Мотиви към присъда по НОХД № 521/2016
год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимят С.И. ***, е предаден на съд за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и
5, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 09.06.2016г., на третокласен път II-11 в с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, в посока към гр. Видин, в съучастие с В.Р.А. ***
и М.К.А. ***, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага
противозаконно подпомагал чужди
граждани, посочени в Обвинителния акт, да преминават в страната в нарушение на
закона – чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и чл.30, ал.1, т.6 от
Закона за убежището и бежанците, като за
целта са използвали МПС- лек автомобил марка “Сеат”,
модел “Алхамбра” с ДК№ М8202ВК, лек автомобил марка
“Хюндай”, модел “Матрикс” с ДК№М6551ВХ и лек
автомобил марка “Опел”, модел “Вектра” с български
транзитен №901Н427, като престъплението е извършено по отношение на повече от
едно лице, лице ненавършило 16-годишна възраст / 6
лица, също посочени в обв.акт/ и престъплението е извършено по отношение на
повече от едно лица /общо 29 лица/.
С Обвинителния акт е повдигнато обвинение по чл. 281. ал. 2, т. 1, 4 и 5, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и срещу
М.К.А. *** и В.Р.А. ***, но по отношение на тях делото е решено пред друг съдебен
състав, със споразумение одобрено с Определение от 20.01.2017 год.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по
реда на Гл. ХХ от НПК.
В съдебно заседание
представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като
намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за осъдителна
присъда и наказание, определено при условията на чл. 54, ал. 1 НК – 2 години и
6 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, както и
„Глоба“ в размер на 15 000 лв.
Подсъдимият С. А. не се
признава за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на
съд и моли да бъде оправдан. .
Чрез защитника си, адв. К. Г., МАК, пледира недоказаност на обвинението по
отношение на него – както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност
и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за
установено С.едното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.И.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подс. С. А. е осъждан с дванадесет влезли в сила присъди,
последните три от които:
1.
С
Определение по НОХД № 6859/2008 год. на СРС, за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, извършено на 09.02.2006 год. му е
наложено наказание три месеца Лишаване от свобода, при първоначален Общ режим.
Определението е в сила от 13.10.2008 год.,
2.
С
Присъда по НОХД № 14920/2009 год. на СРС, за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК, извършено на 20.07.2005 год., му е наложено наказание от Пробация, за срок от девет месеца и определени пробационни мерки по чл. 42а, ал- 2, т. 1, и 2 НК. Присъдата е в сила от 01.11.2011 год.
3.
С
Присъда по НОХД № 9/2011 год. на ОС Монтана, за престъпление по чл. 255а, ал.
2, вр. ал. 1, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
извършено за времето от 27.08.2007 год. до 20.05.2018 год. му е наложено
наказание от две години Лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от 15.03.2012
год.
С Определение от 20.01.2017 год., подсъдимите М.К.А. *** и В.Р.А. *** са приднати
за виновни в извършването
на престъпление по чл. 281. ал. 2, т. 1, 4 и 5, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено
в съизвършителство с подс. С.
А. и са им наложени съответни наказания.
Свид. Е.И.С. ***.
На процесната дата бил на работа и сутринта рано, към
5-5,30 часа бил на пътя Видин – Лом, в района на с. Сливата, когато покрай тях
преминали два автомобила – Хюндай Матрикс и Сеат Алхамбра. Обадили се на
колегите си да ги спрат за проверка, а те останали на поста си. 10.15 минути
по-късно видели и трети автомобил, м. Опел Вектра, който
се движел зад тях и като ги забелязал, отбил и спрял. Свид.
Е. С. слязъл от автомобила си и тръгнал към него, но водачът дал рязко назад.
Колегата, който управлявал Служебния автомобил, свид.
М.А. го последвал. Спрели го и установили, че управлява подс.
С.А., а в него се превозват нелегални емигранти – девет души. Двама на предната
седалка, другите били отзад. Имало хора и в багажника. след около 5 минути се
обадили и колегите им и съобщили, че в първите два автомобила, задържани в
района на с. Добри дол били установени
общо 20 човека. Извикали служители от КАТ – Лом. Предположили, че първите два
автомобила пътуват заедно, тъй като се движели на малка дистанция един от друг.
Третият автомобил се движел зад тях, на по-голямо разстояние. Съпроводили трите
автомобила до ГПУ Видин, където били предприети действия по установяване
самоличността на чуждите граждани. Повечето имали карта на бежанец. Свид. С. беседвал с водача на л.а. Хюндай Матрикс – свид. В.Р., който
споменал, че имали уговорка да отидат до гр. София тримата /водачи с
автомобилите/, посочил и маршрута Монтана – Петрохан – Костинброд, като на
околовръстното шосе на София, в района на кръговото кръстовище за пр. Петрохан трябвало да ги чакат чужденците. Не си спомня
кой от колегите му е беседвал с подс. С.. А..
Свид. Ц.Р.И., също
служител на ГПУ Видин е бил на процесната дата на
работа, в района на с. Добри дол, в групата служители, спрели за проверка
автомобилите Хюндай Матрикс и Сеат
Алхамбра, превозвали общо 20 чужди граждани.
Сочи, че около 15 минути по-късно
колегите му, свидетелите М. А. и Е. С. дошли с третия автомобил, в който
пътували чужденци – Опел Вектра, управляван от
подсъдимия А.. Свид. Ц. Р. провел беседа със свид. В.А., водач на единия от автомобилите и от него
научил, че с другия водач, М.А. се познават и са заедно. Спомня си, че в
автомобила на подсъдимия пътували 9 човека.
Свид. Б.Н.Г.,***
бил извикан на работа за водене на беседа със задържаните водачи, като той
лично разговарял със свид. М.А., който заявил, че
познава другите двама водачи, тъй като преди години редовно отсядали в хотела
ме, в района на гр. Кресна. От свид. М. А. разбрал,
че на 02.06.2016 год. му се обадил свид. В.Р.А. и два
дни по-късно той отишъл при него в гр. Лом, кв. хумата. На 08.06.2016 год., подс. С.. А. му се обадил и казал, че трябва да отидат до
София да вземат едни хора, като ще им се заплати по 40 евро на човек. Свид. В. А. дължал пари и за това се съгласил. На
08.06.2016 год., около 17,30 часа тримата потеглили за София, като пристигнали
около 21,00 часа в гр. Костинброд. Там изчакали около час и половина. след като на подс. С.
А. му се обадили по телефона и казали, че трябва да потеглят. Спрели между
Волуяк и околовръстното шосе на гр. София. Там чужденците излезли, натоварили
се в трите автомобила и потеглили през пр. Петрохан за Лом. Според споделеното
от свид. А. пред свид. Г.,
подсъдимият е трябвало да кара отпред, като първа кола и да оставят чуждите
граждани в 6 часа между селата по пътя, но при с. Добри дол ги спрели.
Свид. Д.С. Д.също
е служител в ГПУ Видин и е бил гранично-полицейски наряд на процесната
дата. Бил е в с. Добри дол, тъй като работели по сигнал, че има три лица, които
превозват нелегално чужденци с три автомобила. Колегите им, свидетелите Е.С. и М.А.
били в с. Сливата. Около 16,15 им се обадил свид. М. А.,
че двата автомобила са преминали покрай тях. Спрели ги и започнали действия по
установяване на водачите и пътниците. Водач на л.а. Хюндай Матрикс
/със 7 чужди граждани/ бил свид. В.А., а на Сеат Алхамбра /с 13 чужди
граждани/ – свид. М.А.. С.ед
15-20 минути към тях се присъединили и колегите им С. и М. А., които
придружавали третия автомобил, м. Опел Вектра,
управляван от подс. С.. А., в който пътували още 9
чужди граждани.
Свид. М.С.А. според
този свидетел, също служител на ГПУ Видин, управляваният от подс.
С.. А. автомобил преминал около 5 минути след първите два автомобила. Подали
звуков и светлинен сигнал, подсъдимия отбил и спрял, но като се приближили към
него и започнали да се представят, той рязко потеглил назад. Успели да го спрат
след около 200 м., установили водача. Имало 9 пътуващи с него чужди граждани.
Мъже и жени. Имало и деца. Свид. М. С. опитал да
проведе беседа с подсъдимия, но последният отказал да говори без адвокат.
П.Н.Ц. ***. На процесната дата е била на работа. Тъй
като в автомобила, управляван от подсъдимия е имало лица от женски пол, тя ги е
придружила до управлението. Жените били майка с четири момичета. Участвала е и
в установяването на самоличността на чуждите граждани. Това става като се
попълва съответен формуляр. В случая, формулярите били попълнени с помощта на
едно от момичетата, което знаело английски език. Този формуляр оставал към досието на чуждия
граждани, което се прави и съхранява при тях. Данните се снемали по сведение от
лицата и се въвеждали и в информационна система АИС. Снемат се и пръстови
отпечатъци, които също се въвеждат. От опита който има във връзка с работата
си, свидетелката твърди, че обикновено и особено при жените не е възможно да се
установи датата на раждане и за това заявяват, че са родени на 01.01. и това се записва. Били три автомобила, но само в този,
управляван от подсъдимия имало жени. Предполага /защото това е обичайна
процедура/, че са им наложени принудителни административни мерки /ПАМ/ и са
настанени в бежански лагер. Издават им се карти за бежанец. Свид.
П. Ц. е работила само с жените. Лицата под 14 години /малолетните/ не се
регистрират самостоятелно, а се вписват в идентификационния картон на майката.
Свид. В.Р.А., по
отношение на когото делото е приключило със споразумение твърди, че подс. С. А. не е бил с тях когато ги спрели в района на с.
Добри дол. Бил със свид. М. А., карали от Костинброд
за Видин. Подсъдимия го докарали после, 15-20 минути след като ги били спрели
вече. Твърди, че не е знаел за подсъдимия. Признал се е за виновен за това, че
тримата – той, свид. М. А. и подс.
С.. А. са взели чужденците, но по пътя се разделили и подсъдимия не бил спрян с
тях. Но и тримата потеглили от Костинброд. Не били тръгнали едновременно. Първо
бил потеглил той, после свид. М. А. и след тях –
подсъдимия. Не били намерени никакви пари при тях, защото трябвало да получат
по 40 евро на човек при свършена работа – като закарат хората.
Свид. М.К.А. е
другия от подсъдимите, по отношение на които делото е решено със споразумение. Твърди,
че подс. С. А. не е бил с тях, когато товарили
чужденците, но се чули по телефона и той знаел, че е в София. Не знаел, че също
ще кара чужденци. Докарали го по-късно, след като вече ги били спрели за
проверка на Добри дол. Били организирани от някакво момче от София, обещани им
били по 20 евро на човек при свършена работа. Уговорката била само с тях двамата
със свид. В. А.. С подсъдимия не се били уговаряли
нищо.
Свидетелите А.Г.Х., П.И.Е. и Е. В.К. ***, които на процесната
дата били изпратени за съдействие на колегите си от ГПУ Видин. Съставили АУАН
по ЗДвП на двама от водачите на общо трите автомобила, защото били
неправоспособни. С.ед това се прибрали.
Свид. Б.Г.Й. собственик
на автомобила, управляван от подсъдимия. Твърди, че му го е продал, но не са
оформяли никакви документи, защото подсъдимия тогава нямал пари за
прехвърлянето. ПоС.е свидетелят заминал за Германия и
така си останало.
От приобщените по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК показания на свидетелите К.Ш. и М.Р., дадени на
09.06.2016 год. в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК пред съдия от РС Видин се установява, че
първият свидетел, К.Ш. бил тръгнал
четири месеца по-рано с автомобил от родината си П. за Иран. Групата, с която
пътувал била от около 30 човека. За да стигне до София платил 7 000
долара. От Иран до Турция се придвижили с автомобили и пеша, за около 15 дни. В
Истанбул, Турция престояли около месец. От там до Одрин се придвижили с
автомобил. след това 24 часа ходили пеша за да стигнат до България. Били 28
човека, защото двама от групата се върнали. Като преминали границата, чакали в
гората, в близост до път. Там ги натоварили в микробус /около 12 човека в
микробуса/ и ги закарали в София. Там ги настанили в някаква къща, където вече
имало и други хора, от Афганистан. Там престояли около месец. При опит да
премине държавната граница, свид. К. Ш. бил задържан
на границата между България и Сърбия и бил откаран в бежански център в
Бусманци, където останал седмица и бил прехвърлен в лагер в Овча купел. Там
останал 20 дни, като по време на престоя си се свързал с човек, И., живеещ в П.,
който да му помогне да напусне страната. Уговорили се, че след три дни човек с
кола ще ги закара от София до Видин. Около 16-17,00 часа на 08.06.2016 год.
напуснали лагера и отишли в центъра на гр. София, в района на джамията. Там
били и останалите хора от групата. Пристигнали автомобилите, с които по-късно
били задържани, те се качили. Пътували 5-6 часа, като спирали няколко пъти по
пътя, за по около 15-20 минути. Около 5-6 часа сутринта били задържани от
полиция в едно село. За транспорта не са давали пари на шофьора, когото виждал
за пръв път.
Свид. М.Р., роден
в И., тръгнал сам, 8-9 месеца по-рано от
Кашмир през П., Иран и отишъл в Турция. Целта му била Италия. „Чичо му от
Кашмир“ плащал, но свидетелят не знаел сумата. Всичко било включено в цената.
Пристигнал в България около седем месеца преди процесната
дата, с група от около 25-35 човека, пеша, през гориста местност. Били задържани
и настанени в бежански център в гр. София, на ул. Монтевидео. Там бил в една с
тая с 5-6 човека, които също били част от задържаната група. В лагера се
свързал с човек от Афганистан, който организирал пътуването. Като отишли при
джамията в центъра на София, първо дошла зелената
кола и той, заедно с още 12 човека се натоварили в нея, а десетина минути
по-късно, заедно пристигнали другите два
автомобила, в които се натоварили останалите хора. Трите коли потеглили заедно.
Автомобила, с който пътувал свид. М. Р. не бил спирал
никъде по пътя. За транспорта не бил давал пари на шофьора, когото виждал за
първи път.
Видно
от приобщеното към писмените доказателства писмо, изх. №
11-00-137-(1)/30.03.2017 год., издадено от Община Лом, участъкът от пат ІІ-11 и
селата Добри дол и Сливата попадат в гранична зона.
От
приетото по делото Писмо, изх. № 540100-474/18.04.2017 год., на Началника на
ГПУ Видин, селата Добри дол и Сливата, както и участък от път ІІ-11 попадат в Гранична зона, тъй като се намират на разстояние по-малко от 30 км.
от брега на р. Дунав. /съгл. чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на МВР.
Свидетелите
М.Р., ЛНЧ ********** и К.Ш., ЛНЧ **********, са регистрирани с адрес:
Регистрационно приемателен център, гр. София, ул. Монтевидео № 21А.
От
писмо УРИ 540100-532/05.05.2017 год., на ГПУ Видин се
установява, че в л.а., м. Сеат, мод.
Алхамбра, /зелен/,
с ДК № М 82 02 ВК, управляван от свид. М.К.А. ***, са
превозвани 13 чуждестранни граждани, както С.едва:
1.
М.Р., род. на ***г. в И./мъж/ ЛНЧ:**********,
2.
А. З., род. на ***г. в П. /мъж/ ЛНЧ:**********,
3.
Н. З., род. на ***г. в П. /мъж/, ЛНЧ:**********,
4.
Т. И., род. на ***г. в П. /мъж/, ЛНЧ:**********,
5.
Р. М., род. на ***г. в П.,
/мъж/, ЛНЧ:**********,
6.
А. А., род. на *** в П. /мъж/, ЛНЧ:**********,
7.
С. Ф., род. на ***г. в П./мъж/,
8.
Х. А.р, род. на ***г. в П. /мъж/,
9.
А. Х., род. на ***г. в П. /мъж/,
10.
А. Р., род. на ***г. в П. /мъж/,
11.
И. А., род. на ***г. в П. /мъж/,
12.
А. М., род. на ***г. в П. /мъж/,
13.
Б. Х., род. на ***г. в П. /мъж/,
В
л.а., м. Хюндай, мод. Матрикс,
/син/, с ДК № М 65 51 ВХ, управляван
от свид. В.Р.А. са превозвани 7 чужди граждани, както
следва:
1.
К.Ш., род. на ***г. в П. /мъж/, ЛНЧ:**********,
2.
Р. С., род. на ***г. в А./мъж/,
3.
Н. Л., род. на ***г. в А./мъж/,
4.
Ф. К., род. на ***г. в А./мъж/,
5.
З. Х., род. на ***г. в А./мъж/,
6.
Ш. А., род. на ***г. в А./мъж/,
7.
К. Т., род. на ***г. в А./мъж/,
В
л.а., м. Опел, мод. Вектра,
/сив/, с български транзитен №
901Н427, управляван от подс. С.И.А. са превозвани 9
чужди граждани, както следва:
1.
Н. Р., род. на ***г. в А./жена/,
2.
Н. Р., род. на ***г. в А./жена/,
3.
А. Р., род. на ***г. в А./мъж/,
4.
Г. Р., род. на ***г. в А./мъж/,
5.
М. Р., род. на ***г. в А./жена/,
6.
А.С., род. на ***г. в А./мъж/,
7.
А. А., род. на ***г. в А./мъж/,
8.
Т. Р., род. на ***г. в А./момиче/ и
9.
З. Р., род. на ***г. в А./момиче/
По
делото са приложени и копия от идентификационните формуляри на чужденците,
установени на 09.06.2016 год., ведно с наложените ПАМ по ЗЧРБ, както и
предложението за налагане на ПАМ. /л. 209-256/.
По доказателствата:
Горното се установява от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите, преписката на ГПУ Видин, водена във
връзка с идентификацията на чуждите граждани, в т.ч. идентификационните формуляри и заповедите за
наложени ПАМ, справките за регистрация на трите автомобила.
От показанията на свидетелите К. Ш. и М. Р. се установява създадена стройна организация за
преминаване на чужди граждани с произход от И., П. и А.към страните от Западна
Европа. Установява се също и начина, по който чуждите граждани са били
натоварени в трите заловени автомобила с цел да бъдат транспортирани до гр.
Видин срещу заплащане, като цената е била предварително заплатена от и на
неустановени лица, както и, че тримата шофьори на автомобилите не са им били
познати до тогава.
От показанията на тези двама свидетели, които съдът
кредитира се установява също, че първият пристигнал на място автомобил е
автомобилът м. Сеат, мод.
Алхамбра, /зелен/,
с ДК № М 82 02 ВК, управляван от свид. М.К.А. ***, а другите два автомобила – м. Хюндай, мод. Матрикс, /син/, с ДК № М 65 51 ВХ, управляван от свид. В.Р.А. и м. Опел, мод. Вектра, /сив/, с
български транзитен № 901Н427, управляван от подс. С.И.А.,
са пристигнали десетина минути по-късно, като обаче и трите автомобила са
потеглили заедно.
В
показанията си свид. М.К.А. твърди, че подс.
С.. А. не е бил с тях, когато товарили чужденците, но се чули по телефона и той
знаел, че е в София. Не знаел, че също ще кара чужденци. Докарали го по-късно, С.ед като вече ги били спрели за проверка на Добри дол. Били
организирани от някакво момче от София, обещани им били по 20 евро на човек при
свършена работа. Уговорката била само с тях двамата със свид.
В. А.. С подсъдимия не се били уговаряли нищо.
Свид.
В.Р.А. също твърди пред
настоящия състав, че подс. С. А. не е бил с тях
когато ги спрели в района на с. Добри дол. Бил със свид.
М. А., карали от Костинброд за Видин. Подсъдимия го докарали после, 15-20
минути след като ги били спрели вече. Твърди, че не е знаел за подсъдимия.
Признал се е за виновен за това, че тримата – той, свид.
М. А. и подс. С. А. са взели чужденците, но по пътя
се разделили и подсъдимия не бил спрян с тях. Но и тримата потеглили от
Костинброд. Не били тръгнали едновременно. Първо бил потеглил той, после свид. М. А. и след тях – подсъдимия. Не били намерени
никакви пари при тях, защото трябвало да получат по 40 евро на човек при
свършена работа – като закарат хората.
Съдът отчита факта, че от една страна последните двама
свидетели се намират в приятелски отношения с подсъдимия, а от друга – че са
признати за виновни с влязъл в сила съдебен акт за същото престъпление и затова кредитира показанията им само в
съвпадащата си с останалите тласни доказателства по делото част, както и при
изясняване обстоятелството /въпреки разликата в цената на човек, която сочат –
според първия по 20 евро, а според втория – по 40/ за начина, по който е следвало
да се извърши заплащането за транспортирането на чуждите граждани – при вършена
работа, като ги закарат до местоназначението им.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите – служители
на ГПУ Видин, които са взаимно свързани, логични, последователни и безпротиворечиви.
Чуждите граждани са идентифицирани след задържането
им, като е установено, че част от тях вече са регистрирани в страната, а друга
част били регистрирани за първи път на процесната
дата.
Макар да се възползва от правото си да не дава обяснения, при предоставеното му право
на лична защита подс. С. А. не вижда какво лошо има в
това, да се съгласи да закара едни хора от София до Видин и да извика двама
приятели да му помогнат.
Ето защо възприетата от съда
фактическа обстановка не се различава съществено от отразената в обвинителния
акт.
От правна страна:
Подсъдимият С.А.
е предаден на съд за престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, 4 и 5, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 09.06.2016г., на третокласен път II-11 в
с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, в посока към
гр. Видин, в съучастие с В.Р.А. *** и М.К.А. ***, като извършител, с цел да
набави за себе си имотна облага противозаконно подпомагал чужди граждани, посочени в Обвинителния акт,
да преминават в страната в нарушение на закона – чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ,
чл.19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и чл.30, ал. 1, т.6 от Закона за убежището и
бежанците, като за целта са използвали
МПС- лек автомобил марка “Сеат”, модел “Алхамбра” с ДК№ М8202ВК, лек автомобил марка “Хюндай”,
модел “Матрикс” с ДК№М6551ВХ и лек автомобил марка
“Опел”, модел “Вектра” с български транзитен
№901Н427, като престъплението е извършено по отношение на повече от едно лице,
ненавършило 16-годишна възраст / 6 лица, също посочени в обв.акт/
и престъплението е извършено по
отношение на повече от едно лица /общо 29 лица/.
Основният състав
на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК има С.едните елементи – „цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага”, „подпомага чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като е на лице
допълнително условие-подпомагането трябва да е противозаконно, да не е свързано
с хуманитарна цел.
Чл. 281, ал.
2 НК въвежда квалифициращи деянието признаци, когато е: 1. извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго
транспортно средство; 2. организирано от група или организация; 3. извършено по
начин, опасен за живота на лицето; 4. извършено по отношение на лице,
ненавършило 16-годишна възраст; 5. извършено по отношение на повече от едно
лице.
От субективна
страна престъплението по чл. 281 НК може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл, защото специалната цел – набавяне на имотна облага винаги
обуславя наличието на пряк умисъл.
Доколкото обаче
специалната цел е елемент и от обективния състав на престъплението, тя подлежи
на доказване с всички доказателствени средства. При
липса на самопризнание от страна на дееца, специалната цел се доказва по косвен
път, което означава, че С.едва по делото да са налице съвкупност от
доказателства, водещи на единствения възможен извод за наличието на специална
цел.
В случая,
специалната цел е установена и доказана от съвкупната преценка на показанията
на свидетелите М.А., В.А., К.Ш. и М.Р., последните от които посочват, че е
заплатено за достигането им до Италия, а първите – как е следвало да им се
заплати – за всеки превозван чужд гражданин, при „свършена работа“ – т.е., след
като са ги докарали до местоназначението им. Няма дори индиция
в потвърждение на твърдяните от подсъдимия
алтруистични подбуди, поради което съдът приема, че в случая е налице първият
елемент от състава на престъплението по чл. 281 НК, а именно – специалната цел
за набавяне на имотна облага. Не е необходимо, както е в конкретния случай,
целта да е реализирана действително.
Налице е и
другият елемент от основния състав на престъплението по чл. 281 НК –
подсъдимият противозаконно е подпомагал чужди граждани да преминават в
страната.
Чужденец по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ е всяко лице, което не е български гражданин.
Такива безспорно са всички 29 лица, установени в трите автомобила на процесната дата. По техни твърдения, те са граждани на И., П.
и Афганистан.
Съгл. чл. 8, ал.
1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се
изисква.
Съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е
необходима.
Съгл. чл.30, ал.
1, т.6 от Закона за убежището и бежанците, по време на производството по
предоставяне на закрила, чужденецът е длъжен да не навлиза в граничната зона на
Република България без надлежно разрешение.
По делото е
установено по несъмнен начин, че участъкът от път ІІ-11 при селата Добри дол и Сливата
попада в Граничната зона на страната.
Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 3, т. 3а и т. 3б от
ДР на Закона за чужденците в Република България, „редовен документ или
заместващ документ е този, който е издаден по законовоустановения
ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава
право на чужденеца да се завърне в държава, от която влиза, в държавата на
произход или трета държава, снимката в него позволява установяване на
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки,
зачертавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката,
положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на
притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
Разрешение
за пребиваване е всяко разрешение от компетентните органи на МВР в съответствие
с единния формат, установен с Регламент ЕО№1030/2002г. на Съвета на Европа от 13.06.2002г. относно единния формат на
разрешенията за пребиваване на
граждани в трети страни.
От превозваните в граничната зона на
страната в процесния случай чужди граждани, само седем:
свид. М.Р., род. на ***г.
в И./мъж/ ЛНЧ:**********, А. З., род. на
***г. в П. /мъж/ ЛНЧ:**********, Н. З.,
род. на ***г. в П. /мъж/, ЛНЧ:**********, Т. И., род. на ***г. в П. /мъж/, ЛНЧ:**********,
Р. М., род. на ***г. в П., /мъж/, ЛНЧ:**********,
А. А., род. на *** в П. /мъж/, ЛНЧ:********** и К.Ш., род. на ***г. в П. /мъж/,
ЛНЧ:**********, са били регистрирани като пребиваващи в страната чужденци, но
първо, нито един от тях не е имал разрешение за пребиваване в граничната зона
по см.чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗУБ и второ, всички те са били превозвани в
другите два автомобила, а не в този, управляван от подс.
С. А.
Превозът е извършен с МПС – леки
автомобили, на повече от едно лице – 29 лица, като шест от лицата: И. А., род. на ***г. в П. /мъж/, Н. Р., род. на ***г. в А./жена/, Н. Р.,
род. на ***г. в А./жена/, Т. Р., род. на ***г. в А./момиче/ и З. Р., род. на ***г.
в А./момиче/ са били ненавършили 16-годишна възраст.
Последните четири лица: Т. Р., род. на ***г. в А./момиче/, З. Р., род. на ***г. в А./момиче/, Н.
Р., род. на ***г. в А./жена/ и Н. Р., род. на ***г. в А./жена/, са пътували в
автомобила, управляван от подсъдимия.
В
този смисъл, подс. С. А. е съзнавал, че подпомага с
посочените действия незаконно пребиваващи в България чужди граждани да
преминават в страната, като ги е транспортирал в граничната зона и действията
му са били противозаконни.
Деянието
е извършено в съизвършителство по см. Чл. 20, ал. 2 НК със свидетелите М.А. и В.А., по отношение на които делото е решено със
споразумение. Съизвършителството се установява от
обстоятелството, че тримата, от гр. София са натоварили групата от 29 чужди
граждани, като са се движели отново заедно, по един и същ маршрут. От
показанията на свид. М. Р. се установява, че първа на
мястото, от което са ги натоварили е пристигнал автомобилът, управляван от свид. М. А., другите два автомобила са пристигнали заедно
малко по-късно, но трите автомобила са потеглили заедно от гр. София. Тримата
подсъдими се познават и са в приятелски отношения помежду си, а самият подсъдим
твърди, че той е поканил другите двама да му помогнат „да свърши работата“.
От обективна страна подсъдимият С. А., противозаконно, срещу заплащане
подпомогнал двадесет и девет лица - чужди граждани, респ. афганистански, П.ски
и индийски граждани, без документи за
самоличност, като шест лица са ненавършили 16 години, да преминават в страната в нарушение на чл. 19,
ал.1, т.1 от Закон за чужденците в Република България, тъй като са влезли в
Република България и преминават транзитно
през нейната територия без да притежават редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година
и на параграф 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на същия закон, защото са
граждани на трети държави и са се намирали на територията на Република
България, в нарушение на условията за престой и пребиваване, като помощта на
обвиняемия се е изразявала в транспортирането с моторно превозно средство,
респ. – по отношение на седемте регистрирани чужденци не е имало надлежно
разрешение за пребиваване в граничната зона, каквото се изисква съгл. чл. 30,
ал. 1, т. 6 от ЗУБ.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
В този смисъл съдът не
споделя становището на защитата за несъставомерност
на деянието.
Ето
защо, настоящият съдебен
състав прие, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и С.ед обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното
деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С.И.А. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
по състава по чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност.
За наказанието:
За престъплението по чл.281, ал.2 от НК
законът предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до
двадесет хиляди лева.
При индивидуализацията на
наказанието следващо се на подсъдимия,
съдът прецени С.едното:
Причини за извършване на
деянието според съда са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на
установения правов ред.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства според настоящия съдебен състав С.едва да бъде
възприето, че подсъдимият е осъждан, както и липсата на критично отношение към
деянието.
Степента на обществена
опасност на деянието също е висока – подс. С. А. е
подпомогнал противозаконно голям брой чужди граждани - 29 лица да преминават в
страната, като между тях има и деца ненавършили шестнадесет годишна възраст.
Смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство е липсата на отрицателни характеристични данни за
личността на подсъдимия.
След извършената преценка
на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията
на чл. 54, ал. 1 НК, а именно „лишаване от свобода за срок от една година” т.е.
минималния такъв, предвиден в специалната част на НК за това престъпление.
Тъй като предходното
наказание наложено на подсъдимия е изтърпяно на 09.12.2013 год., то настоящото
осъждане С.едва да е ефективно – при първоначален строг режим – на осн. чл 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС.
Съдът наложи и
кумулативно предвиденото наказание –глоба, в минималният предвиден размер размер на 5000лв.
Тъй като се установи, че
ползваният от подсъдимия автомобил, м. Опел, мод.
Вектра, с български транзитен № 901Н427 не е негова собственост,
както и че собственикът, свид. Свид.
Б. Й. не е знаел за какво ще бъде използван автомобилът му, съдът не приложи
разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: