Р Е Ш Е Н И Е № 1179
06.07.2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1107/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.С.К., ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление № 249675-F241302/01.03.2017
г., издадено от А.П.-Б. – Директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, с което на
основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение
по чл. 50, ал. 1, т. 5 вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да е бил наказан два пъти за процесното деяние – с обжалваното НП и с НП
№ 249676-F241320/01.03.2017
г. Поддържа актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление да са издадени след изтичането на сроковете по чл.
34 ЗАНН. Твърди още да не е извършил и вмененото му във вина нарушение. При
условията на евентуалност – ако съдът приеме нарушението да е извършено виновно
от жалбоподателя, поддържа, че неправилно случаят не е квалифициран като
маловажен. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. М., поддържа
жалбата и направените с нея възражения.
Въззиваемата страна се представлява от гл. юрисконсулт
М.М., която оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като излага подробни съображения за неоснователността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.С.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
18.01.2018 г., установено от Известие за доставяне на НП, разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена на 25.01.2018 г. (пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган),
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 25.09.2009 г. жалбоподателят П.С.К. в качеството на
заемополучател сключил договор за заем с И.Г.Б. – заемодател, по силата на
който К. получил в заем сумата от 100 000 лева. Договорът бил сключен с
нотариална заверка на подписите на страните при нотариус А.К. с рег. № *** на
НК, с район на действие РС Пловдив.
Свидетелката В.Г.Н. работила като с.и. при проходите в
отдел „Проверки“ в ТД на НАП-Пловдив, когато и било възложено да извърши
проверка за установяване на факти и обстоятелства на лицето И.Г.Б.. На
06.06.2016 г. Б. представил в ТД на НАП-Пловдив изискани му в хода на
проверката писмени обяснения, от които св. Н. констатирала предоставения
паричен заем на жалбоподателя. След това св. Н. извършила проверка и при
нотариус А.К.. След като установила, че такъв паричен заем действително е бил
предоставен на жалбоподателя К., както и че той не е бил погасен към 31.12.2014
г., св. Н. извършила проверка в информационния масив на НАП за подадени годишни
данъчни декларации. В хода на същата св. Н. установила, че жалбоподателят не
бил подал годишна данъчна декларация за 2014 г. Резултатите от проверката били
обективирани в протокол № 1028187/22.07.2016 г.
При тези си констатации на 02.09.2016 г. св. Н.
съставила в присъствието на свидетел Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F241302 против жалбоподателя и в присъствието на
упълномощен негов представител, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. В.Г.Н. се установява, че
процесният паричен заем не е бил погасен към 31.12.2014 г., както и че
жалбоподателят не е декларирал това обстоятелство в годишна данъчна декларация.
Установява се още, че К. въобще не е бил подал такива декларации за 2014 г. и
за 2015 г. Изяснява си и че св. Н. е извършвала проверка за установяване на
факти и обстоятелства на заемодателя Б., като в постъпили от него на дата
06.06.2016 г. писмени обяснения е бил посочен сключеният договор за заем с
жалбоподателя. От показанията на свидетелката се изяснява и последователността
от извършените действия и проверки, при които е установила отразените си в АУАН
констатации. Съдът дава вяра на показанията на св. Н., като намира същите за
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Освен това те се подкрепят
и от събрания по делото писмен доказателствен материал, който се цени като
обективен, поради което истиността на твърденията на свидетеля е проверена по
делото.
От договор за паричен заем от 25.09.2009 г. между И.Г.Б.
и П.С.К. (лист 27 от делото) се установяват датата на сключената сделка,
страните по възникналото от нея правоотношение, както и правата и задълженията,
които са възникнали за всяка от тях.
От писмени обяснения от И.Г.Б. (лист 28-66 от делото)
и от протокол № 1028177/22.07.2016 г. (лист 67-68 от делото) се изяснява, че
писмените обяснения са изготвените от техния автор на 06.06.2016 г. и на същата
дата са постъпили в ТД на НАП-Пловдив.
От протокол № 1028187/22.07.2016 г., съставен от св. Н.,
се изяснява, че жалбоподателят П.К. не е бил подал годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за 2015 г., установено след извършена проверка
в информационния масив на НАП на същата дата като тази на съставянето на
протокола.
От Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
В хода на установяване на нарушението и налагане на
наказанието са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото
на защита на наказаното лице, които не могат да бъдат санирани едва във
въззивното производство, поради което и съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. На първо място съдът счита, че съществено процесуално
нарушение е допуснато чрез непосочването на дата на извършване на нарушението.
Същата е индивидуализиращ всяко деяние белег и задължителен реквизит на
съдържанието на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не се споделя
твърдението на въззиваемата страна датата на нарушението да била 30 април на
съответната година, тъй като това е последният ден от срока за изпълнение на
задължението за подаване на годишната данъчна декларация съгласно чл. 53, ал. 1
от ЗДДФЛ и на тази дата нарушението все още не е извършено. Посочването на
датата на извършване на нарушението трябва да е конкретно и небудещо съмнение.
Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика,
било то и от приложени по делото доказателства, както и да почива на
предположения. Датата на извършване на административното нарушение има
съществено значение както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед
преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване
на административнонаказателно производство, а също така и с оглед формирането
на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва
да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано
в последствие за същото нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно последователната и актуална практика на касационната инстанция
използваният от наказващия орган подход за посочване на датата на извършване на
нарушението не отговаря на стандарта, заложен в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Това е така, защото на първо място се обръща внимание, че датата на извършване
на нарушението не съвпада с датата на неговото установяване, която в случая е
била 06.06.2016 г. На следващо място Административен съд – Пловдив поддържа и
че чрез посочването на периода от време, през който задълженото лице е могло
правомерно да изпълни задължението си за подаване на следващата се декларация,
също не се удовлетворява изискването на законодателя за надлежно описание на
нарушението и на неговата дата, тъй като, както вече беше посочено, тя трябва
да е конкретно посочена и да не се извлича единствено от правилата на логиката
и доказателствата по делото. В тази връзка датата на извършване на нарушението
несъмнено ще следва крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация,
но не може да съвпада с него, тъй като преди той да е изтекъл, лицето все още
не е извършило нарушение. В този смисъл са Решение
№ 522 от 12.03.2018 г. по к.а.н.д. № 42/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1558 от 03.07.2018
г. по к.а.н.д. № 1293/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Съдът
намира, че не са налице основания да не се споделят и да се отстъпи от приетите
от касационната инстанция правни изводи по казуси, при които нарушението и
датата на извършването му са били описани по идентичен начин с процесния
случай. Следва да се вземе предвид и че второто посочено решение е постановено
по жалба на същия жалбоподател – П.С.К., срещу едно от няколкото издадени срещу
него наказателни постановления от една и съща дата.
Настоящият състав намира, че е допуснато нарушение и
на правилото по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В случая жалбоподателят е бил
наказан за административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Така
дадената правна квалификация не е конкретизирана в достатъчна степен, за да
създаде необходимата яснота относно вмененото нарушение. Съгласно чл.26, ал. 1
и ал. 2 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА всеки нормативен акт се
състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от
точки, а точката - от букви. Тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ съдържа четири букви, всяка от които установява отделно задължение, то
нарушаването на всяко от установените в отделните букви задължения съставлява
самостоятелен състав на нарушение. Затова е следвало при съставянето на АУАН и
издаването на НП да се посочи за нарушаване на коя буква от чл. 50, ал. 1, т. 5
от ЗДДФЛ е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В случая в обжалваното
наказателно постановление не е конкретизирано за нарушение по коя от буквите на
т. 5 от ал. 1 на чл. 50 от ЗДДФЛ е наказан жалбоподателят, за да се направи
извод и за съставомерността на извършеното. При това положение не може да се
приеме, че е посочена точно нарушената от жалбоподателя разпоредба, а съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН НП следва да съдържа задължително този реквизит и
липсата му представлява основание за отмяна, тъй като нарушава правото на
жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено във вина. В този смисъл е
и практиката на административните съдилища, така например: Решение № 627 от 13.03.2013 г. по к.а.н.д. № 4952/2012 г. на
Административен съд – Варна; Решение
№ 71 от 23.06.2015 г. по к.а.н.д. № 62/2015 г. на Административен съд – Ямбол.
По тези съображения съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения,
които са препятствали възможността на жалбоподателя да узнае какво точно
нарушение му се вменява във вина с всички негови съставомерни елементи, поради
което правото му на защита е било изначално недопустимо ограничено, което
квалифицира и допуснатите нарушения като съществени. Същите не могат да бъдат
санирани пред въззивната инстанция, което влече незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и като такова то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 249675-F241302/01.03.2017
г., издадено от А.П.-Б. – Директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на П.С.К., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 10 000 (десет хиляди) лева
за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ