Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Т. Митова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧД №202/20
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.250,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.313-340 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.
П. М., повереник на частния тъжител Л.В.К. срещу разпореждане на съдия-докладчик при СРС, НО,
5 с-в от 18.09.18 г. по НЧХД №11646/18 г., с което наказателното производство
по делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че атакуваното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като с него неправилно е прекратено
производството по частната тъжба в цялост. Посочено е, че в разпореждането
правилно е прието, че едно от обвиненията в частната тъжба е за престъпление по
чл.144, ал.3 от НК, което е престъпление от общ характер, но едновременно с
това, в тъжбата се съдържат и обвинения за още две престъпления – по чл.130,
ал.2 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, които са от частен характер и по които съдът е следвало да се произнесе в
рамките на образуваното наказателно дело от частен характер.
В съдебно заседание повереникът
на частния тъжител поддържа жалбата и излага доводи, че деянието, за което е
внесена частна тъжба пред районния съд, се преследва по тъжба на пострадалия и
съдът не е следвало да прекратява производството. Моли въззивната
инстанция да отмени разпореждането на първоинстанционния
съд и да върне делото за продължаване на производството.
Защитникът на обвиняемия счита, че
обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство е
правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че в
частната тъжба са описани престъпления от общ характер, каквито са заканата с
убийство и причиняването на средна телесна повреда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен
състав, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, намира следното:
За да постанови обжалваното
разпореждане, съдията-докладчик при първоинстанционния
съд е приел, че деянията, описани в частната тъжба, представляват престъпления
от общ характер, поради което образуваното пред съда производство за
престъпление от частен характер следва да бъде прекратено и тъжбата да се
изпрати на СРП за вземане на отношение по компетентност.
Въззивната инстанция намира горния извод на районния съд за неправилен.
Л.В.К. е
внесъл в първоинстанционния съд частна тъжба от
10.07.18 г. срещу Х.Х.С.. В тъжбата, както и в
постъпилото към нея уточнение от 14.08.18 г., са описани деяния, както следва:
1. На
23.01.18 г. в гр. София, обв. С. нанесъл на тъжителя К.
удари с ритници в корема и в краката, размахвал юмруци и се опитал да удари
тъжителя в лицето, при което последният се предпазил с ръка и получил от това
травматично увреждане – скъсано сухожилие на пръста. На тъжителя било издадено
съдебномедицинско удостоверение, в което е посочено, че му е било причинено
„навяхване на дисталната /крайната/ междуфалангеална става на втори пръст на дясната ръка“,
което, само по себе си, представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Едновременно с това обаче, в тъжбата са изложени факти, че
вследствие на тази травма на тъжителя се е наложила оперативна интервенция и
той е бил във временна нетрудоспособност 84 дни. Така изложените факти, са
недостатъчни, за да се прецени дали описаното деяние следва да се квалифицира
като средна телесна повреда по чл.129 от НК /което е престъпление от общ
характер/ или като лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК /което е
престъпление от частен характер/. Необходимо е тъжителят да направи уточнение
към тъжбата, като посочи изрично, дали вследствие на посочената травма и
извършената впоследствие операция, е последвало трайно – за период повече от 30
дни – затруднение на движението на горния десен крайник. Районният съд следва
да даде указания на тъжителя в този смисъл и едва след уточняване на тъжбата,
може да направи извод, дали в тази част от тъжбата е сезиран за престъпление от
общ или от частен характер.
2. По
същото време и на същото място, обв. С. отправил към
тъжителя К. думи и изрази, които последният оценява като обидни такива,
унизителни за честта и достойнството му, а именно – „Ще ти еба майката“, „Тъп
тракторист“, „Няма да помогнеш на дъщеря си с нищо“, „Жена ти е проста
продавачка“, „Нещастник“, „Малоумник“. Описаното
деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, което е от частен характер, поради
което прекратяването на производството по делото в тази част от районния съд е
незаконосъобразно.
3. По
същото време и на същото място, обв. С. се заканил на
тъжителя К. със /според тъжителя – на стр.7 от тъжбата, горе/ престъпление
против личността му – с причиняване на телесна повреда чрез побой с думите
„Сега ще ти се случи нещо!“, като това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. Районният съд необосновано е приел, че отправените
думи представляват закана с убийство, в действителност такова нещо не се твърди
от тъжителя. В тъжбата изрично, на посоченото по-горе място, се твърди, че заканата
е за причиняване на телесна повреда чрез побой. Така описаното деяние следва да
се квалифицира като престъпление по чл.144, ал.1 от НК, което е от частен
характер, поради което прекратяването на производството по делото в тази част
от районния съд, също е незаконосъобразно. В горния смисъл се е произнесъл и
прокурора от СРП, на когото тъжбата е била изпратена от районния съд за вземане
на отношение по компетентност за евентуално извършено престъпление от общ
характер, като в постановление за отказ за образуване на досъдебно производство
от 11.12.18 г. прокурорът е посочил, че няма данни за осъществен състав на
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – видно
от цитираните изрази, в тях липсва конкретно заканване с убийство, но е
възможно да е налице осъществен състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК,
като този извод на прокурора се споделя напълно и от настоящата въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334, т.1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на съдия-докладчик при СРС, НО, 5 с-в
от 18.09.18 г. по НЧХД №11646/18 г., с което наказателното производство по
делото е прекратено.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на районния съд за разглеждане на частната тъжба по
същество.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.