответното З. „Б.И.” АД, с
полица № BG/02/117001361319, валидна от 09.05.2017г. до 09.05.2018 г. Във
връзка с това с молба, вх. № ОК-83861/ 06.02.2018г. отправил претенция до
ответника, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, като с писмо, изх. № НЩ-964/ 08.02.2018 г. изискал допълнителни
документи, които според ищеца са неотносими. Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
Ответникът
З. „Б.И.” АД в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирало отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт, при който
да е пострадал ищецът. Навежда възражение за съпричинявена на вредоносния
резултат, като твърди, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
Наведено е още възражение за
прекомерност на заявената искова претенция.
В
срока по чл.372 ГПК, е депозирана допълнителна искова молба от
ищеца М., в която възраженията на ответника са оспорени, като неоснователни.
Наведено е искане до бъде отделено, като безспорно обстоятелството, че отговорността
на автомобилистите на лек автомобил марка „Исузу Тропер“, per. № ********, е
била застрахована от З. „Б.И.” АД, с полица № BG/02/117001361319, към датата на
ПТП.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. М. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски и писмена защита.
Ответното
дружество, чрез адв.И. оспорва предявените искове по основание и размер.
Представя списък на разноските.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установетно от фактическа страна следното:
От
приетия Констативен протокол за ПТП № 153/02.08.17г. на РУП Ботевград, се
установява, че на 02.08.2017 г. около 22:20 часа, на IV
път
16108, на територията на общ. Ботевград, при движение с несъобразена скорост
между с. Краево и с. Радотина, водачът на л.а. „Исузу Тропер“, губи контрол над
автомобила, напуска пътното платно и самокатастрофира в полето, след което
напуска ПТП. В протокола е отразено, че при ПТП са пострадали две лица, вкл.
ищецът - Д.Л.М.. /л. 10 от делото/
От
приета Епикриза по ИЗ №16417/ 2017г. на УМБАЛ „Света Анна“ - София, е видно, че
Д.Л.М. на 25г., постъпил в лечебното заведения на 03.08.2017г. след претъпяно
ПТП с диагноза: луксацио коксе декстри. Фрактура капити феморис декстри. РСОСМ
кум клави. Счупване на други части на бедрената кост, закрито. Отразена е
извършена операция на 09.08.2017г. - открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, фемур. Изписан е на 14.08.2017г. в добро общо състояние. Дадени
препоръки за стерилна превръзка след 3 дни, както и сваляне на конци на 14
следоперативен ден /22.08.2017г./, назначена е медикаментозна терапия. Дадена е
препоръка да ходи с две помощни средства, без да натоварва оперирания крайник
за срок от 60 дни. Определен е и контролен преглед след 35 дни /л. 11-12 от делото/
По
делото на лист 14-25 е представена писмена претенция до застрахователя от 06.02.2018г.
и кореспонденция между страните, съгласно която ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, като последният отказал изплащане.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния л.а.
„Исузу Тропер“ е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който е З. „Б.И.“ АД, в качеството му
на застраховател.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и връзка им с процесно
ПТП е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. – ортопед-травматолог. От заключението
на СМЕ се установява, че в резултат на описаното ПТП Д.Л.М. на 25г. е получил
следните травматични увреди: луксация на дясна тазобедрена става; счупване на
главата на дясна бедрена кост. Пояснено е, че луксацията на тазобедрена става е
трета степен травматична увреда , а счупването на дясната бедрена глава е
четвърта - най-тежка степен. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца увреди. Сочи се, че ищецът е изпитвал силни болки с
висок интензитет през първите 7-10 дни непосредствено след травмата и
оперативната намеса. Същите постепенно са намалявали като интензитет и са били
непостоянни по характер в следващите 4 - 5 месеца. Вещото лице д-р Б. сочи, че
при направения личен преглед на 30.07.2019г. ищецът се е оплакал от непостоянни
болки при натоварване на дясната тазобедрена става. Сочи се, че тези болки пречат
на походката и като се умори ищецът накуцва осезаемо. Вещото лице ортопед
констатира, че при ищеца е налице намаление с 1/3 /една трета/ на вътрешната
ротация на дясна тазобедрена става и слабост на седалищната мускулатура.
Пояснено е, че те най-вероятно са причина за непостоянни и с нисък интензитет
болки при натоварване. В медицинската експертиза е проследено проведеното
спрямо ищеца болнично лечение, в периода
от 03.08.2017 г. до 14.08.2017 г. - общо 11 дни, при което е направена операция - наместване и метална фиксация
с 2 винта. Вещото лице обосновава, че срока за възстановяване от травматични
увреди с подобен характер е 4- 5 месеца.
Сочи се, че през този период ищецът е изпитвал болки и страдания, които са пречили
на ежедневния му живот. За период от 2 /два/ месеца на ищеца не му било разрешено
да стъпва на пострадалия крак. След това
е бил необходим срок от още 2-3 месеца за възстановяване на функцията. Вещото лице д-р Б. Б., сочи, че ищецът е в добро
здравословно общо състояние, но е налице намаление 1/3 /една трета/ на
вътрешната ротация на дясна тазобедрена става и слабост на седалищната
мускулатура, които предизвикват болки.
При
изслушването на СМЕ в о.с.з на 29.10.2019г. о.с.з. вещото лице д-р Б. Б.
допълва, че за луксацията на дясната тазобедрена става е предприето оперативно
лечение. Сочи, че в този случай луксацията на тазобедрената става не е чиста, а
е фрактура-луксация, т.е. при излизането на главата от ставната ямка, част от
главата се е счупила, поради което
опериращите лекари са отворили ставата, фиксирали са този фрагмент към главата
с два винта и след това са репонирали ставата. Сочи, че слабостта на
седалищната мускулатура е следствие на самата травма. Сочи, че в бъдеще
пациентът трябва да проведе рехабилитационни процедури.
Съдът
възприема заключението на СМЕ с вещо лице д-р Б., като обективно и
кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От
приетото заключение съдебно – автотехническа експертиза с в.л. инж. К.Г., се
установява, следния най - вероятен механизъм на произшествието: на 02.08.2017
год., около 22:20 ч., по IV път 16-108,
свързващ селата Краево и Радотина, в землището на с. Радотина, общ. Ботевград
се е движил лек автомобил „Исузу Тропер“ с per. № ********в посока с. Радотина.
При достигане землището на с. Радотина и навлизане и движение по кривата на
левия завой, скоростта му на движение е била не по - ниска от 51 км/ч. По
неизяснени причини, автомобилът напуска пътното платно вляво, като се насочва
към крайпътната ливада. Най - вероятно при това отклоняване на ляво автомобилът
е започнал да се преобръща през таван, утежнено от тежкия и незакрепен товар,
вкл. възрастта на автомобила. Автомобилът се е разпаднал на три групи части -
купе, шаси и блок двигател със силово предаване. В.л. инж. Г. сочи, че автомобилът
се е движил натоварен с около 1 куб.м. дървен материал. Прието е, че преди
произшествието, както и по време на преобръщането на автомобила извън пътното
платно, скоростта му на движение е била не по - ниска от 51 км/ч. Вещото лице
приема, че максимално разрешената скорост за движение по пътя е 90 км/ч - като
движение извън населено място. Експертизата не изключва възможността де е имало
такава техническа неизправност на автомобила, което е накарало водача да насочи
автомобила към ливадата с цел да спре сам и освободи пътното платно, но няма
данни отклонението да е настъпило поради техническа причина.
При изслушването му в о.з. на 29.10.2019г.
в.л. инж.Г. допълва, че най-вероятно причините за настъпване на ПТП са
субективни. Скоростта за преминаване по кривата на този завой е сравнително
ниска, но водачът е предприел отклоняване на автомобила наляво. Това
отклоняване е довело до преобръщането на автомобила. Обосновано е, че изчислената
скорост за преминаване на тази крива е изключително ниска за движение – 51
км/ч.
Съдът
възприема заключението на САТЕ с вещо лице инж. К.Г., като обективно и
кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
По
почин на ответника е допусната Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза с вещи лица д-р Б.Б. и инж. К.Г.. В заключението на КСМАЕ е
констатирано, че процесният автомобил е фабрично - заводски оборудван за всички
места в автомобила с обезопасителни триточкови бедрено - раменни колани
инерционен тип, като за задното средно място, коланът е само двуточков бедрен
тип. Вещите лица обосновават, че предвид тежестта и местоположението на
описаните в медицинската документация травматични увреди получени от ищеца при
процесното ПТП, то той е бил с поставен обезопасителен колан. Пояснено е, че
механизмът
на получаване на травмите е т.нар. „бордна травма“, а именно контакт и удар в
областта най-вероятно на коляното, провеждане на силите по дължината на
бедрената кост и съответно луксация на тазобедрената става. В този случай луксацията
е придружена и със счупване на част от бедрената глава.
В
проведеното на 29.10.2019г. о.с.з. експертите допълват, че механизмът за
получаване на фрактура луксация на тазобедрена става е само един. Това е т.нар.
„бордна травма“. Удар в областта на коляното. Превеждане на силите по оста на
крака и излизане на ставата. В.л. инж. Г.
сочи, че наред с това в товарният отсек с две снемаеми седалки на автомобила е
имало около един кубик дърва, които са оказали влияние за настъпване на
произшествието. При разпадане на автомобила на три отделни групи части пострадалия
е бил закрепен за седалката, но автомобилът се разпада на шаси, двигател и
купе. Купето е останало цяло. Вещите лица обосноваха извод, че ищецът е бил с
поставен колан, тъй като, ако е бил без колан, при това превъртане на
автомобила и обръщане на купето, пораженията щяха да бъдат неимоверно
по-големи.
Съдът
възприема заключението на КМАЕ с вещи лица инж. К.Г. и д-р Б.Б., като обективно
и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
За
установяване на неимуществените вреди е допуснат до разпит свидетелят Г.М.П. /33г., без родство/. Свидетелят П. сочи,
че за ПТП разбрал по телефона, както и
че Д. е в тежко състояние в болница
„Света Анна“. Свидетелят посетил ищеца в болницата, като го заварил в тежко състояние. Бил на
легло, с включени системи, а десният му крак бил обезджижен. Имал фрактура на
тазобедрената става. Свид. П. си спомня, че Д. не можел да става от леглото. Приемал
обезболяващи, заради силните болки бил депресиран. Сочи още, че около две
седмици останал в болницата, бабата на ищеца била негов придружител. Тя се грижела за него в
болницата и после в къщи. Налагало се пострадалия да ползва подлога. След изписването
на ищеца, свид. П. отишъл да го види у дома. Все още не можел да ходи сам, два
– три месеца бил на легло, приемал обезболяващи медикаменти. Започнал да ходи
на рехабилитация, придвижвал се с патерици, имал проходилка. Свидетелят
заявява, че около година отнело възстановяването на ищеца. Д. се притеснявал,
че баба му го обслужва. Според свидетеля инцидента много променил Д.. Преди ПТП
бил весел и работлив. След катастрофата се тормозел се психически, защо не може
да ходи, да работи, да изкарва пари за прехрана, станал нервен. Оплаквал се от болки. При
промяна на времето го болял кракът, не може да работи тежката физическа работа,
която работел преди. Според свидeтеля П., ищецът Д.
още не се е възстановил психически, не може да се примири, че не е пълноценен .
В
показанията си свидетелят Н.П.А. /28г.,
без родство/,
сочи, че е участвал в ПТП през август 2017 г. Било към 9 вечерта, пътували към с.Краево.
Свидетелят заявява, че Д., пред него е поставил предпазн колан. И двамата с
ищеца били с поставени колани. Сочи, че в момента, в който излезли на пътя,
автомобилът - джип тръгнал надолу и се обърнали в полето. Автомобилът се
разпаднал на три части. Свид.А. бил седнал отпред в автомобила, а Д. седял до него.
Показанията
на свидетелите Н.П.А. и Г.М.П.
са последователни, логични, почиват на преки лични впечатления, поради което
съдът им дава вяра.
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 14 от
дата 06.02.2018 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие
на 02.08.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента А.С., изразяващо
се в нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Деянието му е виновно, при
форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек
автомобил „Исузу Тропер“, рег. № ******** - А.С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: безспорно е, че З. “Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото
(СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи и гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите, младата възраст на ищеца към момента на настъпване на
увреждането – 25 години, вида, броя и тежестта на уврежданията - луксация на
дясна тазобедрена става; счупване на главата на дясна бедрена кост, срока за възстановяване – около 4-5 месеца, периода
на претърпени болки - силни болки с висок интензитет през първите 7-10 дни
непосредствено след травмата и оперативната намеса, непостоянни по характер в
следващите 4-5 месеца, огрониченията в
придвижването – за около два месеца забрана да стъпва на десния крак,
ползаването на помощни следства патерици, нуждата от чужда помощ в обслужването
и хигиената, настъпилите трайни
последици в резултат на получените травматични увреди - установеното намаление с 1/3 на вътрешната
ротация на дясна тазобедрена става, слабост на седалищната мускулатура, изживения
шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
необходимостта от последваща рехабилитация, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние, както и обществено икономическите условия към
2017г. /установена МРЗ за страната 460 лв. съгласно ПМС №141/2017г./, съдът
намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато
с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. От заключението на приетата
неоспорена КСМАТЕ с вещи лица инж. Г. и д-р Б., както и от показанията на
свидетеля очевидец А. се установи, че ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан. Вещите лица обосноваха извод, че
ищецът е бил с поставен колан, тъй като, ако е бил без колан, при настъпилия
механизъм на ПТП - превъртане на автомобила и обръщане на купето, пораженията
щяха да бъдат неимоверно по-големи.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира за недоказано наведеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.М.,
като не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение.
По предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Неоснователно
е обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането,
респ. считано от датата на извършване на разхода.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В
случая 3-месечният срок е изтекъл на 06.05.2018 г. и от 07.05.2018 г.
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за имуществени
вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от 02.08.2017
г., до
06.05.2018 г. и уважен, считано от
07.05.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни в процеса - ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
При
този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/ 9.07.2004г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Р.М. – САК сумата от 2153,33
лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 1900,44 лв. /общо
сторените от ответника разноски са 3 900 лв., от които 3 500 лева за
адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за КСМАТЕ./ Съдът намира за основателно въведеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /3 230 лева/, съдът намира, че на ответника следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1722.66
лева с ДДС и 177.78 лв. разноски депозит за КСМАТЕ или общо 1900,44 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът З. „Б.и.“ АД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000 лв. и 333,33 лв. разноски за СМЕ и АТЕ, съобразно
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, VII -ми състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Л.М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 50
000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат
на ПТП, реализирано на 02.08.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Исузу
Тропер“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.05.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432,
ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв., като
неоснователен, както и претенцията за лихва за периода от 02.08.2017 г. до
06.05.2018г.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК********
със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. Р.М.
–САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата
2153,33 лв. с ДДС– адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Д.Л.М., ЕГН
********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК******** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1900,44
лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 2000 лв. – държавна
такса и сумата от
333,33 лв. – съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Присъдените
на ищеца суми, могат да се заплатят по банкова сметка ***.4 от делото.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: