№ 955
гр. Русе, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101312 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от ИВ. Ж. ИВ. срещу Община Русе с правно
основание чл. 200 КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 12.12.2018г. е
заемал в ответната община длъжността „Работник поддръжка сгради“ с
месторабота Община Русе. Той бил лице с намалена работоспособност,
считано от 24.09.2008г., като с решение на ТЕЛК от 05.10.2017г. му били
определени ** % инвалидизация. Бил нает по посочения трудов договор по
програма и на 29.12.2018г. изпълнявайки трудовите си задължения на
ледената площадка в центъра на град Русе, получил травматично увреждане.
При падане на ледената пързалка, причинено от пързалящо се дете, което го
съборило, получил травма в областта на лява тазобедрена става – счупване и
постъпил за оперативно лечение в болницата. Този инцидент бил признат за
трудова злополука с разпореждане от 04.01.2019г. на НОИ.
Твърди се, че въз основа на трудовата злополука, здравословното
състояние на ищеца се увредило съществено и получил 100 % инвалидизация,
установена с експертно решение на ТЕЛК. В следствие на падането и
полученото счупване, ищецът се наложило да претърпи оперативно лечение,
1
многократни медицински прегледи и болничен престой, рехабилитация и
продължително домашно лечение. Бил дълго време в болничен и търпял
значителни неимуществени вреди, болки и страдания, неудобства и други,
които продължавали и до днес. Не можел да спи за голям период от време,
имал силни болки, сънувал кошмари. Изпитвал болки в стомаха, световъртеж.
Чувствал се безнадеждно. През целия период от злополуката, включително и
понастоящем използвал обезболяващи медикаменти, които заплащал изцяло.
В резултат от злополуката вече бил непълноценен и не можел да работи.
Лишен бил от възможността да работи каквото и да е. Освен претърпените
болки от физическата травма, ищецът за дълго време не можел да се
обслужва самостоятелно. Негативно му се отразил и факта, че за голям
период от време се наложило да зависи изцяло от грижите на други хора.
С оглед на изложеното се моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 15 000 лв., претендирана като част от дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
29.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3920,00 лв.
имуществени вреди, представляващи направени разходи за закупуване на
имплант, който бил необходим за извършената медицинска интервенция,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната община изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорват
изложените в исковата молба обстоятелства относно наличието на трудово
правоотношение между страните и претърпяната от ищеца трудова злополука
на посочената дата. Твърди се обаче, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от тази трудова злополука, тъй като ищецът грубо
нарушил чл.33 от Закона за безопасните условия на труд и на утвърдените от
кмета на Община Русе Правила за използване на ледената пързалка,
включително нарушил и трудовите си задължения, изрично посочени в
длъжностната му характеристика, а именно: ищецът нямал задължение да
бъде на ледената пързалка, а точно обратното - бил длъжен да не бъде на нея.
Работното му място било извън нея, в близост до мястото където се
предоставят на потребителите кънки, и неговите функции били помощни,
свързани с подпомагане на тази дейност, извън ледената пързалка. Също така
се възразява, че претендираното от ищеца обезщетение не съответства на
претърпените от него травми и е прекомерно завишено. Поради изложеното
2
се моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а в
условията на евентуалност да бъде частично уважен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно се установява, че между страните е сключен
трудов договор №**/12.12.2018г., по силата на който ищецът е изпълнявал
длъжността „Работник поддръжка на сгради“ в Община Русе. На 29.12.2018г.
ищецът изпълнявал трудовите си задължения на монтираната в центъра на
град Русе ***. Според представената по делото длъжностна характеристика,
ищецът имал задължение да подпомага функционалното обслужване на
пързалката, да подпомага извършване на дейности по обслужване на
гардероба с кънките, да подпомага пропускателния режим на ледената
пързалка, да подпомага почистването на кънките, при необходимост да
подпомага дейностите по монтаж и демонтаж на различни елементи от
съоръжението, както и да изпълнява други задачи, поставени му от прекия
ръководител.
На 03.01.2019г. работодателят, представляван от кмета на ответната
община е декларирал пред ТП на НОИ настъпила трудова злополука с ищеца
в 14.00 часа на 29.12.2018г. В попълнената декларация е посочено, че
злополуката е станала на входа на ледената пързалка и на обичайното работно
място на пострадалия. В т. 26 от декларацията е попълнено, че ищецът не е
предприел дейности извън обхвата на компетентностите си, а в т. 27, че
увреждането е предизвикано от дете излизащо от ледената пързалка, което го
е блъснало, като в момента на сблъсъка ищецът се е намирал на входа, извън
ледената пързалка.
С разпореждане №1 от 04.01.2019г. на ТП на НОИ – Русе, злополуката
настъпила с И.И. е приета за трудова по чл. 55, ал.1 КСО.
Свидетелката Б.С.Г. установява, че живее с ищеца на съпружески
начала. За инцидента с него разбрала същия ден, около 17.30 часа когато го
потърсила по телефона. Той бил приет вече в болницата и тя го посетила.
Разказал й как бил бутнат от едно подхлъзнало се дете и паднал на земята
извън ледената пързалка. Още същата вечер се разбрало, че е нужна
операция, за която понеже нямали пари се наложило да събират такива от
3
близки и познати. След операцията ищецът се възстановявал много трудно, не
можел въобще да става и разчитал изцяло на чужда помощ. В началото
денонощно бил на памперси. Три месеца лежал на легло и бил обгрижван,
свидетелката постоянно било до него, денем и нощем. След третия месец
започнало раздвижването му, но отново се налагало да носи памперси.
Първоначално започнал придвижване с инвалидна количка, после с
проходилка, а след нея, около четвъртия месец от инцидента започнал да
използва патерици. След осмия месец ищецът преминал на една патерица, а
след това на бастун. Трудно пазел равновесие в началото на раздвижването и
често падал. Продължителен период пиел обезболяващи лекарства и изпитвал
болки в стомаха. Нощно време сънувал кошмари. Понастоящем ходел
самостоятелно, но не за повече от 10 минути, тъй като се изморявал и
следвало да си почива. Преди инцидента той работел, качвал се по стълби.
Сега не можел да прави това и се чувствал непълноценен, не можел да работи
и да изкарва пари. Постоянно се оплаквал от болки в самия таз, в крака, на
мястото на счупването. Една година след инцидента ищецът се върнал на
работа, но като пазач в училище в с. ****, където повечето време изкарвал
седнал.
Свидетелят Д. Ж. Т., който работел на ледената пързалка в деня на
инцидента, видял ищеца паднал на земята, извън заграждението на ледената
пързалка. Притекъл му се с охраната на помощ. Вдигнали го и му помогнали
да се придвижи да намиращ се в близост автомобил, който да го откара в
болницата. Още тогава свидетелят изразил съмнение, че ищецът е получил
счупване на тазобедрената става. По принцип ищецът стоял на хода на
ледената пързалка и често помагал на децата да излизат от нея.
Свидетелят Л.И.К. установява, че заедно с ищеца били назначени на
работа на пързалката по програма за хора с увреждания. Ищецът започнал
работа с желание. Работата му се състояла в помощни функции, включително
да помага на децата да влязат или да напуснат ледената площадка. В деня на
инцидента свидетелят си тръгнал около 13,00 часа и не видял какво се е
случило. На следващия ден разбрал, че едно дете го е бутнало и той паднал.
Свидетелката К. П. П. установява, че работи в ответната община и й
било възложено от ръководството да изгледа видеозаписите от камерата
заснела процесния инцидент. Видяла гледайки записа как ищеца се намира на
4
ледената пързалка, в нейното начало, стъпил с обувки на леда. Намирал се с
гръб към пързалящите се деца на самата пътека за вход на ледената пързалка.
Едно дете се го ударило в гръб и той паднал.
Свидетелката Г. Г. СТ. установява, че в деня на инцидента се намирала
на ледената пързалка. Видяла, че на входа стои ищеца, който й направил
впечатление тъй като имал гърбица. Той проверявал билетите на влизащите и
вземал кънките от тези които излизали. Свидетелката видяла как едно дете
паднало до ищеца, който стоял с гръб към пързалката, след което и той
паднал и започнал да охка. Шест месеца по-късно свидетелката видяла ищеца
пред ТЕЛК и разбрала за тежките последици, които настъпили с него след
въпросното падане. Станало й жал за него.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, в резултат от падането, ищецът е получил счупване на шийката на
лява бедрена кост, наложило алопластика на лява тазобедрена става
(поставяне на изкуствена тазобедрена става). Във връзка с установеното
счупване, на 24.01.2019г. на ищеца е извършена операция и поставена
изкуствена тазобедрена става. За закупуването на необходимия имплант е
представена по делото фактура, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД на стойност
3920лв. Престоят на ищеца в болницата е продължил 30 дни, като операцията
е била проведена със забавяне, тъй като се наложило овладяване на
придружаващо заболяване – ХУХК с ректорагия. След изписването на ищеца
от болницата възстановяването му е продължило в домашни условия при
постелен режим. В края на месец март и началото на месец април 2019г. е
провел едноседмично стационарно лечение в Отделение по физиотерапия и
рехабилитация, където е бил вертикализиран и след което е започнал да се
придвижва с помощни средства, по негови данни до пролетта на 2020г. е
ползвал бастун, а в ЕР от 24.09.2019г. има данни, че се е придвижвал вече
самостоятелно без помощни средства. Според заключението на вещото лице,
при такива счупвания, каквото е установено при ищеца, обикновено болките
са най-силни непосредствено след получаването му, като продължават със
значителен интензитет до имобилизация на крайника, след което постепенно
намаляват. Болки със значителен интензитет се усещат и след оперативния
период и в периода на раздвижване на крайника. Болки с по-слаб интензитет,
но с продължителен характер, особено при промяна в атмосферните условия
и при физическо натоварване е възможно да се усещат и за дълъг период от
5
време, който е индивидуален, в рамките на месеци и години. Вещото лице е
установило, че последното описано от специалист движение на лява
тазобедрена става датира от 22.10.2020г., към който момент е налице
ограничение в движението й. Според заключението на вещото лице,
установеното счупване при ищеца би обусловило самостоятелно определяне
на ТНР 50%. Останалите негови заболявания заедно със процесното счупване
са обусловили определяне на ТНР 95 %.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото няма спор, а и се установява категорично от представените
по делото доказателства, че настъпилият на 29.12.2018г. инцидент с ищеца е
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, изрично признат за такава
по надлежния ред –с разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ - Русе.
Поради това ответникът като работодател на основание чл. 200 КТ носи
отговорност за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
която отговорност е обективна. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и
съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая.
С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че болки и
страдания със значителен интензитет ищецът е изпитвал продължителен
период от време – месеци. Неговото раздвижване е започнало три месеца след
злополуката, до който момент той изцяло е зависел от чужда помощ, бил е на
легло в невъзможност да се самообслужва. След това в продължение на
повече от половин година се е придвижвал с помощни средства и отново се е
налагало да бъде подпомаган в ежедневните си дейности. В резултата на
счупването и понастоящем не е се е възстановил напълно, а и не се очаква
възстановяването му до състоянието в което се е намирал преди злополуката,
което изрично е посочено и от вещото лице. Понастоящем ищецът е
нетрудоспособен, а преди инцидента въпреки останалите си заболявания и
намалената си работоспособност е имал възможността да полага труд и до
бъде самостоятелен. Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на ищеца,
6
установените болки и страдания, които е претърпял, неудобствата, които
продължава да търпи и невъзможността да възстанови състоянието си от
преди инцидента, настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от
него вследствие увреждането от трудовата злополука е в размер на 20 000лв.
При определяне на тази сума съдът съобразява и обстоятелството, че част от
болките и страданията на ищеца след инцидента не са пряка и непосредствена
последица от полученото счупване, а от наличните други негови заболявания
– ХУХК и вторична анемия, на фона на които оздравителния период е
протекъл по-трудно и болезнено и които заболявания имат отношение и към
определения му понастоящем и по-висок процент неработоспособност.
Липсват доказателства, които да установяват основателността на
възражението на ответника за съпричиняване. За разлика от компенсацията по
чл. 51,ал.2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за
съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на
компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма
на вината, а само „грубата небрежност”. Съгласно чл. 201, ал.2 КТ,
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Пострадалият действа при груба небрежност когато неполага дължимата
грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В
конкретния случай не се установява такова поведение на ищеца. Още повече
не се установява и негово поведение, което да е в нарушение на вътрешни
правила за безопасност приети от работодателя или на изисквания на
длъжностната му характеристика. Този извод не се променя и дори да се
приеме, че ищецът е бил стъпил върху заледената повърхност на ледената
пързалка, което не е доказано. Видно е от установеното по делото, че самата
дейност на ищеца е предполагала той да се намира в мястото на инцидента и
да върши това което е правил към него момент – да помага на децата да
влизат и да излизат от ледената пързалка, да поема и връща използваните
кънки и пр. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че работодателят е
декларирал в подадената декларация до НОИ мястото и условията при които
е настъпила трудовата злополука (извън ледената пързалка), а с отговора си и
в настоящото производство се домогва да оспори тези обстоятелства, че
7
злополуката е настъпила на ледената пързалка, което е недопустимо да бъде
извършено със свидетелските показания (на служителката на ответната
община К.П.) поради изричната забрана на чл.164, ал.1 т.6 ГПК. Възможност
за подхлъзване е налице както върху самата ***, така и непосредствено в
мястото където се излиза и влиза от нея и е стоял ищецът поради пренасянето
на части от леда и върху дървените скари намиращи се на изхода.
По изложените съображения предявеният частичен иск за сумата от
15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на неимуществените вреди – претендирана е стойността
на заплатения от ищеца имплант (изкуствена става) в размер на 3920лв. видно
от представените писмени доказателства и заключението на СМЕ, този
имплант е бил необходим и поставен на ищеца. Счупването което е получил е
предполагало оперативна интервенция и поставянето на имплант, който
ищецът е заплатил. Тази имуществена за него вреда е пряка и непосредствена
последица от претърпяната трудова злополука, поради което искът му и в
частта за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. М.А.
предоставила му безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА, а именно
сумата от 1097,60лв., определено по реда на чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба
№1/2004г. на ВАС.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РРС сумата от 250лв., разноски по делото за назначено вещо лице, 10лв.
депозит за свидетел, както и сумата от 756, 80лв. държавна такса по делото
съобразно уважените искове или общо 1016,80лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6,
представлявана от кмета Пенчо Милков да заплати на ИВ. Ж. ИВ.
ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Войводова“ №34, адв. М.А.
сумата от 15 000 лв. представляваща частично претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 29.12.2018г. до
8
окончателното изплащане на сумата, 3920 лв. обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 02.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, които вреди са причинени в резултат на трудовата
злополука настъпила на 29.12.2018г.
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6,
представлявана от кмета Пенчо Милков да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат М.А. от АК – Русе с адрес гр. Русе, ул. „Войводова“ №34 сумата от
1097,60лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6,
представлявана от кмета Пенчо Милков да заплати по сметка на Районен съд
– Русе сумата от 1016,80лв. държавна такса и разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9