№ 3926
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110156467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „Макроадванс“ АД, подадена чрез юрисконсулт
Тананова, с искане да бъде изменено Решение № 14055 от 17.07.2024 г. по гр. д. №
56467/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските поради
прекомерност на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв. Б.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, както и се иска присъждане на адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 2316/2023 г. по описа на ОС-Пловдив. Молителят поддържа, че
размерите, предвидени в НМРАВ не са задължителни за съда, делото не се отличава с правна
и фактическа сложност, поради което и на процесуалния представител на ищеца се дължи
възнаграждение в по-нисък размер. Счита още, че му се дължи възнаграждение за
проведеното частно производство за разрешаване на въпросите относно подсъдността.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. Б., в който е заявено, че
искането е неоснователно. Посочено е, че възнаграждението от 400 лв. отговаря на
извършените от процесуалния представител дейности, а освен това той като
самоосигуряващо се лице има разходи, които се покриват с получените възнаграждения.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С Решение Решение № 14055 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 56467/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 88 с-в на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
„МАКРОАДВАНС“АД е осъдено да заплати на С. А. Х. сума в размер на 207, 90 лева.,
представляваща заплатена неустойка по договор за потребителски кредит № 183856 от
20.10.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв.
датата на депозиране на исковата молба - 15.05.2023 г. и законната лихвата върху сумата от
107, 90 лв. от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 78, ал.
1
1 ГПК „МАКРОАДВАНС“АД е осъдено да заплати на С. А. Х. сумата от 50 лв. – разноски,
„МАКРОАДВАНС“АД е осъдено да заплати на адв. Д. Б., АК – Пловдив сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за упражнено процесуално представителство по чл. 38а ЗАдв. и
е осъдено да заплати по сметка на софийски районен съд сумата от 300 лв. – депозит за вещо
лице по ССчЕ.
В случая липсва основание за изменение на постановеното решение в частта за
разноските. Действително делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
процесуалният представител на ищеца обаче активно е участвал в процеса по изясняване на
спора и събирането на доказателства, включително и във връзка с разрешаване на
предварителните въпроси относно подсъдността, като е подал частна жалба срещу
постановеното определение по чл. 118 ГПК от Районен съд - Асеновград. Адв. Б. не се е
явявал в откритите съдебни заседания по настоящото дело, но участвал писмено.
Съдът е запознат със задължителното Решение по дело С-448/22 на СЕС от 25.01.2024
г. и се солидаризира с възприетите в него разбирания, но счита, че същото не го задължава
във всеки един случай да намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение под
минимума, предвиден в НМРАВ, а изисква във всеки отделен случай съдът да извършва
преценка за правната и фактическа сложност по делото и извършените процесуални
действия, така че отговорността за разноски да не се превръща в източник на неоснователно
обогатяване. В случая ищцата е представялвана от адв. Б., който претендира възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Следва да се има предвид и че в тази
хипотеза размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан
от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /в този см. определение №
319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./. При съобразяване
размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да държи сметка и за гарантиране
правото на защита на всяка една страна в процеса, както и да се съобразява обстоятелството,
че адвокатският труд е възмезден. На адвоката се дължи уважение и достойно
възнаграждение за положените усилия, чрез които същият реализира доходите си за
обезпечаване дейността си на самоосигуряващо се лице. Според настоящият състав сумата
от 400 лв. представлява справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение по
делото с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид извършените
процесуални действия от страна на адвоката.
По отношение на искането за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д.
2316/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдът съобрази, че същото е образувано по
частна жалба срещу определение № 2512/12.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 850/2023 г.
по описа на Районен съд – Асеновград, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК е прекратено
гр.д. № 850/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград и делото е изпратено по
подсъдност на Софийски районен съд. С постановеното определение от въззината
инстанция не се приключва делото по същество в съответната инстанция по смисъла на чл.
81 ГПК. Въпросът за разноските в това частно производство се решава в крайния съден акт
според изхода на делото /в този смисъл - Определение № 2190 от 17.07.2023 г. на ВКС по к.
2
ч. гр. д. № 895/2023 г., определение № 60337 от 29.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3912/2021
г., IV г. о./, ето защо и не се дължат разноски на ответника, срещу когото е уважен искът на
ищеца.
Ето защо и направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставеното без
уважение. Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********
подадена чрез юрисконсулт Тананова, с искане да бъде изменено Решение № 14055 от
17.07.2024 г. по гр. д. № 56467/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3