№ 18480
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110155072 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу В. К. Ш., И. К. Ш. и
А. К. Ш. кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
- В. К. Ш. – сумата от 2011,67 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721 през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 164,47 лв. – обезщетение за
забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата 18,91 лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 3,51 лв. –
обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по
отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва
върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.05.2019 г., до изплащане на
вземането;
- И. К. Ш. – сумата от 502,92 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721 през
1
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 41,12 лв. – обезщетение за
забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата 4,73 лв. – цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 0,88 лв. – обезщетение за
забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 17.05.2019 г., до изплащане на вземането;
- А. К. Ш. – сумата от 502,92 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721 през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 41,12 лв. – обезщетение за
забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата 4,73 лв. – цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата 0,88 лв. – обезщетение за
забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 17.05.2019 г., до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 27589 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в
качеството им на собственици при посочените квоти на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб. № 007721, респ. между ищеца и
ответниците е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия
(ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на
10.07.2016 г. Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за
потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на
посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на
2
топлинната енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово
разпределение (ФДР), в случая „Техем Сървисис“ ЕООД. Сочи се, че за
процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне изравнителни
сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че ответниците не са заплащали дължимите суми за доставената до
имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение ЧГД № 27589 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 състав, както
и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците.
С възражението по чл. 414 от ГПК ответникът В. К. Ш. е заявила, че
дължи само за топла вода, която също не била точно изчислена, тъй като от
2000 г. живеели само двама души, а не четирима. Нямало как ищецът да
доставя топлоенергия, тъй като нямала радиатори нито в апартамента, нито в
общите помещения.
С възражението по чл. 414 от ГПК ответникът И. К. Ш. е заявил, че не
живее на адреса от 8 години, не е ползвал услугите, чиято стойност ищецът
претендира, не си е сменил адресната регистрация по други съображения.
С възражението по чл. 414 от ГПК ответникът А. К. Ш. е заявил, че
оспорва начисленото количество топла вода, тъй като един от членовете на
домакинството бил починал преди 10 години. Оспорил е и доставката на
топлоенергия, тъй като в апартамента нямало радиатори.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 17.05.2019 г. от „фирма“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.10.2019
г. по ЧГД № 27589 по описа за 2019 г. на СРС срещу ответниците по делото да
заплатят разделно на кредитора сумата от 3017,51 лв., представляваща цена на
3
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до
30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 346,7 лв. за периода от 14.9.2017 г. до
2.5.2019 г., сумата от 28,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със
законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,27 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 117,96 лв. разноски
по делото, а именно: 67,96 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. Сумите се разпределят както следва: В. К. Ш. сумата от 2030,58
лв. , ведно със законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 231,13 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019
г.мораторна лихва в размер на 3,51 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г.
и 78,64 лв. разноски по делото, а именно: 45,31 лв. държавна такса и 33,33 лв.
възнаграждение на юрисконсулт. И. К. Ш. сумата от 507,64 лв. , ведно със
законна лихва от 17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 57,78 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019 г.мораторна лихва в
размер на ,88 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 19,66 лв. разноски
по делото, а именно: 11,33 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. А. К. Ш. сумата от 507,64 лв. , ведно със законна лихва от
17.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,78 лв.
за периода от 14.9.2017 г. до 2.5.2019 г.мораторна лихва в размер на ,88 лв. за
периода от 30.5.2016 г. до 2.5.2019 г. и 19,66 лв. разноски по делото, а именно:
11,33 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като същите в срок
са подали възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане от 31.01.2020 г., връчено на 24.08.2021 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 24.09.2021 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представено е писмо № ДСР19-ВК08-141/1/01.03.2019 г. от Столична
община, от което се установява, че като декларирани собственици на
процесния топлоснабден имот фигурират В. К. Ш. и К.И. Ш..
По делото са постъпили писмо вх. № 203272/20.06.2024 г. от Столична
4
община и Заповед № ИК76/08.01.1975 г. на Софийски градски народен съвет –
Изпълнителен комитет, от които се установява, че в обезщетение на В. К. Ш. е
определен процесния топлоснабден имот.
Представен е удостоверение за наследници № 76/11.11.2010 г. от
Община Кюстендил, съгласно което К.И. Ш. е починал на 30.09.2009 г., като е
оставил за наследници по закон В. К. Ш. – съпруга, И. К. Ш. – син, и А. К. Ш.
– син.
Представен е документ за вписана в Служба по вписванията – София
възбрана на 08.03.2007 г., под акт № 48, том V, № от дв. вх. рег.
466280/08.03.2007 г. върху процесния топлоснабден имот за задължение на В.
К. Ш..
Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. София, АДРЕС в който за процесния топлоснабден
имот е записан К.И. Ш..
Представени са: удостоверение № 6829/21.06.2010 г. от СДВР; писмо от
ищеца до ответника А. К. Ш. за смяна титуляря на партида за заплащане на
топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот.
По делото е представен протокол от проведено на 15.05.2001 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС вх. „А“, на
което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца, като за
процесния аб. № 7721 е посочено, че титуляр е К.И. Ш..
Представен е договор № 3297/30.08.2001 г., сключен между ЕС, находящ
се на адрес: гр. София, АДРЕС вх. „А“ като възложител и „Техем Сървисис“
ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между
„фирма“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
5
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово
разпределение и годишен отчет за исковия период.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия
топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в
табличен вид отчетените стойности. В исковия период ФДР не извършила
реален отчет поради липса на осигурен достъп от потребителя, в имота не е
имало монтирани отоплителни тела, респ. не са били монтирани
разпределители на ТЕ. В банята е имало 1 бр. щранг-лира, за която се
изчислявало служебно ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела
в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) на база четирима
броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата
нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“
ЕООД. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на
цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал
необходимите метрологични проверки. За исковия период е начислена
6
топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите
метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 3017,51
лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е
в размер на 28,36 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия
период възлиза на 344,62 лв., а тази върху главницата за УДР – на 5,52 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
7
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
8
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
9
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– писмо вх. № 203272/20.06.2024 г. от Столична община и Заповед №
ИК76/08.01.1975 г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен
комитет, писмо № ДСР19-ВК08-141/1/01.03.2019 г. от Столична община,
списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, удостоверение за
наследници № 76/11.11.2010 г. от Община Кюстендил, документ за вписана в
Служба по вписванията – София възбрана на 08.03.2007 г., справка в НБД
„Население“, се извежда извод, че ответниците са били съсобственици на
процесния имот в исковия период при следните квоти – 4/6 ид. ч. за В. К. Ш.,
1/6 ид. ч. за И. К. Ш. и 1/6 ид. ч. за А. К. Ш. и в това си качество –
съсобственици на топлоснабдения имот, са били клиенти на доставената до
същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до
процесния имот. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно
право на ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период.
Доколкото делото не е с предмет иск за собственост, съдът намира, че не
е необходимо да бъде представен нотариален акт или друго доказателство,
което да пряко да установява собствеността върху процесния имот. В
разглеждания случай е налице верига от доказателства, въз основа на които у
съда се създава убеждението, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот при посочената от ищеца квота, респ. същите имат
качеството потребител на ТЕ.
В отношенията между страните не е и спорно, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот при посочените от ищеца
квоти.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
10
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице
е дало заключение относно реално потребената от ответниците топлинна
11
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от
глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на ССЕ общият размер на главницата за ТЕ възлиза на
3017,51 лв., а тази за услугата дялово разпределение възлиза на 28,36 лв.
Във връзка с оспорванията на ответниците, направени с възраженията
по чл. 414 от ГПК, следва да се добави, че за исковия период не е начислявана
топлинна енергия за отопление, тъй като радиаторите в процесния апартамент
са демонтирани. Начислена е само топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и служебно за щранг лира, находяща се в банята на
процесния имот. Относно топлинната енергия за БГВ оспорването е
основателно, доколкото по делото се установи, че същата е изчислена на база
четирима броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, а едновременно с това се установи и че единият от живущите в
апартамента – К.И. Ш., е починал на 30.09.2009 г. Т. е. количеството топлинна
енергия е следвало да се изчисли на база трима броя потребители. Така съдът
на основание чл. 162 от ГПК и като взе предвид заключението на назначената
ССЕ определи, че размерът на дължимата сума за ТЕ за БГВ възлиза на общо
2168,35 лв. При това положение общият размер на сумата дължима за
доставена ТЕ възлиза на 2294,73 лв., като всеки един от ответниците дължи
част от тази сума, съответстваща на квотата му в съсобствеността.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на
12
общо 264,94 лв., но доколкото ищецът претендира по-малка сума, следва да се
присъди сумата в размер на 246,70 лв., като всеки един от ответниците дължи
част от тази сума, съответстваща на квотата му в съсобствеността.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 795,92 лв., от които за заповедното
производство 67,96 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и
за исковото производство 67,96 лв. за ДТ, 500,00 лв. за депозит за вещи лица и
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От тях на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 620,21 лв. за заповедното и исковото производство, като
всеки един от ответниците дължи част от тази сума, съответстваща на квотата
му в съсобствеността.
Ответниците не претендират разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. Ш., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 1529,82 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № 007721 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от
164,47 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г.
по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 18,91 лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.;
13
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
17.05.2019 г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за
разликата над сумата от 1529,82 лв. до пълния предявен размер от 2011,67 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, както и иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по
отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 27589 по описа за
2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. Ш., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 382,46 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № 007721 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от
41,12 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г.
по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 4,73 лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.;
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
17.05.2019 г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за
разликата над сумата от 382,46 лв. до пълния предявен размер от 502,92 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, както и иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по
отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 27589 по описа за
2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. Ш., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 382,46 лв. – стойността на
14
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № 007721 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от
41,12 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г.
по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 4,73 лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.;
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
17.05.2019 г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за
разликата над сумата от 382,46 лв. до пълния предявен размер от 502,92 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, както и иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2016 г. до 02.05.2019 г. по
отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 27589 по описа за
2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА В. К. Ш., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер на 413,47
лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА И. К. Ш., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер на 103,37
лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА А. К. Ш., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер на 103,37
лв. за заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15