№ 279
гр. Враца, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500342 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. К. К. от АК-
Враца, в качеството на особен представител на И. Г. Д., ЕГН **********,
срещу Решение № 402/06.07.25022 г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д. № 3786/2021 г.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в противоречие с материалния и с процесуалния
закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните
доказателства, дал е неточен и непълен доклад и поради това се е произнесъл
с решение, което е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съгласно
атакуваното решение, в тежест на ответника е било да установи по несъмнен
и категоричен начин какво е изпълнявал по договора, но това липсвало в
доклада при разпределяне на доказателствената тежест. Сочи се още, че в
съдебното заседание от 04.07.2022 г. ищецът е представил доказателства,
които е могъл да представи своевременно с исковата молба и въпреки
възражението на особения представител, същите са били приети като
доказателства. Изразява се несъгласие с приетото от районния съд, че
1
ответникът не дава пари на ищеца. Посочва се, че това е в противоречие с
доказателствата по делото, тъй като, видно от банковото извлечение за 2019
год., ответникът е превеждал периодично суми по сметката на ищеца, в общ
размер над 8000 лева. Твърди се, че това са суми, които са достатъчно за
спокоен живот години наред, като за останалите години не са представени
банкови извлечения, въпреки указанията на съда.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд
неправилно се е позовал и на свидетелските показания, доколкото те изцяло
противоречат на твърденията на ищеца и останалите доказателства по делото.
Посочва се, че свидетелите по никакъв начин не могат да докажат липса на
издръжка и грижи, тъй като ищецът не живее с тях, не са съседи, и нито една
от тях не е била пряк свидетел на отношенията между страните по делото.
Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид и възраженията
в писмената защита и позовавайки се на свидетелските показания, е
игнорирал твърденията на ищеца в исковата молба, че с ответника живеят
заедно в жилището и той полага грижи и издръжка за него. Изразява се
несъгласие с приетото от съда, че ответникът се е държал неуважително и
дори заплашително към ищеца, като противоречащо на фактическата
обстановка, защото по делото не е представен от ищеца предупредителен
протокол от полицията, което означава, че не е имало виновно поведение на
ответника.
Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като
не е обсъдил възраженията на особения представител на ищеца и не е взел
предвид разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, а именно, че ищецът, е качеството си
на кредитор, не е заявил на длъжника-ответник, че разваля договора поради
неизпълнение на основание чл.87 от ЗЗД. Посочва се още, че съдът не е взел
предвид и доводите на особения представител относно това, че договорът е
сключен на 21.08.2018 г., т.е. около три години преди датата на подаване на
исковата молба, поради което не е налице основание за развалянето му и
следва да се приложи разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като, дори и да
се приеме, че е налице частично неизпълнение, то неизпълнената част е
незначителна с оглед скорошното сключване на договора, както и поради
твърденията на ищеца, че ответникът живее с него, полага грижи и му дава
издръжка.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения
2
иск с присъждане на адвокатско възнаграждение на особения представител на
от бюджета на съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Г. Д. К., чрез
определения му адвокат за предоставяне на правна помощ - М. Г., е постъпил
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че съдът
правилно е приел, че ответникът не е полагал необходимите грижи и
издръжка в пълен обем така, както е уговорено и според добрите нрави.
Твърди, че посоченото във въззивната жалба, че прехвърлителят не е дал
подходящ срок за изпълнение преди разваляне на договора не намира
приложение в настоящото производство, тъй като се отнася за изпълнение на
задължение в уговореното време. По отношение на твърдението за
превеждането на суми от страна на ответника се твърди, че тези доводи не
мога да бъдат споделени като изпълнение на задължението. Посочва, че няма
доказателства тези суми да са преведени на ответника именно за изпълнение
на поетите задължения, а на следващо място кредиторът не е длъжен да
приема частично изпълнение – нерегулярно и в непълен размер по отношение
на дължимата грижа и издръжка. Излага съображения, че ако кредиторът не
приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи
изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Сочи, че
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане
неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка, като се позовава на решение на ВКС.
В отговора се твърди, че по делото не са събрани доказателства, че
ищецът е отказвал да приеме издръжка и гледане в натура и не е оказвал
необходимото съдействие на ответника за престиране на издръжка и гледане,
за да се трансформира в плащане на определена сума. Сочи, че ищецът е имал
нужда основно от физическа помощ и подкрепа, с оглед напредналата си
възраст и заболяванията си, като здравословното му състояние се е влошавало
с годините. Посочва се, че ищецът е претърпял лечение през 2021 г., като след
изписване от медицинското заведение е имал нужда от ежедневни грижи за
здравето си, както и за закупуване на храна, за поддържане на домакинството
и др. Твърди се, че видно то свидетелските показания ищецът живеел сам в
жилището си, не разчитал на друга помощ, освен на приятелски начала по
инициатива на самите свидетелки. Въззиваемият моли решението на
3
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба и с отговора й страните не представят
доказателства и не правят доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че
същото е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните
фактически и правни съображения:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от Г. Д. К. от гр.Враца
против И. Г. Д. от с.***, общ.Червен бряг, за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нот.акт №188, том ІІІ, рег.№6369, дело №295/2018г. на
пом.нотариус А. Т. по заместване на нотариус С. Б., вписана под №482, по
силата на който ищецът Г. К. е прехвърлил на ответника И. Д. собствените си
4/6 ид.ч. от недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1009.134.4.23 по КККР на гр.Враца, одобрени със заповед №РД-18-
43/16.09.2005г., представляващ ***, който самостоятелен обект се намира в
сграда №4, разположена в ПИ 12259.1009.134 и представляващ жилище с
площ 63,70 кв.м., заедно с притежаваните идеални части от избено
помещение *** с площ от 7,10 кв.м. и заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу
поето от преобретателя задължение да издържа и гледа прехвърлителя до
края на живота му, както и да му осигури спокоен начин на живот, какъвто е
водил и досега и да го погребе съгласно обичаите.
В исковата молба се поддържа, че ответникът е син на ищеца, но след
4
прехвърлянето на имота, вместо да изпълнява поетите с договора задължения,
той започнал да разрушава имота и без съгласието на ищеца изхвърлил
мебелите от кухнята и хола, в резултат на което жилището останало без
необходимите мебели. След това, без съгласието на ищеца, ответникът
заживял в жилището заедно с някаква жена и децата й, като ищецът бил
принуден да търпи това, че различни институции и служби търсели ответника
и жената, с която живеел. Поведението на ответника спрямо ищеца било
скандално, поради което ищецът се принудил да потърси съдействие от
полицията, служители на който посетили жилището на място и направили
предупреждение на ответника. След известно време ответникът и жената
напуснали жилището без да предупредят ищеца и от тогава не поддържат
никакви контакти с него. Ищецът твърди, че е трудно подвижен и трудно се
грижи са себе си, като излиза само до магазина, за да си напазарува най-
необходимите неща. Твърди също, че ответникът не изпълнява и се е
дезинтересирал от договорните си задължения и не полага необходимите
грижи за ищеца, който се нуждае от тях.
В срока по чл.131 ГПК от назначения особен представител на
ответника-адв.К., е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва.
Твърди се, че ответникът е живял с ищеца и е изпълнявал договорните си
задължения. Поддържа се, че твърденията за съжителството на ответника с
жена и неудобствата за ищеца, свързани с това съжителство, са неотносими,
тъй като са свързани с личния живот на ответника. поддържа се също, че
дори да е налице неизпълнение, неизпълнената част е незначителна с оглед
късия период от време от сключване на договора и следва да се приложи
правилото на чл.87, ал.4 ГПК. Иска се отхвърляне на предявения иск.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява, че действително на 21.08.2018г. с
нот.акт №188, том ІІІ, рег.№6369, дело №295/2018г. на пом.нотариус А. Т. по
заместване на нотариус С. Б., ищецът Г. К. прехвърлил на своя син-ответника
И. Д., правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1009.134.4.23 по КККР
на гр.Враца, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г., представляващ
***, който самостоятелен обект се намира в сграда №4, разположена в ПИ
12259.1009.134 и представляващ жилище с площ 63,70 кв.м., заедно с
притежаваните идеални части от избено помещение *** с площ от 7,10 кв.м.
5
и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, срещу поето от преобретателя задължение
да издържа и гледа прехвърлителя до края на живота му, както и да му
осигури спокоен начин на живот, какъвто е водил и досега и да го погребе
съгласно обичаите.
Както това се установява от представеното по делото експертно
решение №90549 от 24.03.2022г.на ТЕЛК-Враца, ищецът е инвалидизиран за
първи път през 2006г., а по силата на посоченото решение загубата на
работоспособността му е определена на 95% ТНР без чужда помощ. Посочено
е също, че ищецът е претърпял травматична ампутация на китката и дланта,
както и мозъчен инфаркт. Видно от представените епикризи, издадени от
Отделение по кардиология към МБАЛ“Христо Ботев“-Враца и от
Пневмологично отделение към СБАЛПФЗ-Враца, поради влошено
здравословно състояние ищецът е бил настанен в болница за периода
21.06.2021г.-25.06.2021г., както и за периода 19.07.2021г.-21.07.2021г.
За установяване на полаганите за ищеца грижи и издръжка, по делото
са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетелите Н. С. и св.П. Г.
се установява, че от около 1-2 години ищецът живее сам в процесния имот, а
преди това е живял в дома на св.С., с която живеели на семейни начала. И
двете свидетелки твърдят, че ищецът е в лошо здравословно състояние и не
нуждае от грижи. Свидетелките заявяват, че му помагат, като чистят, перат,
пазаруват и го водят на лекари, тъй като няма кой друг да се грижи за него.
Установяват също, че познават и ответника И. Д., който от около 3 години не
е посещавал баща си и не се грижи за него. Според свидетелките, ответника
се държал лошо с ищеца, не желае да се грижи за него, заявявал, че не му е
баща и че дори да умре, няма да дойде на погребението му. Установяват
също, че не са виждали или чували ответникът да посещава ищеца, да му
носи храна и пари. Според св.С. ответникът И. Д. дори е бил своя баща,
заради което е идвала полиция, и е изпотрошил мебелите в жилището, поради
което холът, кухнята и банята са празни.
По искане на особения представител на ответника, ищецът е
представил извлечение от банковата си сметка за 2019г., от което се
установява, че за същия период ответникът И. Д. е превел по сметката му
сумата от общо 7710 лв. Основание за извършване на преводите не е
посочено, като не са ангажирани и други доказателства, които да установяват
6
това.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД - за разваляне на
сключения между ищеца Г. К., в качеството му на прехвърлител, и ответника
И. Д., в качеството му на приобретател, договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на
задълженията по същия.
За да прецени налице ли е неизпълнение на договора, като основание
за развалянето му, съдът, тълкувайки клаузите на договора, следва да прецени
обема на договорните задължения.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е вид ненаименован алеаторен договор, чието съдържание по общото
правило на чл.9 ЗЗД се определя от волята на страните. В конкретния случай
в договора е посочено общо, че имотът се прехвърля срещу поето от
приобретателя задължение да осигури гледането и издръжката на
прехвърлителя до края на живота му, както и да му осигури спокоен начин на
живот, какъвто е водил до сега, а при смъртта му да го погребе според
обичаите.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона.
Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните.
При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи, като се изхожда от действителните нужди на
кредитора, съобразени включително с неговата възраст и здравословно
състояние.
Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да
замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а
длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Представяне
на натурална издръжка - храна, режийни разноски, дрехи и други грижи - за
домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и
възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на
престацията за грижи и издръжка на приобретателя, така, че релевантни са
7
всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно
и непрекъснато ли се престира, тъй като, за да е налице точно изпълнение на
този договор от страна на длъжника, последният следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение
на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора /в този смисъл
е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 33 от 10.02.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4449/2007 г., IV г. о. ; Решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 217 от 26.05.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 999/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 26/2009 г. II ГО ВКС по гр. д.
№ 5524/2007 г., Решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 612/2010 г.,
Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., Решение №
60170 от 30.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 124/2021 г., III г. о., ГК/
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към
датата на сключване на договора прехвърлителят е бил на 69 години и с
извършена инвалидизация, като това ноторно предполага, че той се нуждае от
грижи. От приложената по делото медицинска документация, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че в
следващите години и особено от 2021г. насам, здравословното състояние на
ищеца рязко се влошило, поради което той е изпаднал в невъзможност да се
грижи сам за себе си, вкл.да пазарува, чисти, пере и посещава лекари. Ищецът
е изцяло нетрудоспособен и грижите за него са поели на доброволни начала
двете свидетелки. По делото не се установи още от сключването на договора
до момента, ответникът да у е полагал каквито и да са грижи за своя баща, а
дори напротив-дезинтересирал се е от него и демонстрира неглижиране на
нуждите му /твърди, че не го интересува баща му, че не му е баща, че няма да
дойде дори на погребението му/ и то в периода, в който ищецът най-много се
нуждае от грижи.
Неизпълнено е останало и поетото с договора задължение за
осигуряването на спокоен начин на живот на ищеца, тъй като от показанията
на разпитаните по делото свидетели се установи, че ответникът се държал
лошо с ищеца, изпотрошил обзавеждането в апартаментът му и дори го
ударил, като тези действия категорично следва да бъдат определени като
8
смущаващи спокойния живот.
Съдът намира, че по делото не се установи по категоричен начин и
изпълнение на задължението за даване на издръжка на прехвърлителя.
Действително, по делото са събрани категорични доказателства за това, че
през 2019г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо 7710 лв.,
но доказателства за основанието на извършените преводи не се събраха,
макар тежестта за това да се носи от ответника.
Следва обаче да се посочи, че дори да се приеме, че посочената сума
представлява заплащана от ответника издръжка, това плащане не може да
обоснове извод за изпълнение на договорните задължения, като основание за
отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Паричната престация по правило не
може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да
иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Освен
това, поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и
следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно,
редовно и в пълен обем, докогато е необходимо. Ето защо, за да се развали
един договор за прехвърляне право на собственост срещу издръжка и гледане
на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е без значение дали неизпълнението на поетото
задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или
неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за
издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.
Предвид този характер на задължението за гледане и издръжка,
неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба за приложимост
на разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като кредиторът не е длъжен да
приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и
грижи) и тази разпоредба по естеството на договора не може да бъде
приложена в посочения от жалбоподателя смисъл. Самото изпълнение на
задължението за гледане и издръжка следва да е непрекъснато и цялостно,
поради което щом е давана само издръжка и то нерегулярно, е налице
неизпълнение на договорното задължение и то е основание за разваляне на
договора във всеки един момент от неизпълнението. Не на последно място
следва да се посочи и това, че иск за трансформация не е бил предявяван от
ответника, поради което дори издръжка да е била давана във всеки момент от
сключването на договора до сега, основание за разваляне на договора е
налице, щам като за прехвърлителя не са били полагани необходимите грижи
9
и не му е осигурен спокоен начин на живот.
В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да
докаже какво е изпълнил, при което на доказване подлежи не само
изпълнението на дължимия обем грижи и издръжка, но и това, че
изпълнението е системно, ежедневно и непрекъснато.
Самостоятелния и съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства сочи, че ответникът не са провел успешно доказване на
дължимото по договора изпълнение, поради което предявеният иск правилно
е бил уважен от районния съд, чиито мотиви се споделят от настоящия
съдебен състав. Достигайки до същите фактически и правни изводи,
районният съд е постановен правилен съдебен акт, който ще следва да бъде
потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят И. Г. Д. ще следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 43 лв., както и
разноски за назначения му особен представител, в размер на 728,62 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №402/06.07.2022г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.д. № 3786/2021г.
ОСЪЖДА И. Г. Д. с постоянен и настоящ адрес с.***, общ-.Червен
бряг, обл.Плевен, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд-
Враца държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер
на 43 лв., както и разноски за назначения му особен представител, в размер на
728,62 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11