Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047/20.01.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 11.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 4731 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от А.Т. В, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-003367/16.09.2020 г., издадено от началник на група към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. К. от БАК, която поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2020 г., около 01:00 часа, в гр. Бургас, по път 906, до завод „К“ АД, в посока кв. Сарафово, при извършена проверка от служители на сектор ПП - Бургас, било установено, че жалбоподателката А.Т. Велева управлява МПС - л.а. Хонда, с рег. №, собственост на Е Н , което не е регистрирано по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация от 26.03.2020 г., въз основа на получено в сектор ПП-Бургас уведомление от Гаранционен фонд за липсата на сключена застраховка ГО за въпросното МПС.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Д.П.В. съставил срещу жалбоподателката АУАН от 30.06.2020 г. Преписката била изпратена в РП – Бургас, като с постановление от 08.09.2020 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция".
На 16.09.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съда кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото заповед /л. 16/. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил, собственост на Емил Николов Георгиев, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от А.Т. Велева неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е знаела, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност за процесното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 26.03.2020 г., но за това действие не е уведомен собственика на автомобила /това е видно и от докладната записка на л. 10 от делото/. Отделно от това, жалбоподателката не е собственик на управлявания автомобил, който е бил с регистрационни табели, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателката да разбере, че регистрацията на автомобила служебно е била прекратена.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото са представени пълномощно, списък на разноски и договор за правна защита и съдействие /л. 23-25 от делото/, съгласно които договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателката е 300 лв. С оглед на което АНО следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателката разноските в претендирания минимален размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-003367/16.09.2020 г., издадено от началник на група, сектор Пътна полиция, към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката А.Т. В, ЕГН **********, е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Бургас да заплати на жалбоподателката А.Т. Велева, ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.